Завои към морето

Защо! Защо е необходима цялата тази суматоха? Все едно не тръгваме на море, ами се готвим да напуснем града и страната…Батко казва, че винаги така ставало преди морето, аз не вярвам много. Миналата година пропуснахме и затова на татко, цяла година мама му, както се казва, му изпили нервите. Преди това съм бил много малък и батко казва, че не съм помнил морето. Не, помня, толкова много вода на едно място, слънцето и нагорещения пясък... Струва ми се, че прелестите на летуването край морето са силно преувеличени. А и до там, пътят има много завои, а на мен от тях ми прилошава. Сега вече съм на шест, навършени при това, а есента, ще трябва да тръгна и на училище..., що ли трябва да ходя и на море?

Не участвам в приготовленията! То и не си струва. Багажът ни е свръхбагаж и ако трябваше да пътуваме със самолет, той нямаше да може да излети. Никога! Сума ти ненужни работи вземаме. Дрехи, повече отколкото е необходимо, чадъри, шалтета, кремове за слънце, против слънце, хапчета – за стомах, против повръщане и какво ли не! Вярно, част от нещата трябват. Например срещу повръщането, специално за мен, че понякога ми става лошо като пътувам, особено ако има много завои. Брат ми ме пренебрегва, смята че самият аз съм като багаж, и то в повече. Той е недоволен, че трябва да ходи на море с нас. Мисли се за голям, нали е седем години по възрастен от мен, и иска вече сам да ходи на море, с приятели. Мама е недоволна, че отиваме само за седмица. Татко се кахъри за какво ли не – че колата може да се развали, че не сме спестили достатъчно за почивката и за всеки случай взима и кредитната си карта. Аз, да не се деля от всички, мрънкам да вземем котката, но веднага бях навикан. Котката я дадоха на чичо, а на мен ми казаха да млъкна и че съм едно малко чудовище!?! Те пък, какво искат – да съм голямо чудовище ли?

Ето тръгваме рано, да не е в горещените. Питам дали ще има завои, и... Щяло да има, ама след магистралата. За да не ми прилошее се излягам отзад в колата и заспивам. Обаче като тръгнахме на юг, баш кога не трябва, се събудих и без малко да повърна. Дадоха ми хапче и слязох до къщата за гости, като прясно изтискано и простряно пране. Щом оставихме багажа веднага започнахме да се готвим за плажа, все едно вече си тръгваме, и ни е за последно...

Съставиха и план за следващите дни, без моето участие. Първо сме на Бутамята, после на Липите, Силистар и пътуване до Несебър ли беше, Созопол ли... Задача на всички, номер 1 е да ме учат да плувам. Мъка голяма. За мен! Това било инстинкт, и всяко животно, моля ви се, можело да плува... Аз, животно ли съм! Почнаха уроците, но никак не ми се получи. Пробваха се всички – татко, батко, мама. Било лесно, да се отпусна и после само да движа ръце и крака, и да държа главата си над водата. Плувам, ама надолу, към дъното. Нагълтах се с вода, разревах се и ме оставиха. Засега...

На пясъка пък пак с мен се занимават. Да съм четял нещо, че да съм се упражнявал за училището. Защо да бързам? Като отида и мога да чета и пиша, какво ще правя в първи клас? Прочетох един надпис: „Цици има по целия плаж, хубави пици – само при нас!”. Прочетох го на глас и мама ми се скара. Хората се смеели? Че лошо ли е да им създадеш радост?

Батко се увърта около едно момиче. Няма горнище на банския, затова му е интересно. И на мен ми хареса, като картина е! И не каква да е, а нарисувана от голям майстор. Момичето не обръща никакво внимание на батко. Каквото и да направи. Аз явно много съм се втренчил в нея, защото ме попита какво гледам. – Теб! – рекох й. – Защо, попита ме тя. - Хубава си – отвърнах аз. Тя се усмихна и влезе в морето. Батко ме изгледа изненадано и рече – виж го ти него, малкия...

Роднините пак се канеха да ме учат да плувам, затова се заинатих че искам сладолед. Те прехвърлиха този проблем на батко, който много не обича да ме надзирава. Тихомълком ми даде пари и ми каза сам да се оправям. Гледаше към морето, вероятно чакаше да се завърне „нарисуваната” красавица. Хавлията й бе до нашия чадър. Няма как, тръгнах сам. Такъв е животът на младини -труден!

Сладолед намерих, но нашите ги изгубих. Първо тръгнах направо, после тичах край морето и няма и няма, никъде не ги виждам. Канех се пак да ревна, но няма! Видях обаче колата на паркинга, нашата е, няма как да я сбъркам. „Където и да ходят, пак тук ще дойдат” – логично реших проблема. И зачаках. Логиката ми е добра, обаче... Първо видях батко, който забързано дотича и ме плясна зад врата. Тъкмо да кажа нещо и дойде татко, той здраво ме раздруса, като питаше къде бях. Накрая и мама пристигна и се развика. През сълзи им казах - хора, аз толкова ви се зарадвах, а вие така да ме тормозите!!!  Покрай нас мина споменатата вече красавица. Не му се карайте! – рече тя. – Не виждате ли че е уплашен? Нашите се стъписаха и взеха да ме успокояват. После се разхождахме, вечеряхме и легнахме. На другата сутрин, отново на плажа търсех упорито моята неочаквана защитница. Нямаше я. Мислейки за нея, не усетих как татко ме е пуснал, а аз движа ръцете и краката си, главата ми е над водата, както ми казваха и... аз плувах. Плувах! Е не е ли великолепно, когато научиш нещо ново? Колко хубаво е на морето, ако и до него да има толкова много завои...

ДиМитко

„Платноходи в кладенеца“ от Иржи Хаичек е роман за разбити сърца

 „Платноходи в кладенеца“ от чешкия писател Иржи Хаичек (превод Красимир Проданов, изд. „Изида“) показва колко бездънно може да е отчаянието ни… и как въпреки всичко винаги имаме сили да продължим напред.

Мария е на 47 – разведена и сякаш прегоряла във всяко отношение… Към личното нещастие се добавят и проблеми с възрастните ѝ родители. Когато обаче решава да е на тяхно разположение цяло лято в нажежения от слънцето Чески Крумлов, още не предполага през какъв вихър от емоции ще премине… В опит да излекува наранената си душа, тя преравя местната книжарница. И наистина открива нещо – не книга, а… 18-годишен Адонис, който работи там като книжар. Дали ще събере смелост да откъсне забранения плод?

 Иржи Хаичек (р. 1967, един от най-четените и награждавани чешки писатели) предлага майсторски разказана история, в която героите му страдат и се влюбват, живеят с единия крак в миналото и дори вярват в шекспировата любов. Авторът на награждаваните и обичани книги „Селски барок“ и „Дъждовна флейта“ отново ни изправя пред травмите, които времето ни причинява – този път още от Втората световна война насам. Родовата памет е сред най-важните теми в творчеството на чешкия писател, който се утвърди като едно от най-талантливите пера на своето поколение в страната.

Сега обаче неговата героиня Мария, която е доцент по литература в Карловия университет, има сложната задача да разреши ребуса на миналото и да преодолее последствията от собствения си развод. И след много премеждия намира как да го стори… при това рецептата е необикновено сладостна, както винаги в книгите на Хаичек. А любовта се превръща в спасителен пояс, който може да ни отведе на другия бряг.

Музиката на Гершуин ще звучи на старозагорската оперна сцена

На 31 януари от 19 часа Симфоничният оркестър на Държавна опера-Стара Загора под диригентската палка на маестро Ивайло Кринчев ще представи първия за юбилейната за Операта 2025 година вълнуващ концерт с избрани емблематични за джаз-класика Джордж Гершуин творби.

Ще прозвучат „Кубинска увертюра” и „Расодия в синьо”, както и Симфоничната картина „Порги и Бес”. Специален гост-солист е известният джаз-пианист Константин Костов. Концертмайстор Анна Иванова. 

Празник на свинските уши в Стара Загора

 

 На 15 февруари, от 10 часа, в Станционната градина на Стара Загора ще се проведе първият Празник на свинските уши, едно от популярните кулинарни изкушения, характерни за Старозагорско. Организатори са Народно читалище „Св. Климент Охридски 1858“ с подкрепата на Община Стара Загора.
В празника може да участват:
1. Кухните на известни ресторанти, топли кухни, майсторящи кулинарния старозагорски специалитет – свинските уши и другите там вкусотии
2. Тракийски университет.
3. Винарни от района и съпътстващи
4. Хлебари
5. Производители на туршия или кисело зеле за салатка и т.н.;
Програмата е предвидена като кулинарно забавление – с ароматн, и вкусна и интересна. В събитието ще се включи прочутият готвач Иван Звездев и артистът-имитатор Звезделин Минков. Ще има и сцена за песни и танци, за хумор и веселие На нея ще се качат любителските състави на село Дълбоки, Представителен фолклорен ансамбъл „Нашенци“, АНТП „Зорница“, чийто репертоар със закачливи песни, вицове и хумор ще допълват настроението.
Пространството на събитието ще се оформи като всяка кухня си прави щанд за приготвяне на уши, дроб, осмянка, бахур, пръжки по собствена рецепта за продажба и тестване. В центъра ще е бъде щандът на кулинарния шеф Иван Звездев.
Всеки участник ще представи своята кухня и особеностите на приготвяне на деликатеса или деликатесите, които представя. Присъстващите ще ги дегустират и оценяват. Събраните оценки ще определят най-добрия готвач и най-добрата кухня.
Звездев ще връчи наградата на получилия одобрението на публиката, както и приз на всички участници „Участник в Първия празник на свинските уши – старозагорският деликатес“. Освен това, на всички желаещи той ще сервира приготвените от него ястия като „Почерпката на Кмета“.
В края на празника ще бъде връчена наградата на Кмета на най-активно изявилия се участник.
Празникът ще завърши с хора и веселие.

Книга за Царска България написаха Петър Стоянович и Ивайло Шалафов

За последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография.

Луксозно издание с над 650 снимки, повечето от които се публикуват за първи път, разкрива историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Книгата „Царска България (1879–1946) е с автори проф. Петър Стоянович и доц. Ивайло Шалафов, излиза с логото на издателство Книгомания. Богатият илюстративен материал е предоставен от фонд „Цар Борис и царица Иоанна“, Царски дворец „Врана“, ДА „Архиви“, stara-sofia.com. Включва наистина богата колекция от литографии, картини, дневници, писма, снимки, гербове, ордени и др.  

За последните 145 години това е първата и единствена книга, своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография. Авторите дават интересна обобщена информация по темата още в увода на изданието:

„Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както обществено, така и медийно. След Втората световна война „царското“ е поставено под почти пълно запрещение, а научни изследвания и архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на властта историци и литератори.

След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени издания. Заблуден от масовостта и декларативността на повечето текстове, през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател, без тя да изисква типичната за всяка друга област на познанието задълбочена експертиза.

Отминалото десетилетие показва сериозна промяна на горната практика и успява да нареди „царския въпрос“ сред важните теми на съвременната ни историография.“

Експертното вникване в темата на българския владетелски двор е приносът, към който се стремим с тази монография, пишат Петър Стоянович и Ивайло Шалафов. Добавят в заключението, че „предвид уникалността на изследването и огромния обем от информация тази монография си поставя за цел да представи направленията в работата на българския владетелски двор само в основни линии – с надеждата, че с това ще открие официално дебата и инициативата за издирване и обобщаване на още повече и по-детайлна информация по темата“.

Информацията в книгата „Царска България (1879–1946)“ е систематизирана в осем глави:

·         Третото българско царство и владетелските дворове

·         Владетелите на Третото българско царство

·         Структура на придворния апарат и задължения на дворцовите служители

·         Резиденции и домове на владетелското семейство

·         Ордени, медали и отличия на Третото българско царство

·         Специфика на облеклото (цивилна и военна свита, дворцови служители и прислуга)

·         Българският владетелски двор според легитимацията на Готския алманах

·         Списък, биографии и портрети на свита и служители по длъжност. 

„Всеки може да убива“ – според майстора на трилъра Йорген Бреке

 

Норвежецът Йорген Бреке си спечели световна слава с първия си голям трилър „Където злото властва“, познат и на българските читатели и триумфирал в 14 страни по света. В него за пръв път се появяват полицейският инспектор Уд Сингсакер и американската му колежка Фелиша Стоун.

В най-новия роман на Йорген Бреке „Всеки може да убива“ (изд. „Изида“) двамата герои вече са женени и току-що им се е родила дъщеричка. Но докато Фелиша е в родилния дом, Уд трябва да разследва ужасяващ случай на убийство, който се оказва само началото на плетеница от престъпления.

Йорген Бреке предлага неизпитвани досега тръпки за почитателите на романа на напрежението.

Следите водят към едно далечно лято, когато петима студенти работят в старчески дом в красивия шведски град Нортеле. Помежду им се създава уникална връзка, но ги свързва и още нещо – предсказанието на една от тях, Селма, писателка в зародиш, която твърди, че някой от групата ще отнеме живота ѝ и ще се превърне в убиец. Това дава начало на поредица от събития, намиращи се на границата между игра и реалност, и довежда до края на едно лято, чиито дълго отекващи последствия се пропиват в настоящето.

Всичко ескалира, когато на пазара се появява криминалният бестселър на Антон Бруун „Всеки може да убива“. Книгата се оказва водещ елемент в разследването на убийството, разследвано от Уд Сингсакер, и с детайли, кореспондиращи с описанията в романа – очите на жертвата липсват, а освен това оръжието на престъплението е револвер, каквато е и литературната награда „Ривъртон“.

Инспектор Уд Сингсакер се впуска в разнищване на престъплението, когато приятелката му Сири Холм се озовава в ръцете на непознат, който е готов да отнеме живота ѝ, за да опази тайните на „Всеки може да убива“.

Романът на признатия Йорген Бреке „Всеки може да убива“ е заплетена мистерия и завладяващ трилър, който умело преплита сложността на човешката психика и непредвидимите обрати на съдбата, изследвайки последствията от едно пророчество отпреди десетилетия.

Старозагорската опера се готви за вековен юбилей

Държавна опера - Стара Загора представя своите спектакли за месец януари 2025 година.

На 29 януари /сряда/, 19.00 ч., сцена Опера е премиерата на мюзикъла "Вълкът и седемте козлета" от Александър Владигеров.Текстът е на Димитър Димитров. Режисьор Жасмина Чолакова. Сценография и костюми са на Александър Гьошев. Участват солисти и деца от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна Опера-Стара Загора

На 31 януари /петък/, 19.00 ч., сцена Опера е Концерт на симфоничния оркестър на Държавна опера-Стара Загора „Порги и Бес“ и „Рапсодия в синьо“ от Джордж Гершуин. Диригент Ивайло Кринчев. Солист Константин Костов – джаз пиано

В програмата са включени Кубинска увертюра, „Рапсодия в синьо”, Симфонична картина „Порги и Бес“.

На 1 юли 2025 година Старозагорската опера навършва 100 години. Да е честит юбилеят на тази утвърдена институция за изкуство и култура!