Мъглижкият рокфест ще се проведе на 22 и 23 август

12-то поредно издание на рок фестивала ще се проведе на 22 и 23 август в местността „Равня“ над Мъглиж. В тази година входът за рокаджийта сбирка е отново свободен. Посетителите на We are going to Мъглиж ще видят на сцената доста, вече познати от предходните години банди.

O.H. и Engeneer of Death, които участваха през 2023 и бяха приети много добре от публиката. Те ще се представят с чисто новите си албуми. „Hate Campaign участваха през 2021 и излязоха със страхотен албум още миналата година, но след като програмата вече беше готова“, добавят организаторите. „Затова сме ги планирали за участие още тогава.“
Домакините от I.R.B 69 имат също много силен творчески превод и ще ни изненадат с много нови парчета, както и с някои промени в стила си. Има разбира се и нови имена, които се представят за първи път в Мъглиж: Индиго, Redtrigger и The Fourtones.
От своя страна, Контрол и Svetlio and the Legends нямат нужда от представяне, и са гаранция за големия купон в края на двете вечери.
За поредна година фестивалът получава солидно рамо от легенди на българския рок – група ЕЛИТ с Оги Цолов (екс-Фактор) ще открият вторият фестивален ден.
Програмата по дни и часове:

Петък 22.08.25
19:00 Индиго
20:00 Redtrigger
21:00 The Fourtones
22:00 Engeneer of Death
23:00 Контрол

Събота 23.08.25

19:00 Елит (Оги Цолов)

20:00 Hate Cаmpaign
21:00 IRB.69
22:00 O.H
23:00 Svetlio and the Legends

Съпътстващата програма на MIDALIDARE ROCK започва на 8 юли

Събитията на MIDALIDARE ROCK IN THE WINE VALLEY ще започнат още на 8 юли, край чирпанското село Могилово. Тогава ще се изявят от прабългарската школа за оцеляване „Багатур“, която е посветена на възстановяване и популяризиране на ценностите и културата на прабългарите. „Багатур“ предлага възможност на хората да се потопят в древния свят на предците ни. През всичките дни, от 8 до 13 юли ще има спектакли и каскади, школи по езда, стрелба с лък, игри за деца, музей на открито и много изненади. Всичко от програмата на „Багатур“ е с вход свободен за всички притежатели на билети за фестивала, деца до 12 години влизат без билет, според регламента.

На 9 юли ще бъде прожектиран филмът „И никой не пита защо“. Лентата е посветена на българската рок легенда Милена Славова. Зрителите ще видят как един артист преминава във времето през прегради, стени, забрани, сривове, компромиси – всички отразени в нейните песни като музика и текст. Това е филм за търсенето и създаването на смисъл. Ехото на една душа, която се пита защо някои мълчат, а други крещят. Режисьор и сценарист е Марио Кръстев, оператор Кирил Проданов, продуцент Кръстьо Ламбев. Филмът ще бъде показан на 9 юли сряда, с вход свободен за всички притежатели на билети за фестивала.
Midalidare Rock In The Wine Valley, ще се проведе между 11 и 13 юли 2025-а. На голямата сцена на фестивала ще излязат - MANOWAR, W.A.S.P., Alice Cooper, DORO, Michael Schenker, Orden Ogan, H.E.A.T., Floor Jansen, Brainstorm, Twilight Force, Elvenking, Kissin’ Dynamite, Tungsten и Triumpher.
Настаняването в къмпинг зоните започва от 8 юли, като се очаква голяма част от хората да се организират и настанят още в първите възможни дни. Поради тази причина организаторите стартират събитията още преди първия официален ден на фестивала“, споделят от Midalidare.
Подробности за тези и останалите събития в рамките на фестивала ще бъдат публикувани в официалния сайт: https://midalidarerock.bg

„Наследена земя“ е големият скандинавски хит

Специално събитие в културната програма на Пролетния панаир на книгата (26 май – 1 юни) e посветено на романа „Наследена земя“, големия скандинавски хит, отрупан с награди и преведен на 22 езика. На 30 май от 18 ч. на сцената на културната програма преводачката Галина Узунова ще представи книгата, която излиза в издание на „Изида“. Авторката, Мария Турчаниноф, беше приела покана да гостува в България за Софийския литературния фестивал, но ситуацията със затрупаните от сняг летища й попречи да дойде. Графикът на пътуванията й е запълнен две години напред, но се надяваме да я посрещнем в България.

Като следва традицията на семейни саги като „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес, „Наследена земя“ вдъхва живот на скандинавските митове и разказва историята на хората чрез връзката им с природата – една естествено силна връзка някога, която с вековете става все по-слаба…

Мария Турчаниноф разказва 400-годишната история на едно семейство от края на 17. век до наши дни.

17 век. Войник получава от краля парче земя в знак на благодарност за вярната си служба. Сред девствени гори и блата той си построява къща и започва да обработва земята си. Най-голямото му желание е да се ожени и да има наследник, но селото е малко и няма подходящи девойки. За да разшири земеделските си площи, той започва да отводнява блатистата местност. Тогава в съня му се появява жена, която го моли да прекрати това. Една вечер, когато замръква там, от блатото идва неземно красива жена. Той преспива с нея, а тя изчезва. Напразно я търси, но след време тя сама идва при него и му дава детето им, а той се заклева да остави на мира блатото й. Отглежда сам сина си. Но когато той става млад мъж, бащата вече забравя клетвата си и се полакомява за повече земя. Синът му казва, че му се е присънила майка му, която предупреждава, че ще си го вземе, щом баща му нарушава обещанието си. И една нощ, когато двамата замръкват край блатото, синът му изчезва завинаги. Бащата умира преждевременно, самотен и огорчен. Стопанството остава празно, а гората започва да навлиза обратно в малката нива и си връща това, което ѝ е било отнето.

Следващите четири века потомците на войника ще се трудят във фермата, сред изобилие и глад, любов и война, но съдбата им ще следва ритъма на древната пустош, докато мистериозни сенки се промъкват между дърветата, а опасност дебне в коварното блато...

Подобно на водните кончета, летящи над тресавището, животите на хората блясват за кратко и след това изчезват: войникът, неспазил обещанието си, девойка, очарована от горските създания, неверен годеник, който среща годеницата си под вековните клони, земеделец със странна мания...

Дълготрайни обаче се оказват единствено дивата природа и категоричността, че където и да пуснем корени, земята ще пусне корени в нас.

Без да я назовава директно, „Наследена земя“ е роман за климатичната криза, за отговорността на човека към природата и животните. Книгата ни напомня откъде сме тръгнали и колко сме свързани със света около нас, видимия и невидимия. Корените ни са дълбоки, невъзможно е да ги прекъснем, без да застрашим собственото си съществуване.

„Наследена земя“ е спечелил Шведската литературна награда YLE (2022), наградата на финландските книжари и „Нуори Алексис“ (2023. Преведен е на 22 езика.

Романът е своеобразна почит към предците, към всички, които са ходили по тази земя преди нас, към земята, която сме наследили, и към всички същества на природата. В същото време той е предупреждение за това колко деликатна и крехка е природата. Съдържа и послание да поемем отговорност и да предадем наследството, наследената земя, на следващото поколение.

Странният юбилей на Аязмото

 

Старозагорското Аязмо е „зелената корона” на града, благодарение на личните усилия, воля и инат на първия старозагорски метрополит дядо Методий. Тази година стават 130 години от основаването на парка. Това би било повод за гордост и радост, но... Аязмото в последно време е повод за спорове, недоволство и странни решения...

Преди няколко години паркът беше реновиран, вложиха се милиони, основно в беседки, табелки, видеонаблюдение, пренаредиха се сечените плочи, даже два пъти, а наследството на дядо Методий беше оградено повече от година, с ограничен достъп за заралии. Както и да е, преглътнахме го. Е, малка част от бюджета на проекта отидоха и до най-необходимата дейност за парка – за обновяване на неговата растителност. Скромно! Иначе би било съвсем срамно, да се изпълнява този проект...

Още тогава, се чуха гласове, че не може да се прави ремонт, ако няма приет Подробен устройствен план за територията, т. нар. ПУП. Ама кой да му дири керез? Управата си работеше, както обикновено, без да дава обяснения. А пустият му ПУП все няма време да се приеме, защото... Аязмото е на всички старозагорци, но мнозина от големците искат да се заселят, възможно най-близо до него, а ако може и в самия парк. Аристокрацията винаги е живяла на „Акропола” - на най-високото място в града... Каква аристокрация ще попита някой, па всички плебеи ли сме?

