Няма мераклии за имота на ромски „барон”

Никой не е поискал да купи луксозната четириетажна къща в Стара Загора, която предложи на търг  Националната агенция за приходите, съобщиха оттам. Имотът е на ромския лидер Сашо Крачолов. Той е, може би единствения заралийски политик, който попада под ударите на данъчните.

Къщата, която се намира в кв. „Лозенец”,  е отнета от Комисията по отнемане на незаконно придобито имущество,  заради недоказан произход на доходите от предишния й собственик.

Според предоставените данни разгърнатата застроена площ е 837 квадратни метра, а към нея има и дворно място, голямо 800 кв. метра.  Към жилищната площ има обособена търговска част и кафене. Данъчната оценка на къщата е малко над 600 000 лева.

Къщата има акт за собственост, данъчна оценка и платени местни данъци и такси.

До месец предстои насрочване на втори търг за имота.

Емил Конрад започва нова обиколка, представя новата си книга "#сподели"

Стотици фенове чакаха с часове реда си за автограф и снимка с Емил Конрад пред книжарница "Хеликон" на столичния булевард "Цар Освободител". Случаят с безкрайните опашки на премиерата на първата книга на влогъра, "Нещата, на които не ни учат в училище", се повтори и преди вечер с представянето на втората - "#сподели". Събитието поставя началото и на национално турне, което ще обиколи още 10 града в страната. Сред тях са Велико Търново, Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора. В изданието на "Егмонт" авторът излага гледните си точки по теми, които вълнуват младежите у нас. На премиерата Конрад сподели, че целта този път му е да бъде по-скоро сериозен. Илюстрациите в изданието са дело на негов фен от Враца. Запознават се по време на турнето за първата книга на интернет сензацията. Тя се оказа най-продаваната за 2015 година с над 50 хиляди пласирани копия. Влогърът пусна и безплатно мобилно приложение, което представлява игра на асоциации и е много популярна сред младите хора.

В продажба са и билети за първата стендъп комедия на Конрад. Представлението ще се състои в зала 1 на НДК на 1 септември от 16 часа. Постановката носи името на глава от "#сподели" - "Изкуството да бъдеш мързелив". Билети за шоуто се предлагат на касите на НДК и на сайта ticketportal.bg.

Емил Конрад има вече над 287 хиляди фенове в социалната мрежа Фейсбук и над 215 хиляди абонати в сайта за видеосподеляне ЮТюб.

Хорът на Турецкий идва на 7 април с юбилейна програма

Известният руски мъжки хор на маестро Турецкий се завръща у нас с два концерта от юбилейната си програма по случай 25 години от своето създаване. След огромния си успех през октомври миналата година, музикантите обещаха да пеят отново за българската публика. Те ще се срещнат пак с нея в началото на пролетта -  на 7 април ще бъдат в зала 1 на НДК, а на следващия ден – в Двореца на културата и спорта във Варна.

Вече 25 години великолепната десеторка обира овациите и любовта на публиката. Затова музикантите празнуват своя юбилей със специално турне и  спектакъл, събрал най-доброто през годините.

Създателят и диригент на ансамбъла – народният артист на Русия, маестро Михаил Турецкий е изключителен творец и интерпретатор. Неговият огромен музикален опит и творческа креативност са в основата на успешния формат на хора. Маестро Турецкий е подбрал в ансамбъла  10 различни мъжки гласа Михаил Кузнецов – тенор алтино, Олег Бляхорчук – лиричен тенор, Константин Кабо – баритонен тенор, Борис Горячев – лиричен баритон, Алекс Александров – драматичен баритон, Игор Зверев – бас кантанто, Вячеслав Фреш – контра тенор, Евгений Кульмис – бас профундо, Евгений Тулинов – драматичен тенор, а самият Михаил Турецкий е лиричен тенор. Уникалната колекция от мъжки гласове има общ диапазон от четири и половина октави – от най-ниския - бас профундо, до най-високите - тенор алтино и контра тенор, които успешно заменят женски гласове. Многогласието, вокалните диалози, необичайната сценография и танците на певците са визитната картичка на ансамбъла.

Прочутата руска група ще пее и танцува  у нас  благодарение на продуцентска агенция „БГ Саунд Стейдж“. Билетите са в продажба в мрежата на Ивентим, в Билетните  центрове  на НДК и на ДКС във Варна.

КАТ представя електронни услуги от април, глобите ще могат да се плащат по интернет

Глобите по фишове и актове на КАТ ще могат да се плащат по интернет. Системата трябва да заработи от следващия месец, съобщиха пред "Сега" източници от вътрешното министерство.

Освен тези две услуги МВР ще пусне и още 34 електронни. Повечето от тях обаче ще достигнат до малко граждани, тъй като ще се изисква електронен подпис. Плащането на глоби обаче ще се прави без него и ще е достъпно за всички.

Заявка за издаване на лична карта, шофьорска книжка и паспорт ще се прави онлайн само ако са изгубени или повредени. За първо издаване и когато валидността е изтекла, ще се ходи в полицейското управление, тъй като тогава се изисква сваляне на биометрични данни. 

Освен това КАТ ще издава електронно удостоверения за отнети контролни точки и наложени наказания. Този тип справки често се изискват при започване на работа. Друга услуга ще е издаването на удостоверение за собственост на МПС. Такъв документ се използва например пред данъчните като доказателство, че не се дължи данък, тъй като колата е с нов собственик или бракувана. 

В момента служителите на КАТ минават през обучение за работа с електронните подписи. От МВР обясниха, че първата електронна услуга ще бъде пусната на 1 април, а останалите - поетапно до края на същия месец. 

Друга промяна, за която настояват от МВР, е относно връчването на фишове, издадени след запис от камерите, снимащи нарушителите на пътя. В момента събираемостта по тези глоби е едва 1/3, тъй като голяма част от шофьорите не могат да бъдат открити на адреса, който са регистрирани, и така не плащат. Освен това с връчването на фишовете се занимават районните инспектори, които трябва да обикалят и да издирват хората. 

От МВР предлагат да се направи промяна в Закона за движение по пътищата, според която след един неуспешен опит да бъде открит нарушителят, фишът да се качва на сайта на районното управление и да се води връчен. 

В детайли идеята на МВР е фишът да се изпраща по пощата с обратна разписка. Нарушителят ще има 14-дневен срок да плати. Ако не бъде намерен на постоянния му адрес, след връщане на обратната разписка ще се извършва нова проверка от служител на съответната областна дирекция на МВР по настоящия адрес на нарушителя. 

Ако отново не бъде открит, полицаят ще съставя протокол за извършено посещение на адреса. В този случай фишът ще се поставя на таблото за обявления и на интернет страницата на районното управление. Така ще се счита за връчен от момента на обявяването му.

Голяма част от електронните услуги, които трябва да се пуснат в действие, всъщност се правят от дирекция КОС, която отговаря за контрола върху оръжията и на практика засягат ограничен брой граждани. Сред тях ще са издаване на разрешения за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от физически лица, издаване на разрешения за носене на оръжия, разрешения за внос и износ на оръжия и боеприпаси, както и тези за транспортиране на опасни средства. Онлайн трябва да се издават и разрешения за частна охрана. 

Една от услугите ще се прави от дирекция "Миграция" - става дума за документ, който удостоверява чуждо гражданство, обявен адрес, разрешен срок на пребиваване, за влизане, напускане или преминаване през България. 

Обществените поръчки за изграждане на системата вече са изпълнени, показва проверка в сайта на Агенцията за обществените поръчки. По нея са платени над 432 хил. лв., като парите са от еврофондове.

72 години по-късно отдават почит на въздушния ас Христо Костакев

На 30 март се навършват 72 години от подвига на заралията Христо Костакев, единственият български ас, свалил две въздушни крепости в един бой. По тогавашната система на Въздушните войски са му присъдени шест въздушни победи. В края на месеца площада на Старозагорските минерални бани ще бъде официално наречен на негово име, след като още през 2007 година има решение на общинските старейшини, но по неизвестни причини, този акт се бави досега. Целемонията ще се проведе благодарение на Тихомир Томов и местните активисти от ПП „Нова сила”, в сътрудничество с други патриотични организации.

КОЙ Е Христо Костакиев?   

Поручик Христо Василев Костакев е  роден на 9 април 1919 г. в Стара Загора. Роден и възпитан в скромно учителско семейство, Христо Костакев завършва е отличие гимназия в родния си град.

През 1939 г., успешно издържал конкурсен изпит, е приет за летец всред бъдещите офи­цери от ВНВУ в София.

Тук през време на обучението Костакев преминава пълния курс на летателната подготовка, обучен за наб­людател и за пилот.

Неговият първи самостоятелен полет става на 4 септември 1940 г.

В дома, в който е живял Христо
има поставена възпоменателна плоча
от клуба на летците кап. "Списаревски"

През лятото на 1941 г. заедно с други юнкери-летци е на тримесечна специализация в Кралската въздухоплава­телна академия в град Казерта - Италия. Тук той лети на самолети „Бреда-25" и „Ро-41"(учебен изтребителен са­молет).

На 30 януари 1942 г. Цар Борис III произвежда випуска в първо офицерско звание и подпоручик Костакев става адютант на Първи разузнавателен орляк в летище Божурище, където лети на самолети„Чучулига", „Врана" и „Гарван".

През октомври 1943 г. по собствено желание постъпва  в изтребителната школа на летище Долна Митрополия и я завършва в края на годината.

В начало­то на 1944 г. в 6-ти въздушен полк - летище Карлово, Костакев преминава на френския изтребител „Девоатин-520", а след това е преведен на служба в 3/6 орляк в летище Карлово, където преминава на самолет „Месершмит 109".

От началото на февруари е включен в състава на бойния разчет в орляка за борба с влитащите над тери­торията англо-американски самолети.

Бранител на родното небе

Нощната бомбардировка над София на 29 срещу 30 март 1944 г. изигра ролята на доразузнаване на целите, за да влетят на 30 март около 600 бомбардировача „Б-24 Либърейтър" с изтребителна охрана от 300 самолета „Москито" и „Тъндърболт" на Височина 8000 м.

На 30 март Костакев е единственият летец в летището. Болен на легло, с гнойна ангина, към 10 часа сутринта е събуден от тревожния вой на сирените. Тичешком излиза на плаца, дооблича се там. Тук единствен е самолетът на Командира на орляка.

Без да се колебае, Костакев бързо взема най-чудатото решение в живота си, да полети в бой, макар и болен, без собствена охрана и при това на незачислен нему самолет.

Всеки здравомислещ пилот при наличието на тези три фактора би се заслонил като зад законен параван и не би излетял в това напрегнато българско небе!

Достигнал 8000 м. височина Костакев открива мно­гобройна въздушна армада към подстъпите за София. Веднага се насочва към челната, най-лeвия „Либърейтър" от колоната, състояща се от 60 самолета в сгъстен клинов строй.

Необезпокояван от изтребители, Костакев атакува отдолу с огън избраната цел и още с първата атака прострелва бомбардировача, който експлоадира. От експлозията е засегната и летящата в съседство с нея машина, която също експлоадира.

В турболентната въз­душна зона на верижните експлозии попада и самолетът на Костакев, върху който се стоварват парчета от разрушените „Б-24".

Самолетът му става неуправ­ляем. Време за радост и възторг от пълната победа няма. Светкавично менящата се обстановка кара пило­та да вземе бързо решение.

Когато самолетът му се стабилизира в положение на летене, Костакев вижда, че зад него се отделя бяла диря. Разбира, че е повреден радиаторът и за да не се запали, трябва да се изгаси двигателя.

 От този момент тритонният самолет продължава да лети само благодарение на пилотското майс­торство на Костакев, пред когото сега се изправя наново въпросът: да скочи ли с парашут, или да кацне принуди­телно, като спаси машината.

Височината бързо се стопява и пилотът решава да кацне в една „равна" нива, която в последния момент се оказва терасовидно лозе с телефонен стълб в полосата на кацане. На 2-3 метра над терена пилотът прави лека маневра, за да избегне стълба, но не успява. Самолетът се удря в него, при което лявото крило се откъсва и машината забива нос в земята. Плувнал в пот, Костакев увисва, забързан на седалката. Нервно напрегнат, той не може да прецени колко време е висял така. Но ето че самолетът под тежестта на опашката се връща в нормално положение, заставайки на „три точки".

Тогава Костакев отваря кабината и като по чудо, без ни една драскотина, излиза от нея.

А наоколо полето е почерняло от народ. Мъжете тичат, за да окажат помощ, жените да дадат водица, а децата да го хвалят и да викат: „Ура, герой!"

Чак сега разбира, че стеклите се хора го смятат за герой.

Наред с двата  „Б-24" в околностите на Кошарево, Брезнишко, по волята на съдбата намират гроба си и 18-те летци от двадесетчленния екипаж на свалените от него бомбардировачи.

Във Втората световна война записаха имената си много въздушни асове, ала с една-единствена атака да се унищожат два бомбардировача от типа „Б-24" е не само отлично изпълнен служебен дълг, но и горещ израз на безграничното родолюбие, напластявано в душата на летеца още от най-ранната му възраст.

Заради това и заради летателния му професионали­зъм на Костакев са присъдени 6 въздушни победи.

В забвение

Награден е и с орден “За храброст” IV степен. Въпреки това дошли­те след деветосепемврийския преврат от СССР ръководители на Българското въздухоплаване счетоха Кос­такев за неподходящ да остане в редовете на нашите военновъздушни сили. През 1946 г. той е уволнен от авиацията по разпореждане, вместо силите и опитът му да бъдат използвани при обучението на новите авиаторски кадри.

Почти забравен от обществеността, от години бо­лен в родния си град, Костакев умира на 19.6.1994 г., без да узнае, че на 6 май с.г. заради бойните му заслуги е повишен в звание „полковник" от запаса. Сега защитникът на родното небе отново излиза от принудителната анонимност, налагана по политически съображения десетилетия наред.

                                 Вечна слава и признателност! Поклон пред героите! 

Класическата оперета „Прилепът” с премиера на 14 март

Заповядайте на премиера в Държавна опера-Стара Загора! На 14 март от 19 часа на старозагорската оперна сцена ще оживее "най-класическата" от класическите и "най-виенската" от виенските оперети – „Прилепът” от Йохан Щраус-син. Тя не слиза от афишите на големите оперни театри вече  142 години след първото и представяне, а от 1926 година трайно присъства в програмата на Залцбургския музикален фестивал. 

Познавачите на оперетния жанр добре знаят, че „Прилепът” е оперета, създадена за гласове, диригенти и оркестри от изключително висока класа. Очевидно и днес остава в сила прочутият афоризъм на диригента и дългогодишен директор на Виенската филхармония Феликс фон Вайнгартнер: „Прилепът” е не само най-добрата оперета, той е самата оперета!”

На 14 март зрителите ще видят една пищна постановка с красиви декори и костюми и ще се насладят на изпълненията на великолепните солисти Елена Баръмова /Розалинда/, Момчил Караиванов- гост /Габриел фон Айзенщайн/, Яница Нешева /Адела/, Ивайло Йовчев /Алфред/, Александър Баранов-гост /Княз Орловски/, Иво Йорданов-гост /Доктор Фалке,нотариус/, Любомир Петков /Доктор Блинд, адвокат/, Евгений Арабаджиев /Франк, директор на затвора/, Камелия Стойчева /Ида, сестра на Адела/,  Стоян Ан.Генов /гост/ - /Фрош,затворнически надзирател/, на оркестъра, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора.

Диригент е  Красимир Къшев, режисьор - Георги Динев, художник Иван Токаджиев, хyдожник на костюмите Николина Костова – Богданова, хореография Боряна Сечанова, хормайстор Младен Станев. От 2014 година на сцената на Старозагорската опера не е поставяне оперета, а почитателите и в града нетърпеливо очакват новото заглавие. След края на спектакъла ще бъде разиграна томбола с билетите на зрителите и един от тях ще спечели масленото платно „Черно море“ на художника Владимир Кондарев, чиято изложба е подредена във фоайето на Операта.

„.....Кое ни прави безинтересни един за друг ? Защо допускаме чувството за собственост да притъпи сетивата ни към другия ? Кога сме истински –  с маска или без? „Защо, защо, о, Боже мой, защо, защо,о, Боже мой, защо, защо, о, боже мой, защо, о, Боже мой?“ Кой е виновен за всичко това? Търсим отговора на въпросите! А той е : “Ами, Негово Величество Шампанското!“ Да живее Шампанското!            А суингът продължава да е танц, мода, и не само...........С намигване: Георги Динев, режисьор

Първото изпълнение на оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус в  Старозагорската опера e на 9 април 1956 г. Това е и първата постановка на „Прилепът“ извън столицата. Диригент е Илия Илиев, режисьор – Георги Петров, художник – Петър Русков, хормайстор –Иван Димов, балетмайстор-Фео Мустаков-гост. Следващата постановка е на 26 февруари 1972 г.  Диригент е Веселин Ненов, режисьор Димитър Узунов-гост, художник – Ани  Хаджимишева-гост, хормайстор-Богдана Попова. Последната премиера на „Прилепът“ е на 22 декември 1994 г., диригенти са Божидар Бонев и Красимир Къшев, режисьор е Румен Нейков, художници Радостин Чомаков-гост и Елица Георгиева-гост, хореография-Снежана Дескова-гост.

Кои са гост-солистистите в постановката „Прилепът“ на Старозагорската опера?

Баритонът Иво Йорданов, роден през 1980 г. във Варна, е възпитаник на Христина Ангелакова в НМА „Панчо Владигеров”, след което специализира в Академия “Борис Христов” в Рим при Мирела Паруто и Антонио Боае, а по-късно и в Оперното студио на Академия “Санта Чечилия” при Рената Ското, Анна Ванди и Чезаре Скартон. Лауреат е на много национални и международни конкурси: „Светослав Обретенов”, „Проф. Христо Бръмбаров”, „БиБиСи Кардиф – певец на света” (Великобритания), „Европейска общност” (Сполето, Италия). След победата си на оперния конкурс в Сполето през 2009 г., той пее два сезона в състава на „Театро Лирико Спериментале”, съвместно с други победители на конкурса, като Соня Ганаси, Мариела Девиа, Ренато Брузон. В репертоара си има централни баритонови оперни партии и много камерна музика от Григ, Георги Златев-Черкин, Рахманинов, Дворжак, Малер. Специализира и работи с някои от най-именитите творци в света на операта и камерната музика, сред които Савка Шопова, Хелмут Дойч, Енца Ферари, Соня Ганаси, Райна Кабаиванска, Ренато Брузон.

Александър Баранов е роден в Русе. Завършил е Музикалното училище „Проф. Веселин Стоянов” със специалност кларинет. След това учи  “Музикална педагогика”  във ВТУ”Св.Св Кирил и Методий” -.Велико Търново, работи като артист-оркестрант в ДМДТ ”К. Кисимов”. Завършва оперно пеене в НБУ София. Участва в постановки на НБУ съвместно с ОФД – Русе и Държавна Опера – Стара Загора:  “Вълшебната флейта” , “Така правят всички” , “Мадам Бътерфлай” , “Сватбата на Фигаро” , “Любовен еликсир”. Като солист на Държавна опера-Русе се изявява в лиричния теноров оперен репертоар, като и изпълнява солови тенорови партии в различни кантатно-ораториални творби.

Тенорът Момчил Караиванов е солист на МДТ“Константин Кисимов“ в гр.Велико Търново.

Георги Динев, режисьор: Ще видите шедьовъра на оперетата „Прилепът“ така, както е създадена. В една изключително красива и стилна като визия постановка, гордост за всеки театър.

Елена Баръмова /сопран/, за първи път в роля в оперета: „За мен да бъда Росалинда в „Прилепът“ е предизвикателство, което в началото сякаш не можех да приема. Но колкото повече репетирам, толкова повече ми харесва. Образно казано, „почивам“ си от тежките и трагични героини, които съм пресъздавала в оперите.“

Иво Йорданов /баритон/ - „Моята роля е на Фалке. Той е Прилепът, той е човекът, който забърква цялата история в тази оперета. Но пък в края и никой не загива,не умира-освен егото на рентиера Айзенщайн. Тонът на „Прилепът“ е много усмихнат, пълно е със закачки. Може да поискате да я гледате като фриволно забавление, а може и да търсите в текста социалния коментар-според както ви харесва. В оперетата възможностите за разгръщане на артистичността са много по-големи, отколкото в операта.“

Яница Нешева /сопран/ - „Моята роля е на Аделаида. Това е единствената героиня в „Прилепът“,която търпи развитие. Слугиня е, а мечтае да е актриса и иска да влезе във висшето общество. Спектакълът е много стилен и съвременен. Избягва се всякви бутафория и преиграване, характерни за оперетата. Това е съвременен театър“

Михаела Берова /мецосопран/ - „В „Прилепът“ аз съм Принц Орловски. Предизвикателство за мен е тази роля – да говориш , да се движиш като мъж, да имаш желания на мъж...Освен това и маниери на човек от висшето общество в началото на 20 век. За мен Орловски е образ-символ на моралния разпад на това общество.“

Мостът на Кольо Фичето край Бяла се руши

Един от шедьоврите на възрожденската архитектура – мостът на Колю Фичето край Бяла, безвъзвратно се руши. Паметникът на културата е изоставен на произвола на съдбата, тъй като местната община няма средства за извършване на реставрация.

Мостът е построен над река Янтра по поръчка на валията на Дунавския вилает Мидхат паша през 1867 г. Той е дело на златните ръце на големия възрожденски майстор Колю Фичето. Дължината му е 276 м, ширината - 9,5 м, като сводовете са украсени със символни скулптури на грифон, лъв, нимфа, лебед. До каменния мост през 20-ти век е била направена и скулптура на майстора, за да напомня за делото му. Днес обаче красивото съоръжение е сериозно компрометирано. По него има пукнатини, олющени облицовъчни камъни, обрасло е с растителност. Перилата също се рушат, тъй като са направени от тежък камък, при който с времето сцеплението намалява. При високите води на Янтра в основите на моста се затлачват дървета и постепенно устоите също се подкопават. От общинската управа в Бяла са напълно наясно със състоянието на моста на Колю Фичето. За съжаление общината е с малък бюджет и в тежко финансово състояние, което не позволява да се отделят средства за основен ремонт.

 „Тук говорим за много сериозен и специфичен вид строителна работа, която е скъпа и не е по силите на община Бяла. Преди няколко години са правени единствено козметични ремонти с подмазване на части от моста. Дори разчистването на дърветата в реката е проблем за нас, тъй като трябва да използваме специализирана техника, за която също плащаме. Единственият вариант е да се кандидатства по европроект“, обяснява пред БГНЕС новият кмет на Бяла.