В Казанлък е премиерата на биографичната книга за Мистер Сенко

През 2025-а отбелязваме 120 години от рождението на легендарния илюзионист Мистер Сенко (1905–1987), постигнал слава и признание не само в България, а и по света. За първи път се издава биографична книга за него – „Мистер Сенко. Един живот на фокус“ (изд. Книгомания), автор е писателят Михаил Вешим. Първото представяне на книгата ще бъде на 25 март от 17:30 ч. в Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък, като част от програмата на „Чудомирови празници“.

Изданието е част от поредицата „Любимци на публиката“, включва непоказвани снимки, дипломи, плакати и документи от личния архив на илюзиониста, съхраняван днес от снаха му Стефанка Карайончева. В нея може да видите и кадри с оригиналния реквизит и сценичен костюм на илюзиониста, изложени в Музея на магията в село Момчиловци, създаден от Ненчо Илчев.
Корицата на книгата е запазен оригинал на един от най-популярните плакати на илюзиониста, отразяващ най-впечатляващия му трик – свалянето на главата.
„Неговото име бе влязло дори в ежедневния език, често можеше да се чуе някой да каже: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той – илюзионистът, фокусникът, магьосникът – умееше сложни, невъзможни и невероятни неща.
Тази книга разказва за живота му – от бедното детство по улиците до световните сцени, от метач и продавач на лимонада в цирка до най-високите върхове на илюзионното изкуство. От обект „Семка“, разработван от ДС в първите години на „народната власт“, до личен приятел на Тодор Живков.
Мистер Сенко е голям артист и българин, изминал нелек житейски път през годините, но устоял на превратностите на времето. И отстоял себе си, понякога и с цената на компромиси – с властта, но не и със своето изкуство“, казва Михаил Вешим.
Мистер Сенко е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца. Дават му името Евстати. Той е третото дете в семейството на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер, назначен е във ветеринарната лечебница в Хайредин, затова семейството се мести от града на село. В годините след война и след смъртта на съпруга си Райна тъче черги, за да издържа трите деца. През 1918 г. малкият Евстати идва сам в София, попада в цирк „Колизеум“ и остава да работи като момче за всичко. Покрай френския илюзионист Делоне научава първите си фокуси, а след време го замества на сцената.
Мистер Сенко сам създава най-популярните си илюзии като „Бурето“, „Сандъка с 25 саби“, „Електрически стол“, „Разрязване на жена с трион“.
През 1961 г. заради „Сваляне на главата“ печели в Индианаполис, САЩ, специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Той е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Носител е на френския орден „Робер Уден“. Става почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му. Мистер Сенко умира на 26 юли 1987 г. в София.