На 11 декември /вторник/, от 18 ч. в Художествена
галерия Стара Загора ще бъде открита изложбата „Васил Тодоров /1893-1977/”,
посветена е на 125-годишнината от рождението на художника.
В експозицията са включени 32 живописни произведения,
обхващащи творчеството му между 1922 и 1975 година. Изложбата е съвместна изява
на Художествена галерия Стара Загора, Художествена галерия Казанлък и
наследниците на художника.
Животът му е поделен между Казанлък и Стара Загора, между
ателието и училищните стаи. Живописта му е посветена на пейзажа и портрета.
Организира 14 самостоятелни изложби и пет десетилетия е неотменна част от
културния живот на Стара Загора.
ВАСИЛ ТОДОРОВ
/1893-1977/
Васил Тодоров е роден на 12 септември 1893 година в
Казанлък. Образованието си получава в Казанлъшкото педагогическо училище. Там
младежкото му увлечение по рисуването е подкрепено от художниците Димитър
Радойков /1879-1940/ и Захари Желев /1868-1942/. От тези юношески години
започва приятелството му с Димитър Чорбаджийски – Чудомир /1890-1967/ и Марко
Шивачев /1892-1946/. През 1915 год. завършва Педагогическото училище и се
подготвя за Софийската художествена академия, но войната отлага
кандидатстването с близо четири години. През есента на 1919 год. постъпва в
Академията, където учи живопис при професорите Стефан Иванов и Харалампи Тачев,
а пластика – при проф. Иван Лазаров. След завършване на следването през 1924
год. е назначен като стажант гимназиален преподавател в Казанлък. Есента на
същата година открива в родния град първата си самостоятелна изложба. В нея той
включва няколко портрета, както и
пейзажи от Казанлък и околностите. Именно творбите от тези години той
по-късно ще определя като “моят начален, академичен период”.
През 1925 год. Васил
Тодоров е назначен за редовен преподавател по изобразително изкуство в гимназията на Станимака /Асеновград/.
Природата около града и Родопите засилват интереса му към пейзажа. Живописта му
все повече търси нюансите на земните тонове. Още същата година споделя новите
си пристрастия във втората самостоятелна изложба, която организира в родния
град. 1927 година е една от най-активните му в творческо отношение. Десетки са
пейзажите, които създава от Асеновград, Пловдив, както и речните панорами с
Марица и Чая. В тях той открива влечението си към простора, към далечните
планове и светлината. С част от тези платна реди третата си самостоятелна
изложба в Асеновград. През 1927г. Васил Тодоров е приет за член на Дружеството
на южнобългарските художници. Навлиза в своя зрял период. Често пътува до
Пловдив, Казанлък и Търново, откъдето се завръща с по няколко пейзажа.
През 1928 год. го назначават за преподавател по рисуване в
Старозагорската гимназия. Веднага се включва в художествения живот на местното
дружество. Тук се сприятелява с художниците учители Васил Маринов /1879-1943/,
Спиридон Иванов, Кипро Николов /1897-1975/ и своя съгражданин Васил Костакев
/1885-1933/. Всички заедно организират знаменателната изложба от 26 януари 1930
год. в малкия салон на дружество “Театър” в Стара Загора. В нея са показани
предимно пейзажи. Два месеца по-късно тази група, към която се присъединява
Евгения Илиева /1895-1981/, откриват нова колективна изложба, посветена на
портрета. Следва време на усилена творческа дейност и активно участие в изложби
на старозагорските живописци, както и в тези , които организира Дружеството на
южнобългарските художници. Прави няколко самостоятелни изложби. За най-значима
от тях Васил Тодоров ще счита тази от 1943 год., която показва в Стара Загора и
Габрово.
Следващите десет
години творческата му енергия е разпръсната между редица други дейности. Рисува
малко и рядко излага свои произведения. Включва се в организацията на
старозагорското дружество към СБХ, на което за известен период е председател.
Един автопортрет, който рисува през 1953 год., като че ли събужда отново
младежките му амбиции за творчество. Това е своеобразен вододел, а и както
самият той отбелязва – с него започва третият му период, който е “стремеж за
синтезиране на формата и освежаване на колорита”. Композицията му става по- обхватна и лаконична,
а въздействието- по- експресивно. Синтезът между двете не намира тъй желания от
автора израз.
Пенсионира се през 1957 година. Отделя много от времето си
за декоративно-пространствена дейност. Още няколко години след това ще води
курсове по рисуване. Ентусиазмът на бригадирското движение го провокира за
опити в областта на фигуралната композиция, но бързо разбира, че няма нагласа
за това. Звучността и богатството на нюансите в живописта му чувствително
спадат. Завръща се към пейзажа. През 1961 год. подготвя и представя последната
си самостоятелна изложба. Творческата му енергия през това десетилетие е
завидна, но изкуството е загубило част от емоцията. Само през 1964 год. създава
десетки пейзажи от Стара Загора и Черноморието. Сред тях по-известни остават
“Стара Загора сутрин”, “Улица “Чадър могила”, “Булевард „Руски”, “Созополски
кей”, “Улица в Созопол” и др. Навлизайки в осемдесетгодишнината си, Васил
Тодоров поддържа този ритъм на творчество. През 1972 год. рисува поредица от
пейзажи, посветени на Стара Загора, Созопол и
Рига, както и една неочаквана за публиката серия от натюрморти. През 1975 год. за последен път
излага свои платна в традиционната годишна изложба на старозагорските
художници. Умира на 8 октомври 1977 г. в Стара Загора. След себе си оставя
десетки живописни произведения и почитта на своите колеги и съграждани.
Основната част от творчеството на Васил Тодоров е притежание
на художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Пловдив и наследниците на
живописеца.
Проф. д-р Марин
Добрев
Няма коментари:
Публикуване на коментар