ЕСесесЕР – как ЕС заприлича на СССР

Далеч преди Брекзит, руският дисидент Владимир Буковски написа по какво си прилича днешния ЕС и несъществуващия вече СССР, като логично обоснова разпада на новата наднационална формация или свръхдържава. Като се позамисли човек, приликите, не само тези споделени от Буковски, са поразителни…

В началото на своята история Съветския съюз отхвърля традиционните принципи на националната държава и манифестира своята интернационална същност. Той е създаден така, че фактически няма граници. Броят на републиките расте, всяка националност има право, по съответния член на конституцията (аналогичен с настоящия член 50 на Лисабонския договор) да напусне, но фактически това е невъзможно, чак до разпада на СССР през 90-те години на миналия век.

Европейския съюз също се превърна в свръхдържава, като самото му наименование Европейски е на път да се обезсмисли, ако евентуално се приеме кандидатурата на Турция. То и без друго, комшиите ни са мераклии да влязат в него още от средата на ХХ век. Разширяването на ЕС се възприемаше безкритично, като аксиома, до неочакваното волеизявление на британците на последния референдум. Никой не поставяше под съмнение смисъла и нуждата от този процес. По този начин в ЕС попаднаха страни, които не отговаряха на стандартите на старите членки, но бюрократите от лъскавите сгради в Брюксел си затвориха очите. По същия начин към СССР се прибавяха нови страни и народи, независимо дали искат или не! Вярно, със силата на непобедимата и легендарната – Работническо-селската Червена армия. Реално погледнато и сега присъединяването на някои страни не стана мирно. Например, на Хърватия. Там Югославия бе разцепена на съставните си части и сега кандидатства на части, чакайки благоволението на ЕС (както е казал Ленин: преди да се обединим, трябва хубаво да се разграничим…). Защото, казват – друга алтернатива няма! Същото се случи и с Украйна, която обаче закъсня с промяната на курса и сега, особено след Брекзит, няма шансове да получи дори част от това, за което стана Майдана и всичко след него…

В СССР управляваха комисарите, които въпреки многото избори, се избираха…неясно по какви принципи от Политбюро. Сега в ЕС управляват пак…комисари! Изборът им е плод на задкулисни договорки и пак е извън прякото волеизявление на избирателите.

Комисарите управляват с директиви – и в стария, и в новия съюз. Това е олигархия, която не е отговорна пред никой. Пример – водят се преговори за Трансатлантическото търговско споразумение, но никой не знае какви клаузи съдържа то! Намират се хора, които все пак питат, но не им отговарят!

Комисарите и евробюрократите се опитват да решат всички наши проблеми (но без да ни питат за мнението ни), защото иначе няма да са ни нужни. Ако няма проблеми, те ще ги направят. Те определят почти всичко в живота на гражданите на ЕС. Както в СССР са казвали кога да се сее, жъне, манифестира, кое е правилно и кое не отговаря на партийната линия, така и в ЕС има регламенти за всичко – дали да са криви или прави краставиците, какви да са квотите за производство в дадена страна в земеделието, кои енергийни проекти отговарят на енергийната стратегия – дето се казва – планова икономика!

Двата съюза са наднационални и там най-голямото престъпление е да пазиш националната си идентичност. Строго забранени са антиционизма (антисемитизма), толерират се имигрантите, свободните социални отношения и смешението на народите. Докато в Съветския съюз се опитваха да направят „Хомо Съветикус”, то днес се опитват да създадат инвитро „Хомо Европитекус” . За да бъде изпълнена тази задача трябва да се води ежеминутна борба с национализма, религията и другите устои на европейската цивилизация.

Политическата борба в СССР, в ранния период е между болшевики и меншивики. Първите усилено агитират срещу опонентите си до пълното им унищожение. В основата на тази пропаганда е, че немислещите по болшевишки са предатели, криминални типове, нравствено пропаднали или най-малкото глупави и объркани хора. В Евросъюза е същото, макар и инакомислещите да не попадат, поне досега в ГУЛАГ. „Болшевиките”, независимо дали са от групата на либералите, на ЕНП или на ПЕС знаят какво правят, то е правилното, дори когато стават издънки – криза с гръцкия дълг, свиване на икономическия растеж и т.н. „Меншивики” днес са всички партии извън статуквото, които искат да го променят. Сериза, Подемос, Пегида, Партията на Свободата и други са популисти или крайнодесни или крайнолеви, но винаги вървят с определение, което показва че не са от правилната страна, намеквайки че дойдат ли на власт ще провалят хубавия ни съюз…

Двата съюза поставят на върха на йерархията Негово Величество Бюрократа! Той е всемогъщ и се ползва с куп привилегии. Само преводаческия отдел в Люксембург усвоява за една година над милиард евро за превод на документите от многобройните заседания на Европарламента и ЕК. Лъскавите сгради в Брюксел, Страсбург и Люксембург осигуряват прекрасни условия за работа за стотици хиляди чиновници. Тежка е бюрократичната машина, всеки въпрос се разглежда дълго и внимателно, а резултатите не са от значение. Те винаги се представят в най-добрата светлина, има си достатъчно бюджетни средства, определени за рекламата на всичко, което се прави от еврочиновниците. Няма проект, в който да не са включени финанси за популяризирането му. Доказателства за това, бол! Всяко новоизградено игрище, площадка, археологическа или културна атракция, независимо дали е необходима или не, независимо дали и как се ползва има надпис – „…изградена по Оперативна програма…, със съдействието на…”

За финал: СССР се разпадна по икономически причини, не заради загубена война, не заради политическа нестабилност. Всъщност причините за разпада му и до днес остават забулени в тайна. Всъщност дойде момента, когато не само обикновените хора, но и властта в СССР, разбра че системата е рухнала. Напускането на Великобритания, дава индикации, че и в настоящия съюз кризата върви по същите стъпки. Поне британците принудиха правителството си да махне розовите очила и да види част от проблема. Кои ще са следващите?