„Платноходи в кладенеца“ от чешкия писател Иржи Хаичек (превод Красимир Проданов, изд. „Изида“) показва колко бездънно може да е отчаянието ни… и как въпреки всичко винаги имаме сили да продължим напред.
Мария е на 47 – разведена и сякаш
прегоряла във всяко отношение… Към личното нещастие се добавят и проблеми с
възрастните ѝ родители. Когато обаче решава да е на тяхно разположение цяло
лято в нажежения от слънцето Чески Крумлов, още не предполага през какъв вихър
от емоции ще премине… В опит да излекува наранената си душа, тя преравя
местната книжарница. И наистина открива нещо – не книга, а… 18-годишен Адонис,
който работи там като книжар. Дали ще събере смелост да откъсне забранения
плод?
Иржи Хаичек (р. 1967, един от
най-четените и награждавани чешки писатели) предлага майсторски разказана
история, в която героите му страдат и се влюбват, живеят с единия крак в
миналото и дори вярват в шекспировата любов. Авторът на награждаваните и
обичани книги „Селски барок“ и „Дъждовна флейта“ отново ни изправя пред
травмите, които времето ни причинява – този път още от Втората световна война
насам. Родовата памет е сред най-важните теми в творчеството на чешкия писател,
който се утвърди като едно от най-талантливите пера на своето поколение в
страната.
Сега обаче неговата героиня Мария, която
е доцент по литература в Карловия университет, има сложната задача да
разреши ребуса на миналото и да преодолее последствията от собствения си
развод. И след много премеждия намира как да го стори… при това рецептата е
необикновено сладостна, както винаги в книгите на Хаичек. А любовта се превръща
в спасителен пояс, който може да ни отведе на другия бряг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар