МОСВ забранява фермите за норки

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) забранява вноса и развъждането на норки заради вредата върху биоразнообразието, съобщиха от пресцентъра на министерството. Заповедта на министър Борислав Сандов е публикувана на интернет страницата на МОСВ, както и в портала за обществени консултации. Стандартната процедура е общественото обсъждане да бъде един месец - до 10 май. Тя предвижда забрана на вноса и развъждането на вида американска норка (визон, Neovison vison) на територията на България. Основание са текстове от Закона за биологичното разнообразие, според които със заповед министърът може да забрани „вноса, развъждането и отглеждането на неместни животински, растителни и гъбни видове, включително подвидове и вариетети, ако случайното им освобождаване в дивата природа ще застраши съществуването на местни видове от дивата флора, фауна и микота“. Целта е редуциране на общия брой норки чрез забрана на вноса и размножаването, за да се ограничи рискът от изпускане в природата и да се намали пряката заплаха за биологичното разнообразие в България. Според наблюденията на специалистите по биоразнообразие има сериозен риск от навлизане и бързо разпространение на популацията от фермите за норки в околната среда, обясняват от МОСВ. Трайното установяване измества местни видове и най-вече унищожава защитени видове бозайници, птици, влечуги и др. Има риск и за стопанската дейност на рибовъдни стопанства, разпространяват се зоонози, включително и коронавируси. В периода 2018-21 г. в Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - Стара Загора са получени 5 сигнала за избягали животни от фермата за норки към близките села Маджерито и Загоре, Стара Загора. Министър Борислав Сандов мотивира забраната и с данни от мониторинга на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (ИБЕИ-БАН), според които в периода 01.08.2017-11.03.2019 има общо 108 избягали норки, от които 27 са открити в дивата природа, включително два случая в НАТУРА 2000 зоната BG0000425 „Река Сазлийка”. Най-голям брой избягали индивиди – 72%, са регистрирани в края на зимата и началото на пролетта, което съвпада с първия период на размножаване на норките. Изводите сочат, че в района на селата има стабилна популация на американска норка. Поради силното си отрицателно въздействие върху биоразнообразието и екосистемите, както и върху икономиката в Европа, видът е включен от учените под №19 в списъка на 100-те най-опасни инвазивни чужди видове в Европа, както и на приоритетните инвазивни чужди видове за България. В 24 страни в ЕС е регистрирано наличието на американски норки в дивата природа след изпускане от животновъдни обекти. А в 19 държави вече са установени устойчиви популации. Избягалите норки са изместили популациите на силно застрашената европейска норка и са допринесли за изчезването на критично застрашени европейски видове животни. През последните 20 години в ЕС са въведени забрани за добив на ценни кожи от животни, включително и американска норка, в редица страни - Великобритания, Австрия, Нидерландия, Словения, Хърватия, Чехия, Италия, Франция, Словакия, Унгария, Люксембург и Белгия. Забрана за отглеждане на норки и животни за ценни кожи има на практика и в Германия, Швеция и Швейцария, където изискванията за условията за отглеждане, настаняване, хуманно отношение и др. са толкова завишени, че няма икономическа ефективност от тези ферми. Извън ЕС забрана за отглеждане на животни за ценните им кожи е въведена в Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Израел, Нова Зеландия, някои части от САЩ и Канада, пишат от министерството.

Романът „Оръженосецът на крал Енрике“ предсказва съдбата на своя автор

„Оръженосецът на крал Енрике“ е единственият роман на големия испански писател романтик Мариано Хосе де Лара (1809-1837), който умира на 27 години. Личната съдба на автора е също толкова трагична, колкото и на героя в книгата му. Подобно на него, Лара се влюбва в омъжена жена – Долорес Армихо, и двамата започват извънбрачна връзка. Любовта им обаче е обречена от самото начало и когато любимата му го изоставя, Де Лара се самоубива, като се застрелва. „Оръженосецът на крал Енрике“ излиза за пръв път в превод на български, дело на проф. Стефка Петрова, и издание на „Изида“. Това е една от вечнозелените любовни истории в литературата. Действието на романа пренася читателя в началото на XV век, когато Испания е управлявана от крал Енрике III Кастилски (наречен Болнавия заради крехкото му здраве). Масиас е кралски оръженосец, който се радва на благоволението и искрената обич на монарха, но е нещастно влюбен. Въпреки че го обича, любимата му Елвира е твърде добродетелна, за да изневери на съпруга си. Но когато нейната господарка – графиня Мария де Алборнос, изчезва безследно и се разнася мълвата, че е била убита, Елвира започва да подозира, че виновник за това е съпругът на Мария – високопоставеният граф Енрике де Вилена. Той жадува да стане магистър на ордена „Калатрава“, има огромна власт и се радва на доверието на краля. За да го изобличи, Елвира трябва да се изправи срещу собствения си съпруг, който е негов верен подчинен. При тази ситуация единственият мъж, способен да й помогне и да я защити, е кралският оръженосец Масиас. Но дали забранената любов на двамата млади и трагичната случайност, която ги събира, няма да доведат до още по-голямо нещастие? „Оръженосецът на крал Енрике“ е задължителен за четене класически роман, който продължава да вълнува и днес.

„Лучия ди Ламермур” отново на старозагорската оперна сцена

В две поредни вечери – на 15 и 16 април, на сцената на Старозагорската опера от 19:00 часа оживява отново драматичната история на операта „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети. В двата състава участват забележителни солисти – Симона Кодева ще дебютира в ролята на Лучия на 15 април , а сопраното от САЩ Аубри Баларо – на 16 април. Тенорът Це Сонг от Китай ще бъде за първи път Едгардо де Равенсвуд на 15 април, а Ивайло Йовчев - на 16 април. Басът Юлиан Константинов ще бъде в ролята на Раймондо, Валери Турманов и Йосиф Славов ще се превъплътят в ролята на Енрико Аштън. Участват още солистите Георги Динев, Тереза Бракалова, Стоян Буюклиев, хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора, Прабългарска школа за оцеляване „Багатур“, Детско-юношеска студия за опера и балет. „Лучия ди Ламермур“ се нарежда сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет, брилянтната и емоционално написана музика, красивата мелодика и палитрата от неповторими образи привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката вече повече от 180 години /премиерата на операта се е състояла в Неапол през 1835 година/. Спектакълът на операта „Лучия ди Ламермур” от Доницети на Старозагорската опера предизвика интереса на меломаните от цяла България след впечатляващата премиера на белкантовия шедьовър на 5 декември 2015 година. Припомняме, че с този спектакъл бе закрито 46-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора. „Лучия ди Ламермур“ бе и изборът за блестящ финал на 12-то издание на ММФ „Моцартови празници“ в Правец. Творческият екип на спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур“ получи престижната награда „Стара Загора“ 2016 за принос в областта на изкуствата и културата в навечерието на 24 май. През месец септември, постановъчният екип на спектакъла бе награден с престижното отличие „Кристална лира“ на СБМТД и Класик ФМ Радио. Диригент на спектаклите е Маестро Ивайло Кринчев. Режисьор е Огнян Драганов, сцeнографията е на Димо Костадинов, художник на костюмите Салваторе Русо. Диригент на хора Младен Станев.

Странната война в Украйна или какво показват телевизиите

Войната в Украйна е нещо, уж близко, а същевременно далечно. Във века на върхови информационни технологии, с прискърбие разбираме, че за много неща нямаме информация. По-точно тя е подвеждаща и повтаряща се, макар и от различни източници. Русия е лошата страна в конфликта. Руснаците отдавна са новите евреи, които са виновни за всички злини в света, независимо дали се управляват от комунисти, цар или Путин. Освен всичко друго са и фашисти, а президентът им се рисува от карикатуристите като Хитлер. Руснаците отдавна са обичайните заподозрени. Те са обвинени в намеса в изборите в САЩ – нещо, което се повтаря с години, без да се представят някакви доказателства. Освен това тровят политическите си емигранти с много смъртоносно бойно отровно вещество, от което жертвата не умира!? Смешно ли е това? Не, не е, защото много сериозни медии го повтарят с години. А руснаците имат големи традиции в ликвидацията на опонентите на официалната власт – като започнеш от отново героизирания в Украйна Бандера, предшествениците му Петлюра и Коновалец, та чак до чеченеца Зелимхан Яндарбиев, който е сравнително скорошен случай...Сега изглежда службите им са се разучили и приемат само пълни некадърници. Дипломацията, а и всякъкви отношения с Русия са на ниво махленска свада. В икономиката – санкции, в спорта – също, с обвинения за допинг. Американският президент нарича Путин убиец, още преди да започне войната. Следват още „дипломатични епитети” – военнопрестъпник и касапин. Чак администрацията на Байдън се налага да пояснява, че това било израз на...личното му мнение! Един президент, при официални изявления, не дава лични мнения! Но да оставим това, да видим как протича войната. Русия нападна Украйна, след като САШ и съюзниците предупреждаваха за нападението. Путин отричаше, но после нападна. Защо? Вероятно има някаква причина, освен смешните обяснения, че Путин е глупав и маниакален. Запада пък уж помага на Украйна, а всъщност чака руски газ и други стоки, в които Русия има доминиращо място на световния пазар. Същевременно блокираха голяма част от руските финансови активи извън граница, ограничиха, но не спряха системата за банкови разплащания - за да продължат да плащат за енергоносителите и други необходими суровини. Украйна пък не спря газопровода през своята територия. В крайна сметка немците не пуснаха „Северен поток2”, точно за каквото се бореха много време американците, които обещаха да доставят достатъчно количества втечнен газ, за да премахнат руската зависимост за Европа, заменяйки я с американска. Русия пък поиска газа да се плаща в рубли, докато още не е пристигнала великата американска танкерна армада. Това било нарушаване на договорите, като че ли блокирането на нечии финансови активи, не е нарушение...Дали войната ще прерастве във валутна – рублата срещу долара, съвсем скоро ще се разбере. Зеленски пък е в най-шизофреничната роля, хем ежедневно съобщава за храбрите украински победи, хем иска мир, хем оръжие от Запад и засилване на санкциите. Ако съдим по ежедневните сводки, излиза че руснаците вече нямат храна, оръжие и муниции, жертвите им са в пъти повече от украинските, оставайки с впечатление, че не те са пред Киев, а че ВСУ напредва към Москва. Освен това пияните руснаци избиват мирни жени и деца, които са основните бежанци, а украинците храбро убиват генерали, унишожават военни техника, вземат трофеи...За да няма отстъпление в хибридната война поголовно на Запад забраняват руски медии, които, разбира се, дават съвсем друга гледна точка за конфликта. Родните медии пък наблегнаха на героизма, възпяван от сутрин до вечер. Подвизи, които смайват със своята глупост. Например украинец свалил ракета с обикновена картечница. Негова сънародничка пък ударила дрон с буркан, който, забележете, бил хем с домати, хем със сливи. То такава домашна консерва, явно се прави само по старинна украинска рецепта, още от времето на първите князе, Рюричите. Въобще украинците ще задминат македонците по историчество патриотарство. Първите се утвърждават като нация с бясното отричане на всичко руско, вторите със заличаването на всичко българско. В заключение, мир, дори и да бъде подписан, няма да бъде постигнат, тъй като конфликта ще има своето продължение години напред, а последиците ще бъдат не само за Русия. В глобалния свят, оказа се, че всички сме свързани, дори повече, отколкото ни се иска. А Русия не може да се изключи лесно от света, така както правят със Северна Корея , Венецуела или Иран.

„Авраамов дом” - еклектичната книга на Валентин Стоев

В книжарниците на страната вече е „Авраамов дом” (издание на „Изида“), един различен роман от Валентин Стоев за "библейския" свят и след това. Неизвестното за Авраам, Мойсей, цар Соломон, Иисус от Назарет и за още много пророци на "богоизбрания" народ. Какво са дали на света и какво са взели от света евреите!? Както и отговор на въпросите: - Ако Авраам е първият евреин, то какъв е Ной, живял 10 поколения преди него, и Адам и Ева, появили се на бял свят 1000 години преди Ной? - Защо и как така Иисус Христос не е християнин? - Защо не Божият Син е любимецът на Господ, а пророкът Мойсей? - Имало ли е „Античен Холокост“ и защо Хитлер съвсем не е прецедент? - Кой откри Америка? И кой написа „Дон Кихот“? - За какво се скараха Маркс и Енгелс? - Защо и на какво основание футуролози твърдят, че и XXI век ще е „еврейски“? „Авраамов дом” е уникален роман, защото в него са омесени и философия, и античност, и история, и военно дело, и народопсихология в един лек и приятен за четене стил. Героите - сякаш живи, са действителни исторически личности, коя от коя по-значима за пет хиляди годишна човешка цивилизация! Книгата неусетно свършва и те е яд - защото искаш още, и още, и още! „Авраамов дом” е роман, който се запомня и дискутира дълго след като си затворил последната страница. Валентин Стоев е роден на 20 август 1946 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикува проза, публицистика и есеистика в централния и в периодичния печат. Работил е като редактор, завеждащ отдел и зам. главен редактор във вестниците „Отечествен фронт”, „Демокрация”, „Континент”, „Стандарт”, „Сега” и др. Автор е на книгите „В Америка с Петров” (публицистика, 1995), „На зигзаг нагоре” (разкази, 1998), „Второто разпятие на Христос” (съвременна притча, 2011), „Вулгарните романтици" (роман, 2019).

„Момичето, което усещаше книгите“ очарова читатели и критици

Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? В романа си „Момичето, което усещаше книгите“ италианската писателка Дези Икарди (превод Ваньо Попов, издание на „Персей“) отговаря на този въпрос, като предлага не само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател.  

Торино, 1957 г. Главната героиня Аделина е дошла да учи в града и живее при леля си Амалия, студена, свидлива и ограничена жена, която обаче крие тайни от миналото си. В училище Аделина има проблеми с четенето и паметта, докато не открива, че притежава необикновена дарба: да чете с обонянието си книги на всякакви езици, като изживява емоциите и впечатленията на предишните читатели. Но този неин изключителен талант скоро се превръща в заплаха.

Когато учителят на Аделина разкрива способността й да чете с обонянието си, той й възлага да разчете няколко книги и ръкописи, но разбира, че това й причинява силно главоболие и загуба на съзнанието. Тогава я съветва да спре да прави това, да си почива и да започне да чете като всички останали ученици.

Хитрият и алчен нотариус Верняно, баща на нейната най-добра приятелка Луизела, обаче ще се опита да използва момичето, за да декодира мистериозен древен ръкопис, написан на неизвестен език и наречен „Ръкописът Войнич“ по името на своя откривател. Верняно започва да ухажва леля й Амалия, прави й подаръци, за да я подмами да разреши на племенницата си Аделина едно пътуване до Ню Йорк. Там живее собственичката на ръкописа, която го държи в специален банков сейф. Тъй като опитът на Верняно момичето да разчете ръкописа от фототипно издание, се проваля, той съставя план то да получи достъп до оригинала. Но това може да постави в риск живота на Аделина…

Сюжетът се разгръща в две линии: от една страна е историята на Аделина и нейните необикновени преживявания, от друга – животът на леля й Амалия като млада и единственият й стремеж в живота – да се омъжи за богат мъж. Амалия е бивша вариететна танцьорка, която с помощта на своя приятелка и много трикове успява да подмами богат военен да се ожени за нея. Той също се опитва да я излъже, но при първата си мисия в Африка е убит малко след сватбата и Амалия неочаквано става богата вдовица.

Написан увлекателно и вълнуващо, включващ и елементи на мистерия, романът е прекрасно четиво в традицията на голямата италианска и европейска литература.

Родена в Торино, авторката на книгата, Дези Икарди, работи като копирайтър и актриса, но огромната й любов е литературата. Романът й получава признание от читателите и критиката, като й носи награди и номинации за най-престижните литературни отличия в Италия и Европа, сред които и за Европейската литературна награда.

Google Street View обновява снимките си от България

Тази пролет автомобилите на Google Street View ще посетят много градове и маршрути из цялата страна. Те ще актуализират Google Street View изображенията на градове, пътища и магистрали в Google Maps.

Street View показва 360-градусови изображения на улици, както и природни и културни забележителности.
Първите кадри от пътищата на България бяха заснети през 2012 г., а услугата стартира малко по-късно, през март 2013-а. Повечето български градове, както и редица архитектурно-музейни резервати, национални и градски паркове и много от природните ни забележителности са достъпни за разглеждане благодарение на Google Street View. Постоянно променящата се с течение на времето инфраструктура не само в градовете, но и районите между тях е причината Google редовно да актуализира изображенията, за да помогне на потребителите да се ориентират още по-добре при посещение на различни дестинации.
Сред градовете, чиито изображения ще бъдат обновени тази година са: Благоевград, Гоце Делчев, Сандански, Петрич, Бургас, Карнобат, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Севлиево, Шипка, Трявна, Дряново, Добрич, Кърджали, Ардино, Момчилград, Кюстендил, Дупница, Ловеч, Априлци, Монтана, Пазарджик, Панагюрище, Велинград, Перник, Плевен, Ловеч, Луковит, Пловдид, Хисаря, Асеновград, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Рудозем, Мадан, Девин, София, Елин Пелин, Равно поле, Костинброд, Ихтиман, Стара Загора, Търговище, Хасково, Харманли, Свиленград, Шумен, Ямбол, Елхово.
В допълнение към улиците и пътищата, Google представя и панорами от пешеходни зони, както и други места недостъпни за коли. Благодарение на това потребителите могат да направят виртуална разходка до Седемте рилски езера, Белоградчишките скали да разгледат архитектурния резерват Старинен Пловдив, Ботаническата градина в Балчик, и много други.
Google обръща сериозно внимание на защитата на личните данни. Преди публикуването на събраните изображения те се обработват със специална технология, която размазва лицата на хората и регистрационните номера на автомобилите, така че те да не могат да бъдат идентифицирани и по този начин тяхната поверителност е защитена. Street View предлага допълнителна функция за размазване на изображенията (на лица, автомобили, къщи и др.), която може да бъде поискана чрез натискане на бутона “Докладвай проблем” в долния десен ъгъл на всяко изображение
Street View е популярна функция в Google Maps, която в момента е достъпна в повече от 220 страни по света, включително и на труднодостъпните крайни дестинации, каквито са Антарктида и Арктика. Предлага се на настолни компютри и мобилни устройства, както и в Google Earth.