Да речем, на повечето граждани не им пука, па и нищо не им говори ПУП. Обаче има и такива, дето вгорчават животеца на местната управа, не че нещо могат да им развалят аурата, но пък питат – кога ще се направи регулацията на района, както е редно – с конкурс, публично и прозрачно? Питат от родовата фондация „Митрополит Методий Кусев”, понякога питат и журналисти, а и други граждани. Но отговор няма! Има изложби и чествания на юбилии, демек, да има поводи за хвалба.

Делото на митрополит Методий щеше, по планове от преди 2018-та, да бъде увековечено в нов музей, който да разказва историята на старозагорските митрополити и на създаването и развитието на парка през годините. За това бе дарена и сградата на бившия ресторант, който трябваше да приюти музея. Същата сграда, дето първо бе приватизирана и после откупена от общината. Съвсем логична и изгодна сделка. Намери се и ново предназначение на сградата, чиято конструкция се оказа съвсем запазена. Обаче годините си минават, а музеят все го няма. Има само западнала сграда, с предпазна ограда и всеки разхождащ се през красивия парк може да се снима пред тази грозна гледка. За контраст!

Да речем, вземат, че наистина построят музея. Каква история ще разказват в него? Че паркът съществува, като едно неочаквано наследство, чиито потомци днес го ползват, без да го стопанисват както се полага.

Мая Бежанска и Димитър Бененкин гостуват с „Тримата мускетари” в Стара Загора

 

На 21 май, от  19 ч.,на сцената на Старозагорската опера гостува шуменския ДКТ „Васил Друмев”,  с постановката „Тримата мускетари” - драматургична версия по романа на Александър Дюма-син.

Младият Д'Артанян копнее да се превърне в герой, а най-добрият начин да го стори е като се присъедини към мускетарите на крал Луи XIV. В Париж обаче зад бляскавата фасада на двореца се крият жестоки борби за власт, интриги и предателство. За да спаси кралството и любовта си, Д'Артанян обединява сили с легендарните Атос, Портос и Арамис срещу безскрупулния кардинал Ришельо и мистериозната и жестока Милейди де Уинтър. Малко по малко той научава, че героизмът е много повече от размахване на шпага, приятелството – много повече от наздравица, а любовта – много повече от думи.

 „Тримата мускетари” не е просто класика от задължителния списък. А история, възможна дори и днес – във време, търсещо своите герои. Това е разказ за вярност, доблест и приятелство, който отеква силно и понастоящем", споделя Христо Раянов, работил по адаптацията на текста.

Визуалната концепция на спектакъла, дело на изгряващата звезда Ванина Цандева, двукратно номинирана за награда „Икар“ за сценография и костюми, пренася зрителите в света на XVII век с модерен привкус. Декорите на постановката са едни от най-мащабните, създавани от шуменския театър в последните години. Музикалният съпровод, сътворен от Димитър Косев и Васил Маринов, в съчетание с впечатляващата хореография и сценичен бой на Александър Манджуков, допринасят също за незабравимата атмосфера.

Снимки и видео от спектакъла може да разгледате ТУК https://dktshumen.com/bg/events/plays/the-three-musketeers

 

Сценография: Ванина Цандева

Режисьор: Ивайло Ненов

Акцент в постановката е участието на актрисата Мая Бежанска като гост-звезда в ролята на Милейди – неподражаемото й сценично присъствие допълва великолепния екип от трупата на Шуменския театър. Не по-малко атрактивен е и асът от Сатиричния театър Димитър Баненкин като Кардинала.

Участват още: Веселин Христов Иванов, Димитрия Милушева, Росен Караджов, Светлин Иванов, Валентин Ченков, Калин Пачеръзки, Борислав Вълов (Ei Bo), Петар Андреев, Хенри Ескелинен, Антония Гюруди, Силвия Болярска, Ванеса Пеянкова, Нелли Таукчи, Михаела Гончева

Представлението се реализира по проект на ДКТ "ВасилДрумев" със съдействието на Министерство на културата.

Романите за Торквемада на Бенито Перес Галдос излязоха на български

Забележителната романна серия за Торквемада на Бенито Перес Галдос (1843-1920) излезе в превод на български, в издание на „Изида“. Перес Галдос е водещият испански писател на прага между XIX и ХХ век. Обемът на творчеството му е респектиращ (близо 80 романа), като в него влизат съвременни, исторически, социални и психологически творби. Сред популярните у нас творби на автора са „Фортуната и Хасинта“, „Тристана“, „Назарин“, „Златният фонтан“ и др.

Романите за Торквемада разказват историята на лихваря Франсиско Торквемада и неговия финансов и социален възход. В поредицата влизат 4 романа: „Торквемада на кладата“, „Торквемада на кръста“, „Торквемада в чистилището“ и „Торквемада и Свети Петър“. Българското издание е в два тома (по два романа във всеки).

Главният герой - дон Франсиско Торквемада, изкарва прехраната си, като отпуска заеми и дава под наем жилища на бедни жители на Мадрид. След като губи съпругата си и остава вдовец, се разболява любимият му син Валентинито. Лихварят решава да извърши всевъзможни добри дела, за да измоли от Господ оцеляването на сина си…

На смъртния одър на своя близка приятелка Торквемада поема обещае да се ожени за една от благородните, но изключително бедни сестри Крус и Фидела дел Агила, които трябва да се грижат и за ослепелия си брат Рафаел. Лихварят се сближава с тях и започва да се учи на изисканите обноски, език и начин на живот на аристокрацията. Брат им Рафаел обаче не желае да допусне семейството му да се сроди с прочутия скъперник…

За да достигне върховете на властта и богатството, дон Франсиско е принуден да се „очисти от греховете” и да се откаже от вече „недостойните” за новото му положение лихварски операции. Той се оказва сред нови обстоятелства и непознат за него свят. Докато се опитва да се впише в изисканото висше общество и да се научи на светски обноски, Торквемада изпада в комични и понякога неловки ситуации, показващи сблъсъка между грубата практичност и привидната изтънченост на аристокрацията.

В свят, движен от пари, амбиции и суета, дон Франсиско трябва да се изправи пред самия себе си, на границата между земния живот и вечността. Романите заучат удивително актуално и днес.

С проницателност и неподражаем хумор Бенито Перес Галдос изследва въпросите за добродетелта, изкуплението и стойността на човешкия живот.

Програмата на Старозагорската опера през май

Разнообразни прояви са включени в майската програма на Старозагорската опера.
На 16 май, от 19 часа на сцената ще бъде представена вердиевата опера „Травиата“. Диригент е Джефри Лоф, режисьор Франк-Бернд Готшалк.
На 17 май, от 16 часа е спектакълът на студенти от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ „Il Vecchiettocercamoglie”/ “Старчето търси съпруга“. В него са включени откъси от оперите „Дон Паскуале”, „Севилският бръснар”, „Джани Скики” и „Фалстаф, които са опери с различни сюжети, но с една обща актуална тема за „Този, който търси Младостта, търси Пролетта”.
На 18 май, пак от 16 часа е второто представление на същата постановка.
На 20 май е „Истории от операта“ - един спектакъл на Оперната Студия на Старозагорската опера. Спектакълът е специално създаден в чест на 100 години Опера в Стара Загора. Госпожа Опера празнува своя рожден ден сред ноти и композитори. Идва една очарователна Кармен от едноименната опера, която е изгубила своя Тореадор и го търси отчаяно. Двете отиват за помощ при Императора от операта „Турандот”, който задава на Кармен три загадки. Ако ги отгатне, тя ще намери и своя любим…
Участва Балета на Държавна Опера-Стара Загора и деца от Детска Градина N 10 „Светлина“.
На 23 май, на оперната сцена ще се играе танцовата мистерия „Сънят на Пилат“ по романа на Булгаков – „Майсторът и Маргарита“.

На 30 май операта „Травиата“, ще бъде представена специално за юношеска публика, която ще има и интересна лектория преди началото му. Подобни спектакли ще станат традиция в програмата на Държавна опера-Стара Загора.