Театър НАТФИЗ идва в Стара Загора с „Опера за три гроша”

На 29 април от 19 часа, в Културен център „Стара Загора”, младите и талантливи актьори от Театър НАТФИЗ ще представят най-известната театрална творба на Бертолт Брехт – „Опера за три гроша”.

Сценичната версия и режисурата са дело на проф. д-р Ивайло Христов, а музиката на Добрин Векилов – Дони.

Участват:
Александър Кендеров, Александра Свиленова, Алена Вергова, Георги Асенов, Георги Манчев, Диана Минчева, Иван Цонев, Илиян Николов, Калин Маринов, Люба Димитрова, Мартина Георгиева, Мартин Костадинов, Милвана Христова, Михаил Недялков, Мелани Младенова, Моника Динова, Натали Никова, Никола Йорданов, Паоло Лалев и Румен Вангелов.
“The Threepenny Band”: Симеон Божилов - пиано, Самуил Даскалов - бас китара, Николай Мотков - барабани, Кристиян Кръстев - саксофон
„Дали светът на парите ще промени душите ни или ще ни покаже, че те никога не се променят? И заслужаваме ли всички прошка в този свят, изпълнен с манипулации и несправедливост?”

С филми, изложба и книга отбелязват век от рождението на Георги Парцалев

Честването на 100-годишнината на Георги Парцалев ще бъде отбелязано и с два документални филма и изложба.

Заедно със Съюза на артистите в България на 24 март от 17 часа в „Галерия на открито“ в Градската градина пред Народния театър ще бъде открита изложбата „Георги Парцалев. Дон Кихот на своето време“, а в 18,30 часа в кинозалата на НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ ще се прожектира документалният филм „Рицарят на смеха“. Тогава ще бъде представено и новото допълнено издание на книгата „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“.

Георги Тошев е подготвил и кратка версия на филма, озаглавена „Жените на Парцалев“. Акцентът в нея е приятелството и партньорството на актьора с две забележителни дами – Стоянка Мутафова и Татяна Лолова.

Филмът и новото издание на пълната биография „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“ ще бъдат представени в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ през юни.

Вечер, посветена на Парцалев, предстои да се проведе и в любимия му Сатиричен театър в София, както и в родния му град Левски.

Очаквайте допълнителна информация за представянията на книгата и филма в страната и в чужбина.

 За новото допълнено издание „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“

 Новото трето допълнено издание на „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“ (изд. Книгомания) от журналиста Георги Тошев включва непубликувани снимки и част от личния му дневник. Луксозната книга допълва представата ни за един от най-любимите на публиката български актьори. За първи път са включени откъси от личния му дневник, както и непубликувани досега снимки.

В Казанлък е премиерата на биографичната книга за Мистер Сенко

През 2025-а отбелязваме 120 години от рождението на легендарния илюзионист Мистер Сенко (1905–1987), постигнал слава и признание не само в България, а и по света. За първи път се издава биографична книга за него – „Мистер Сенко. Един живот на фокус“ (изд. Книгомания), автор е писателят Михаил Вешим. Първото представяне на книгата ще бъде на 25 март от 17:30 ч. в Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък, като част от програмата на „Чудомирови празници“.

