Оперетата „Парижки живот“ от Жак Офенбах е най-новата премиера на
Държавна опера-Стара Загора. Завесата ще се вдигне на 28 октомври /петък/ за
една нова и бляскава постановка с режисьор проф.Румен Нейков, диригент Димитър
Косев, сценограф Иван Токаджиев, художник на костюмите Антония Попова. Участват
солисти и гост-солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера-Стара Загора. В
ролите ще видите Милко Михайлов, Николай Моцов, Ивайло Йовчев, Иван Кабамитов,
Мария Ганчева, Пролет Пенчева, Яница Нешева,
Елена Петрова –гост, Евгений Арабаджиев, Христо Сарафов –гост, Нели
Нечева, Любомир Петков, Ивайло Йовчев, Емилия Джурова, Камелия Стойчева, Кунка
Дачева, Мария Колева, Лиляна Ходжева, Кремена Райчева, Теодор Петков, Евген
Сурмиевич, Нина Димитрова, Христо Иванов, Никола Марулев, Игнат Желев, Иван
Колев,Маргарита Йовчева, Илиян Филипов, Петър Янкулов, Тенко Джелепов, Илиян
Вичев.
„Парижки живот“ е представена за първи път в парижкия театър „Пале
Роял" на 31 октомври 1866 г. На сцената на Държавна опера-Стара Загора
творбата излиза с либрето на Анри Меяк и Луи Халеви, преработка И.Щок и
Ян.Сашин и превод на български Димитър Симидов.
С тази премиерата на Старозагорската опера се отбелязват 70 години от
рождението на проф.Румен Нейков, 40 години от неговата творческа дейност и
25-та му постановка като режисьор на сцената на Операта в Стара Загора.
Проф.д-р Румен Нейков - режисьор
„ Парижки живот“ неслучайно не е играна 55 години в България от своята
премиера в Музикалния театър в София с най-елитните солисти тогава. Тази
оперета е сложна като конструкция, като сцени, като развитие на действието, а
не че е един Офенбах, който не се е харесал. Действието се развива преди 150
години, по време на Световното изложение в Париж през 1867 г. Оперетата е
поръчана да бъде написана в чест на това изложение и е създадена година по-рано
– от известен вече Маестро и прекрасни либретисти.
Надявам се да увлечем зрителите в тази магия на Офенбах – всичко да е
леко, да се лее като шампанско. Наистина изглежда сякаш лесно, но
интерпретаторски не е . Убеден съм, че представлението ще е едно огромно
удоволствие за публиката. Аз не обичам да осъвременявам спектаклите, в смисъл
чак толкова да ги приспособявам към времето, не обичам карикатурите на сцената
/да правя карикатурни герои/. А съкровено ми се иска и смятам, че го постигаме
на сцената да има истински, живи хора с техните вълнения, чувства, перипетии,
любов, омраза, конкуренция“
Димитър Косев – диригент
Щом мога да си пея и след репетиция да ми е цял ден в главата , значи
ще ми стане любимо заглавие и ще бъде със сигурност любимо и на много хора. Аз
не харесвам оперите, които имат тъжен край. Обичам да има радост и веселие,
действието да ме кара от пулта да гледам повече какво става на сцената,
отколкото да гледам оркестъра. Интересно е, че музиката на една френска оперета
– от френски автор и с действие, развиващо се в Париж, е много тип Щраус и
„Прилепът“. Това е приятно съчетание в един спектакъл, в който има красива
музика и много красиви костюми. Зрителите ни ще бъдат не точно на оперета, а на
един пищен концерт с френска музика, в който дузина обикновени хора тип
„пролетарии“ ще се превъплътят в хора от високите етажи на обществото и политиката.
И това е малко или много огледален образ на днешното време. Офенбах със
сигурност не го е знаел, че оперетата му ще звучи толкова реалистично е в 21
век. Така че освен да се забавляваме, ще се и замислим – кой какъв е в реалния
свят и как може, променяйки се в друг, да излъже толкова много хора успешно.
Оркестърът също, без да съм им разрешил, много се забавлява, докато изпълнява
тази оперета и даже някои леко танцуват. За което пак се радвам.
Иван Токаджиев-сценограф
Това е фриволна, романтична и много комична история в един много голям
град и то световен център на търсачите на щастие и късмет. Смятам че основната
сюжетна линия и прекрасната музика са едно умело съчетание, което ще достави
удоволствие на старозагорската публика . Опитали сме се да направим един
по-съвременен прочит , близък до нашето съвременно светоусещане и визея , дано
сме успели. Най-големият съдник е там, на тъмното в салона. Ще пробваме, аз съм
много любопитен, защото в самото начало на своята творческа кариера работихме с
проф.Румен Нейков и сега ми е интересно при новата ни среща до каква степен
тогавашната младежка амалгама се е запазила.
Антония Попова – художник на костюмите
„Парижки живот“ е един пир за сетивата. Костюмите са в ранния Бел Епок
като историческа препратка – културен и всякакъв възход, който Франция и Париж
изживяват в края на 19 век. Те допринасят за едно приповдигнато настроение,
което и тогава е царяло и сега на сцената ще видят зрителите. Приповдигнато
настроение, истинско щастие от живота, от всички блага на живота, щастие от
всичко. Костюмите са пролетни, жизнерадостни, с много елегатна линия. Моите
около 130 рисунки са сътворени в костюми от дантела, коприна, тафта, кадифе и
са с много аксесоари и шапки. Благодарна съм на ръководството на Операта, че не
направи компрос с количеството и качеството платове, които бяха нужни, така че
ще видите една много красива и изискана постановка.
Съдържанието накратко:
Двамата приятели Раул и Бобине
очакват на Северната гара на Париж богатия американец Мистър Гондремарк, който
пристига с дъщеря си Алиса и за да купи една железопътна линия с всичките и
екстри – композиции, локомотиви, началник-гара, машинист и стрелочник. През
гарата преминава, но без да им обърне внимание Метела – актриса и певица и
любима на Раул.
Двамата приятели решават да
заведат богаташа от Америка вместо в хотел, в дома на лелята на Раул – маркиза
дьо Карадек, за да плати за настаняване на тях, а не не хотел. Което и правят,
но в къщата нахлуват кредитори, които искат да си върнат парите за стоки и
услуги, които са им дължими.
Според набързо съставения план
кредиторите се преобличат и са представени на голямото тържество в дома на
маркизата като длъжностните лица, от които зависи покупката на железницата. В
разгара на тържеството се появява и Метела, преоблечена като маркизата. Но
внезапно идва и самата маркиза, която прекратява тържеството.
В последното действие на
оперетата в театър „Буф“ се представя новата пиеса „Парижки живот“ по
действителните случки, описани по-горе. Всички са зрители в салона на театъра –
и богатият американец Гондремарк, и кредиторите. Американецът е недоволен от
образа си в пиесата и от конфузната ситуация, която е преживял и се е оплакал
на различни политици, искайки затварянето на театъра.
В театъра се развиват и две
любовни сцени, едно погрешно задържане, но всичко завършва успешно и радостно с
всеобщото ликуване на артистите, че нищо и никой не може да заглуши Изкуството-
ако не е на сцената, то ще бъде по улиците, булевардите, навсякъде!
Няма коментари:
Публикуване на коментар