Канелена вечер с поета Елин Рахнев в Къщата на архитекта

Книжарница „Куфар” кани заралии на Канелена вечер с Елин Рахнев и влюбени в поезията му, в Къщата на архитект Димов на 2 юни (петък) от 19 часа. 

Второто издание на култовата стихосбирка „Канела“ на Елин Рахнев идва осем години след онази зима, в която всичко ухаеше на канела. И сега, както и през 2008-ма, имаме нужда от поезия, която ни вади от обичайното живеене, залива ни с купеста тъга и ни превръща в „дистрибутори на винилово щастие“. Книжното тяло е все така красиво и изящно, благодарение на оригиналните графики на Кольо К., който сигурно продължава да пътешества с небесното си такси, развял все същия копринен шал „сред кипнали зелени облаци, с тъмни очила за залези и изгреви“. Корицата е обновена и стилна.

Роден на 3 юли 1968 година в София, Елин Рахнев завършва Специална педагогика в Софийския университет и режисура при професор Крикор Азарян. Работил е като журналист, бил е издател и главен редактор на „Витамин Б“ – списание за литература и поезия. Драматург на различни театри, включително Народен театър „Иван Вазов“, където създава „Театър на последния етаж“. Основател и сценарист на телевизионни предавания за култура, с авторски рубрики в електронни и печатни медии.

Елин е автор на четири стихосбирки: „Съществувам“ (ИК „Участие“, Стара Загора, 1993), „Развяване на минзухара“ („Свободно поетическо общество“, 1995), „Октомври“ (ИК „Павлина Никифорова“, 1999) и „Канела“ (ИК „Факел“, 2008). Както и на пиесите „Боб“, „Флобер“, „Прозорецът на Йонеско“, „Кукувицата“, „Фенове“, „Маршрутка“, „Тест“, „Любов“ и „Свалячи“. Негови пиеси и стихотворения са публикувани на повече от 20 езика.

КАНЕЛА

защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и

следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете

ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните

ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,

да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh1

когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна,

да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти

да е повод за пърформанси, cv-то на света да е за твойта

кожа, бельото ти над арта да издига… над науката, да

обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за

какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани

от всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,

напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай

къде е, нито кой е… Защо повярва в порцелановите рими,

защо не го остави вътре в тях да мре, да гасне там, да

гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…