„Вечните песни на Микис Теодоракис“ на
28 октомври от 19 часа в Държавна опера-Стара Загора e концерт, посветен на Националния
празник на Гърция. Ще чуете любими песни
и мелодии, обичани и познати от близкото
минало. Една вечер със специалното участие на Георгиус Филаделфевс – тенор ,
Йоргос Мавракис-бузуки и Петрос Алексиадис – китара. Диригент на концерта е
Димитър Косев.
„Какво звучи в ушите ви, когато
някой спомене името Микис Теодоракис? Сиртаки, разбира се. И то не кое да е, а
онова забележително изпълнение на Антъни Куин от филма на Михалис Какоянис
„Зорба Гъркът” (1964) по романа на Никос Казандзакис. Този танц превърна
американския актьор с мексикански корени в грък и му донесе втора номинация за
„Оскар” за главна мъжка роля, а Микис Теодоракис – в световна звезда, която не
е забравена и днес. Филмът се върти във филмотечни салони, изучават го
студенти, а композираното от него сиртаки (виж видето с танца на Антъни Куин и
Алън Бейтс) отдавна е емблема на гръцкия начин на живот, на бунтарския дух и на
свободата.
Дотогава сиртаки не го е имало.
Имало е група критски танци, наричани общо „сиртос”, с редуващи се бавни и
бързи ритми. По техни мотиви композиторът сътворява и мелодията, и самия „танц
на Зорба”. По-късно по музиката на Теодоракис хореографът Лорка Масине създава
и балет, който досега са гледали повече от 3 млн. зрители по света – само на
стадион в Рио събира повече от 120 000 души. А у нас две десетилетия „Зорба
Гъркът” не слиза от сцената на Софийската опера…
И всичко това благодарение на
Микис Теодоракис – човекът музика, изкушаван от политиката, но в крайна сметка
избрал изкуството пред партийните страсти, които му носят възходи, но и
падения. Той е роден е на 29 юли 1925 г. в Хиос, Гърция. По време на Втората
световна война участва в съпротивата, арестуван е, изтезаван е, заточван е, бил
е в концлагер. През 1950 г. завършва Атинската, а след това и Парижката
консерватория. Тогава композира множество прелюдии, сонати, симфонии и три
балета. През 1959 г. се връща в Гърция, но заради левите му убеждения музиката
му е забранена, а той – изпратен в затвор. Десет години по-късно попада за
втори път в концлагер. За свободата му се застъпват известни световни личности,
сред които Дмитрий Шостакович и Ленард Бърнстейн. Освободен, Теодоракис напуска
Гърция, заживява в Париж и се връща в родината си едва след падането на
военната хунта през 1974 г. През 80-те и 90-те години е депутат и министър в
кабинета на Мицотакис
Теодоракис е автор на симфонии,
камерни творби, на популярни песни и танци в народен стил (циклите „Дионис”,
„Федра” и др.) и операта „Квартълът на ангелите”, на балетите „Орфей и
Евридика”, „Медея”, „Лизистрата” и на музика към трагедията „Едип цар” от
Софокъл… Често наричат написаното от него сиртаки „Танца на Зорба”, а след
премиерата на филма то е най-популярният символ на Гърция пред света.
Всъщност дали свободолюбивият
Зорба от екрана не се крие в Микис Теодоракис? Композиторът никога не го е отричал:
„Зорбас е тук. Аз съм Зорбас. Зорбас е свободният грък. Който стига дотам, че
да изглежда, че се интересува единствено от танца. Но това е само повърхността.
Танцуваме, пием вино, влюбваме се, пеем, но преди всичко обичаме Гърция и
свободата.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар