Изложба за 125-годишнината на Васил Тодоров показват в старозагорската галерия

На 11 декември /вторник/, от 18 ч. в Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита изложбата „Васил Тодоров /1893-1977/”, посветена е на 125-годишнината от рождението на художника.

В експозицията са включени 32 живописни произведения, обхващащи творчеството му между 1922 и 1975 година. Изложбата е съвместна изява на Художествена галерия Стара Загора, Художествена галерия Казанлък и наследниците на художника.

Животът му е поделен между Казанлък и Стара Загора, между ателието и училищните стаи. Живописта му е посветена на пейзажа и портрета. Организира 14 самостоятелни изложби и пет десетилетия е неотменна част от културния живот на Стара Загора.

ВАСИЛ ТОДОРОВ

/1893-1977/

Васил Тодоров е роден на 12 септември 1893 година в Казанлък. Образованието си получава в Казанлъшкото педагогическо училище. Там младежкото му увлечение по рисуването е подкрепено от художниците Димитър Радойков /1879-1940/ и Захари Желев /1868-1942/. От тези юношески години започва приятелството му с Димитър Чорбаджийски – Чудомир /1890-1967/ и Марко Шивачев /1892-1946/. През 1915 год. завършва Педагогическото училище и се подготвя за Софийската художествена академия, но войната отлага кандидатстването с близо четири години. През есента на 1919 год. постъпва в Академията, където учи живопис при професорите Стефан Иванов и Харалампи Тачев, а пластика – при проф. Иван Лазаров. След завършване на следването през 1924 год. е назначен като стажант гимназиален преподавател в Казанлък. Есента на същата година открива в родния град първата си самостоятелна изложба. В нея той включва няколко портрета, както и  пейзажи от Казанлък и околностите. Именно творбите от тези години той по-късно ще определя като “моят начален, академичен период”.

 През 1925 год. Васил Тодоров е назначен за редовен преподавател по изобразително изкуство в  гимназията на Станимака /Асеновград/. Природата около града и Родопите засилват интереса му към пейзажа. Живописта му все повече търси нюансите на земните тонове. Още същата година споделя новите си пристрастия във втората самостоятелна изложба, която организира в родния град. 1927 година е една от най-активните му в творческо отношение. Десетки са пейзажите, които създава от Асеновград, Пловдив, както и речните панорами с Марица и Чая. В тях той открива влечението си към простора, към далечните планове и светлината. С част от тези платна реди третата си самостоятелна изложба в Асеновград. През 1927г. Васил Тодоров е приет за член на Дружеството на южнобългарските художници. Навлиза в своя зрял период. Често пътува до Пловдив, Казанлък и Търново, откъдето се завръща с по няколко пейзажа.

През 1928 год. го назначават за преподавател по рисуване в Старозагорската гимназия. Веднага се включва в художествения живот на местното дружество. Тук се сприятелява с художниците учители Васил Маринов /1879-1943/, Спиридон Иванов, Кипро Николов /1897-1975/ и своя съгражданин Васил Костакев /1885-1933/. Всички заедно организират знаменателната изложба от 26 януари 1930 год. в малкия салон на дружество “Театър” в Стара Загора. В нея са показани предимно пейзажи. Два месеца по-късно тази група, към която се присъединява Евгения Илиева /1895-1981/, откриват нова колективна изложба, посветена на портрета. Следва време на усилена творческа дейност и активно участие в изложби на старозагорските живописци, както и в тези , които организира Дружеството на южнобългарските художници. Прави няколко самостоятелни изложби. За най-значима от тях Васил Тодоров ще счита тази от 1943 год., която показва в Стара Загора и Габрово.

 Следващите десет години творческата му енергия е разпръсната между редица други дейности. Рисува малко и рядко излага свои произведения. Включва се в организацията на старозагорското дружество към СБХ, на което за известен период е председател. Един автопортрет, който рисува през 1953 год., като че ли събужда отново младежките му амбиции за творчество. Това е своеобразен вододел, а и както самият той отбелязва – с него започва третият му период, който е “стремеж за синтезиране на формата и освежаване на колорита”.  Композицията му става по- обхватна и лаконична, а въздействието- по- експресивно. Синтезът между двете не намира тъй желания от автора израз.

Пенсионира се през 1957 година. Отделя много от времето си за декоративно-пространствена дейност. Още няколко години след това ще води курсове по рисуване. Ентусиазмът на бригадирското движение го провокира за опити в областта на фигуралната композиция, но бързо разбира, че няма нагласа за това. Звучността и богатството на нюансите в живописта му чувствително спадат. Завръща се към пейзажа. През 1961 год. подготвя и представя последната си самостоятелна изложба. Творческата му енергия през това десетилетие е завидна, но изкуството е загубило част от емоцията. Само през 1964 год. създава десетки пейзажи от Стара Загора и Черноморието. Сред тях по-известни остават “Стара Загора сутрин”, “Улица “Чадър могила”, “Булевард „Руски”, “Созополски кей”, “Улица в Созопол” и др. Навлизайки в осемдесетгодишнината си, Васил Тодоров поддържа този ритъм на творчество. През 1972 год. рисува поредица от пейзажи, посветени на Стара Загора, Созопол и  Рига, както и една неочаквана за публиката серия от  натюрморти. През 1975 год. за последен път излага свои платна в традиционната годишна изложба на старозагорските художници. Умира на 8 октомври 1977 г. в Стара Загора. След себе си оставя десетки живописни произведения и почитта на своите колеги и съграждани.

Основната част от творчеството на Васил Тодоров е притежание на художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Пловдив и наследниците на живописеца.

Проф. д-р Марин Добрев

Започват строителството на Културен център за талантливи деца

Започват строително-монтажните работи за създаване на Културен център за талантливи деца в Стара Загора, който ще заполага с камерна зала, зала за експозиции и музикален магазин. Те включват основен ремонт, преустройство и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на съществуваща сграда в цeнтъpa нa гpaдa. Имотът, дарен на Община Стара Загора от Mapия Жeĸoвa, e c дaнъчнa oцeнĸa нaд 1 млн. лeвa. Центърът щe нocи имeтo нa нейния пoĸoен брат пpoф. Πeтъp Жeĸoв - видeн oбщecтвeниĸ, ĸoмпoзитop, пиcaтeл и yчeн-гeнeтиĸ, нocитeл нa звaниeтo „Πoчeтeн гpaждaнин нa Cтapa Зaгopa".

За изпълнител е избрана старозагорската фирма „Зарастрой“ ООД, която трябва да завърши обекта за 180 календарни дни. Стойността на договора е за над 904,7 хил. лв. с ДДС., с включени 8 % непредвидени разходи.

Предвидено е игралната зала до момента да се превърне в камерна зала с обем около 360 куб.м., с добра акустика и 48 места, със стифиращи се столове с лека метална конструкция, които ще се съхраняват в помещението, оформено след затварянето на съществуващия отвор в пода до стълбището, между сутерена и партера.

Фоайето пред залата ще има гардероб и помещения за портиер и техника за телекомуникации и видеонаблюдение.

На мястото на магазина в източното крило ще се разположат изложбена площ и музикален магазин. Предвижда се възстановяване на зазиданите отвори за врата и прозорци по южната фасада към ул.“Генерал Гурко“. 

Офисът на галерията към залата ще се ползва и за гримьорна, а в камерната зала ще се изгради подиум за изпълнителите с дървена конструкция и дюшеме. С цел затъмняване на залата се предвиждат външни ролетни щори, таванът в залата ще бъде окачен, а хлътналите части ще бъдат обшити с акустични пана.

На нивото на камерната зала се предвижда тоалетна за лица с намалена подвижност. За осигуряване на достъпна среда се предвижда асансьор, разположен в двора, в ъгъла на сградата. Вратите към асансьора ще се монтират на мястото на съществуващите прозорци. 

На втория и третия етаж ще се разположат кабинети по музика, актьорско майсторство и рисуване. Сградата ще бъде противопожарно обезопасена и топлоизолирана.

На нивото на сутерена зазиданите прозорци по южната фасада ще бъдат отворени и ще се възстановят английските дворове към тях. Съществуващата компрометирана тухлена ограда ще се демонтира и ще се изгради нова ограда със стоманобетонови колони и метални пана между тях, на които децата ще могат да експонират свои художествени произведения. Предвижда се облицовка от гранитни плочи по бетоновите части на оградата. Към ул. „Ген. Гурко“ оградата ще е ажурна, с метална плъзгаща врата за достъп към двора.

Подовата настилка във фоайето, в изложбената зона и коридорите ще бъде от гранитни плоч, а за учебните стаи се предвижда ново дюшеме. 

Съществуващите керемиди на покрива ще се подменят, както и компрометираните части на дървената конструкция и дъсчената обшивка, ще бъде положена хидроизолация.

