29.03.2012 г.

Турски филм митологизира толерантността на Османската империя


Мехмед Завоевателят е представен като закрилник на завладения Константинопол

Един нов турски филм героизира завладяването на Константинопол от османлиите, като
доста разкрасява историята.
Зрителите в Турция са очаровани. За разлика от критиците - за тях това е "безсрамно съшиване на историята".
"Не се страхувайте", казва султанът на християнските жени, деца и старци, които са потърсили спасение в черквата Св. София. "От днес нататък ние имаме общ живот, обща собственост и една съдба. Вие имате право свободно да упражнявате религията си". След което султан Мехмед Втори вдига на ръце едно малко момиченце и го целува по челото. Това е финалната сцена от филма "Фатих 1453".
Когато киното се захваща с исторически събития, то може да подходи по два начина - груб и нежен. Епосът на Фарук Аксой е илюстрация на нежния вариант. Християнството наистина е било защитено в Османската империя - само че християните е трябвало да плащат данък като неверници, а децата им са били произволно отвличани за еничарския корпус, да не говорим за множеството унижения в ежедневието.
По заповед на султана
Обещанието на султана явно не се е отнасяло за дните след падането на Константинопол. Трийсет хиляди души са били пленени тогава и превърнати в роби, а черквите, включително Св. София, стават джамии. Трупът на император Константин ХІ, за когото във филма Мехмед разпорежда християнско погребение, никога не е намерен; неговият министър Нотарас, който според версията на Аксой бива арестуван, в действителност е бил убит заедно със семейството му по заповед на султана.
"Отдавна не бях гледал филм, който така възторжено превъзнася убиването и умирането, който така безсрамно съшива историята и изпровожда публиката с едно недвусмислено реакционно послание", казва германският автор и критик Миша Брумлик.
Мехмед Велики
Филмът на Аксой представя един образ на Османската империя, който има традиция в турското кино - от боклуци като "Анжелик и султанът" до "Долината на вълците". Това е мирогледът на нация, която не е изживяла ново летоброене. Византийците, в перспективата на "Фатих 1453", са декадентни и затова заслужават поражението си.
Филмът е струвал 17 милиона долара - най-скъпата досега турска продукция. Това се вижда - и същевременно не съвсем. Преди десет години филмът щеше да е в рамките на световния стандарт; днес обаче той изглежда не просто от вчера, а от миналия ден. Освен това "Фатих 1453" не дава вярна картина на възхода и падението на Източен Рим. Във вселената на киното между Холивуд и Боливуд този турски епос не е нищо повече от "лек фонов шум", според кинонаблюдателя на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
От турци за турци
В самата Турция филмът на Аксой се радва на голям успех. Критика се дочува предимно от интелектуалните кръгове. Международно известният пианист и композитор Фазил Сай отказа да сътрудничи в музикалното озвучаване на филма с аргумента, че той представлявал просто "реклама от турци за турци" и бил без художествена стойност.
"Фатих 1453" е кулминацията на наблюдаваната през последните години в Турция тенденция към романтизиране на османизма. Турция се е устремила нагоре, икономиката й процъфтява, ала стените на ЕС остават все така непреодолими - за разлика от стените на Константинопол. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар