Предизборната кампания е към своя край и старозагорци също се нагледаха на инфантилни послания, но проблемите се прехвърлят – от мандат, на мандат.
През последните четири години, според различните политически играчи се е свършило или много, или почти нищо. Хубавото все остава в бъдещето, а всички твърдят, че знаят как да заживеем по-добре…
Естествено най-много нападки има към ГЕРБ, защото техен бе последния мандат. Той може да се обобщи на кратко – много шпрехен, малко арбайтен!!!
Усвояването на средства по проекти с европейско финансиране се оказа трудна работа. Стара Загора бе изпреварена от такива „големи градове” като Габрово и Перник, а еднопартийната връзка между общинската власт и правителството, противно на очакванията не се оказа полезна. Общината повече похарчи, отколкото получи по своите проекти. Премиерът обеща завод за електромобили и инвестиции от 100 милиона – долари или евро, кой да ти каже. Заводът обаче остава невидим, няма дори основи. Мъдрите заралийски администратори и старейшини похарчиха и още стотици хиляди левове за по-дребни проекти – за подземни паркинги и гаражи, за реконструкция на пазара и други инфраструктурни проекти, обсъждаха планове за небостъргач и въобще работиха с размах, който струва много на общинската хазна. Резултати, естествено – няма! Не бяха забравени и обществените поръчки, при които, по стара традиция се прилагаха „технически хватки” – обектите се разделяха на парче – „наши хора” ги изпълняваха, естествено без конкурс. По граждански договори също се профукаха много средства, при неясен ефект, по-скоро отрицателен. Мнозинството в местния парламент пък по никакъв начин не се погрижи да се намалят разходите, а харчеше с лека ръка – за осветление, за сметосъбиране огромни суми, без да упражнява контрол. Реорганизацията на транспорта пък се състоя единствено с отварянето на ул. „Гурко”. Това решение на съветниците доведе и до жертви – мнозина пострадаха при транспортни инциденти. Откриването на сградите на музея и библиотеката, започнати отдавна преди мандата, бяха афиширани като очакван успех, но пък и двете сгради продължават да дават дефекти и течовете там не спират.
Частната инициатива също зацикли – замразен е проекта за бизнеспарка до Парк-Мол Стара Загора, „вледенен е проекта „Атюрен” – кварталът на богатите, боксуват плановете за отваряне на летището, както и тези за голф игрището.
Нищо чудно, че най-големите критики по време на кампанията са към ГЕРБ. И то не защото кандидатът им е млад. Живко Тодоров има приятна визия, с години наред му се изгражда имидж на компетентен и напорист управленец, макар и само в общинска и областна администрация, преди да влезе в парламента. Вярно, че кариерата му започва със скок и не е минал напълно по йерархичната стълбица, но това не е толкова важно. Най-главното е, че той не се разграничи от проф. Танчев и неговия екип, които са главни виновници за сегашното състояние на общината. В листата на ГЕРБ са бившия председател на Об.С Тенчо Руканов, който се прочу с изгонването на журналистите от местния парламент. Сред първата десетка е и Светла Иванова, която се прочу с каруцарския си език и опитите си да дерижира вота в заралийския парламент. Затова бе сменена като председател на групата на „герберите”. Въпросът е – какво ще градят тези хора, след като вече са доказали своите способности и няма ли в голямата банка „Кадри” на ГЕРБ по-подготвени и неопетнени хора? Пиар отделът на герберите пусна снимка на Живко Тодоров като бебе, с надпис: „Това е най-добрия кмет на Стара Загора”. Това бе дадено за пример за положителна кампания?! Веднага опонентите му лепнаха прякора – Живко Памперса. Но докато това е в кръга на шегата, инфантилното наистина е, че герберите силно подценяват заралии с кандидатури като тази на Руканов, Светла и още няколко водещи в листата.
БСП пък е разцепена на две – едните подкрепят доц. Бойчо Биволарски, други агитират за независимия Дамян Георгиев. Процедурно, ОИК изхвърли Бойчо от листата на съветниците, което пак е ехо на задкулисните игри и битки, които се разиграват в „столетницата”. Силното лоби около бившия градоначалник и министър д-р Желев открито играе за Дамян. Това поставя в неизгодна ситуация кандидата на левицата.
Дамян Георгиев е направил истинско обединение на политически партии от целия спектър. Освен д-р Желев, той има подкрепата и на другия Евгений, Жеков, който винаги е имал силна финансова и властова позиция в общината. Той се надява и на масираната кампания от контролираните от него медии, които заедно със силната агитация на щаба му го пращат в тройката на претендентите за балотажа, който е почти на сто процента сигурен за Стара Загора.
Останалите мераклии за кметския стол са от миманса. Те нямат шансове, но пък много от тях също са известни със своите прояви през последния мандат.
Николинка Горова, която беше номинирана от местната структура на ВМРО дори за президент, се хвали с неуспешния си проект за „Електронно правителство”. Войводите продължават и с отколешния си патриотарския пиар – искания за вдигане на паметник на огромен православен кръст (в памет на изкланите от турците старозагорци), който естествено искат да вдигнат с общински пари.
Лидерът на Атака Михаил Михайлов, също според възможностите си обещава: Във всяка класна стая да се достави библия и българско знаме (патриотично и православно) и да… върне поликлиниките?! Други кандидати направиха и още по-смешни и неизпълними заявки към гражданите – безплатни детски градини и ясли, безплатен транспорт за ученици, строителство на нови общински жилища и т.н. Никой не каза обаче, откъде ще се вземат необходимите средства за изпълнението на кога добрите, кога не чак толкова добри намерения. Повечето от участниците в изборите се надяват, че след вота всичко ще бъде забравено!!!