Фасадите ще бъдат топлоизолирани и ще се оформят отвори към бул.“М. М. Кусев“ и ул.„Ген. Гурко“, като съществуващите от 1939 г. архитектурни елементи-конзоли и главен корниз при стрехата на сградата ще се запазят. По цокъла на всички фасади ще се изпълни мозаечна мазилка.

Камерната зала и музикалните кабинети ще бъдат звукоизолирани.

ВиК-Стара Загора раздава предметни награди с томбола за добрите платци

Животът е томбола…След НАП, хипермаркетите и обичайните лотарии, и ВиК Стара Загора организира томбола за коректните платци, абонати на дружеството.

Водоснабдяване и канализация ЕООД Стара Загора организира томбола във връзка с поощрителна кампания за мотивиране на доброволното заплащане в срок на дължимите задължения от абонатите на Дружеството от 10.12.2018 г. до 22.03.2019 г.

Повече подробности и общите условия за правила на играта могат да се видят на сайта на Дружеството: http://wik-stz.com

Регистрацията за участие става на адрес http://wik-stz.e-inv.bg/login.

В присъствието на нотариус ще се извършат шест междинни тегления на следните дати: 21.12.2018 г., 7.01.2019 г., 22.01.2019 г., 7.02.2019 г., 22.02.2019 г. и 7.03.2019 г., както и едно теглене с големи награди на 22.03.2019 г. в Централно управление на ВиК ЕООД – Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, стая № 7.

Предметните награди са: Сокоизстисквачка – 6 бр., Електрическа кана – 6 бр., Пасатор – 6 бр., Уред за сандвичи – 6 бр., Електрическа скара с мраморно покритие – 6 бр., Мишка – 60 бр., USB – 60 бр., Смути – 6 бр., Филтрираща кана за вода – 6 бр., Кантари – 6 бр., Таблет – 3 бр., Телевизор – 1 бр.

Наградите ще се раздадат на лица без задължения към Дружеството към датата на теглене на наградите.

В Люксембург въвеждат безплатен обществен транспорт

Люксембург стана първата страна, в която обществения транспорт стана безплатен в цялата страна, пише „Гардиън”. От лятото на 2019-а няма да се плаща за пътувания в трамвай и автобуси. Сега в Люксембург, от миналата година, безплатно в обществения транспорт се возят пътници до 20-годишна възраст. От предградията билета е две евро, който дава право за пътуване в която и да било посока, в продължения на два часа.

Градът-държава страда от ужастни задръствания. При население 600 000 души, ежедневно в страната влизат 200 000 работници от Белгия, Франция и Германия. Така, освен регулиране на трафика, ще се подобри и екологията във Великото херцогство.

От първи юли 2018-а мнозинството от регионите в Естония също въведоха безплатен обществен транспорт. За първи път в балтийската държава тази практика е въведена в столицата Талин. Същото се прилага от години и в някои френски градове.

В София, за втори път се пускат зелени билети, с които срещу левче дават право да се ползва цял ден градския транспорт, без метрото. Явно има още европейски практики, които може да се въведат, поне в големите български градове.

„Грешната Мадона с големите бомби” бе купена от жител на Нувион

В култовия комедиен сериал „Ало, ало”, основна сюжетна линия в повечето епизоди бяха опитите на героите да се сдобият с ценната картина „Грешната Мадона с големите бомби”. В началото на месеца картината-реквизит с автор измисленият художник Ван Кломп, използвана за сцените, бе продадена на търг за сумата от 15 000 паунда, предава BBC. Любопитно е, че купувачът е от Нувион във Франция - селището, където се развиваше и действието в сериала.

На търга картината беше представена като „рядка и важна част от историята на британските комедийни сериали”. Това беше едно от малкото запазени копия на картината, което е оцеляло след всичките сезони на „Ало, Ало“.

„Бях поразен колко голям интерес имаше към този търг. 15 000 паунда за телевизионен реквизит е просто фантастична цена. Повечето реални произведения на изкуството от стари майстори не могат да достигнат тази сума на търг”, обясни Анди Стоу от аукционната къща Ireland Bristol.

В сериала „Грешната Мадона с големите бомби” многократно сменяше собствениците си, като бе скривана в салами, рамки, панталони и къде ли не.

Комедията „Ало, ало” се развиваше през Втората световна война в окупирано от германците френско селце. Тя иронизираше всички страни във войната, включително френската съпротива, английските съюзници, германските окупатори.

Американски джаз квартет гостува в Стара Загора

На 11 декември, вторник, в Стара Загора ще гостува известният джаз квартет на Ари Роланд, който е в България със съдействието на Посолството на САЩ.

Джаз квартетът на Ари Роланд е от Ню Йорк. Тяхната музика е директно вдъхновена от великите джаз изпълнители на САЩ като Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Чарли Паркър и Дизи Гилеспи. Музикантите се учат да свирят от живите легенди на джаза в световния град. Те изпълняват песни от златния век на джаза (от 30-те до 50-те години на 20 век), както и свои оригинални композиции. Хвалени са от джазовата преса по цял свят, където изнасят турнета и учат младите музиканти на този типично американски музикален жанр. Те свирят на контрабас, ударни и саксофони.

Ари Роланд Джаз Квартет ще изпълнят празничен коледен джаз концерт за гражданите на Стара Загора на 11-ти декември (вторник) от 18 часа в Кукления театър. Вход свободен.

Македонци представят тази вечер „Севилския бръсар”

Постановката на Македонска опера и балет-Скопие ще бъде представена на 4 декември, вторник, от 19 ч. в Зала Опера в рамките на Фестивал на оперното и балетно изкуство. „Севилският бръснар“ е опера в три действия от Джоакино Росини. Режисьор Урсула Хорнер, сценография Мария Ветероска, костюми Мария Пупучевска.

Класическото заглавие на Росини ще бъде представено в нов прочит на австрийската режисьорка Урсула Хорнер. Тя е възпитаник на Университета по музика и сценични изкуства във Виена, участвала e в над 30 постановки във Виенската опера, а по-късно режисира мюзикъли и опери в Европа и САЩ. Работила е съвместно със световния филмов режисьор Роман Полански.

Режисьорът Урсула Хорнер определя постановката като „Опера-буфа или всичко, което ви харесва, е позволено“. Спектакълът е изграден върху исторически препратки.

1816 г.: Доктор Бартоло преследва красиви и много по-млади жени, стремежът му да контролира всичко се превръща в страст, а неговите довереници разнасят из Севиля фалшиви новини. И целият град се смее.

2018: Президентът на САЩ преследва красиви и много по-млади жени, стремежът му да контролира всичко се превръща в страст, а неговите ПР сътрудници  хранят обществото с фалшиви новини. И целият свят се смее.

200 години делят двете истории. Разликата – днес това е реалност! Ала не се притеснявайте: Доктор Бартоло не е клоун с оранжева коса! А операта играе в един малък фантастичен горски свят. Дребните душици живеят спокойно заедно, всеки момент готови за наслада. Всичко е позволено!

ЛЮБОПИТНО „Севилският бръснар“ на Росини и „Травиата“ на Верди са най-любимите на старозагорската публика постановки. За над 90те години от създаването на Операта в града ни те са най-често играни на сцената и. Операта „Севилският бръснар“ от Джакино Росини е поставена в Града на липите за първи път на 4 декември 1927 г. Следващите премиери са на 3 януари 1945 г., 19 ноември 1957 г., 29 април 1972 г., 18 септември 1980 г., 20 май 1991 г., 9 октомври 1998 г. Последната премиера на „Севилският бръснар“ на сцената на операта в Стара Загора бе на 13 юли 2017 година.

Ето и в подробности постановъчния екип в спектакъла:

Диригент: Иван Еминовиќ

Режисьор Урсула Хорнер

Асистент режисьор Люпка Якимовска

Сценография Мария Ветеровска

Костюми Мария Пупучевска

Концертмайстор Яне Бакевскаи

Асистент диригент: Катерина Стойковска

Асистент хормайстор Ѓурѓица Дашиќ, Жасмина Ѓорѓеска

Корепетитори ЕленаСиљаноска,Јанинка Невчева, Андреја Наунов

Фигаро - Мариян Йованоски

Розина - Биляна Йосифов

Граф Алмавива - Благой Нацоски

Дон Базилио - Владимир Саздовски

Дон Бартоло - Невен Сиљановски

Берта - Злата Тошевска

Фиорело - Кристиян Антовски

Амброзио - Саша Смилевски

Каменнният човек - Борко Бицовски

Помощник режисьори: Люпчо Полизов, Драган Костадиновиќ, Марко Павлевски

Суфльори: Светлана Георгиева, Павлина Здравкова, Невена Георгиева