Световни звезди идват на 22-я София филм фест

Звезди от първа класа ще гледаме на поредния София филм фест, който започва на 7 март в НДК. На 22-то му издание ще се завъртят повечето от най-нашумелите и високо оценени от критиците и маниаците пресни заглавия в световното седмо изкуство.

Испанско-българската копродукция „Да обичаш Пабло” ще има специална гала прожекция. Филмът на сценариста режисьор Фернандо Леон де Араноа е по биографичната книга на Вирхиния Валехо

„Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар”. Всъщност това е бурната любовна афера между прочутия колумбийски наркобарон Пабло Ескобар (Хавиер Бардем) и амбициозната телевизионна водеща Вирхиния Валехо (Пенелопе Крус). Създаден в игрално-документален стил, екранният портрет на Ескобар разкрива не само най-жестоките черти в характера му, но и благотворителните му каузи като строежи на училища и болници. Постпродукцията на „Да обичаш Пабло" и някои от снимките са осъществени в България. Една изключително сложна за заснемане сцена е заснета именно у нас - приземяване на истински самолет.

Уилям Дефо блести в "Проектът "Флорида" на Шон Бейкър. Девет месеца след международната премиера в Кан, 45 награди и още над 70 номинации родните познавачи ще аплодират и тук лентата, подписана от автора на уникалната нискобюджетна творба „Tangerine", снимана изцяло на iPhone 5S с помощта на приложенията Moondog Labs и FiLMiC Pro и с асистенцията на Steadicam Smoothee Mounts. Сега Бейкър е създал „изпълнен с живот и искрена емоция филм, който може да ни научи на много неща". Историята следва уникалната шестгодишна Муни и нейната „банда" приятелчета, чиято лятна ваканция е изпълнена с чудеса и приключения във време, когато възрастните наоколо преживяват доста трудности. Всичко започва като звънец за събуждане в летен лагер. „Свежестта на бъдещето!", крещят малчуганите.

Илдико Енеди, която е шеф на международното жури на София филм фест, ще представи творбата си „За тялото и душата", за която получи "Златна мечка" през 2017 на Берлинале. А в София на официална церемония страхотната унгарка ще бъде удостоена с наградата „Фипресси Платиниум 90". Деликатната любовна история за две изгубени души, които се срещат в образите на елен и кошута в сънищата си, ще се състезава с още осем творби от цял свят за чуждоезичен „Оскар". „Пред очите ни се разгръща картина на инстинктивно привличане, което се ражда между двама самотни работници в кланица някъде в Унгария. И двамата имат проблеми с общуването си в живота, но съвсем ненадейно се оказва, че споделят един и същи сън, който ги свързва по тайнствен начин. Енеди умело съчетава мрачното, но изключително красиво и поетично решение с ударите на бруталната реалност", пише Гай Лодж във "Варайъти". "Актьорските превъплъщения на Александра Борбели и Геза Морчани надминават всички очаквания и се доближават до абсолютното съвършенство", категорична е западната преса.

През март ще гледаме и най-новия филм на Мишел Азанависиус „Изключителният: моят Годар”. След фурора, който френският режисьор предизвика преди шест години с „Артистът" – пет „Оскара”, три „Златни глобуса”, седем награди БАФТА и още 130 приза от форуми в целия свят, сега той отново е отправил поглед към миналото на киното: по-точно към любовната история между Ан Вяземски и легендарния Жан-Люк Годар. Азанависиус използва автобиографичната книга на актрисата, наследница на руския княжески род Вяземски –„Un An аprès”. Ролята на любимата на Годар, с която правят заедно „Китайката", „Уикенд" и „Sympathy for the devil”, е поверена на Стейси Мартин, добре позната от „Нимфоманка" на Ларс фон Триер. В образа на Годар влиза Луи Гарел, когото помним от „Мечтатели" на Бернардо Бертолучи. Без документиране на бунтовния френски дух от средата на миналия век няма как да се създаде достоверен портрет на един от най-самобитните френски творци, неотделима част от френската Нова вълна. Годар променя принципите за създаване на киноразказа и превъзпитава възприятията на публиката.

"Оказва се, че „Изключителният: моят Годар" („Redoubtable") отговаря на обещанието на заглавието си. Това е ослепително реализиран, изключително приятен реверанс – в стилово и всякакво друго отношение, но също е и трогателна история за един неуспешен брачен съюз, както и проницателно пресъздаване на критичен период от модерната френска история, зареден с противоречия", пише Джонатан Ромни.

„Дързък и очарователен филм, който провокира. Истинската му тема всъщност е животът на Годар като творец - начинът, по който неговото отношение към създаването на филми променя възгледите му в края на 1967-а и по време на събитията през 1968-а. Тогава той е въвлечен в протестното движение и обсебен от идеята за „революция", четем във "Варайъти".

"Луната на Юпитер" на Корнел Мундруцое също е сред хитовете на форума през март. Фокусът е върху свръх актуалната бежанска криза. Но през обектива на свръхестественото. Основният въпрос, с който авторът провокира публиката, е „Трябва ли да вярвам в онова, което виждам?"

Млад имигрант е прострелян при опит за незаконно преминаване на границата. Уплашен и шокиран, раненият Ариан мистериозно се сдобива със способността да левитира. Захвърлен в бежански лагер, той е измъкнат оттам от доктор Щерн, който цели да експлоатира невероятната тайна на младежа. Гонени от разгневения директор на лагера Ласло, бежанците продължават да се изплъзват на косъм в търсене на убежище и пари. Вдъхновен от изключителните способности на Ариан, Щерн решава да му се довери в един свят, където чудесата се продават за жълти стотинки. Главните роли са поверени на Мераб Нинидзе, Дьорд Черхалми, Моника Балшай и Жомбор Йегер.

