Македонският писател Давор Стояновски представя книгата си „Утеха за голите”

Давор Стояновски, един от най-признатите млади писатели в днешната македонска литература, пристига в София, за да представи българското издание на романа си „Утеха за голите“ (изд. Персей). Събитието е на 18 май от 18.30 ч. в Македонския културно-информационен център. Книгата е номинирана едновременно за Наградата за литература на Европейския съюз и най-голямата награда за литература в Северна Македония – „Роман на годината“ (писателят вече я е печелил веднъж, а всичките му досегашни четири романа са номинирани за нея). „Утеха за голите“ е роман за изгубената, неосъществена и нещастна любов. Но той докосва и темите за вечността и безсмъртието, за щастието и радостта в живота, за търсенето на утеха в най-мрачните периоди на човека. Това е историята на един от най-добрите шахматисти в света, немеца Райнер Кестинг, и причините за внезапното му оттегляне от състезателната дейност. Една неочаквана среща и това, което научава от непознат за него човек, преобръщат изцяло живота му и го връщат назад във времето, към една почти забравена любовна авантюра с омъжена жена. Оказва се, че е имал син, за когото не е знаел, но междувременно е починал на трийсет и четири години. От това произтичат редица събития, които карат главния герой да преосмисли изцяло живота си, да осъзнае грешките в отношенията с най-близките си хора. Ако отминалите събития приличат на изиграна партия шах, след която фигурите се подреждат в начална позиция, тогава на какво прилича настоящето? Вероятно на вече започната партия, в която очакваме хода на противника. И винаги е придружена от надеждата, че ще се появи вторият играч, за да не останем в позиция без никакъв изход. Има ли категорични отговори за това дали сме постъпили правилно в миналото? Дали е възможно помирението ни на онзи свят, ако не сме сторили това на този? Дали може да бъде обвинен някой за обекта на неговата страст? Коя е истинската ни любов? Това са само част от въпросите, които Стояновски задава в книгата си.

Младият Боян Боев и неговата "Последна молитва" ни пренася в предосвобожденска България

„Последна молитва” е книга в стила на старите майстори, макар че е написана от млад писател. Боян Боев е 29-годишен, но вече името му е познато на тези, които следят новата българска литература. Романът му „Сайбиевата невеста“ е едно от събитията в литературата ни през последните години. Сега младият автор предлага изключително зрял и силен роман в класическите традиции на българската белетристика, но като дух е модерна, съвременна интерпретация на темите и мотивите в нея. В „Последна молитва” (издание на „Персей“) Боян Боев рисува предосвобожденска България - с всичките ѝ конфликти и проблеми. Младият писател ни повежда по уличките на Делва - красиво градче, което скоро ще изживее най-голямата си драма. Годината е 1872. България е в навечерието на своето освобождение от османската власт. В това смутно време Найден Тороманов, буден младеж, се завръща в родния си град Делва след дълго странстване из чужбина, за да погребе баща си. Колкото близка, толкова и чужда му е бащината земя. Неговото завръщане помита привидно безметежното спокойствие в града и повече отвсякога назрява омразата между бедни и чорбаджии, между християни и мюсюлмани. На фона на смутните времена в предосвобожденска България се развива действието в семейната сага „Последна молитва“. В романа е отразен сблъсъкът между българите и османците, бедните и чорбаджиите, образованите и невежите. Желанието за бунт срещу робството се преплита с любов, нови приятелства и жажда за мъст, а греховете от миналото изплуват на повърхността. Като народна песен е красива „Последна молитва”, защото е за свободата българска, но също за обречената любов, за трагичната съдба и робска орисия. Потопете се в елегичната атмосфера на предосвобожденска България. Душата ви ще трепне заедно с надеждите и разочарованията на героите. Ще се отрони от устните ви въздишка, жадуваща любов, свобода, опрощение. Това е книга, събрала още неописаното, непочувстваното за ония времена. Боян Боев ни го предлага с размаха на тогавашните будители. И ще изживеете приключение, което ще ви направи съпричастни, още повече българи. Произведението е наситено със събития и динамика, има историческа достоверност за времето и начина на живот в онези години. Всички герои са много плътни, достоверни личности, в които биха могли да се припознаят много съвременни читатели. Всеки персонаж е изграден със своите чувства, минало и копнежи за по-добро бъдеще. След всички перипетии в сюжета никой не е такъв, какъвто е бил в началото на романа, а дълбоко екзистенциалните послания разтърсват душата на читателя, карат го да се чувства още повече българин.

За старозагорската гара

Железопътната гара в Стара Загора има трудна и славна история, далеч преди Стефан Вълдобрев да я възпее, т.е. преди да направи обобщен кавър на песничката за бургаската гара. В началото на ХХ век с бурното развитие на железопътното строителство се появава и старозагорската гара. Старата сграда, един вид типово строителство, е изградено по всички тогавашни стандарти и много прилича на други гари, останали от време оно. Обаче приликите са главно визуални, защото в Града на липите, сградата е по-големичка, нали тук е важен железопътен възел, който има голямо значение навремето. Освен всичко друго, старите заралии помнят, че старата сграда бе и по-красива, защото хората едно време имали по-друго отношение към естетиката. През 1977 година обаче, по тогавашен обичай, партията и правителството, решават да изградят нова гара – модерна, с подлези и коловози, почти като столичната. Поради промени в планирането, строителството се проточва, защото то става по-трудно, отколкото разрушаването. Чак през 1982-а вече гарата е готова. Тя може да не е толкова красива, колкото старата, но стана доста по функционална. Направени бяха подлези към станционната градина и коловозите, в подземната част има заведения и магазини. Така не се налагаше пътниците да преминават през линиите, а в подлеза можеха спокойно да чакат вллака си в приятна обстановка. В ония славни времена, много пътници предпочитат влаковете, въпреки че често вагоните бяха притъпкани. Композициите обаче не бяха с един-два вагона, както са в момента... Първите, които „възпяха” култовата гара, бяха музикантите от „Сарагоса бент”, които не са испанци, а германци. Това, разбира се, се чуваше само от българите, щото те не пееха на нашенски, но се звучеше нещо като – „тарата, тарата, Стара Загора на гарата”... Иначе, в края на ХХ век, лирическият герой в днешната вълдобрева песен чакаше милата си на бургаската гара. В някои варианти в текста бе включена дори популярната тогава принцеса Арабела и злия магьосник Румборак. Тук текста бе „Арабела, Арабела, вън те чака Румборак – за да те превърне в гарга, да те омагьоса пак”... Както и да е, едно е да построиш, друго да запазиш! Постепенно заралийската гара, както много други, опустя. Първо композициите се скъсиха, вагоните ставаха все по-стари и мръсни, няма вече вагон-ресторанти и т.н. БДЖ обаче реши да обнови сградата, за около десет милиона лева. Сроковете за завършването на реновирането все се отлагат, а инициативен комитет начело със заралията Първан Симеонов поиска част от фасадата да е зелена...Демек, свързана с градската идентичност, т.е. с Берое. То писма ли не се писаха, питания в парламента и т.н., а за дебатите в социалните мрежи да не говорим. Е сега има мъничко зелено, но пък има въпроси – за нюанса. Но не това е важното, поне за мен. Важното е как се върши ремонта, качеството на вложените материали, защо срокът за обновяването непрекъснато се увеличава, защо част от подлезите са запечатани и няма да се ползват. Между другото, качеството на част от материалите вече бе тествано, при една от първите градушки за годината. Ами не е добро! А градушки, вероятно ще има и в следващите години. Обаче, за това няма инициативен комитет, важното е да има зелено...И тъй сме почнали с боята, защо да не вапцаме всичко в зелено и да нарисуваме един голям Свети Патрик? Може пък така да привлечем ирландски туристи... Ето това ще е истински новаторски бранд за града. Първане, как не се сети за това? Димитър Славов

Келтски празник в Мъглиж на 30 април

Келтски стан ще се издигне на 30 април от 11 до 16 часа на стадион „Градски“ в Мъглиж. Това ще бъде на второто издание на фестивала „Келти в Долината на тракийските царе“. Времето не е избрано случайно - според древните сведения, навечерието на 1 май, е деня, който древният народ е наричал Белтен или Ден на божественото слънце. Организатори са Община Мъглиж, Сдружение „Келтско наследство” и Сдружение „Ценности”. „Преди ХХІІІ века войнствените келти основали в Тракия царство, което археолозите още търсят, но в нашия регион са открити артефакти още в началото на XX век, които свидетелстват за присъствието им по тези места“, припомни кметът Душо Гавазов. Той изтъкна, че целта на празника е да се популяризира келтската култура, обичаи и традиции. С келтски бойни танци, изпълнени от Прабългарската школа за оцеляване „Бага тур”, ще бъде поставено началото на демонстрациите, които да припомнят живота на древното племе. Малки и големи ще имат възможността да се надпреварват в игри на мързелива пръчка, обръщане на дърво, хвърляне на тежести през глава и хвърляне на чували с пясък от дървено буре. В къщите от стана гостите на празника могат да наблюдават ежедневието на древния народ. Програмата предвижда избор на най-красив келт, както и сключване на келтска сватба. Празници на келтите се провеждат в 20 европейски страни, България става 21-та. Организаторите се надяват празникът край Мъглиж да стане ежегоден, като привлекат участницзи и от други страни, след отминаването на пандемичните времена.

Изложбата „Красотата на Япония” гостува в Стара Загора

Пътуващата експозиция е част от първите Пролетни дни на Японската култура в България и ще може да бъде разгледана в Залата за временни експозиции в Художествената галерия в Стара Загора от 18 до 29 април. Изложбата ще представи пред широката публика цветовете, традициите и уникалността на Япония чрез едно от най-красивите и интересни японски изкуства – „кири-е“. „Кири-е“ е древна японска техника по която са се правели шаблоните за кимона и други текстилни произведения. От средата на 20-ти век тя вече е популярно изразно средство за много японски творци, но извън Япония е почти непозната. В България, изкуството „кири-е“ идва през 2012 г. благодарение на Рина Пападопулу и от тогава има група автори, които го популяризират у нас. Самата техника представлява създаване на картина от един единствен лист хартия, най-често черна, посредством изрязване. Постепенно авторите започват да включват и други цветове в картините, комбинирайки различни японски хартии. Това е първата изложба с изцяло цветни творби. В нея участват и рекорден брой автори, от които 6 от България и 18 от Япония, което се случва за първи път, благодарение на помощта на галерията “Senga Art & Space” в Япония. Изложба „Красотата на Япония“ се реализира с подкрепата на клуб „Нихон Томоно Кай“, Посолство на Япония в България и EU JAPAN FEST.

Голямата книга за Китай вече е на книжния пазар

За първи път у нас излиза богато илюстрирано издание за Китай, резултат от хилядите пропътувани километри из страната на Жълтия дракон от тандема пътешественици Румяна Николова и Николай Генов. С „Голяма книга за Китай“ (изд. Книгомания) ще прекосите и опознаете една от най-старите цивилизации и най-гъсто населената страна в света. Изданието „Голяма книга за Китай“ е цветно, с твърди корици, стилен дизайн и включва 800 страници и над 1200 снимки. Със сигурност ще задоволи усещането ви, че държите в ръцете си енциклопедия – буквално с безброй интересни и проверени факти. Автори на тази красива и стойностна книга са известният тандем пътешественици Румяна Николова и Николай Генов. Това е 19-ата им книга – двамата са дългогодишни журналисти, редактори и фотографи, които живеят и пътуват заедно. Съответно и заедно разказват приключенията си по света в книги. През лятото на 2021 г. излиза още една тяхна „голяма“ книга: „Голяма книга за Италия“ (изд. Книгомания) и която постигна наистина страхотен успех, макар възможностите за пътуване на читателите да бяха ограничени заради пандемията. С имената на Румяна Николова и Николай Генов свързваме и още три популярни обемни издания „1000 страници България“ (излиза два пъти с допълнения през няколко години), „Българската съкровищница“ (на бг и англ език) и „България: природа, човек, цивилизации“ (издания на бг и англ. И на бг и френски език). С „Голяма книга за Китай“ ще пропътувате десетки хиляди километри по безкрайните пътища на Китай и ще се запознаете не само с ханските китайци, а и с много от т. нар. малки народи на огромната държава – екзотични етноси с уникална култура и обичаи. Ще се дивите на изумителната природа по поречието на реките Яндзъ и Ли и на невероятните скални творения – кулите в Летящата планина Улин-юен и в Данся. Ще посетите Забранения град и ще погледнете света от небостъргачите на Шанхай и Хонконг. Разбира се, няма да пропуснете манастира Шаолин, ще се запознаете с етнически пъстрия регион Сишуанбанна, пустинята Такламакан, неподвластните на гравитацията исполини на Майдзишан, Теракотената армия на император Циншъхуанди, огромния Буда (Дафо), пещерите Лунмън, Юнган и Дунхуан, висящия манастир в Датун и много други будистки, даоистки и конфуциански светилища, необикновените кръгли къщи на народа хакка от утъпкана пръст и ориз. Разходката из Тибетския автономен район ще ви срещне с различна и слабо позната култура. Ще научите за много непознати гении, оказали решаващо въздействие върху човешката история, и ще проумеете величието на китайската цивилизация. Подгответе се за едно незабравимо пътешествие, чрез което ще попиете недостижимо иначе познание. А ако сте избрали Китай за следваща туристическа дестинация, книгата ще ви помогне не само къде да отидете, а ще ви разкрие кога и как да го направите, за да бъде пътуването ви леко, пълноценно и незабравимо.

„Умора на материала” – Шниделка разкрива истината за предната бежанска вълна

Книга на годината в Чехия, романът „Умора на материала” стана хит и в Европа. Марек Шинделка не само повдига завесата към ужасната истина за бежанците, но и ни кара да застанем лице в лице с истини, които иначе трудно ще си признаем. Двама братя (на 13 и на 20 години) бягат от ужаса на войната. Амир е по-големият – и знае как да го направи. Но планът му се превръща в невъобразима трагедия. Загубили родители и родина, двамата бежанци тепърва ще се разделят с най-важното в живота – вярата, че хората са добри, и надеждата да живеят нормално. Мрачна гоненица, лишена от логика и човечност, „Умора на материала” заприличва на безсмислена и пълна с агресия компютърна игра, поставяща на изпитание умението на героите да оцелеят. С една-единствена разлика: те са в съвсем реалния лабиринт, наречен Европа. Един уморен и автоматизиран континент, в който идеята за собственото ни благосъстояние изяжда способността да сме човечни. Разтърсващ и стъписващ роман за липсата на свобода, за унижението и злоупотребата, за всичко онова, което води до умора на материала, наречен човек. „УМОРА НА МАТЕРИАЛА” излезе в разгара на голямата криза с бежанци от Близкия Изток и се превърна в предупреждение за онова, което може да се случи отново със смяната на режима, например в Афганистан – или същността на проблеми като този на полско-беларуската граница. Книгата удиви с откровеността си чешката публика, като критиката я оцени възможно най-високо и тя се превърна в роман на годината на наградите „Магнезия Литера”. Българският превод е дело на Красимир Проданов, а изданието – на „Изида“. Многократно награждаваният в родната си Чехия и на Стария континент Марек Шинделка (38) предлага да се впуснем в едно невъобразимо преследване, като целта е една-единствена… Собственият ни живот.