Изложба на стари банкноти откриват в старозагорския музей

Защо в небето над Стара Загора са хвърчали банкноти на 1 май 1928 година, а банковите служители са затискали с телата си милиони левове на този ден? Как са изглеждали българските банкноти в миналото? Как са изглеждали сградите на банките и касовите апарати в Стара Загора през първата половина на XX век? Тези и други любопитни факти може да научите, ако посетите изложбата „Български банкноти от миналото”, която се открива на 7.12.2022 г. от 17.30 ч. в Малка изложбена зала на РИМ-Стара Загора. Изложбата представя хронологично български банкноти емитирани от края на XIX в. до края на XX в. Акцентира се върху банкноти характерни за съответните периоди от историческото развитие на страната – Княжество България 1878-1908 г., Царство България 1908-1946 г., Народна Република България 1946-1990 г. и Република България от 1990 г. Представени са копия на първите български банкноти 20 и 50 лева, отпечатани в Санкт Петербург през 1885 година. Най-ранната оригинална банкнота в изложбата е 10 лв. от 1890 г., отпечатана в Лондон. Художествено издържани са ранните банкноти, „орловки”, в обращение от 1904 до 1924 г. За пръв път приживе ликът на цар Борис III e отпечатан през 1924 г. върху емисията банкноти, известна като „Ботевка”. Заради фалшифициране, те са иззети от държавата, което ги прави особено ценни. Внезапната смърт на монарха осутетява подготвяната емисия през 1943 г. и вместо неговия портрет, е поставен този на 6-годишния му наследник Симеон II. Българските банкноти са с красив дизайн и върху много от тях могат да се видят фрагменти от картини на стари майстори като „Пазар в София” на Антон Митов, „Отец Паисий” на Иван Мърквичка, „Овчар със стадо” по гравюра на Феликс Каниц, „Орач” на Ярослав Вешин и много други. През годините банкнотите са печатани в Русия, Англия, Германия, САЩ и България. Полюбувайте се на красивите български банкноти и запечатайте лика си в специално изготвения образец на банкнота от 100 златни лева от 1917 г. В изложбата са експонирани банкноти, снимки, документи и вещи от отделите „Нумизматика”, „Етнография” и „Нова история”.

Пия Лейно идва с посланието: Да излезем от Матрицата

Ако филмовата поредица „Матрицата“ ни накара да възприемаме по различен начин дигиталния свят, романът „Раят“ на финландката Пия Лейно предупреждава за опасностите, които вече са назрели и ни заплашват: не само увеличаващата се сила на технологичните изобретения, но и подемът на националистическите движения, изменението на климата и нарастващото социално неравенство. Финландската писателка ще участва в Софийския международен литературен фестивал, който ще се проведе следващата седмица заедно с Панаира на книгата в НДК. Събитието с нейно участие е на 9 декември от 19:00 ч. в Мраморното фоайе заедно с други награждавани автори. Признат за неин шедьовър, издаденият вече и на български „Раят“ (изд. „Персей“, превод Росица Цветанова) представя едно бъдещо общество (едва на четвърт век от съвремието ни), което се е сринало след гражданска война. Националистическо движение, наречено Светлината, е завзело властта. Политическите дисиденти са избягали на север. Всички граници са затворени и контакт с външния свят не съществува. Никой вече не мисли за по-светло бъдеще. Вместо това Светлината е дала на своите граждани Рая: виртуална реалност. Старият свят продължава да живее там, по-жив и красив, отколкото някога е бил. Раят е пристрастяващ, но може да бъде достъпен само от хора с достатъчно пари и положение. Хората почти не излизат от апартаментите си, не говорят помежду си, не се раждат бебета. Аксели работи в университета и се опитва да открие причината за апатията в хората. Когато му е даден пълен достъп до Рая, той скоро е на път да бъде погълнат от виртуалната реалност – докато не среща жена на име Ина. Двамата така са привлечени един от друг, че решават да се срещнат и в реалността. Това променя всичко. „Раят“ е роман с безспорни литературни качества, който стряска с пророчествата си, които се сбъдват пред очите ни. „Дори когато бъдещето изглежда безнадеждно, има хора, които няма да се примирят с положението. Те ще поискат промяна.“ – пише вестник „Турун Саномат“. Но и най-безупречната илюзия отстъпва място на жаждата за истински преживявания. Това е роман за силата на природата, където цивилизацията запада; за човешките взаимоотношения и страхове; за спасителното влияние на паметта и културата. Книгата е меланхолична, но жизнеутвърждаваща. Удостоена е с финландската награда Maailman laita (2016) и с наградата на Европейския съюз за литература (2019).

