Военните музеи с вход свободен на Гергьовден

На 3 март интересът към НВИМ също бе огромен

Националният военноисторически музей (НВИМ) ще посрещне своите посетители на празника на Българската армия и Ден на храбростта 6 май с вход свободен от 10 до 18 часа за постоянната хронологична и външна експозиция, съобщиха от пресцентъра на музея.

Фотоизложба, посветена на историята и традициите на отбелязването на Гергьовден в армията, ще бъде представена специално за празника. В традиционната атракция „Експонатите оживяват“ тази година посетителите ще имат възможност да разгледат отвътре пилотските кабини на изтребител-прихващач МиГ-21 бис, транспортен хеликоптер МИ-8 и отделенията за управление на самоходна минохвъргачка „Тунджа“, подвижен радиовисотомер ПРВ-11 „Вершина“ и ракетен комплекс 2К 52 Фрог „Луна-М“.
За да се потопят във воинския бит и традиции в 12 часа посетителите ще могат да опитат боб чорба, приготвена от истински военен готвач в полеви условия. С Ден на отворени врати празникът ще бъде отбелязан и във филиалите на НВИМ –Военноморския музей и Парк-музея на бойната дружба – 1444 г. във Варна и Музея на авиацията в Крумово, където със свободен достъп за посетителите ще бъдат самолетите Су-22 и Ан-14.

Започна проучване за реставрацията на паметника на Шипка

От тази сутрин започна специализираният оглед на вътрешната носеща конструкция на лъва на паметника на връх Шипка. Това съобщи Чавдар Ангелов, врид директор на НМП „Шипка- Бузлуджа“, информира Дарик.
Целта е специалисти да проникнат във вътрешността на склуптурата на лъва и да огледат  нейното състояние и състоянието на крепежните елементи, като на тази база се прецени какво точно трябва  да се предприеме и на каква стойност ще са съответните ремонтно—възстановителни дейности .
Лъвът на Шипка е изграден от 28 части и тежи почти 28 тона. Висок е 4 метра и дълъг  8 метра. Изработен е от бронз и за последно е ремонтиран през 80-те години на миналия век.
Според първоначалния проект бронзовият лъв, отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров, е трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза, над главния вход на паметника.
Паметникът на Свободата на връх Шипка е открит на 26 август 1934 година,  лично от цар Борис ІІІ. При откриването  му са присъствали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве. Паметникът на Свободата е висок 31,5 м. 

 Проектът за него е дело на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. Строежът  на паметника, наподобяващ стара българска крепост, към която водят 890 стъпала, започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата, и поради суровите условия хората му се разбягали и изоставили строежа. В последствие е назначен  нов главен майстор - Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа Търговищко, познат още като Пеньо Бомбето.
За реставрацията на Шипченския лъв  вече бяха проведени няколко различни  национални благотворителни акции.
През 2017-а се навършват 140 години от епичната Шипченска епопея, която знаменателна годишнина музеят се надява да посрещне с напълно реставрирана фигура на символа на победата и свободата на България.

„Митология на Япония” показва как се прaви религиозен синкретизъм

Издателство „Изток-запад” отново представя Братислав Иванов, като ерудит по източната култура. Той е автор и на една интересна история на Страната на изгряващото слънце. Интересна, защото макар и да не е историк, авторът дълбоко познава културата, вярванията, миналото, а и самия начин на мислене и изразяване на японците. В „Митология на Япония”, той доразвива голяма част от представените в неговата история факти и събития, специално свързани с вярванията и митовете на този древен народ.

Основните митологични сюжети в Япония са свързани с шинтоизма, будизма и шинто-будисткия синкретизъм, възникнал в резултат на усилията на японския политически и културен елит за хармонизиране на отношенията между изконната и привнесената религия. Развитието на синкретизма преминава през различни етапи, но същността му си остава непроменена - японските божества (ками) и будите се представят като проявления на една и съща божествена същност.
Споменатите особености на японската митология, предопределят и начина, по който е структурирана тази книга.
Нерядко японските митологични герои са еклектични образи. Така например Бендзайтен (Бентен) от седемте бога на щастието обединява черти на индийската богиня Сарасвати, на бодхисатва Манджурши и на Тойотамахиме ? по-голямата дъщеря на морския владетел Ватацуми в шинтоистката митология. Други митологични герои пък придобиват в Япония популярност, каквато нямат в останалите страни от будисткия ареал.

8-ми „Златен кукер” представя качествена анимация от 1 до 7 май

Тазгодишният фестивал „Златен кукер” стартира на 1 май в бившето кино "Левски" в столицата, сега "Сити марк арт център", и Приложният факултет на Националната художествена академия. На 8-ото издание на Международния фестивал на анимационния филм "Златен кукер", в рамките на 7 дни там ще се прожектират рисувани филми от цял свят. Организаторите са направили селекцията си сред 1117 филма от 87 страни.
25 български ленти са намерили място в програмата, която включва и 13 майсторски класа на успели аниматори. Директорът и инициатор на феста Надежда Славова се похвали, че е издирила 220 български аниматори, които "Златен кукер" подкрепя и обединява в асоциация.
В журито на фестивала е прочутата филмова критичка Нанси Диней Фелпс, написала през 2016 г. 2 чудесни статии за фестивала в най-известното издание за анимация - АWN.
Входът за всички прожекции и събития е свободен.

Фестивалът ЗЛАТЕН КУКЕР– СОФИЯ е подкрепян от Национален филмов център, Столичния общински съвет, Столична община, Национален фонд “Култура”, Българска национална телевизия, Българско национално радио, Американското посолство, Чешки културен център, Унгарски културен център, Полски институт - София, Френски културен институт и фирми от бизнеса в България, които станаха негови партньори.

Скандинавска митология ни връща към суровите нрави на Севера

Класически легенди и удивителни илюстрации на богове, герои и чудовища оживяват в зашеметяващите скандинавски митове. Потопете се в историите за бога на гръмотевиците Тор, едноокият баща на боговете Один, богът-мошеник Локи и много още други. Приказното повествование на писателката Дона Джо Наполи ще ви накара да се влюбите във вечните приказки на древна Скандинавия.

Тази книга е третата в поредицата на National Geographic, включваща още „Вечната египетска митология” и „Вечната гръцка митология”.

Скандинавските пантеистични вярвания са оформени от суровите условия на живот на север. Боговете на викингите са груби и жестоки, представлявайки вариант на общоарийския пантеон от аристократични войнствени богове. Догмите и ритуалите се променят, отразявайки светът такъв, какъвто го познават езичниците.

Според вярванията на скандинавците, в началото е съществувала само празнота от мъгла и скреж. От тази празнота се появил гиганта Имир, от когото са произлезли мразовитите великани – най-древните богове. Младите великани направили от тялото на Имир земята и я поставили насред океана. В центъра на земята e Мидгард – място, оградено от високи планини, където живеят хората. В ледените пустини на север се намира Утгард, където са затворени оцелелите мразовити великани. Под Мидгард, дълбоко в земята, е царството на богинята мрака – Хел, както се наричало и подземното царство, където отивали хората, умрели от старост и болести. Високо над земята е Асгард, домът на младите богове, които живеят в дворци със сребърни покриви. Тук се намира и Валхала (вечното жилище на падналите в сражение), славният рай, където умрелите воини празнували и очаквали своето завръщане за последната битка – Рагнарьок, в която светът щял да бъде унищожен с огън и лед.

Върховно божество е Один, богът на сътворението, на битките и смъртта. В света на хората неговите пратеници са гарваните. Сред другите главни богове са Тор (често поставян наравно или дори пред Один), богът на гръмотевицата и повелител на бурите и Фрей – богът на плодородието и плодовитостта. Сестрата на Фрей – Фрея, е богинята на любовта. 

Съществуват множество други второстепенни божества. Важно място сред тях заема Ран – жестоката богиня на разгневеното море, която иска душите на удавниците. По-низши от боговете са вълшебните същества –джуджета, гномове, елфи. Подобно на други езически общества, скандинавците вярват, че почти всичко в природата – планини, гори, реки, дървета; има свой дух-пазител.

На 18 юни ще има референдум за „Бедечка”

Референдумът за съдбата на „Бедечка” ще бъде на 18 юни. Предложението беше подкрепено от 44 общински съветници. След разгорещени дебати в залата, съветниците взеха решение за референдум. Въпросът е: „Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“, по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток – бул. „Хан Тервел“, от запад – ул. „Ив. Вазов“, от север - алеята към предприятие „Труд” и юг – ул. „Христина Морфова? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк, за сметка на бюджета или активи на Община Стара Загора“.
Старейшините приеха и доклада на създадената преди месец временна комисия. По време на обсъждането общинският съветник от БСП Бойчо Биволарски поиска да бъде изнесена информация за имената на собствениците на имоти и кога са се сдобилите с тях.
 Палатков лагер пред сградата на община Стара Загора бе издигнат непосредствено преди общинското заседание на старейшините. Целта на защитниците на парка е да напомнят даденото от съветниците преди седем месеца обещание за максимално запазване на зелените площи.
"Паркът отново е изправен пред смъртна заплаха.
 Вие, госпожи и господа общински съветници, признахте, че през годините е имало много грешки, пороци и незаконни действия в посока унищожаването на Бедечка. И обещахте, че ще ги поправите.
Сега ние се събираме, за да ви го напомним и отново да повторим „Стига лъжи! Стига беззакония!“. Нужно е разследване, а не политически интриги.

В основата на конфликта между „инвеститори-собственици” и гражданите стои тиха и дългогодишна далавера, която връща уж в реални граници собствеността върху бившите бахчи, като същевременно върви усилена покупко-продажба и промяна на предназначението им. Вече не като земеделски, сегшните собственици започнаха да строят, като от общината изчислиха, че трябва да се инвестират близо 20 милиона лева за инфраструктурата на новоизгаждащия се квартал. В противен случай, пак според местната власт ще тръгнат дела, което ще доведе до искове за компенсации, изчислени към 30 милиона лева, за отчуждаването на терените. Във ВАС е назначено дело по казуса, което ще бъде през септември. В основата му са съществени нарушения, които са съпътствали цялата операция по възстановяването, продажбата и промяна на предназначението на земите край реката. В момента уж има мораториум върху строителството и то около изборите бе поспряно. Сега апетитите са отново големи и властта хем иска да се хареса на гражданите, хем на бизнесмените. Сега заралии ще платят и организирането на референдум, а след това…вероятно и изграждането на ифраструктурата или пък на тлъстите обезщетения на участниците в далаверата. Това се казва управление в интерес на гражданите!

11 предложения за наградата „Стара Загора”

Община Стара Загора получи 11 предложения за присъждане на наградата „Стара Загора“, в направленията „Наука и образование“ и „Култура и изкуство“.

Четири са номинациите за колективна награда в направление „Култура и изкуство“:

1. ДТ “Гео Милев“ – за реализацията на пиесата „Цар последен“ от Райна Томова, режисьор Йосиф Сърчаджиев, сценография и костюми Мария Диманова, музика Георги Генов

2. Държавен куклен театър – Стара Загора – за високи художествено-творчески постижения, за реализацията на спектакъла „Джелсомино в страната на лъжците“ по Джани Родари, носител на награда ИКАР за куклен спектакъл

3. Представителството на Съюза на българските художници – Стара Загора – за активно участие в художествено-творческия живот на града и страната

4. Държавна опера – Стара Загора – за творческите постижения на обновената Балетна трупа на Операта

Направени са три номинации за индивидуална награда в направление „Култура и изкуство“:

1. Галина Ивелинова Костова – писателка и художничка, за високи творчески постижения

2. Проф. д-р Марин Добрев – автор на идеята, организатор и изпълнител на уникалното Квадринале на Балканската живопис „Митовете и легендите на моя народ“

3. Петя Вънева – балерина от състава на Държавна опера – Стара Загора за последните и роли в няколко балетни спектакъла

За колективни носители на Наградата „Стара Загора“ в направление „Наука и образование“, за високи постижения в развитието на образователната институция, са предложени:

1. Колективът на Детска градина №10 „Светлина“

2. Колективът на Детска градина №24 „Радост“

За индивидуален носител на Наградата „Стара Загора“ в направление „Наука и образование са предложени:

1. Йоанна Димитрова – директор на Детска градина № 10 „Светлина“, за високи постижения в развитието на образователната институция.

2. Милена Желязкова – директор на Второ основно училище „Петко Рачов Славейков“, за издигане авторитета на училището и високи постижения в областта на образованието в гр. Стара Загора.

До 30 април, назначената със заповед на кмета комисия, ще обсъди предложените кандидатури и постъпилите материали и ще внесе мотивирано становище. Наградите в двете направления са парична премия в размер на 1000 (хиляда) лева и грамота.С Награда „Стара Загора“ се удостояват български и чуждестранни пълнолетни граждани, приживе или посмъртно, за високи художествено-творчески постижения в духовния живот и сферата на образованието и науката в община Стара Загора.

Наградите „Стара Загора“ ще бъдат връчени по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и славянската писменост.