Беройци заминаха за Баня Лука (за победа), където утре, от
19 часа е мачът реванш с Радник (Биелина) от първия предварителен кръг за Лига
Европа. Куп празни приказки изприказва ръководството преди първата среща и
преди заминаването. Те могат да бъдат обобщени накратко.
Първият мач бил много здрав, но ремито не означавало, че е
отписана Лигата. Демек, като изтървахме питомното, ще гоним дивото. Иначе Берое
продължава да се води фаворит от букмейкърите, защото Радник е абсолютен
дебютант в евротурнирите. Отборът на заралии пък води Ивайло Йорданов, защото
титулярния наставник Александър Димитров няма Про лиценз и няма право да води
срещи в Лига Европа. Истината за мен е, че продължава старата, изпитана тактика
– да не ни вкарат, пък напред ако стане чудо е добре дошло! Тази страхливост е
най-дразнещата за тези, които помнят изявите на беройци на международната сцена
през миналия век. Тогава страх нямаше и не един футболен гранд си изпати от
заралии, но това е минало, което едва ли ще се върне.Затова днес футболът,
показван от зелено-белите е радост и мъка, най-вече второто…
Логично би трябвало да се зададе въпроса – като се очакваше
да се класираме за евротурнирите, защо ръководството избра този треньор?
Селекцията се прави по същия начин. Част от играчите напуснаха, взеха нови
екзотични чужденци, дори японец, които имат спорни качества и няма сред тях
изявен голмайстор. А именно трудностите при реализиране на попадения са
най-големия и очевиден проблем.
Обаче от всички изявления струи оптимизъм и…оправдания.
Имали само 15 дни за подготовка, не можело да се изгради отбор за толкова
време. Все едно, досега не е имало отбор? Ако бием Радник, ще напишат такива
хвалебствия, все едно сме били някой футболен гранд, ако паднем ще се
съсредоточим над предстоящото първенство… То и след първия мач коментарии в
социалните мрежи почти липсваха, щото нямаше с какво да се похвалим. Да си го
кажем честно – досрамя ни… Както обикновено и в новоизлюпената Първа лига, също
няма да има поставени цели – каквото направят момчетата. Като вица - когато
вкараме гол – той е чудесен и прекрасен, когато ни вкарат – това е случайно
попадение!
И на мен ми се ще да победим, не ме разбирайте криво, но
после какво ни чака – ХИК – Хелзинки, които победиха старите познайници
Атлантас (Клайпеда) с 2:0. Логично и те не са кой знае какъв съперник, не са да
речем…Брьондби. Обаче мина времето когато зелено-белите постигаха победи над
Фенербахче, Галатасарай, Стяуа, Атлетик, Аустрия и Ювентус…Сега те са колоси,
па дори и ХИК е сериозно препятствие. А поне за измисления 100-годишен юбилей
беройци можеха да покажат онзи дух, който помнят старите привърженици на
славния старозагорски клуб. Феновете наистина имат две сърца – едно за тях,
едно за Берое, ама ръководството и футболистите явно не правят нищо за да
зарадват истински привържениците си.
Димитър СЛАВОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар