„И човек, и куче“ (издание на Изида) е най-забележителната
книга на македонския писател Владо Димовски в неговата литературна кариера.
Понякога е болезнено да погледнеш в очите живота и истината. Особено ако си
прекалено емоционален. Затова авторът прибягва към хумора и иронията, които
придават на двата кратки романа в тази книга специфичен вкус и мирис,
чувството, че сякаш сте вътре в тях и предусещате какво ще се случи.
Главният герой в първия роман има привиден избор, но
всъщност той дори не взема решения за собствения си живот. Сякаш някой го води
като кукла на конци. В момента, в който си помисля, че „давенето всъщност е
порастване”, той попада в ръцете на топирана лелка, която ще определя и
режисира живота му занапред. Една истинска приказка, напоена със сълзи, с
известна доза гняв, тук-там с по някоя усмивка и подправена със страст, малко
благодарност и много любов – точно както в реалния живот.
Във втория роман са разкрити последствията от едно странно
детство, в които главният герой се е оплел не по своя вина и с всички сили се
опитва да ги преодолее. Някои опити са успешни, други – не. Как може да се
освободим от картините на детството, които от време на време оживяват и ни
напомнят за случки, които ни спират и ни пречат да дишаме свободно? Изглежда,
отговорът на всички въпроси все пак е любовта. Тя е най-доброто лекарство,
смисълът на живота. И вярата, и надеждата, че един ден ще се събудите и ще
задвижите стопкадъра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар