„Галилео Галилей. Когато Земята стоеше неподвижно“ – шедьоварът на Нес, вече и на български

Предаден от папата, покровителстван от Медичите, неразбран от съвременниците си, признат за гений от потомците. Това е бащата на съвременната наука, на който е посветена биографичната книга „Галилео Галилей. Когато Земята стоеше неподвижно“ от Атле Нес (издание на „Изида“, превод Ростислав Петров).

Вълнуваща книга за един гениален мъж, който има смелостта да отрече древните догми и да се превърне в бащата на съвременната наука. Това е историята за живота и времето на Галилео Галилей, за епохалните му открития и експерименти, за упоритостта и гордостта му, за покровителите му от фамилията Медичи, за неговите приятели и врагове в диренето на истината, за продължителната вражда с Католическата църква – всичко онова, което го превръща в един от най-великите мъже в историята на Европа.

Атле Нес разкрива непознати страни от живота и делото на Галилей, като показва и чисто човешката страна от образа на великия учен: трудният му характер и изостреното му чувство за чест, които предизвикват множество остри спорове с опонентите му и усложняват отношенията със собственото му семейство и с Медичите. Силно драматичен е чутовният му сблъсък с Католическата църква, който оставя своя отпечатък върху модерната история. Картината на това бурно време, в което науката тепърва трябва да утвърди своята самостоятелност и неподвластност на църковните канони, оживява в тази книга, хвалебствено приета от критиката и отличена с най-престижната норвежка награда „Браги“ за документална литература.

Макар че днес Галилей е всепризнат като баща на днешната наблюдателна астрономия, физика и съвременна наука, дълги години, като резултат от съдебния процес от 1632 г., най-важните му трудове са включени в Индекса на забранените книги, а самият той е обречен на затвор и изолация. Само неуморните усилия на неговите ученици и последователи успяват да доведат до успешен край тази нескончаема битка за запазването на неговата памет и чест, за да може името му да получи заслужена слава и той да се нареди след най-големите личности в историята на човечеството.

Норвежкият писател Атле Нес събира на едно място много подробности за епохалните експерименти и открития на Галилео, за изключително проницателните му и сериозни изследователски трудове, както и за преподавателската му дейност в различни университети. Великият учен скъсва с дотогавашната традиция на безкритично приемане на теориите на Аристотел и Птолемей и поставя логиката, наблюденията, точните изчисления и експерименталните методи в основата на новите научни изследвания. Цели глави са отделени на подробно описание на експериментите, свързани със свободното падане на телата и тяхното ускорение, и на наблюденията на Луната и другите небесни тела, довели до редица важни открития като неравността на лунната повърхност, слънчевите петна, спътниците на Юпитер, както и до доказването на Коперниковата теория, че Земята се върти и не е център на Вселената. Важно място се отделя и на техническите изобретения на Галилео – макар и оригиналната идея за направата на телескоп да не е негова, той е този, който я развива до все по-голямо съвършенство, като впоследствие създава едни от най-точните телескопи, пригодени за небесни наблюдения; също така именно неговите наблюдения върху функциите и устройството на махалото са основополагащи за изобретяването на първия часовник.

Освен това обаче не е пропусната и чисто човешката страна от образа на великия учен. Галилео е роден на 15 февруари 1564 г. в Пиза, Тоскана, в семейството на скромен флорентински музикант, което и определя постоянната му житейска борба да утвърди социалния си статут и да оцелее в една крайно неблагосклонна към малкия и беден човек среда. С неуморни усилия Галилео успява да изгради мрежа от високопоставени контакти, сред които са неговите благодетели Медичите (особено Великият херцог Козимо II и синът му Фердинандо II), осигурили му почетен пост в двора на Тоскана, както и принц Федерико Чези, създателят на Академията на рисовете. Но непрестанният стремеж на Галилео към все по-голямо величие често го вкарва в остри конфликти с опонентите му, в които той пламенно и дори фанатично защитава идеите си. Той има изключително тежък характер и силно развито чувство за чест, затова и невинаги е способен да се отдръпне дипломатично или да замълчи. Именно тези му характеристики подклаждат жестокия сблъсък с кардинал Роберто Белармино, един от най-изтъкнатите ръководители на Ордена на йезуитите, и се стига до решението от 1616 г. Галилео да не защитава, проповядва или поддържа идеите на Коперник (въпреки че и тук Атле Нес има интересна теория за същината на проблема). Всъщност този катастрофален сблъсък с Римокатолическата църква и последвалият съдебен процес крият една изключително лична трагедия за самия Галилео. Не просто е забранен най-значимият му труд, с който ученият се надявал да остане в световната история и в паметта на бъдните поколения – става въпрос за „Диалог за двете главни системи“. Не, предателството е лично и твърде болезнено: Галилео познавал тогавашния папа Урбан VIII много добре, нещо повече – преди Мафео Барберини да стане папа Урбан VIII, двамата с Галилео били близки приятели и се отнасяли един към друг почти като братя, а Барберини дори подкрепял пламенно и открито идеите на Галилео. Затова и последвалите събития и наложената изолация нанасят още по-силен удар на самочувствието на Галилей, който не може да приеме властващата несправедливост и лицемерие. Въпреки това обаче силите на вече остарелия учен, страдащ от редица болежки и започнал да губи зрението си, не секват напълно и той продължава да твори с помощта на своите последователи. През 1638 г. е публикуван последният му научен труд „Двете нови науки“, въпреки неодобрението от страна на Църквата. Галилео Галилей умира на 8 януари 1642 г., като дори след смъртта му духовенството и бившият му приятел папа Урбан се опитват да заличат делото му, като забраняват да се издигне величествена гробница в негова чест. Неговият ученик Винченцо Вивиани обаче си поставя като мисия да опази честта и името на учителя си живи и да му отдаде заслуженото му място. Макар и самият Вивиани да не успява да изгради физически паметник на Галилей, той запазва духовните му постижения и дори написва негово животоописание. След смъртта на Вивиани настъпват други времена и новият папа Климент XII Корсини, който е с флорентински произход, решава най-накрая да реабилитира името на Галилео и да изгради полагащата му се гробница в „Санта Кроче“, точно срещу гробницата на друг велик флорентинец – Микеланджело. С това се целяло възвръщане и утвърждаване на някогашната слава на Флоренция като център на науката и изкуството.

В болница „Тракия” лекуват неоперативно тумори в черния дроб

Нов вид неоперативно лечение на тумори в черния дроб при пациенти в тежко състояние се прилага за първи път в Болница „Тракия“. Инвазивната методика използва нов тип емболизационни микросфери EmboSept S, натоварени със специален химиотерапевтик. Емболизационният материал се впръсква директно в мястото на раковите клетки чрез микрокатетър, който прониква през артерията, кръвоснабдяваща черния дроб. Лекарите въвеждат катетъра под ангиографски контрол през артерия на крака или ръката на пациента. Освободените микросфери запушват съдовете, захранващи тумора и спират кръвообръщението му. Така локалната концентрация на химиотерапевтика нараства многократно. Микросферите действат 40 минути, след което се резорбират. „Тези 40 минути обаче са напълно достатъчни, за да се достави нужното количество медикамент в самите туморни клетки и да се спре тяхното развитие, а в най-добрия случай - те да бъдат унищожени напълно“, казва д-р Борислав Борисов, ръководител на инвазивния екип в болницата.

Способността на микросферите EmboSept S да се резобрират след 40 минути дава възможност терапията да бъде повтаряна отново и отново след определени периоди от време. Препоръките са лечението да се извърши трикратно през 1 месец, след което с компютърна томография да се проследи състоянието на третираните тумори. Ако те са в стабилно състояние, терапията се прекратява. Ако отново се установи прогресия на заболяването, курсът може да се приложи по същата схема.

Методиката е минимално травматична. Понася се много по-добре от стандартната химиотерапия. Минималната токсичност и незначителните увреди, които нанася процедурата, позволяват тя да се прилага при пациенти в тежко състояние, които са с противопоказания за хирургическа намеса или интравенозна химиотерапия.

Това е утвърдена методика в страни като Германия, Франция, Италия и други европейски държави, където резултатите показват, че при 65% от пациентите се постига стабилизация на болестта, а при 12% започва обратно развитие на заболяването. Голямо предимството е, че тя позволява да се приложи при доста разпространени туморни процеси, дори когато те са се развили и в двата чернодробни дяла, посочва д-р Борисов. Обикновено това са състояния, при които хирургията и стандартната химиотерапия вече са безсилни.

Наблюденията в европейските страни показват, че при част от лекуваните с EmboSept S пациенти се достига преживяемост до 6-7 години, след като са били стабилизирани от състояния с прогноза за неблагоприятен изход. Методът е подходящ не само за първичните тумори на черния дроб – т.нар. хепатоцелуларен карцином, но и при пациенти с метастази от карциноми на дебелото черво, а също и при холангиокарцином, тръгващ от жлъчните пътища.

„Това, което трябва да се подчертае е, че тази методика в никакъв случай не отменя досегашните начини, с които успешно се лекува рак на черния дроб – хирургия и химиотерапия. По-скоро това е метод, който помага на тези, които не са в състояние да понесат утвърдените вече терапии“, подчертава д-р Борисов.

В момента в България лечение на тумори в черния дроб чрез емболизиращи резорбируеми микросфери не се прилага. Болница „Тракия“ вече има пълна готовност като екипи, консумативи, апаратура и организация за цялостно проследяване, за да провежда това лечение. „Когато се появи пациент, който е подходящ за тази терапия, ние ще бъдем първите, които ще я приложим в България“, казва д-р Борисов. Хубавото е, че за процедурата не се налага доплащане от пациента.

Владиката даде урок на дарителите си

Какво е Църквата без миряни, а какво е Общината без гражданите? Старозагорската митрополия отлага подписването на договора за дарение на бившия ресторант на Аязмото докато стане готов идейния проект. Решението е взето на Епархийски съвет. Това каза старозагорският митрополит Киприян, който в политиката, явно е на много по-високо място, от властелините на града, ако и да има възможността да анатемоса противниците си. Становището ще бъде изпратено до кмета Живко Тодоров. По този начин старозагорската митрополия иска да покаже, че се съобразява с желанието на всички старозагорци. Остава и управниците да си вземат поука, да не пребързват и да не сипят обвинения в богохулство и безродие. Нито са най-големите патриоти, нито пък са най-големите християни. Освен това, по Конституция има свобода на словото и вероизповеданията, а днес е законно дори да бъдаш атеист. Владиката Киприян даде урок за това, как трябва да се държи човек, който е избран да ръководи, защото той също е избран, макар и с Божията промисъл. Сега споровете и бурите във фейсбука могат да се поуталожат. В очакване на проекта…

Гостува Мила Искренова – потомка на основателите на Старозагорската опера

В програмата на 50-ия юбилеен сезон на Балет „Арабеск“, която е замислена като своеобразен обзор на тенденциите, посоките и хореографите, които са определящи за развитието на трупата през годините, важно място заема направлението танцов-театър. Като негов ярък представител, анализатор и творец е хореографът Мила Искренова. Затова месец февруари, в годината на юбилея на Балет „Арабеск“, е посветен на творчеството на хореографа на Балет „Арабеск“ – Мила Искренова.

„Мила Искренова е естет с тънко чувство и моралист с остра присъда. Нейната фина човешка същност и хореографско въображение успяват да единят несъвместими наглед неща.

…Мила прозира идеи. Мила скулптира съдържания. Мила вае.“  - тези думи на Йосиф Герджиков характеризират Мила Искренова и като автор на нейния последен спектакъл „Сидхарта“, който Балет „Арабеск“ ще  представи на сцената на Държавна опера Стара Загора на 6 февруари, от 19 часа.

Още по-специално прави събитието връзката на Мила Искренова със Старозагорската опера.

Нейният дядо Борис Фетфаджиев и нейната баба, Христина Фетфаджиева, родителите на майка ѝ,  са от основателите на Операта в Стара Загора -  първата извънстолична опера в България.

И двамата са били учители, но любовта им към музиката ги е отвела в попрището на  оперното изкуство. Дядото на Мила Искренова е свирел на виолончело и е бил диригент в операта, както и на църковни хорове. Баба ѝ е била певица. Разказвала е на своята внучка как от пердетата си е направила първите оперни костюми и си боядисала обувките със златен варак, за да излезе на сцената. И двамата са били изключителни ентусиасти, организирали са  домашни концерти  със своите приятели. На тях талантливата хореографка дължи основно любовта си към музиката и операта.

Мила Искренова

Тя е една от най-изявените  български хореографи, работещи в областта на съвременния танц. Работата й показва отлично владеене на изразните средства,но оригиналността  на творбите й идва от нейното индивидуално виждане за съвременното изкуство, философията, мистицизма и човешката природа.

Получава образование в Държавното хореографско училище-София  Завършва  Институт за музика и хореография

Специализира съвременен танц, хореография, анализ и естетика на танца и танцова импровизация  в Лятната балетна академия,Къолн, в класовете на  Мери Хингсън и Уолтър Райнес, Палука шуле, Дрезден, и в известния Лабан център, Лондон ,

Преподава класически и съвременен танц в Академия Филармоника в Месина, Италия, където е номинирана като Почетен член на Управителното oбщество на Академия Филармоника. Преподавател  е по специалността модерен танцов театър в Първо частно театрално училище „Любен Гройс“, НУТИ, в ДМА „Панчо Владигеров“, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, балетмайстор е в БНТ.

Произведенията й са представяни  на много сцени в Европа и Америка. 

Участва със свои лекции на редица международни форуми и фестивали                       

Нейна е хореографията на над 50 телевизионни и театрални постановки, мюзикъли и авторски спектакли. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск”, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Сред основателите е на танцово студио „Ек”.

 През 1997 г. печели “Кристална лира” за изключителни постижения като хореограф, носител е на първа награда в раздел "Артпрограми" на международния телевизионен фестивал “Златната антена”, както и на още много артистични и държавни отличия.

Автор е на книгите: „Радостта на тялото”, „Вкусът на Твоето тяло” и„Анна и алената глутница“, а така също  и на пиесата „Меломимик”.

Световни звезди идват на 22-я София филм фест

Звезди от първа класа ще гледаме на поредния София филм фест, който започва на 7 март в НДК. На 22-то му издание ще се завъртят повечето от най-нашумелите и високо оценени от критиците и маниаците пресни заглавия в световното седмо изкуство.

Испанско-българската копродукция „Да обичаш Пабло” ще има специална гала прожекция. Филмът на сценариста режисьор Фернандо Леон де Араноа е по биографичната книга на Вирхиния Валехо

„Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар”. Всъщност това е бурната любовна афера между прочутия колумбийски наркобарон Пабло Ескобар (Хавиер Бардем) и амбициозната телевизионна водеща Вирхиния Валехо (Пенелопе Крус). Създаден в игрално-документален стил, екранният портрет на Ескобар разкрива не само най-жестоките черти в характера му, но и благотворителните му каузи като строежи на училища и болници. Постпродукцията на „Да обичаш Пабло" и някои от снимките са осъществени в България. Една изключително сложна за заснемане сцена е заснета именно у нас - приземяване на истински самолет.

Уилям Дефо блести в "Проектът "Флорида" на Шон Бейкър. Девет месеца след международната премиера в Кан, 45 награди и още над 70 номинации родните познавачи ще аплодират и тук лентата, подписана от автора на уникалната нискобюджетна творба „Tangerine", снимана изцяло на iPhone 5S с помощта на приложенията Moondog Labs и FiLMiC Pro и с асистенцията на Steadicam Smoothee Mounts. Сега Бейкър е създал „изпълнен с живот и искрена емоция филм, който може да ни научи на много неща". Историята следва уникалната шестгодишна Муни и нейната „банда" приятелчета, чиято лятна ваканция е изпълнена с чудеса и приключения във време, когато възрастните наоколо преживяват доста трудности. Всичко започва като звънец за събуждане в летен лагер. „Свежестта на бъдещето!", крещят малчуганите.

Илдико Енеди, която е шеф на международното жури на София филм фест, ще представи творбата си „За тялото и душата", за която получи "Златна мечка" през 2017 на Берлинале. А в София на официална церемония страхотната унгарка ще бъде удостоена с наградата „Фипресси Платиниум 90". Деликатната любовна история за две изгубени души, които се срещат в образите на елен и кошута в сънищата си, ще се състезава с още осем творби от цял свят за чуждоезичен „Оскар". „Пред очите ни се разгръща картина на инстинктивно привличане, което се ражда между двама самотни работници в кланица някъде в Унгария. И двамата имат проблеми с общуването си в живота, но съвсем ненадейно се оказва, че споделят един и същи сън, който ги свързва по тайнствен начин. Енеди умело съчетава мрачното, но изключително красиво и поетично решение с ударите на бруталната реалност", пише Гай Лодж във "Варайъти". "Актьорските превъплъщения на Александра Борбели и Геза Морчани надминават всички очаквания и се доближават до абсолютното съвършенство", категорична е западната преса.

През март ще гледаме и най-новия филм на Мишел Азанависиус „Изключителният: моят Годар”. След фурора, който френският режисьор предизвика преди шест години с „Артистът" – пет „Оскара”, три „Златни глобуса”, седем награди БАФТА и още 130 приза от форуми в целия свят, сега той отново е отправил поглед към миналото на киното: по-точно към любовната история между Ан Вяземски и легендарния Жан-Люк Годар. Азанависиус използва автобиографичната книга на актрисата, наследница на руския княжески род Вяземски –„Un An аprès”. Ролята на любимата на Годар, с която правят заедно „Китайката", „Уикенд" и „Sympathy for the devil”, е поверена на Стейси Мартин, добре позната от „Нимфоманка" на Ларс фон Триер. В образа на Годар влиза Луи Гарел, когото помним от „Мечтатели" на Бернардо Бертолучи. Без документиране на бунтовния френски дух от средата на миналия век няма как да се създаде достоверен портрет на един от най-самобитните френски творци, неотделима част от френската Нова вълна. Годар променя принципите за създаване на киноразказа и превъзпитава възприятията на публиката.

"Оказва се, че „Изключителният: моят Годар" („Redoubtable") отговаря на обещанието на заглавието си. Това е ослепително реализиран, изключително приятен реверанс – в стилово и всякакво друго отношение, но също е и трогателна история за един неуспешен брачен съюз, както и проницателно пресъздаване на критичен период от модерната френска история, зареден с противоречия", пише Джонатан Ромни.

„Дързък и очарователен филм, който провокира. Истинската му тема всъщност е животът на Годар като творец - начинът, по който неговото отношение към създаването на филми променя възгледите му в края на 1967-а и по време на събитията през 1968-а. Тогава той е въвлечен в протестното движение и обсебен от идеята за „революция", четем във "Варайъти".

"Луната на Юпитер" на Корнел Мундруцое също е сред хитовете на форума през март. Фокусът е върху свръх актуалната бежанска криза. Но през обектива на свръхестественото. Основният въпрос, с който авторът провокира публиката, е „Трябва ли да вярвам в онова, което виждам?"

Млад имигрант е прострелян при опит за незаконно преминаване на границата. Уплашен и шокиран, раненият Ариан мистериозно се сдобива със способността да левитира. Захвърлен в бежански лагер, той е измъкнат оттам от доктор Щерн, който цели да експлоатира невероятната тайна на младежа. Гонени от разгневения директор на лагера Ласло, бежанците продължават да се изплъзват на косъм в търсене на убежище и пари. Вдъхновен от изключителните способности на Ариан, Щерн решава да му се довери в един свят, където чудесата се продават за жълти стотинки. Главните роли са поверени на Мераб Нинидзе, Дьорд Черхалми, Моника Балшай и Жомбор Йегер.

„Съпоставянето на свръхестествени трилър-елементи с актуални социално-политически теми в най-новия филм на Корнел Мундруцо може да се окаже доста деликатен за възприемане от страна на зрителите подход – супергерой на фона на бежанската криза в Европа наистина звучи странно. Но всички, които не страдат от излишни предразсъдъци, ще открият страхотно поле за наслада в „Луната на Юпитер" - филм, който умело си играе с теми като религия и имиграция, докато героите му си пробиват път с гръм и трясък из улиците на унгарската столица", казват критиците. Сред гвоздеите е "Квадратът" на Рубен Йостлунд - „Златна палма" - Кан'2017, номинация за чуждоезичен „Оскар". В рубриката "Големите майстори" ще гледаме "Без милост" на Фатих Акин с Даян Крюгер, "Нелюбов" на Андрей Звягинцев, "Манифест" на Юлиян Роузефелд с Кейт Бланшет, „Фокстрот" на Самуел Маоз.

Вече са ясни и първите шест филма от международния конкурс. Два от тях са български - „3/4" на Илиян Метев и „Радиограмофон" на Рузие Хасанова.

„3/4" е за деликатните отношения между членовете на едно семейство в последното им лято заедно. Мила е талантлива пианистка с бъдеще. Баща й обръща повече внимание на пръстените на Сатурн, отколкото на нейните цели, докато брат й неуморно я разсейва. Всички актьори в „3/4" са непрофесионални - играят с истинските си имена и в роли, наподобяващи силно собствения им живот. Голяма част от сценария и диалозите са импровизация. „Тъй като идвам от документалното кино, за мен беше по-естествено да работя с хора, които играят себе си. Кой би могъл да играе пианист по-добре от един пианист? Като режисьор предпочитам да не променям хората, стремя се да запечатвам човешкото държание така, както го наблюдавам във всекидневието си", коментира Илиян Метев. Той е изключително свързан с музиката. Свири на цигулка като тийнейджър, има изпълнения за Германското национално радио.

„Радио грамофон", отличен със „Златна роза" за дебют на 2017-а, също е за музиката, свободата и идентичността. Историята е много лична - за баща от Родопите, който изминава пеш 100 километра, за да купи радио за обсебения си от рок музиката син. Прототипи на героите са дядото и бащата на режисьорката. „Всички други истории са по спомени на близки и роднини", казва Рузие Хасанова. Радиограмофонът придава ново значение на свободата, която музиката предлага. През 70-те години „мърсибийтът" (музиката на групите от Ливърпул) раздвижва Великобритания и променя музикалния небосклон, достигайки чак до Америка. „Уви, влиянието, което тази музика има в Източна Европа, както и нещата, които хората са вършили, за да я слушат – всичко това не е известно днес. Именно тази музикална промяна вдъхновява хората и им помага да бутнат Берлинската стена," казва в интервю за Cineuropa Рузие Хасанова. В ролите са Александър Хаджиангелов, Яна Титова, Александър Алексиев, Александър Иванов, Стефан А. Щерев, Деян Георгиев, Стефан Мавродиев и Ованес Торосян.

„Тиха нощ" на Пьотр Домалевски е за семейството, традицията и емиграцията като полска съдба. Действието се развива на Бъдни вечер в къща на село в източна Полша. Адам, млад икономически емигрант, внезапно се появява на традиционната вечеря. Никой в ​​голямото му семейство не подозира истинската причина за неочакваното завръщане. „Тиха нощ" е не само най-добрият филм на тазгодишния филмов фестивал в Гдиня, но и един от най-важните и зрели полски дебюти през последните години. Домалевски съчетава интересни социологически диагнози с жива история за семейните тайни, за коварните грешки и любовта, която позволява да бъдат преодолени. В "Наме" на Заза Халваши /ученик на легендарните кинаджии Тенгиз Абуладзе и Резо Чхеидзе/ всичко се случва в планините на Аджария, а сюжетът е базиран на история от древната грузинска митолгия. Семейството на Али има важна мисия – да пази местната вода и да лекува с нея болните. Тримата му сина не приемат сериозно тази задача и само малката Наме остава пазител на семейните традиции. В града живее смесено население – мюсюлмани и християни. Наме среща Мераб и двамата се сближават. Един ден изворната вода изчезва. Бащата си спомня старото поверие, според което, водата няма да се върне, докато не бъде принесена жертва...