Изданието е част от поредицата „Любимци на публиката“, включва непоказвани снимки, дипломи, плакати и документи от личния архив на илюзиониста, съхраняван днес от снаха му Стефанка Карайончева. В нея може да видите и кадри с оригиналния реквизит и сценичен костюм на илюзиониста, изложени в Музея на магията в село Момчиловци, създаден от Ненчо Илчев.
Корицата на книгата е запазен оригинал на един от най-популярните плакати на илюзиониста, отразяващ най-впечатляващия му трик – свалянето на главата.
„Неговото име бе влязло дори в ежедневния език, често можеше да се чуе някой да каже: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той – илюзионистът, фокусникът, магьосникът – умееше сложни, невъзможни и невероятни неща.
Тази книга разказва за живота му – от бедното детство по улиците до световните сцени, от метач и продавач на лимонада в цирка до най-високите върхове на илюзионното изкуство. От обект „Семка“, разработван от ДС в първите години на „народната власт“, до личен приятел на Тодор Живков.
Мистер Сенко е голям артист и българин, изминал нелек житейски път през годините, но устоял на превратностите на времето. И отстоял себе си, понякога и с цената на компромиси – с властта, но не и със своето изкуство“, казва Михаил Вешим.
Мистер Сенко е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца. Дават му името Евстати. Той е третото дете в семейството на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер, назначен е във ветеринарната лечебница в Хайредин, затова семейството се мести от града на село. В годините след война и след смъртта на съпруга си Райна тъче черги, за да издържа трите деца. През 1918 г. малкият Евстати идва сам в София, попада в цирк „Колизеум“ и остава да работи като момче за всичко. Покрай френския илюзионист Делоне научава първите си фокуси, а след време го замества на сцената.
Мистер Сенко сам създава най-популярните си илюзии като „Бурето“, „Сандъка с 25 саби“, „Електрически стол“, „Разрязване на жена с трион“.
През 1961 г. заради „Сваляне на главата“ печели в Индианаполис, САЩ, специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Той е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Носител е на френския орден „Робер Уден“. Става почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му. Мистер Сенко умира на 26 юли 1987 г. в София.

Истинска история – Украински незалежности

Историята на Незалежна/Независима Украйна е точно толкова истинска, колкото тази на Македония. Докато за съседите, за всичко са им виновни бугарите, то за украинците злата сила са москалите... Затова си измислят и утвърждават красиви легенди, главната, от която е тази, за тяхната независимост.

Още химнът им, поодкраднат от поляците, техни стари врагове-приятели, започва с - Ще не вмерла України! Демек, още не е умряла Украйна, но кой знае? Почти през цялото си кратко съществуване, украинската държава е в подчинение на някой от силните съседи. Да се връщаме към Киевска Рус, като първото украинско държавно образование е несериозно. През 15-16 век, има първите сигурни факти за някакво полуавтономно съществуване, където хетманите търсят закрилата ту на полския крал, ту на руския цар, ту на турския султан. Те воюват и предават гостодарите си, притиснати от три страни. Държава няма!

За първи път Украинска народна република се създава в края на Първата световна война. Първият държавен глава е хетманът Скоропадски. Той е царски офицер, не е върл привърженик на украинизацията, т.е. на създаването на украинска нация. Разчита на германците и щом като неговите хора, водени от Петлюра го свалят, се оттегля с покровителите си в Германия. Петлюра е социалист, уж, и разчита на Антантата и най-вече на Полша за да крепи властта си. В Харков е създадена Украинска социалистическа съветска република, на която и предстои да просъществува седем десетилетия, но това също не е независима държава. Петлюра е убит в Париж, като отмъщение за многобройните антиеврейски погроми, организирани от неговите привърженици. Сега разправят, че той бил против, но не можел да контролира хората си...Наследява го, вече като атаман в изгнание Коновалец. Той е роден в Австро-Унгария, след пленничевство в Русия се присъединява към националистическото движение на новопоявилата се нация, изкуствено създадена от противниците на новата съветска власт. Неговата съдба също е трагична – убит в Ротердам от агент на НКВД. Следващият водач за независимост е печално известният Степан Бандера(убит в Мюнхен, в средата на 50-те), знаме на сегашните националисти в Украйна. Той е толкова безпощаден социопат, че дори немците го държат затворен през Втората световна война, и го пускат чак накрая на конфликта. Бандеровците са безпощадни към поляците, руснаците и евреите, и голяма част от техните престъпления са джиросани на германците, след войната. Тези изстъпления, днес пак твърдят, че не са извършени по заповед, както при Петлюра. Вероятно погромите са част от украинските традиции? Бандеровците се съпротивляват и с партизански методи се борят до началото на 50-те години на миналия век.

Разпадането на СССР през 90-те, доведе до създаването на още една, относително независима Украйна. Първоначално се редуваха проруски, и прозападни президенти, като украинците отново разчитаха на покровителство отвън. С идването на Порошенко, старите навици се възродиха с нова сила, умело подклаждани зад граница. И пак започнаха погроми, за които, властта „не знае” и с присъщото си нахалство, Зеленски и компания, твърдят че те защитавали Европа, цивилизования свят и т.н. За войната с Русия обаче, те отново разчитат напълно на покровителите си – оттам идват разузнавателни данни, военна техника, инструктори, пари и наемници... Без тях, досега щяха да са вдигнали отдавна белия байрак. И затова не са необходими кой знае какви доказателства. Всяко забавяне или спиране на парите и помощите води до поредица от поражения на бойното поле. И на това отгоре, тамошните управляващи искат да са фактор при преговорите?! Няма как да стане! Те отдавна са подизпълнител в голямата геополитическа игра, която се разиграва в последните години. Толкова за украинската незалежност. Такава никога не е имало.    

Пловдивчани гостуват с балета „Ромео и Жулиета“ на старозагорска сцена

Балетната трупа на Опера Пловдив гостува на 19 март на сцената на Старозагорска опера с премиерния си балетен спектакъл „Ромео и Жулиета“ от Прокофиев.

Спектакълът е създаден от международен екип.
Постановката е дело на изтъкнатия хореограф Валентина Турку, ръководител на Балета на театър Марибор, Словения. Художник на декора е Марко Япеля, костюмите са на Лео Кулаш,  художник на осветлението – Томаш Премзъл. За ролите на двамата млади влюбени от Верона са поканени Анелия Димитрова, примабалерина на балета на Опера Стара Загора и Тамаш Дарай /Унгария/. В останалите централни роли влизат Амедео Джунта, Себастиян Харпър, Мигел Гарсия, Елена Кучкова, Диан Райчев и Антонио Росас от многонационалната балетна трупа на Опера Пловдив с ръководител Мариана Крънчева и репетитор Петя Димова.
„Ромео и Жулиета“ несъмнено е една от най-популярните и дълготрайни трагични любовни истории на всички времена. Вдъхновен от безсмъртната трагедия на Уилям Шекспир, балетът на Сергей Прокофиев разказва историята на двама млади влюбени, които мечтаят за живот, изпълнен с необуздана страст и пламенна любов в една дръзка и брутална епоха, в която въпросите на живота и смъртта често се решават ирационално и в атмосфера, нажежена от страсти. Творческият подход на Валентина Турку отразява иконографията на Ренесансовите картини и архитектурата, но включва и съвременната актуалност на вечното желание за любов. "Гладът" за живот и нови преживявания от любовта - чувствеността, жестокостта и страстта – са сърцевината на неразрешимия драматичен конфликт, който води до трагичния край на двама млади идеалисти. Хореографията е здраво изградена върху класическата лексика, но използвана с гъвкавост и изобретателност за подчертаване на образите.
Възпитаник на легендарния Морис Бержар, Валентина Турку е изключителен танцьор и хореограф. Нейното творчество включва над 130 балетни, театрални и оперни продукции, като нейните балети гастролират по целия свят. Произведенията й са описани от критиците като сензационни емоционални преживявания, визионерски идеи, уникална сетивна поезия, с чувство за театър. Турку е носител на Словенската държавна награда за изключителното си постижение като режисьор и хореограф за продукцията.

Световноизвестните „Johann Strauss Virtuosen Orchestra” със седем концерта у нас

 

България се включва в отбелязването на 200 години от рождението на Йохан Щраус – син със седем грандиозни концерта под открито небе това лято.

Елитният виенски оркестър "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра" включва България в своето грандиозно световно турне, посветено на краля на валса, в седем български града, сред които е и Стара Загора.

Под изтънчената палка на именития маестро Гуидо Манкузи оркестърът ще пресъздаде блясъка и магията на златната епоха на виенската класика. Виртуозните музиканти, подбрани от най-престижните оркестри на Виена, ще предложат на публиката несравнимо преживяване, изпълнено с ритмичната лекота и финеса на Щраусовите шедьоври

Началото е в Летния театър в гр. Шумен на 31 юли, а последният в двора на Военна академия в гр. София.

„Идеята е да се върнем към класическата традиция от времето на Щраус – син - концертите да са на открито, да бъде празник през под звездите през лятото, когато повечето хора са във ваканция“, споделят организаторите.

2025 година е обявена за годината на Щраус и в цял свят се провеждат редица събития, посветени на великия композитор, който първоначално учи счетоводство.

Благодарение на майка си Анна момчето взема тайно уроци по цигулка и теория на музиката.

Първият си концерт изнася през 1844 г.

Огромният му успех дава надежда на баща му Йохан Щраус – баща, че синът има талант.

Следват турнета в Европа и Америка след смъртта на баща си, Йохан Щраус – син застава начело на неговия оркестър и става диригент на „дворцовите балове“.

Щраус се жени 3 пъти, но няма деца. За най-известно негово произведение се смята валса „На хубавия син Дунав“, който ще бъде изпълнен от "Йохан Щраус Виртуозен”.

 

Всяка държава от турнето е представена от водеща национална филхармония, а честта да бъде част от този забележителен проект в България се пада на Плевенската филхармония. Концертите ще се състоят на емблематични и автентични сцени, които носят духа на историята и културата на България:

·         31 юли – Шумен, Летен театър

·         2 август – Велико Търново, Царевец

·         3 август – Варна, Летен театър

·         4 август – Бургас, Летен театър

·         5 август – Пловдив, Летен театър Бунарджика

·         6 август – Стара Загора, Летен театър

·         7 август – София, Военна академия

Турнето на "Йохан Щраус Виртуозен" обещава да се превърне в най-значимата културна проява на годината в България, посветена на Йохан Щраус – син.

 

Повече информация за турнето на: www.vienna-trend-events.com

 

Мюзикъл, балет и оперни спектакли на старозагорска сцена през март

Богато жанрово разнообразие предлага мартенската програма на Старозагорската опера. Детски мюзикъл, балет и оперни спектакли са включени в афиша.

На 3 и 4 март, от 11 часа на оперната сцена представят мюзикъла на Александър Владигеров „Вълкът и седемте козлета“. Режисьор на постановката е Жасмина Чолакова. Със специалното участие на Анастасия Алтухова /мама Коза/, Борислав Веженов /Вълкът/, Даниел Стойнов / Уху-Буху/, Стоян Буюклиев/Славей горски/.
В спектакъла се вклуюват и децата от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора.
На 8 март, от 19 часа е балетът „Спящата красавица“ по музика на Чайковски. Хореограф е Мариус Петипа, а режисурата и постановката е на Андрей Босов.
Носителят на първа награда от Международния балетен конкурс „Сара-Нора Прима”2024 Ким-со Джун е в ролята на принц Дезире, а примабалерината Анелия Димитрова - в ролята на принцеса Аврора
На 14 март, от 19 часа е спектакъла на операта на Доницети – „Лучия ди Ламермур“.
Исидора Молес гостува в ролята на Лучия ди Ламермур, а в главните роли са:
Едгардо де Равенсвуд Андрей Фермешану
Енрико Аштън Иван Кабамитов
Лорд Артуро Бъклоу Георги Динев
Раймондо Юлиан Константинов
Нормано Стоян Буюклиев
Алиса Тереза Бракалова
На 28 и 29 март, от 19 часа е премиерата на „Риголето“, от Верди.
Диригент е Хосе Кура, режисьор – директорът на оперния театър Огнян Драганов.
Вролите:
Риголето - Кирил Манолов, Елия Фабиан
Джилда - Емилия Терзиева, Симона Кодева
Херцог на Мантуа - Матео Фалчер, Борис Тасков
Спарафучиле - Александър Марулев, Виктор Кръстанов
Мадалена - Даниела Дякова, Тереза Бракалова
Джована - Нина Димитрова, Виолета Димитрова
Граф Чепрано - Игнат Желев
Графиня Чепрано - Сараи Диаз
Борса - Стоян Буюклиев, Момчил Караиванов
Граф Монтероне - Живко Добрев
Маруло - Иван Кабамитов
Паж - Наталия Чехонина