Патриоти-фарисеи продължават с безобразията си

„Стотици ученици се включват в инициативата „Да събудим българското“ в Стара Загора

Призив за отбелязване на Националния празник Трети март с инициативата  „Да събудим българското!“ отправят младежите от Младежки общински съвет и ученическите съвети в Стара Загора. Идеята е подкрепена от Община Стара Загора.” – това е официално съобщение от кметството. Естествено, събитията около 3 март са много, ще има отново и знаменното шествие с 300-метровия флаг до мемориала „Бранителите на Стара Загора”, но…

В тези родолюбиви събития има нещо, което нагарча, цялата показност е безсмислена, на фона на фарисейския патриотизъм, защото паметниците от Освобождението продължават да бъдат поругавани, от 2012-а насам…

Нарочно пиша тези редове на 2 март, на 3-ти няма да коментирам нищо! Няма да казвам и за перестройката на паметника на Трета опълченска дружина, нито за неремонтираните „Бранители…” Хубаво е на децата да покажат една малка паметна плоча, която бе изцяло променена, в градинката на парка „подп. Калитин”. Там където съм играл навремето, когато паркчето бе малко и с ограда. Това е гробът на поручик Николай Алексеев, загинал за свободата на страната ни преди 140 години. Той бил погребан на пътя Нова Загора – Стара Загора, като при изграждането на трасето бил преместен на най-подходящото място, до мемориала на опълченците. Ето какво гласеше оригиналния текст:

Здесъ покоитоя тело
Поручика 9-о Драгунскаго
казанскаго полка
незабравимаго
Николая Алексевича
убит 18 юля 1877 г.
потъ Эски Загорои."

Това е всичко!

Текстът в новия вариант, а и цялостната промяна на плочата е от 2012-а, когато бе посегнато и на паметника на опълченците. Новият текст е:

"Здесъ покоитъся тело
поручика 9 ого драгунского
Казанского полка
Николая АлексеЪвича
Альбовского
род. 11 сентября 1847 г. в Харковской губернии
убитъ 18 июля 1877 г. под Эски Загрой."

На гърба на паметника има набран допълнителен текст:
"сооуржен сослуживцем
3 ого эскадрона
9 ого драгунского
Казанского полка"

На снимката не се вижда, но старата плоча имаше отгоре и православен кръст. Той бе откраднат от вандали и моя приятел Ганчо Иванов го възстанови, но точно по оригиналната снимка, която се пазеше в музея. За разлика от него Любомир Вълков и господата (а и дамите), управлаващи скъпия на сърцето ми град, посегнаха на нещо, което не са направили те. Съратниците на поручика много добре са знаели къде е роден, знаели са и фамилията му, но те са написали само първото и бащиното му име. Защото в руския език, това е израз на голямо уважение. Поради що пък е отпаднала думата „незабравимаго”, това и Любо Вълков (който между другото е учил в СССР) и неговите помагачи не могат да обеснят. Това безобразие продължава, защото въпреки сигналите, нито кмет, нито неговите заместници, нито комисията по култура, нито който и да било от старейшините не се интересува от този въпрос. Затова, нека те да обяснят на децата, като как ще събудят българското, и дали делата им не се разминават с думите, които ще изрекат на националния празник? И най-вече, да им обяснят, че трябва да се стремят към властта, защото влезат ли в нея, ще могат да правят каквито си искат калпазанлъци, без някой да им дири отговорност…

Димитър СЛАВОВ