Представят на старозагорска сцена балетът „Ана Каренина” на хореографа Лео Муич

Спектакълът „Ана Каренина“ на водещия хореограф Лео Муич гостува на сцената на Опера Стара Загора на 10-ти декември от 19 часа. Гост-солисти на Международната балетна трупа на Опера Пловдив са премиер солистите на Софийска опера и балет - Марта Петкова и Никола Хаджитанев, и Гилерме Алвеш - премиер-балетист на Хърватски народен театър, Загреб. Значителна роля в „Ана Каренина“ е отредена и на оркестъра на Пловдивската опера, който интерпретира гениалната музика на Чайковски под палката на маестро Диан Чобанов. Солист на оркестъра е виртуозната цигуларка Лия Петрова. Въпреки познанството си с Толстой, Чайковски никога не е създал музика по негови романи. Музикалната партитура на балетния спектакъл включва части от Симфонии Nо 5 и Nо 6 и Концерт за цигулка и оркестър. Лео Муич е поставил свои хореографии в Американския балетен театър, Парижката опера, Щатсбалет Берлин, Национален театър Токио, Националните театри в Унгария, Словения, Хърватия и Сърбия. Той разказва „Ана Каренина“ чрез изразните средства на неокласическия балет с изразена чистота и индивидуалност на израза. Балетната трупа на Опера Пловдив представи премиерата на „Ана Каренина“ в рамките на фестивала Opera Open 2022, гостува на Фестивала „Сцена на вековете“ на крепостта Царевец и ще открие официално Новогодишния музикален фестивал в НДК в средата на декември. Билети за гастрола на „Ана КАренина“ в Стара Загора се продават на касата на Операта и мрежата на Ивентим.

Наондел“ - „Хиляда и една нощ“, преобразена в модерно фентъзи

Потопете се в света на „Хиляда и една нощ“ с изключителния фентъзи роман „Наондел“ от Мария Турчаниноф (изд. Изида). В него има магия, любов и вълшебства, но и брутална жестокост и страдания, които карат читателя да копнее злото да получи полагащото му се наказание. Кабира е най-голямата дъщеря на богат велможа и пазителка на чудотворен извор, властващ над живота и смъртта. Искан, син на везира, е красив, но егоцентричен млад мъж, готов на всичко, за да получи това, което иска. И той може да го получи чрез извора. Затова скроява жесток план, за да го заграби. От много поколения насам най-голямата дъщеря използва, пази и се грижи за извора. Искан убива семейството на Кабира, жени се за нея, за да заграби извора и я изолира от света. Ако заченатите от него деца са момичета, той ги убива. Трите момчета, които Кабира ражда, веднага са отделени от нея и отгледани от майка му. Искан иска да ги превърне във военачалници, които да превзема съседните земи. Така с помощта на силите, които му дава изворът, той покорява на волята си земи и народи, от които взима за харема си робини и наложници. Сред тях има жени, надарени със способности и познания, от които също иска да се възползва. Такива са познаващата билките и енергиите на земята Гарай, тъкачката на сънища Орсеола, която прозира стремежите и делата на Искан, речната жена воин Сулани… Кабира тайно ражда дъщеря, която отглежда сама и я представя на Искан като син. Тя става любимец на баща си, особено когато тримата му синове умират във военен поход. Кабира и други жени от харема на Искан трябва да преодолеят недоверието си една към друга и да обединят силите си, за да му се противопоставят. Защото считат, че не е редно да злоупотребяваш по този начин със силата на земята, да властваш своеволно върху живота и смъртта, да премахнеш момичетата от цял един род и семейство, сякаш не струват нищо, да поквариш и извратиш това, което би трябвало да се използва за добро… Романът е сюжетно самостоятелна книга от идейната трилогия „Хрониките на Червеното абатство“, една от най-забележителните в Скандинавския север, спечелила много награди и читатели, преведена на 28 езика. Ако познатата и у нас „Мареси“ от същата поредица (двете книги не са свързани) е заявка за свеж полъх в жанра, „Наондел“ оставя у читателя усещането, че има досег с литературен шедьовър. „Наондел“ притежава и мощен съвременен феминистки заряд, който го превръща в Библия на феминизма. Вече е хит в много страни, а в Полша жените излизат с книгата в ръце на демонстрации срещу решение на правителството за забрана на абортите, което има връзка с една от главните теми в романа, пресъздадена по изключително незабравим и разтърсващ начин. Така книгата заживява свой живот и надскача създаваното досега в този жанр. Като се добави и това, че е невероятно четивна, напрегната и увлекателна, това е един безспорен хит, който ще бъде оценен от всеки читател, независимо от жанровите му предпочитания.

Хартиената коалиция – обичайната амбивалентност

Политиката не почива на никакви принципи! Така е у нас. Може да се каже с една дума – амбивалентност. Това е двойствено отношение към събитие, към което субекта изпитва противоречиви чувства. Характерно е при шизофренията. Тази политическа патология е отколешно явление, но ясно се вижда в напъните на някои партии да върнат хартиената бюлетина. То маса политици от „Хартиената коалиция“ се разходиха по телевизионните студиа, за да обясняват, как избирателите имали право да избират – дали да дадат машинен вот или да гласуват с хартиена бюлетина. То много хора искат да гласуват и онлайн, но не можело…В САЩ, например, гласуват и по пощата. Защо не възприемем и тази практика, която между другото, създаде много проблеми по време на последните президентски избори в Щатите? Основната теза на „хартиените“ е, че голяма част от избирателите не гласували именно заради машините. Ако бяха попитали хора, които са били в комисиите в последните, начесто провеждани вотове, те почти единодушно ще кажат, че машините значително улесниха процеса. Първо протоколите се попълват по-лесно. Второ – няма сгрешени бюлетини. Трето, хората тъкмо свикнаха с този вид вот и сега, ново двайсе…. Които членове на СИК си спомнят кошмара от смесеното гласуване, могат с дни да разказват за тоталното погазване на всички правила от членовете на секционните комисии, безбройните поправки, които се направиха в последния момент, насосването на резултата, за да се приемат протоколите, само и само тази мъка да свърши най-сетне… Не изглежда читава и тезата, че видите ли, някой манипулирал флашките, машините и т.н. Не е известна нито една жалба, която да е била доказана, освен объркването на софтуера в Търновско, където се наложи да се гласува с хартиени бюлетини. Никак не е издържа и твърдението, че по-старите хора и малцинствата не можели да гласуват с машините. В хипермаркетите всички се справят с тегленето на плодовете и зеленчуците, където се иска много повече внимание – да се маркира на кантара, например, точния сорт домати…На банкоматите също всички се справят с тегленето на пенсии и социални помощи. Хайде, да не сме максималисти, почти всички, с много малки изключения. То и легендите за манипулации издишат, тъй като не „мадуристите“, а именно ГЕРБ взе най-много гласове на последните избори. „Червените“ пък са най-непоследователни – първо искаха машини, а сега – хартия. Интересното е, ако сега се приемат предложението за връщането на смесения избор, какви промени в резултатите ще имат гербери и социалисти? И не на последно място – това предложение на „хартиените“ показва тяхната напълно нелогична, но обичайна непоследователност – веднъж тъй, веднъж иначе – а похарчените средства нямат никакво значение. Освен това, за машините се дадоха няколко милиона лева. Първо 30 милиона, после още. Експериментите продължават, защото похарчените пари са обществени, т.е. ничии, но се харчат само с политически решения. А истината е, че не избирателите са виновни, че не отиват масово до урните, а именно такива политически решения, ги отблъскват от тях. Има опасност на следващия вот не само избирателите да са малко, но и да няма достатъчно мераклии за членове на комисиите. Поне голяма част от тези, дето вече са сърбали тази попара, едва ли ще се хванат пак на същото хоро…

Мобилна карта показва временната организация на движението в Стара Загора

Във връзка с изпълнявания от „Водоснабдяване и канализация“ – Стара Загора мащабен ремонт по обновяване на ВиК мрежата, на сайта на Община Стара Загора, раздел „Устройство на територията“, е достъпна карта, показваща на жителите и гостите на града временната организация на движение - https://www.starazagora.bg/bg/vremenna-organizatsiya-na-dvizhenieto Инициативата на кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров и ръководителя на проекта за „Реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа на гр. Стара Загора“ инж. Пеньо Пейков цели да улесни и обезопаси шофирането в районите, в които текат строително-монтажните работи. На картата се виждат маркирани не само ремонтите по подмяна на ВиК мрежата, но и тези, които се изпълняват по рехабилитация на пътното платно. Дадена е информация и за обходните маршрути.

Романът „Няма далечни места“ носи магията на Италия

Двама мъже трябва да спасят ренесансови шедьоври сред вихъра на Втората световна война в изключителния роман „Няма далечни места“ от италианския писател Франко Фаджани. Романът излезе на български в превод на Ваньо Попов и издание на „Книги за всички“. Април 1944 г. Професор Филипо Кавалканти е изпратен от Рим в Южен Тирол, за да провери пратка с произведения на изкуството, която ще отпътува за Германия. Професорът е обран, но скоро отново се натъква на крадеца – Куинтино, беден младеж, заточен в Южен Тирол и принуден да работи като автомонтьор за германците. Заради несигурната ситуация в страната и опасността, която ги заплашва, те решават да избягат заедно и да върнат обратно в Рим произведенията на изкуството, сред които има картини на велики ренесансови художници. Недоверието между двамата толкова различни мъже бавно прераства в уважение, когато практическите умения на Куинтино и мъдростта на Кавалканти им помагат да оцелеят при сблъсъка с фашисти, престъпници и партизани. Но дори и в Рим ценният товар не е в безопасност… Красивите италиански пейзажи, събудени от идването на пролетта, и реалните исторически факти, свързани със заграбването на културни ценности от германците, са фонът на тази вълнуваща история за стойността на приятелството. „Деликатен и дълбок роман с размисли върху големите проблеми на човешкото съществуване.“ – Такава е оценката на литературния критик Луиджи Рипамонти за Corriere della Sera. Носител на няколко литературни награди, Франко Фаджани е създал истински шедьовър, който е стаил в себе си магията на Италия. Фаджани живее в Милано. Работил е като репортер в най-горещите райони на света. С романа си „Поддържането на сетивата“ (Fazi Editore, 2018) той не само печели наградите Premio Parco Majella 2018, Premio Letterario Città delle Fiaccole 2018 и Be Kind Award 2019, но става известен и обичан от читателите в Италия. С „Пазителят на Черешовия хълм“ (Fazi Editore, 2019) той спечели наградата на Римските библиотеки за 2019 г. и наградата il Premio Selezione Bancarella за 2020 г. Всичките му книги са публикувани и в Холандия, където получават възторжените оценки едновременно на критиката и публиката.