Ограничват достъпа на „Аязмото“, управата плаши с глоби

Община Стара Загора предупреждава гражданите за повишено внимание и по възможност ограничаване на посещенията в парк „Митрополит Методий Кусев“ (Аязмото), където се извършват строително-монтажни дейности, поради възможността за възникване на инциденти с тежката техника, работеща там. Обектът, където ще бъдат усвоени 7 милиона е изцяло заграден от края на миналата година. Според предварителните планове, които никога не се спазват, той трябва да бъде завършен през ноември. Чудно е, защо трябваше да се огради целия парк, който е любимо място за отдих на заралии. Можеха да осигурят поне част от него да бъде функционален и при ремонта. На всичкото отгоре, управата заплашва и с глоби! Ето и следващата част от преслиста:

С оглед осигуряване на безопасността на посетителите в парка, където се изпълняват строително-монтажни дейности, финансирани по проект „Зелена и достъпна градска среда за жителите на Стара Загора – етап ІІ“, Община Стара Загора умолява гражданите да ограничат посещенията си в делнични дни от 8 ч. до 17 ч., за периода на изпълнение на проекта.

Забранява се движението на автомобили по алеите и строителната площадка. Нарушителите ще бъдат санкционирани от компетентните органи.

Това е положението – 2018-а, в най-хубавия град за живеене ще бъдем без център и без Аязмо. Хубавото предстои!

Великденски концерт в старозагорската опера

На 5 април от 19 ч. в Държавна опера-Стара Загора заповядайте на Великденски концерт. Ще бъде изпълнено сакралното произведение „Стабат Матер“ на  Джовани Батиста Перголези – от прекрасните солисти Линка Стоянова и  Петя Петрова и оркестъра Колегиум музикум SZ.

“Stabat Mater” (1736 г.) е една от знаменитите религиозни творби на Джовани Батиста Перголези за сопран, алт, хор и оркестър. Творбата въздейства по неподражаем начин със своето интимно и трогателно звучене и дълбоко прочувствени текстове.

◊ КОМПОЗИТОРЪТ

Джовани Батиста Перголези е италиански композитор, цигулар и органист. Роден е в Йези през 1710 г., където изучава музика до преместването си в Неапол през 1725 г. По-голямата част от живота си работи при благородниците в града. Перголези написва повече от 10 опери и няколко интермедии, като най-популярни са "Слугинята-господарка", която първоначално е била сценка в антракта на неговата опера-серия "Гордият пленник", а после той я допълва и я прави самостоятелна опера и "Ливиета и Траколо", с което се причислява към най-значимите италиански композитори в този стил. С написването на "Слугинята господарка", която рязко се отличава от всички подобни произведения, създадени дотогава, става основоположник на т. нар. опера-буфа или опера-комедия. Композира и доста сакрални творби, като най-известното му произведение е „Стабат матер”.

През 1735 Джовани Батиста Перголези, едва двадесет и пет годишен, но вече добре познат най-вече със своите опери, драстично променя своя начин на живот. От Неапол, където основно живее и твори, той се премества в малкото градче Поцуоли, разположено наблизо. Основната причина за преместването му е неговото заболяване  от туберкулоза. Перголези се обръща към религиозната музика и написва и „Стабат матер“. Над „Стабат матер“ работи буквално до последните дни от живота си. Недоволен от написаното, композиторът внася нови и нови промени върху партитурата, докато  смъртта не го принуждава да спре. Датата на първото представяне на „Стабат матер“ е неизвестна. Като всеки истински иновативен продукт, „Стабат матер“ от Перголези не се признава веднага. Дори известният по това време Падре Мартини (голям музикален учен от XVIII век) не успява да оцени произведението: „Стабат матер“ от Перголези съдържа твърде много пасажи, които по-скоро са подходящи за всяка  комична опера, отколкото за тъжна песен.." Всъщност, такива критики са преследвали всички велики автори на религиозни творби от Бах до Верди.

Stabat Mater Dolorosa - "Скърбящата майка" е една от средновековните секвенции - (религиозни песнопения, които се изпълняват по време на католическата литургия след „Алелуя”, преди четенето на Евангелието). За автор на латинската поема, описваща страданията на Дева Мария в подножието на кръста на Голгота, се счита Якопоне да Тоди (периодът на живота му не е добре установен, роден е между 1228 и 1236 година, твърди се, че е починал през 1306), адвокат, според други източници францискански монах от италианския град Тоди. Текстовете на „Стабат матер“ влизат в едноименните творби на най-великите композитори на своето време (от  XV до XX век) - Палестрина, Хайдн, Шуберт, Росини, Лист, Верди, Дворжак, Пендерецки и др. Въпреки че играе съществена роля в католическото богослужение, днес „Стабат матер“ се споменава най-вече във връзка с музикалните произведения, написани по този текст.

СОЛИСТИТЕ

ЛИНКА СТОЯНОВА завършва Музикалното училище във Варна, специалност “оперно пеене” в класа на Златка Кунчева и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.От 1993 до 1995 г. специализира в класа на проф. Маргарита Лилова (Майсторски клас в рамките на ММФ “Варненско лято”).През 1999 г. печели ІІ място на Международния младежки музикален конкурс “Бряг на надеждата” – Добрич. В периода 2003 – 2004 г. е солист в Старозагорската опера.В репертоара й влизат роли като Тоска, Мими (“Бохеми”), Чо-Чо Сан (“Мадам Бътерфлай”) на Пучини; Елизабет (“Дон Карлос”), Аида, Леонора (“Трубадур”), Амалия (“Бал с маски”), Дездемона (”Отело”), Одабела (“Атила”) на Верди, Неда от “Палячо” (Леонкавало), Микаела от “Кармен” (Бизе), Реквием – Моцарт, Реквием – Верди, Донна Ана от “Дон Жуан” и Графинята от “Сватбата на Фигаро” на Моцарт и др.Гастролира в театри в Германия, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Португалия, Испания, Норвегия, САЩ, в спектакли на Националната опера – софия, Пловдивската опера.От 2005 г. е солист във Варненската опера.

ПЕТЯ ПЕТРОВА е родена в София. Завършва Музикалната академия в класа на доц. Иванка Нинова. Продължава да специализира при Александрина Милчева и Баясгалан Дашням. Дебютира на сцената на Софийска опера в ролята на Розина в операта "Севилският бръснар" от Росини. Носител е на първите награди на международните конкурси "Борис Христов" в София,"Силвия Гести" в Люксембург, "Франсиско Виняс" в Барселона, "Таланти и майстори" в Добрич. Тя е единственият досега победител на вечерта и финалист, представящ България на конкурса "Певец на света" в Кардиф. Продължава вокалното си развитие с певци като Рокуел Блейк, Монсерат Кабайе, Долора Зажик и Елизабет Норберг - Шулц.

  Репертоарът й включва роли от белкантовите композитори Росини, Белини, Доницети. Такива са Розина от " Севилският бръснар", Пепеляшка от едноименната опера, Ернестина от "Странното недоразумение", Адалджиза от "Норма", Аниезе от "Беатриче ди Тенда", Сара от Роберто Деверьо, Сметон от Анна Болена. Особено място заемат ролите "травести" като Керубино от "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, Сесто от "Юлиус Цезар" от Хендел и Никлаус от "Хофманови разкази" на Офенбах, Хензел от "Хензел и Гретел" от Хумпердинк. Изпълнява и роли като Мадалена от Риголето и Мег Пейдж от " Фалстаф" на Верди и Сузуки от "Мадам Бътерфлай" на Пучини .

Солист е на театрите в Хамбург, Мюнхен и Берлин, Виена, Мадрид, Барселона, Севиля, Билбао, Коруня, Сантяго де Чили и Ковънт Гардън в Лондон. Пее под диригентството на Маурицио Бенини, Алберто Дзедда, Фридрих Хайдер, Бруно Кампанела, Фредерик Шаслен и др. Записва заедно с Едита Груберова, Курт Мол и Адриан Пиечонка интегрално издание на песните на Щраус за "Найтингейл" и операта "Странното недоразумение" от Росини за "Наксос". 

Гастроентеролози извадиха без операция 10-сантиметров камък, „пораснал“ в стомаха на жена

Екипът на д-р Иван Сираков от Болница „Тракия“ извърши успешно сложна ендоскопска екстракция на голям фитобезоар от стомаха на 78-годишна пациентка. В продължение на час и половина лекарите внимателно фрагментираха на малки парчета с ендоскопски инструменти директно в стомаха твърдото като камък чуждо тяло с размери 10 на 6 см, за да могат да го извадят през хранопровода и устата. Така те спестиха на пациентката тежка коремна операция.

Образуването на фитобезоар е много рядко срещано състояние, при което в стомаха се отлага и окрупнява твърда маса от несмлени частици от растителен произход. Те постепенно се сливат и безоарът се окрупнява, добивайки големина и консистенция на органичен камък, който не може да премине през изхода на стомаха към дванадесетопръстника и остава вътре. С течение на времето твърдите краища и повърхност на фитобезоара разраняват лигавицата и пациентът започва да усеща болки, гадене и стомашен дискомфорт. В случая образуванието е причинило на пациентката и голяма стомашна язва. Понякога фитобезоарът може да се образува и в тънкото черво, а пациентът да развие клинична картина на чревна непроходимост. Значение при образуването на фитобезоар има и забавения чревен пасаж на пациенти, предразположени към запек.

„В над 17-годишната си практика във Военно-медицинска академия, където работех преди да постъпя на работа в МБАЛ „Тракия“, съм се сблъсквал 3 пъти с фитобезоар – разказа д-р Иван Сираков. Единият случай бил при жена, спазвала дълго време режим на хранене с много хранителни добавки и билкови таблетки със слабително действие. Жената дълго време дъвчела и поглъщала ленено семе, за да подобри чревния си баланс. „Вероятно в този случай образуването на фитобезоар е имало връзка с начина на хранене, но като цяло конкретните причини за появата му не могат да бъдат установени“, казва д-р Сираков.

При сегашния случай в Болница „Тракия“ пациентката се е хранила нормално. Преди месец жената почувствала болки, тежест в стомаха и изразен дискомфорт. „Състоянието и е било диагностицирано чрез гастроскопия от колеги в друга болница в Стара Загора, които не са успели да извадят фитобезоара и са я насочили за хирургично лечение“, разказа д-р Сираков. Разрешаването на такъв медицински казус изисква голям опит от ендоскописта и целия му екип, както и специфично оборудване - ендоскопски апарати и консумативи. Лекарят и неговият екип решават да извадят образуванието по ендоскопски път, въпреки големия му размер и много твърда консистенция.

„Подготвихме се сериозно за интервенцията. Анестезиологичният ни екип интубира пациентката, защото иначе имаше риск да изпуснем някой от фрагментите през гласните връзки в трахеята, докато изваждаме парчетата от чуждото тяло през хранопровода. Голямото предизвикателство беше, че не съществуват толкова големи бримки, с които да захванем и разтрошим фитобезоара наведнъж. Затова използвахме цял арсенал от ендоскопския ни инструментариум, като вложихме голямо количество консумативи – 4 полипектомични бримки, 3 големи бримки за вадене на камъни и механичен литотриптер за трошене на камъни в жлъчните канали. При дефрагментирането използвахме и рязане с полипектомичните бримки с постоянен ток“, разказа д-р Сираков.

Наложило се лекарите да раздробяват фрагментите множество пъти, защото по-едрите парчета също създавали риск от перфорация и кървене от хранопровода. По време на екстракцията част от фитобезоара бил смлян на каша, която впоследствие спонтанно се евакуира от стомаха с хранителния пасаж.

Пациентката вече е изписана в отлично състояние и се чувства добре. Поставена е на специален хранителен режим, предписани са й медикаменти за лечение на язвата на стомаха.

Какво е безоар?

Безоарът се образува около ядро, върху което се наслояват частици храна, слуз и други компоненти. Среща в стомашно-чревния тракт на някои преживни животни и рядко при човека. Наричат го още „камък в стомаха“.

Безоар се наричали порода планински кози, които постоянно облизвали козината си и поглъщали косми, от които се образуват стомашните камъни. В древността лечителите смятали, че безоарът може да обезвреди и най-силната отрова, ако човек погълне малко количество от него. През 16-ти век френският хирург Амброаз Паре развенчал този мит като предложил на осъден на смърт затворник да изпие отрова и след това да бъде спасен с безоар. Ако противоотровата подейства, затворникът щял да бъде освободен. Безоарът обаче не оказал никакво въздействие и така легендата за лечебните му свойства била опровергана.

В зависимост от състава на ядрото се различават следните видове безоари:

- трихобезоари — с ядро от косми

- фитобезоари — с ядро от растителни частици

- себобезоари — с ядро от животинска лой

- хематобезоари — с ядро от кръвни съсиреци

- смесени безоари

Прекомерната употреба на антибиотици носи риск за здравето

Употребата на антибиотици по света се е увеличила с 65 процента между 2000 г. и 2015 г. най-вече в страните със средни и малки доходи, а това застрашава здравето, заявиха експерти, цитирани от Франс прес.
Те припомнят, че резистентността към антибиотици, предизвикана от употребата им, е нарастваща заплаха за здравето. Резултатите от изследването, базирано отчасти върху прогнози, сочат, че глобалната употреба на антибиотици през 2015 г. е била 42,3 милиарда дози дневно. В обхванатите от изследването 76 страни употребата на антибиотици е нараснала от 21,1 милиарда дози дневно през 2000 г. на 34,8 милиарда дози употребата им се е увеличила със 114 процента за 16-годишен период.
Според един от авторите на изследването Айли Клайн от университета Джонс Хопкинс в Мериленд, това нарастване означава по-добър достъп до нужните лекарства в страни с много болни, които могат да бъдат лекувани ефикасно с антибиотици.

"Но след като все повече страни имат достъп до тези лекарства,употребата им ще се увеличи и това ще доведе до по-високи нива на резистентност към антибиотиците", предупреди Клайн.

Въпросната резистентност на бактерии е виновна за 700 000 смъртни случая годишно в целия свят, отбеляза международна експертна група, създадена през 2014 г. във Великобритания.

Употребата на антибиотици е по-малка в страните с високи доходи - 10,3 милиарда дози дневно, като между 2000 г. и 2015 г. тя е нараснала с едва 6 процента.
Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Млади японски музиканти с концерт в Стара Загора

Световно известният диригент Шунго Морияма ще дирижира концерта „Мечтите на младите музиканти“ на  4 април от 19 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора. Заедно с него ще се представят и млади  гост солисти от Япония, на възраст от 9 до 19 години – цигулари, пианисти, вокални изпълнители. Акцент в програмата е и участието на малкия цигулар Ренцо Ставрев. Музикалната програма на концерта е изключително богата и разнообразна.

Маестро Шунго Морияма е вече познат и обичан от публиката на Стара Загора. Негова специална мисия е работата с млади дарования. Подобен концерт, също с млади изпълнители от Япония, Маестро Морияма е дирижирал през 2016 г. в Добрич с Български камерен оркестър . В същата година, на 5 май на сцената на Опера Стара Загора той дирижира Оперна гала с изпълнения на четирима млади вокални изпълнители от Япония. След всяко свое участие в Стара Загора, Маестро Мориама специално се среща с публиката във фоайето на Операта ни.

Шунго Морима е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония от 2006. Диригентският му дебют е през 1977, а първият му гастрол е като гост на Софийската филхармония през 1986. От 1990 започват контактите му с Нова Зеландия - дирижира Младежкия оркестър и Симфоничния оркестър на Християнската Църква, Новозеландския Симфоничен оркестър и е първият японски диригент, поканен за цял сезон в Кралския балет на Нова Зеландия. Дирижирал е Деветата симфония на Бетовен с оркестъра на MAV – Унгария, с интернационален хор от Унгария, Полша, Германия, Австрия и Япония, по време на церемонията "European Picnic Memorial" в Сопрон (Унгария) през 1997. След представянето на „Лебедово езеро" в театър „Мусоргски" е поканен за 4 години като главен гост-диригент на Конгресния оркестър в Санкт-Петербург, през 2000става почетен член на Филхармоничното общество в Санкт-Петербург, 2 години по-късно дирижира концерта по случай 200-годишнината на това общество. Дирижирал е спектакли на Японския балет в Санкт-Петербург, Псков и Новгород през 2003. Огромен успех му носи изпълнението на Концерта „Taketori Story" и Симфония „Буда" от Коичи Киши през 2002, особено изпълнението на Симфония „Буда" пред статуята на Буда в храма „Тодайджи" в Нара, в памет на монаха Кокей, възстановил този културен паметник.

От 1997 ежегодно организира концерт с японски солисти на „Софийски музикални седмици", а от 2004 провежда уоркшоп със Софийска филхармония.

Ренцо Ставрев е роден на 25.03.2006 г. в Пловдив. Ученик е в Пловдивското музикално училище. Свири на цигулка от шестгодишна възраст, негови учители са Дарина Данкова и Симеон Симеонов (САЩ). Като цигулар печели награди от следните конкурси – Национален конкурс с международно участие „Орфеева дарба“, София; майсторска цигулка на проф. Минчо Минчев от конкурс „цигулките на Минчо Минчев-Варненско лято“, Варна; Международен конкурс за инструменталисти,  Перник; Международен конкурс „Охридски бисери“,  Охрид, Македония; Международен конкурс „Млади виртуози“, София; Международен струнен конкурс, Ниш, Сърбия; конкурс „Златен ключ“, Пловдив; Международен конкурс за инструменталисти,  Велико Търново; Международен конкурс „Добрин Петков“, Пловдив. Участвал е в майсторските класове на проф. Йосиф Радионов, проф. Гинка Гичкова, проф. Стойка Миланова. От деветгодишна възраст свири и на виолончело, с преподавател Юлия Марковска. Като виолончелист печели конкурсите – „Млади виртуози“,  София; „Добрин Петков“, . Пловдив и Международен интернет конкурс, Белград, Сърбия, Международен конкурс Йосф Славенски, Белград, Сърбия.

Участвал е в майсторски класове на проф. Ромен Гариу и проф. Анатоли Кръстев.

Ренцо Ставрев участва в множество продукции на НУМТИ „Добрин Петков“, Пловдив, в няколко концерта в НБ „Иван Вазов“, Пловдив; в благотворителен концерт с проф. Радионов; в два сезона свири със оркестъра на Симфониета Враца, Враца.

„Нашата голяма френска сватба“ с приз на „Чудомировите дни”

„Комедийният хит на сезона“ е „Нашата голяма френска сватба“ от Жан – Жак Брикер и Морис Ласег, с режисьор Асен Блатечки, спектакъл на Театър „Бонини“. Публиката в залата на Народно читалище „Искра – 1860“ в Казанлък оцени в неделната вечер представлението с 5.85 в 17-то издание за хумористичната статуетка в рамките на „Чудомирови празници 2018“. На второ място зрителите поставиха с 5.69 спектакъла на Русенския театър „Сава Огнянов“ „Редки тъпанари“ с режисьор Теди Москов. Трети, с оценка 5.58 е спектакълът „Женитба“ на Гогол на Драматично – куклен театър – Плевен. Следва моноспектакълът на Захари Бахаров „Чамкория“ с 5.41 и с 5.04 бе оценен спектакълът на Общински театър „Любомир Кабакчиев“ – „Аферата с мъртвите души“ по Н. В. Гогол.

Статуетката „Чудомир“ бе връчена на театралния колектив на спектакъла „Нашата голяма френска сватба“ на специална церемония, на която бяха и официално закрити 25-те Чудомирови празници, от заместник-министъра на културата Амелия Гешева.

На церемонията присъстваха кметът на община Казанлък Галина Стоянова, Областният управител Гергана Микова, заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов и народният представител Борис Кърчев, председател на Фондация „ Чудомир“, председателят на Общинския съвет Николай Златанов.

В приветствието си заместник-министърът на културата Амелия Гешева изрази задоволството си да бъде в Казанлък: „Вярвам, че истински може да се смее само свободният човек. Затова изключително много се радвах да чуя тази вечер смеха на всички вас – хора свободни по дух, хора, вярващи, че най–важното е да научим децата си на нашето минало, на нашите корени, на онова, което градът ви пази като своя история и като своя самобитност. И в същото време да ги научим да се забавляват, понякога и да се самоиронизират.“ Амелия Гешева благодари на Община Казанлък в лицето на кмета Галина Стоянова, на Фондация „ Чудомир“ и Литературно-художествен музей „Чудомир“ за това, че за 25 години Чудомировите празници не само не са забравени, а вече са част от националния културен календар: „Искрено вярвам, че фестивалът ще има много по 25 години, защото хората в Казанлък ценят изкуството във всичките му жанрове и освен това, умеят да се забавляват“, каза за казанлъчани заместник-министърът на културата.

Театралният фестивал „ Комедийният хит на сезона“ е едно от най–чаканите събития в „Чудомирови празници“ през последните 17 години. В първите издания на фестивала тричленно жури присъжда наградата за най–добър спектакъл. Паралелно с това има и награда на публиката. От 2011 година комедийният хит се определя само от гласовете на зрителите. На първото издание на фестивала през 2002 г. наградата е присъдена на спектакъла на Съни Сънински „Охранители“ на Малък градски театър „Зад канала“.

Както всяка година така и тази, част от събитията в програмата на празниците бяха насочени към младата публика. Едно от тях бе конкурсът за изпълнение на хумористична творба „Чудонемирчета“, организиран от Общинска библиотека „Искра“. По време на официалната церемония за закриване на „Чудомирови празници 2018“ бяха представени и някои от отличените детски изпълнения в конкурса.

Жителите и гостите на Казанлък почетоха великия Чудомир с празнична програма традиционно от датата на рождението на „Чудото“ – 25-ти март до Деня на хумора и сатирата – 1 април с 33 разнообразни културни събития: 7 театрални спектакъла, 5, от които си оспорваха приза „Комедийният хит на сезона“, 5 изложби, издигане на пиедестал на карикатурния жанр за всички възрасти, 4 музикални концерта, 7 литературни премиери.

Културните прояви на 25-те „Чудомирови празници“, като израз на признателност към големия казанлъшки писател, художник, краевед организират Община Казанлък, Фондация „ Чудомир“ и ЛХМ „Чудомир“.

Чудомирови празници 2018 закри председателят на Фондация „Чудомир“ Борис Кърчев. Той благодари на Община Казанлък за финансовата и организационна подкрепа, на музея „Чудомир“ и неговия директор Добрина Матова за всеотдайната работа, на всички участници и на публиката, изпълнила залите в осемте празнични дни: „Това е най–голямата оценка за нашата работа.“, посочи Борис Кърчев пред гостите на финала на Чудомирови празници 2018.

„Резервна принцеса“– забавен роман, който насърчава децата да бъдат себе си

Забавен роман, който насърчава децата да бъдат себе си и да ценят такива важни неща като приятелството и увереността в собствените сили е „Резервна принцеса“ (издание на „Изида“, превод Росица Цветанова). Книгата е вече в разпространителската мрежа.

Книгата, превърнала се в голям скандинавски хит, е спечелила Националната награда за детска литература на Норвегия („Браге“), а авторката Турюн Лиан, която освен писател е и сценарист, и режисьор, е отрупана с много отличия за кино и литература.

Алис Андершен е срамежливо момиче, което най-много мрази вниманието на околните. Ето защо се радва, че щеиграе задните крака на коня в представлението за края на учебната година. Самата мисъл да се поклони накрая, я смущава, да не говорим пък да каже нещо или след това да сервира торта на възрастните с усмивка на уста.

За щастие, не е необходимо да излезе сама на сцената, за да пее и играе пред цялото училище. За това ще се погрижат останалите от класа - тези, които обичат да бъдат в светлината на прожектора. Алис е само статист - резервна принцеса. За нея не е чак толкова тежък удар това, че й се налага да научи главната роля в „Принцесата, която никой не можел да наддума“ като заместничка на самоуверената и амбициозна Хелене. Нали все пак Хелене никога не боледува и не говори за нищо друго освен за главната роля.

И все пак се случва точно както Алис се е опасявала - тя трябва да стане принцеса, когато Хелене пада и получава мозъчно сътресение. Но ще се справи ли? Дали ще развали цялото представление, или ще избяга и ще се скрие? Алис трябва да се изправи пред страховете си и напрежението се напластява до самия финал на книгата.

Турюн Лиан е неудържима разказвачка. От работата си в киното е натрупала усет към сцените и драматургията. Със сигурност много деца ще разпознаят себе си, във време, когато самоизявата както в училище, така и в социалните медии е станала едва ли не задължителна.

Написана увлекателно и забавно, книгата се фокусира върху такива важни неща като приятелството и увереността в собствените сили.

„В ролята си на принцеса Алис е неволен победител. Но като литературен герой тя е неотразима. Както с думи, така и по време на срамежливото й представяне на литературната сцена“ – това е мнението на журито по присъждане на наградата „Браге“.

Турюн Лиан (родена на 15 януари 1956 г.) е норвежка писателка, кинорежисьорка и сценаристка. Първата й книга излиза през 1988 г. и е удостоена с най-голямата награда за дебют в родината й – „Тарей Весос“. След това писателката печели най-големите отличия за литература – Скандинавската награда за детска книга и „Браге“, националната награда за детска литература на Норвегия (за „Резервна принцеса“).

Като сценарист и режисьор Турюн Лиан е спечелила наградите: „Ингмар Бергман“, „Аманда“, „Кристална мечка“ и отличието за най-добър скандинавски детски филм.

Героинята на „Резервна принцеса“ е главен персонаж и в книгите „Алис Андершен“ и „Алис не може да плува“, които също ще излязат в превод на български, а най-новата книга за Алис донесе на писателката номинация за Наградата за литература на Северния съвет.

Турюн Лиан е гост на Софийския международен литературен фестивал за детска литература (април 2018).