„Съпоставянето на свръхестествени трилър-елементи с актуални социално-политически теми в най-новия филм на Корнел Мундруцо може да се окаже доста деликатен за възприемане от страна на зрителите подход – супергерой на фона на бежанската криза в Европа наистина звучи странно. Но всички, които не страдат от излишни предразсъдъци, ще открият страхотно поле за наслада в „Луната на Юпитер" - филм, който умело си играе с теми като религия и имиграция, докато героите му си пробиват път с гръм и трясък из улиците на унгарската столица", казват критиците. Сред гвоздеите е "Квадратът" на Рубен Йостлунд - „Златна палма" - Кан'2017, номинация за чуждоезичен „Оскар". В рубриката "Големите майстори" ще гледаме "Без милост" на Фатих Акин с Даян Крюгер, "Нелюбов" на Андрей Звягинцев, "Манифест" на Юлиян Роузефелд с Кейт Бланшет, „Фокстрот" на Самуел Маоз.

Вече са ясни и първите шест филма от международния конкурс. Два от тях са български - „3/4" на Илиян Метев и „Радиограмофон" на Рузие Хасанова.

„3/4" е за деликатните отношения между членовете на едно семейство в последното им лято заедно. Мила е талантлива пианистка с бъдеще. Баща й обръща повече внимание на пръстените на Сатурн, отколкото на нейните цели, докато брат й неуморно я разсейва. Всички актьори в „3/4" са непрофесионални - играят с истинските си имена и в роли, наподобяващи силно собствения им живот. Голяма част от сценария и диалозите са импровизация. „Тъй като идвам от документалното кино, за мен беше по-естествено да работя с хора, които играят себе си. Кой би могъл да играе пианист по-добре от един пианист? Като режисьор предпочитам да не променям хората, стремя се да запечатвам човешкото държание така, както го наблюдавам във всекидневието си", коментира Илиян Метев. Той е изключително свързан с музиката. Свири на цигулка като тийнейджър, има изпълнения за Германското национално радио.

„Радио грамофон", отличен със „Златна роза" за дебют на 2017-а, също е за музиката, свободата и идентичността. Историята е много лична - за баща от Родопите, който изминава пеш 100 километра, за да купи радио за обсебения си от рок музиката син. Прототипи на героите са дядото и бащата на режисьорката. „Всички други истории са по спомени на близки и роднини", казва Рузие Хасанова. Радиограмофонът придава ново значение на свободата, която музиката предлага. През 70-те години „мърсибийтът" (музиката на групите от Ливърпул) раздвижва Великобритания и променя музикалния небосклон, достигайки чак до Америка. „Уви, влиянието, което тази музика има в Източна Европа, както и нещата, които хората са вършили, за да я слушат – всичко това не е известно днес. Именно тази музикална промяна вдъхновява хората и им помага да бутнат Берлинската стена," казва в интервю за Cineuropa Рузие Хасанова. В ролите са Александър Хаджиангелов, Яна Титова, Александър Алексиев, Александър Иванов, Стефан А. Щерев, Деян Георгиев, Стефан Мавродиев и Ованес Торосян.

„Тиха нощ" на Пьотр Домалевски е за семейството, традицията и емиграцията като полска съдба. Действието се развива на Бъдни вечер в къща на село в източна Полша. Адам, млад икономически емигрант, внезапно се появява на традиционната вечеря. Никой в ​​голямото му семейство не подозира истинската причина за неочакваното завръщане. „Тиха нощ" е не само най-добрият филм на тазгодишния филмов фестивал в Гдиня, но и един от най-важните и зрели полски дебюти през последните години. Домалевски съчетава интересни социологически диагнози с жива история за семейните тайни, за коварните грешки и любовта, която позволява да бъдат преодолени. В "Наме" на Заза Халваши /ученик на легендарните кинаджии Тенгиз Абуладзе и Резо Чхеидзе/ всичко се случва в планините на Аджария, а сюжетът е базиран на история от древната грузинска митолгия. Семейството на Али има важна мисия – да пази местната вода и да лекува с нея болните. Тримата му сина не приемат сериозно тази задача и само малката Наме остава пазител на семейните традиции. В града живее смесено население – мюсюлмани и християни. Наме среща Мераб и двамата се сближават. Един ден изворната вода изчезва. Бащата си спомня старото поверие, според което, водата няма да се върне, докато не бъде принесена жертва...

„Адам" (Германия-Исландия-САЩ-Мексико) на Мария Солрум идва на 22-ия София филм фест веднага след участието си на Берлинале, където ще се бори за „Кристална мечка". Адам и майка му, която е музикант, живеят в напълно различни светове. Но той усеща нейната музика с тялото си, защото е глух. Когато майка му се оказва с необратими мозъчни увреждания вследствие на прекомерна употреба на алкохол, Адам изведнъж трябва да се грижи сам за себе си. В "Гълъбът" на турската режисьорка Бану Шиваци главният герой Юсуф живее с брат си и сестра си в едно от преградията на Адана. На покрива на къщата на родителите си той се грижи за гълъбите, оставени от баща му. Само с тях той намира хармония и мир със себе си, далеч от реалността.

Официалното откриване на 22-рия София филм фест е с премиерата на "Ага" на Милко Лазаров. Церемонията по награждаването е на 16 март. Програмата - заедно с традиционните издания в Бургас, Пловдив и Варна, ще продължи до 29 март. Специален афиш в Дома на киното, свързан с ретроспективи и други събития, ще „подгрее" форума от 1 март. Ще бъдат представени повече от 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни филма.