„Адам" (Германия-Исландия-САЩ-Мексико) на Мария Солрум идва на 22-ия София филм фест веднага след участието си на Берлинале, където ще се бори за „Кристална мечка". Адам и майка му, която е музикант, живеят в напълно различни светове. Но той усеща нейната музика с тялото си, защото е глух. Когато майка му се оказва с необратими мозъчни увреждания вследствие на прекомерна употреба на алкохол, Адам изведнъж трябва да се грижи сам за себе си. В "Гълъбът" на турската режисьорка Бану Шиваци главният герой Юсуф живее с брат си и сестра си в едно от преградията на Адана. На покрива на къщата на родителите си той се грижи за гълъбите, оставени от баща му. Само с тях той намира хармония и мир със себе си, далеч от реалността.

Официалното откриване на 22-рия София филм фест е с премиерата на "Ага" на Милко Лазаров. Церемонията по награждаването е на 16 март. Програмата - заедно с традиционните издания в Бургас, Пловдив и Варна, ще продължи до 29 март. Специален афиш в Дома на киното, свързан с ретроспективи и други събития, ще „подгрее" форума от 1 март. Ще бъдат представени повече от 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни филма.

Неверници и богопомазани под Аязмото

Вчера, на първата за година сесия на Общинския съвет в Стара Загора, старейшините подкрепиха предложението на кмета на общината Живко Тодоров – за съдбата на имота на бившия ресторант в парк „Аязмото“, който се дарява на Митрополията - с 45 гласа „За“ и два „Въздържал се“. Отците поискали бившия ресторант още през 2016-а, а до три месеца арх. Влахов щял да представи и проекта за Музей на митрополитите, с историческа и природонаучна част към него на Аязмото. Идеята може и да е хубава, но не са ясни няколко неща – какво точно е тя и защо толкова спешно е необходимо да се направи дарението, какви са сроковете и откъде ще дойдат инвестициите. Все пак, имаше и въпроси на гражданите, които бяха брутално прекъснати и дори…обидени. Всъщност обидени се оказаха и общинарите и старейшините… Ето накратко цялата драма…

Милка Колдамова, от името на заралии попита:

- Кому е нужна промяна на собствеността и какви ще са последствията от нея ?
- Какви са мотивите на Митрополията да поиска собственост върху имота?
- Какви са пълните условия на дарението и защо не е предоставен проектодоговор в пълен вид за обществена информация и обсъждане?
- Това ли е най-удачното решение за сградата?
- Как ще се справи Митрополията с ремонт, реставрация и поддръжка, изискващи огромно финансиране?
- Защо се предоставя собственост на толкова важен за града обект на, за съжаление, доказано лош стопанин в лицето на Старозагорска митрополия?
- Дали старозагорци са съгласни до Митрополит Методий да бъдат наредени другите старозагорски митрополити , ако музеят не е на само негов; и дали делата и обществения им имидж са равнозначни на неговите, за да бъдат там?
- Защо се бърза толкова с решението, след като сградата стои в този вид повече от десетилетие?
- Защо се отнема с това прехвърляне на собствеността правото на старозагорци да участват сега и в бъдеще в решенията за съдбините на това важно за всеки от тях място?

Напомняме на общинските съветници някои много важни съображения по казуса:
- Парите за откупуването на имота са на всички старозагорски граждани – и на православните, и на хората с друго вероизповедание, и на атеистите и агностиците. И ако общината е обединяваща институция и общност за всички, то БПЦ не е. Тук гражданската коректност и почтеност са нарушени, и това няма нищо общо колко добри са намеренията и какви ще бъдат действията на Старозагорска митрополия. Парите са и на тези граждани, които не приемат да бъдат представлявани от БПЦ, които имат съмнения и негативно отношение към нея. Тук не е мястото да се разисква основателна или не е такава позиция, но тя е гражданско право на всеки. Не може да се отрече, че с предоставянето имота на Митрополията всички тези категории граждани попадат в неравностойно положение.
- Ако по-горните съображения бяха предимно етични, то лишаването на старозагорското гражданство от реален контрол и разпореждане с имота след даряването му на Митрополията вече са юридически. Гражданите нямат никакъв контрол и намеса въобще в църковните имоти. И ако върху общински структури те имат право и могат да влияят, то в този случай са в патова ситуация. Реално някой отнема собствеността им и се разпорежда се нея по определен безконтролен начин , като те нито със сигурност са искали да я дарят, нито да със сигурност са дали съгласие именно за такова предназначение.
- Слагането на знак на равенство межди великото дело на Митрополит Методий Кусев, истинска икона за старозагорци, и църковната институция, е некоректно и спекулативно. И то не може да бъде използвано за оправдание на дарението, както и намиращата се на навремето скромна обител на дядо Методий на територията на ресторанта. Сега Митрополията има прекрасен дом на входа на парка в огромен парков имот, където има достатъчно място за организиране на църковен музей при желание за такъв; тя е собственик и на друг сграден фонд и това не може да е основание за искане даряването на бившия ресторант. Не може да се спекулира и с духовността и вярата, когато всъщност става въпрос за имотни сделки – така че нека тези доводи не бъдат застъпвани в очакваните от нас отговори.
- Не е изчерпана в никакъв случай и темата за бъдещото предназначение на сградата. Този въпрос продължава да буди обществения интерес и няма оформени реални тези. С това дарение се предрешава и този въпрос, отново през глава и волята на старозагорското гражданство.
Речта и бе прекъсната и тя и останалите заралии, гости на сесията бяха обвинени в безверие и безродие…

„При цялото ми уважение, аз по-скандално изказване не съм чувал някога да е правено от тази трибуна. Това е обидно за всички българи. Не може църквата, за която хиляди българи са загубили живота си, и която е била единственото обединяващо звено по време на 5-вековното ни робство, да бъде обвинявана в такива неща. Това е скандално! Не желая да чувам никога повече от тази трибуна повече подобни изказвания, защото мисля, че това, което току-що се случи, е обидно за всеки българин. Призовавам всички общински съветници да се разграничат от това, което чухме, иначе сме безродници!“, заяви кметът Живко Тодоров. Председателят Таньо Брайков пък заяви, че няма да допуска богохулство?!? Така не стана ясно, защо се дарява без да е ясен проекта, откъде ще дойдат инвестициите, а гласа на суверена-народ, смисъл на гражданите се изгуби в общинската пустиня.

Прави са управниците, техните решения са богувдъхновени и откъде-накъде някакви си граждани ще обсъждат действията им? Разразилата се буря в социалните мрежи почти изцяло бе на страната на „невярната” Милка, но се намериха и такива, като самообявилият се за социален патолог медиатор и някаква си фейсбук пиарка, които като Раймонда Диен (антивоенна активистка, която легнала на релсите за да не мине влакова композиция с оръжие) се хвърлиха да защитят местната власт, като че ли тя има нужда от защита.

Мили мои, че за първи път ли чуваме такъв отговор, когато някой дори просто попита властниците – Що тъй? Ами тъй! Така сме решили и това е най-правилното – това е най-логичното обяснение. Избрали са ги хората, а и твърдят че са истински старозагорци – ако нещо са постигнали, това е само за добро, и изцяло се дължи на техните дарби и таланти. Ако са сгафили, то виновни са другите гадове, които не само не разбират нищо, но и пречат хубавият град за живеене, да е още по-хубав, че чак да няма вече накъде…

Пак повтарям, може и идеята за музей да не е лоша, даже да е много добра, но защо да не се обсъди с активните граждани, на останалите не им пука. По същата логика очаквам да се проведе, въобще ако има такава, и дискусията за паметникът на Тервел. То ще е интересно и да се види, чудото невиждано, осемметровия монумент на малкото пространство до универсалния, до него най-добре ще си личат копитата му. Освен това, съветниците често си нарушават и собствените решения, както стана с преустройството на паметника на подп. Калитин. Тогава освен грешките, които допуснаха нашите патриотари, погазиха и решенията на съветниците от предния мандат. Всичко си стои така, както бе след реализацията на споменатата перестройка. Даже, литературоведът Георги Янев написа цяла книга за гафовете около паметника на Калитин, в която пита: „Има ли разлика между тодорживковото и живкотодоровото време?”. Има известна разлика, но тя не е голяма. Общото е, че пак има ясна граница между неверници и богопомазани…

Димитър СЛАВОВ

Класически произведения ще изпълнят симфоници на 7-ми в операта

На  7 февруари от 19 часа в Държавна опера-Стара Загора ще представи Симфоничен концерт с диригент Иван Василевски. В програмата ще прозвучат произведенията: Феликс Менделсон-Бартолди – Увертюра „ Хубавата Мелузина“, Лудвиг ван Бетовен – Симфония № 6 „ Пасторална“ във Фа-мажор. Солисти на концерта са Димитър Владимиров, Васил Влайков, Габриела Костова, Стефан Марков. За първи път в Стара Загора те ще изпълнят Роберт Шуман - Концертна пиеса за четири валдхорни и оркестър оп 86 .

Повече за диригента Иван Василевски

Роден е в град Нова Загора. На 8 години започва да свири на пиано, а от 13 г. - на кларинет. Завършва СМУ - Стара Загора в класа на Ангел Бонев и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ - София в класа на проф. Димитър Димитров със специалност кларинет, след което продължава музикалното си образование в Швейцария. Във Висшето Училище по Изкуствата в Берн се дипломира за солист - кларинетист при проф. Курт Вебер, а в Университета по Изкуствата в Цюрих – със специалност оркестрово дирижиране при проф. Йоханнес Шлефли.

Иван Василевски е художествен ръководител на Kammerorchester Neufeld Bern, Akademische Orchester Basel и Chœur Symphonique de Bienne. От 2003 г. е музикален директор на фестивала на открито Thunerseespiele, където реализира мюзикъли като „Evita“, „Cats“, „West Side Story“, „Les Misérables“ и „Titanic“, а също и три световни премиери, последната от които, „Посещението на старата дама“, бе играна също във Виена и Токио.

Иван Василевски е бил главен диригент на младежкия симфоничен оркестър „Арабеск“, на Университетския оркестър в град Берн и на оперетния театър в Райнфелден, Швейцария. Като солист и диригент е работил с Националния радио-оркестър - Букурещ, Филхармония „Яначек“ - Острава, Бернския симфоничен оркестър, камерния оркестър „Берг“ - Прага, симфоничния оркестър на град Бил, симфоничния оркестър на Тун, симфоничния оркестър на Карлови Вари, Академичния оркестър - Цюрих и др.

От 2007 Иван Василевски е доцент по оркестрово дирижиране в Университета по Изкуствата в Цюрих. Всяка година провежда майсторски класове по дирижиране в България.

Солистите:

Димитър Владимиров

Роден на 16.06.1976 в гр.Пазарджик. Завършва СМУ “Добрин Петков“-гр.Пловдив в класа по валдхорна на Снежана Георгиева. През 1999г. завършва валдхорна при проф.Владислав Григоров в ДМА “П.Владигеров“ – гр.София. През 1996 г. на Варненско лято участва в майсторски клас по валдхорна на проф. Херман Бауман-Германия а през 2000г. завършва лятна академия при проф.Радован Владкович в Моцертеум – Залцбург. През 2011 г. като част духов квартет е солист в Пазарджик и гр.Сливен а през април 2016 г. е солист на Симфониета – гр.Видин. От май 1997г. до наши дни е първи – валдхорнист в Симфоничен оркестър гр.Пазарджик под диригентството на маестро Григор Паликаров. От март 2013г. работи и в Държавна Опера – гр.Стара Загора.

Васил Влайков

Роден на 4.02.1954 г. в Трявна. През 1974 г. завършва средно музикално образование в НУИ ,,Добрин Петков“ в Пловдив в класа по валдхорна на Академик Стоян Карайванов.От 1976 до 1980 г. е студент в НМА ,,Панчо Владигеров“ София в класа по валдхорна на Проф.Кирил-Карел Стари и Проф. Владислав Григоров.Участва в многобройни концерти като солист и оркестрант в страната и чужбина. От 1980 г. до 1989 г. е преподавател по валдхорна в НУИ ,,Христина Морфова“ гр.Стара Загора. През 1989 г. е назначен в Държавна филхармония гр.Русе и преподавател по валдхорна в НУИ ,,Проф.Пенчо Стоянов “ гр.Русе. В момента е солист-водач на валдхорнова група в Държавна Опера гр.Русе. Участвал като солист с Камерен оркестър – Добрич, Разградска Филхармония и Русенска Филхармония.

Габриела Костова

Родена в град Плевен, завършила СМУ’’П. Пипков’’ в Плевен през 1997 г., в класа на Вл.Крумов. След което е приета в НМА’’Проф. Панчо Владигеров’’ град София. През 2001-а завършва бакалавърска степен по валдхорна при доцент Стефан Кънчев, а през 2002-а и магистърска степен при професор Владислав Григоров. Участвала е в майсторски клас по валдхорна при Франк Лойд в Варна. От 2006 г. е солист-оркестрант към СОД ’’Маестро Георги Атанасов’’ Пазарджик. Свирила е в оркестри, между които: Академичен симфоничен оркестър на НМА, Симфоничен оркестър към БНР, Нов симфоничен оркестър, Софийски духов оркестър, Плевенска филхармония, Врачанска филхармония, Видинска филхармония, Симфоничен оркестър Сливен. Осъществява множество гастроли в чужбина в страни като Германия, Австрия, Норвегия, Белгия, Франция, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Великобритания, Шотландия, Йордания, Гърция, Южна Корея, Швейцария, Дания, Холандия.

Стефан Марков

Стефан Марков е роден през 1957-а в с.Ветрен дол обл. Пазарджик. От 1971 до 1976-а е ученик в Средно музикално училище гр. Пловдив от класа по валдхорна на Стоян Караиванов. През 1978-а е приет в Българска Държавна Консерватория с преподаватели проф.Карел-Стари и Владислав Григоров. След дипломирането си работи в Симфоничен оркестър – Сливен, а от 1986-а до днес е валдхорнист в Симфонично оперетно дружество ,,Маестро Георги Атанасов ’’ в Пазарджик.