Репортаж от страната на роботите

 

Роботите са бъдещето, а за да се надникне в него, трябва да отидеш при тях. У нас, роботизацията също върви с бързи крачки, а как е в чужбина?
Именно такова пътешествие направи талантливата актриса от Казанлъшкия театър Анелия Мангърова. Това лято тя тръгна по пътя на Марко Поло, чак до далечния китайски град Ухан, столицата на провинция Хубей. Интересният и репортаж може да бъде видян в подкаста на БНР, пуснат в сайта на националното радио в края на октомври. Ани обича да разказва истории, на сцената и в сайта на радиото. И в двете си творчески амплоа се справя блестящо.

Репортажът ѝ започва с кратка справка за произхода на… роботите. За първи път понятието робот се появява във научнофантастичната пиеса на Карел Чапек – Р.У.Р. Робот – думата произхожда от чешката дума „робота“, която би могла да се преведе като принудителен труд или дейност в подчинение. По-късно друг фантаст, Айзък Азимов формулира известните днес закони на роботиката, според които роботите трябва да служат на човека, а не да го заменят…

Технологичното пътешествие на Ани

в бъдещето започва от един малък семеен хотел в Ухан. Там пиколото има папийонка, но всъщност е само робот, който прекрасно върши дейността, за която е предназначен. Устройството му е съвсем просто, а средата подходяща за да действа перфектно. Гладките повърхности и връзката му с асансьора и звънците на стаите на гостите са достатъчни за да направи своевременно и точно доставката на поръчката. Разбира се, има и радар, който му позволява да не се сблъска с неочаквана преграда или човек, появили се на неговия маршрут.
Докато робота-пиколо е един неусъвършенстван модел, приличащ на R2D2 от филма „Междузвездни войни“, то в Центъра за производство и обучение на хуманоидни роботи, моделите приличат на Трипио от същия филм. Там се обучават андроиди, които изпълняват „чисто човешки движения“ и много приличат на хората по външния си вид. Целта е те да поемат работата в магазини – като касиери, да пълнят кошниците на потребителите, и да поемат още много други функции, защо не и да чистят жилищни и санитарни площи… Операторите, с помощта на VR-контролери помагат на роботите да се обучат на всяко едно движение – по простите се изискват около хиляда повторения, а за по-сложните – десетки хиляди. Анелия Мангърова също се пробва в обучението. Тя бе един от първите репортери, които са допуснати в Центъра. Седмици след нейната визита, той е отворен вече и за посетители, които също ще се включат в част от обучението на андроидите. Екипът на Центъра не знае кога ще постигнат крайният ефект, кога техните роботи ще могат в голяма степен да заместят човека, но са сигурни че ще постигнат целта си – след 5, 10 или повече години.
Технологичната столица на Китай, Ухан (мегаполис с над 10 милиона жители), ползва и други нови технологии за да постигне интелигентно управление на градската среда.

„Оптичната долина“ е център за управление на дронове

разположени в 128 хангара, с които се наблюдава площ от над 500 квадратни километра. Дроновете облитат района и доставят данни в реално време за нивото на реките, за опасност от наводнения, за пожари, за незаконен риболов и т.н. Целта е да се подобри качеството на живот, на всички живеещи в района.
Летящите машинки намират своето приложение и в селското стопанство. Ани посещава ферма в района, където младият ѝ собственик показва с гордост приложението на върховите технологии, които му помагат в работата. Солиден дрон със сменяем резервоар изпълнява няколко важни функции – сее, тори и пръска с препарати. В друг случай се ползва за превоз на продукцията (плодове и зеленчуци), които се прибират от труднодостъпни, планински терени. С това чудесата във фермата съвсем не се изчерпват. Земеделецът има три трактора, които управлява…с помощта на своя смартфон. Има възможност да въздейства едновременно и на трите селскостопански машини. Ани също пробва тази нетипична селскостопанска обработка, като управлява дистанционно един от тракторите в оризището. За целта се иска и известна практика, но със съдействието на фермера, работата е свършена перфектно.
В следващата част от репортажа, роботите са част от

транспортната система на мегаполиса

Безпилотни мотриси се движат по въздушната железница на всеки десет минути. Всяка от тях дава 270-градусов изглед за всеки от 220 .-те пасажери, тъй като и част от подът е остъклен. Мотрисите са без водач, но във всяка има по един служител, чиято главна задача е да обезпечи безопасността на пътниците. Вечер, когато линиите спират, по релсите тръгват други по-малки роботи. Те проверяват техническото състояние на трасето и дори извършват малки ремонти, когато се налага. От центъра за наблюдение на въздушната железница пък денонощно се следи работата на цялата транспортна система.
Липсата на релси не е пречка за прилагането на роботиката и в автомобилния транспорт. Безпилотни коли се движат в Ухан, засега по специално определени зони. Предимството при тях е, че те винаги спазват правилата за движение и дори подават сигнали към водачите, които ги нарушават. Засега безпилотните коли се движат само в зоната, но това със сигурност няма да е задълго…
Ани обича да разказва истории, и да ги показва. Твърди, че това не е журналистика. Ще се съгласим с нея, макар че: „Има репортерски квас, госпожице Мангърова у вас!“ А всеки, който иска да види оригиналния подкас, може да го потърси тук.