Журито на „Златната липа” 2019 ще оценява 9 нови европейски филма

Актриса от руския хит „Бригада“ е част от журито на конкурсната програма

Петима утвърдени европейски кинотворци ще оценяват филмите от конкурсната програма в седмото издание на фестивала за ново европейско кино „Златната липа“. Фестивалът ще бъде открит на 1 юни в залата на Старозагорската опера и ще продължи 5 дни с прожекцията на 54 филма от 25 страни. Входът за прожекциите, както винаги досега, ще бъде свободен.

В конкурсната програма на фестивала ще влязат 9 заглавия, произведени през миналата или тази година, обяви директорът и създател на „Златната липа“, кинорежисьорът Магдалена Ралчева. „За поредна година председател на журито ще бъде български кинематографист – това е Илиян Джевелеков, който с последните си 2 филма, „Love.net“ и „Вездесъщият“, се представя като една от най-ярките фигури в съвременното българско кино, притежаващ ярък режисьорски почерк“, каза Магдалена Ралчева. Миналата година актьорът Велислав Павлов спечели наградата „Златна липа“ за най-добра мъжка роля именно с филма „Вездесъщият“.

Дамското присъствие в журито за пореден път ще бъде от Русия – това е една от големите звезди на съвременното руско кино и театър – Анна Попова, позната с ролята си в продължението на телевизионната сага „Бригада, Наследникът“ (2012) в ролята на Валерия Введенская - Лера. По време на фестивала Анна Попова ще представи последния филм с нейно участие „Да празнуваме като възрастни“, включен в извънконкурсната програма.

За първи път в журито на „Златната липа“ влиза ирански режисьор, който обаче е дълбоко свързан с Европа, защото живее и твори в Лондон. Това е Али Джаберансари, който е роден в Техеран, но още като тийнейджър заминава за Канада, където завършва компютърни науки. Връща се в Техеран, за да стане ученик на световноизвестния ирански режисьор Аббас Киаростами. Той е сравнително млад – на 38 години, но филмите му, произведени през 2013 и 2018 година, печелят редица престижни международни награди и той се радва на голяма популярност не само в страната си, но и в чужбина.

Четвъртият член на журито - Донатас Улвидас, е добре познат на българските зрители, тъй като миналата година фирмът му „Емилия: да скъсаш оковите“ спечели наградата на „Златната липа“ за режисура. Литовският режисьор е автор и на най-касовия и награждаван филм в родината си „Тадас Блинда“. По време на „Златната липа“ 2019 Донатас Улвидас ще представи най-новия си филм „Всичките им мъже“ (2019), който не е показван още в Литва и на практика участието му в извънконкурсната програма ще бъде своеобразна премиера на лентата.

Последният член на журито тази година идва от Кипър. Той се казва Янис Коконис и е един от най-успешните актьори и сценаристи в родината си. Коконис ще представи в извънконкурсната програма на „Златната липа“ филма си „Розмари“ (2017), в който изпълнява главната роля. „Бях много впечатлена от неговата игра, както и от сюжета и посланията, които като автор отправя със своя филм“, посочи Магдалена Ралчева. Днес Коконис играе еднакво пълноценно в Кипърския национален театър, в киното и в телевизията и в същото време е сценарист на успешния тв сериал „Галатея“.

Както винаги досега сред критериите, по които журито ще оценява филмите от конкурсната програма, са нивото на сценариите, атмосферата във филмите, актьорската игра, режисьорските идеи, посочи Магдалена Ралчева: „Киното е синтетично изкуство и колкото по-пълноценно са обединени всички компоненти в един филмов разказ, толкова по-ярък е самият филм. Вярвам, че и този път журито ще се обедини около невероятния професионализъм на всеки един разказвач на истории. Всички 9 ленти от конкурсната програма са на изключително високо художествено ниво. Убедена съм, че журито за поредна година ще бъде затруднено, защото това са кинопроизведения, които обясняват защо европейското кино е толкова въздействащо и уникално по своята същност“.

„Синята брада – брак без приказка” представят в старозагорския куклен театър

Доверие или опасна провокация е да дадеш забранения ключ в ръцете на любимия? Как любовта се деформира до степен на домашен тормоз? В какво е силата на жертвата и слабостта на насилника?
Това са въпросите в постановката "Синята брада - брак без приказка" с фокус върху насилието в интимния живот. Проектът прави паралел между това тревожно, често смъртоносно, явление в съвременния свят и архитипни ситуации и символи от френската приказка „Синята брада“.

Бракът със Синята брада е приказен образ на често срещана житейска ситуация, която в същността си е един екзистенциален избор –  да се откъснем от своята интуитивна природа, да обезкървим своите идеи и мечти, да спрем да бъдем любопитни, т.е. да спрем да се развиваме.
Кой от нас не е правил компромис, самоубеждавайки се, че „брадата всъщност не е чак толкова синя“?
 Но идва момент, когато отваряме вратичката на килера  и откриваме своите умъртвени стремежи. И това е решителният момент, в който  трябва да се изправим срещу „ хищникът, в самите нас“, който е подхранван от обществени порядки и стериотипни  категоризации.
Защото, както твърди Юнг, „срещата със себе си е едно от най-неприятните неща, което може да бъде избягвано дотогава, докато можем да проецираме навън всичко отрицателно.“

Това е авторски пърформанс, посветен на жените, които държат в ръцете си ключе, а то не спира да кърви и да крещи, че „нещо не е наред“.

Не се препоръчва за деца и младежи до 16 години!

Времетраенето е 60 минути, след които ще можете да участвате в дискусия с авторите на постановката!

Екипът, който стои зад създаването на проекта е:

Актьори и съавтори:

Ивелина Колева,

Елена Димитрова,

Богдана Котарева,

Мила Люцканова

Музика и композиция на живо : Ервин Тул

Художник, инсталация и костюми: Теодора Лазарова

и

Режисьор: Василена Радева - носител на наградите „Аскеер“ за дебют, „Икар“ за най-добро представление („Нордост – приказка за разрушението“) и Наградата за изкуство „Ст. Камбарев 2001“.

В Стара Загора ще можете да го преживеете на 8 май от 19:00ч. н

На сцената на Държавен Куклен Театър. Проектът гостува в града ни благодарение на АртЕрия

в партньорство с Комплекс за социални услуги за деца и семейства Стара Загора и подкрепата

на Артофис.  Билетите са в продажба на касата на Куклен Театър, в Комплекс за социални

услуги, на страницата на АртЕриа и 1 час преди спектакъла на място.

Петко Николов – пилотът на „Щука”

Петко Николов бе винаги на събирането на ветераните на 6 май в центъра на Стара Загора, преди да почине на 9 ноември 2014-а, на 92 години. Съдбата му е показателна, за криволичещия житейски път на хората от неговото поколение. Въпреки несправедливостите на превратните години, той никога не се оплакваше, вярваше и обичаше Отечеството и винаги бе оптимист! Днес живите ветерани от Втората световна война са малцина, нека си спомним за бай Петко, с преклонение към неговото дело, в защита на Род и Родина!  

Петко Николов е военен трето поколение. Роден е на 4 октомври 1922 г. във Враца, в семейството на офицер от 37-и випуск на ВНВУ – артилерист, участник в Първата световна война и кавалер на ордена „За храброст“. Дядо му е завършил 3-годишна Унтерофицерска школа в Шумен и е командвал Врачанския доброволчески отряд от 2800 души по време на Сръбско-българската война 1885 г.

През 1938 г. Петко Николов постъпва в Кадетския корпус на 63-ти випуск. Летец става след състезателен изпит през 1941 г. През 1942 г. полага успешно 1-ви, а през 1943 г. и 2-ри пилотски изпит в Юнкерския учебен орляк. На 3 март 1944 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик (лейтенант), а на 1 април с.г. се явява във 2-ри Въздушно-щурмови полк на летище Граф Игнатиево, където веднага е включен в „Щука-курса“. На 12 септември 1944 г. целият орляк на подпоручик Петко Николов е прехвърлен на летище Враждебна. Зачислен му е пикиращ бомбардировач Junkers 87D „Щука“ с борден номер 17. С него и с друга машина с борден номер 26 извършва 43 бойни полети срещу обекти на Вермахта и Луфтвафе, по време на които няколко пъти се разминава „на косъм“ от среща със смъртта.

Повечето от тези полети, които днес наричаме „високорискови мисии“, наподобяват самоубийствени атаки. Между тях се открояват атаката срещу влаковите композиции на части от Вермахта и на SS дивизията „Скендер бег“, съставена от албански националисти, изтеглящи се от Гърция на 20 септември 1944 г. на гара Гевгели, както и атаката на хангара-работилница на изтребителите на Луфтвафе „Фоке-Вулф“ на 17 октомври 1944 г. на летище Скопие. След атаката на летището, на връщане за България, без заповед „от горе“ и по собствена инициатива подпоручикът Николов атакува и унищожава влакова композиция на Вермахта с ПВО-платформа на спирка Александрово по жп линията Скопие-Ниш. Десетки пъти пилотът Петко Николов успешно преодолява една от най-добрите ПВО в света – германската.

Въпреки бойните му подвизи и определението „герой“, публикувано за него и колегите му на първа страница на в. „Отечествен фронт“ (бр. 88 от 15 декември 1944 г.), подпоручикът Николов така и не е награден с ордена „За храброст“…

Петко и неговите бойни другари са уволнени като фашистки офицери през зимата на 1945 година, въпреки че той е воювал само срещу германците. На следващата година бракуват и повечето от военните самолети, като ги заменят с руски, но същевременно приемат и многочислен нов набор пилоти, които имат предимството, че са верни на правилната партия – БКП! Записва „Стоматология” в Софийския университет, но и от там е изгонен по същите причини. Тогава завършва Строителния техникум в Стара Загора, като после работи в различни строителни предприятия. Служебно пътува няколко пъти до Германия (в източната част - ГДР), където научава много добре немски.

След демократичните промени Петко Николов се отдава на активна обществена дейност. Дългогодишен председател е на Съюза на възпитаниците на военното на Н.В. училище, ШЗО и Родолюбивото войнство и гражданство (СВВНВУ, ШЗО и РВГ) в Стара Загора. Единственият българин – член на Съюза на германските летци. Канят го канят на събиране на ветерани-летци в Берлин. „В самолета на Луфтханза си сложих значката на съюза. Стюардесата ме покани при пилотите, с които разговарях по време на целия курс”, разказваше бай Петко. В германската столица всички членове на съюза са поне полковници, защото са продължили да служат и след края на ВСВ. Петко Николов е най-младши по звание, защото въпреки вложените средства в неговото обучение и личните му усилия, е уволнен и репресиран по политически причини.

През 2008 г. по предложение на генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов – председател на СОСЗР, министър Николай Цонев произведе поручика Николов в звание капитан от запаса, а през 2009 г. го удостои с почетния знак на МО „Св. Георги“ – ІІІ степен.  

Девет „читателски гнезда“ ще има в Нощта на литературата в Стара Загора

За осми път България ще се включи в международното събитие Нощ на литературата. На 15-ти май от 18 до 22 часа европейска преводна литература ще се чете в единадесет български града – Бургас, Варна, Велико Търново, Добрич, Ловеч, Перник, Пловдив, Русе, София, Стара Загора и Шумен. Събитието се организира под егидата на EUNIC България.

В Стара Загора за пети път общественици, журналисти, поети, учени, както и 9-годишната Гергана Георгиева и майка й ще представят на всеки половин час, в рамките на 15 минути, един и същи откъс в различни градски пространства, наречени „читателски гнезда”.

И тази година изборът е голям и слушателите трябва предварително добре да обмислят маршрута си, защото ще имат възможност да чуят белгийска, финландска, ирландска, испанска, полска, португалска, румънска, унгарска, френска поезия и проза.

След прочита на откъса от книгата, посетителите на събитието получават печат в специална  брошура пътеводител и се отправят към следващото читателско гнездо. Така слушателите имат възможност да се докоснат до литературите на различни страни в рамките само на една нощ. Независимо в каква последователност и кои гнезда ще посетят, събралите поне 7 различни печата могат да участват в томбола, която ще се проведе в 21.45 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Печелившите ще получат за награда една от четените книги в Нощта на литературата 2019 г.

Организатори са Община Стара Загора в партньорство с  АртЕриа, Библиотека „Родина“, Информационен център „Европа Директно – Стара Загора“, Книжарница „Хеликон“, Къща- музей „Гео Милев“, Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Сдружение „Етносвят България“, Сдружение „Пътуващите книги на Стара Загора“, „Сдружение за съвременно изкуство и култура – Различният поглед“, Съюз на учените – Стара Загора.

Деветте „читателски гнезда“ са: Книжарница „Хеликон“, бул. „Цар Симеон Велики“ № 100; Бар „В Jazza-a” , ул. „Юрий Венелин“ № 7; Къща музей „Гео Милев“, ул. „Гео Милев“ № 37; Бар „Хоризонт”, бул. „Цар Симеон Велики“ № 140; Кафе-ресторант „Бирхалето“, бул. „Митрополит Методий Кусев“ № 28; Регионална библиотека „Захарий Княжески“, бул. „Руски“ № 44; Кафе „Августа“ , бул. „Руски“ № 42;          Къщата на арх. Христо Димов (II ет.), ул. „Сава Силов“ № 37; Къщата на арх. Христо Димов (на двора), ул. „Сава Силов“ № 37.

Какво се случва в Нощта на литературата по света и у нас може да научите от www.noshtnaliteraturata.bg

http://www.facebook.com/noshtnaliteraturata

Скандинавската писателка Хелга Флатлан още пази спомен за пътуването си в България

Тя е млада, красива, с фигура, подходяща да дефилира по модните подиуми. Но нея много повече я вълнуват думите и писането - това е пътят й в живота. 35-годишната Хелга Флатлан е новата скандинавска литературна звезда. Тя спечели най-големите литературни награди за дебют в Норвегия с първия си роман „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва”, разказващ за бунта на четирима младежи срещу спокойния и сигурен свят, в който живеят. С втория си роман – „Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“, младата писателка затвърди позициите си като едно от горещите нови имена в съвременната европейска проза. Книгата разказва за малко норвежко селище, което трябва да се справи с мъката, породена от смъртта на трима млади мъже.

„Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“ (издание на „Персей“, превод Ростислав Петров) разказва за младата Юлие, която понася тежко загубата на брат си. Таряй е убит в Афганистан заедно с приятелите си Кристиан и Трюгве. Те са израснали заедно. Смъртта на Таряй води до пълната разруха на семейството им, което отдавна страда от липса на комуникация и взаимно разбиране. Парадоксално, но неговата смърт дава шанс на Юлие да осъществи мечтите си. Тя винаги е искала да поеме управлението на семейната ферма и възобновените й усилия в тази посока, от една страна, са продукт на собствената й амбиция, но от друга – са начин да изрази съпричастността си и чувството за отговорност към родителите си.

Междувременно, Матс, бившият приятел на Юлие, има сложни и неразрешени отношения с нея. А Сигюр, който е бил влюбен в загиналия Трюгве, все още се измъчва от начина, по който се е отнесъл с него.

„Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“ е вълнуващ роман за човешката способност да се превъзмогне дори най-жестоката болка и загуба в името на живота.

Хелга Флатлан пише на езика на младите хора и откровено посочва причините, които им пречат да изразят себе си. „Това е моето поколение - 25-35-годишните. Познавам много такива младежи като героите ми. Във всеки герой има част от хора, с които съм се сблъсквала и познавам. В образите им влагам и от себе си, и от реални хора, мои познати, от семейството ми. Просто събирам различни черти от живите хора и създавам герой с история. Но няма персонаж, който да представлява изцяло само един конкретен човек от живота. Всички са плод на фантазията ми и ги опознавам истински, когато започна да пиша за тях. Не и преди това. Тези момчета представят различни типове, имат различно детство, различни характери... Но взети заедно, те изграждат събирателен образ на днешния млад човек в Норвегия. И вероятно затова романът имаше такъв успех, особено сред младите хора“ – разказва писателката.

Как си обяснява успеха на норвежката литература по света: „С това, че не се занимава с регионални проблеми, а се интерпретират неща, които вълнуват хората по света. Истината е, че криминалната литература извърши основния пробив навън и автори като Том Егеланд и Ю Несбьо станаха световни писатели, които са четени и обичани в много държави. Те успяха да прокарат пътя и на други автори, от други жанрове. Сега в Норвегия например са особено популярни романите с автобиографични елементи.“

Младата писателка обича да пътува по света: „Ние сме богата държава, имаме добри доходи и какво да правим - пътуваме. Ходила съм в различни държави. Бях в Индия, Виетнам, Тайланд... Интересувам се от исторически забележителности, но все пак много по-интересни са ми хората в тези страни и начинът им на живот. Много ме впечатли Виетнам, където видях абсурдни картини, като например нещо като домашно направен скутер, на който се беше качило цялото семейство - бащата, майката, а върху тях децата...“

Хелга още пази спомен за България отпреди 4 години, когато дойде за премиерата на първия си роман. „Видях прекрасни неща - природа, исторически забележителности в София и страната, срещнах се със страхотни хора. Издателят ми Пламен искаше да ме убие с храна. Шегувам се, разбира се! Кухнята ви е невероятна, опитах много вкусни неща. Но най-приятни за мен бяха срещите с хората - много мило и с голямо внимание ме посрещнаха в Ловеч, Троян, Велико Търново и Пловдив. А от прозореца ми в хотела във Велико Търново се откриваше страхотна гледка към съседните хълмове и крепостта Царевец. Ловеч е очарователен, а Пловдив е наистина забележителен град.“

КинеДок отново гостува в Къщата на Архитекта

За трети пореден сезон се провежда КинеДок – фестивалът за европейско документално кино. Двама от режисьорите на тазгодишната селекция ще участват на прожекциите на филмите си и ще останат за дискусия след тях. 14 филма от 7 държави ще бъдат представени и тази година.

Къщата на Архитекта Стара Загора започва домакинството си на тазгодишното издание с прожекцията на филма „Всяка стена е врата“ с гост младата българска режисьорка Елица Георгиева на днес от 18:30 ч. На откриването ще присъстват Мина Милева и Весела Казакова от Активист 38, благодарение на които КинеДок се случва и в България. Входът за откриващото събитие е свободен. За всички останали прожекции в Къщата на Архитекта входът е дарение от 5 лв. за поддръжка на архитектурния паметник. Дарението осигурява и напитка.

Филмът "Всяка стена е врата" откри КинеДок 2019 на 25-ти март едновременно в седемте държави партньори в KineDok: България, Чехия, Словакия, Хърватия, Унгария, Румъния и Норвегия със скайп връзка между тях.

КинеДок прожекциите се случват в Стара Загора благодарение на Артериа. В три поредни години, над 7 различни локации, 5 гостувания на режисьори, редовни дискусии след прожекциите и много щастливи зрители.

Програмата за месец май в Къщата на Архитекта :

3 май 18:30 – Откриване на КинеДок 2019 с прожекция на „Всяка стена е врата“ (България, Франция, 2017), 58’    . Гостува режисьорът Елица Георгиева -https://www.facebook.com/events/405568453324655/

10 май 18:30 – „Миниатюра за пиано“. Гостува режисьорът Елдора Трайкова ( България) -https://www.facebook.com/events/828681510837695/

17 май 18:30 – „Свидетелите на Путин“ режисьор Виталий Мански (Русия, Румъния) -https://www.facebook.com/events/391046091490093/

Посетилите на КинеДок прожекциите ще получат ваучер с парола за гледане на филми онлайн, както и стикер за участие в томболата на КинеДок за наградите, осигурени от SofiaInternational Film Festival / Международен София Филм Фест и Activist38.

Информация за филмите и прожекциите следeте на страницата на КинеДок / KineDok:www.kinedok.net

КинеДок 2019 се провежда с финансовото съдействие на Creative Europe/MEDIA, Дирекция Култура Столична Община и Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria.

Премиера на балета “ГЕТО” с хореограф Марио Пиаца на 21-ви

На 21 май, от 19 часа Балетът на Държавна опера-Стара Загора ще представи на сцената  премиерни спектакъл „Гето“ на световно известния италиански хореограф Марио Пиаца. Дългогодишният асистент и съмишленик на Марио Пиаца Людовик Парти, който от началото на сезона е репетитор на балета на Старозагорската опера, отново е главна фигура в работата по подготовката и осъществяването на атрактивното и вълнуващо заглавие. Изцяло екип на Старозагорската опера е ангажиран в новата постановка на хитовия спектакъл: сценографията е на художника Тодор Демеров, а костюмите са дело на Мария Христова. В спектакъла участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора.

Като оптимист по природа и космополит определя себе си италианският хореограф Марио Пиаца, който този път избра балета на Старозагорската опера, за да постави за втори път на българска сцена своя уникален танцов спектакъл “Гето”. “Защото това е страната, в която е извършен безпрецедентен акт на хуманност за спасението на хиляди хора. Идеята на “Гето” е, че човек се затваря в различни видове гета – от онова, което е свързано с религия, раса и етническа принадлежност до гетото на елита, на собствената интелектуалност и емоционалност, а напоследък най-непреодолими са виртуалните самоограничения. Границите им могат да бъдат прекрачени само чрез съзидателната енергия.” Гетото е въпрос на душевна нагласа и преодоляването му е свързано със състоянието на духа.

За евреите клезмер-музиката е вид творчество, нещо съкровено и свещено, с което никога не се разделят. Основен мотив в клезмер-а има песента "Надежда", която днес е национален химн на Държавата Израел. Песента е лайтмотив в спектакъла и се изпълнява на живо от оперната прима на Старозагорската опера Офелия Христова. Соло цигулка Румен Какамъков. В “Гето” към музиката-клезмер са прибавени и други музикални символи – мотиви от музиката на Горан Брегович, ромското “Джамале” и унгарския плач на цигулките.“Гето” е съвременна притча за гоненнията на евреите.

Балетът е разположен в три сцени. Първата – Еврейската сватба представя главните действащи лица – младоженците (Той и Тя), Главният равин, както и няколко различни ансамблови групи – четири млади двойки – момчета и момичета, женски кордебалет и група на уважаваните възрастни евреи. Създава се усещането за едно патриархално общество, където за всички има място и всички са добре дошли. Но не за дълго. Балетът не търси точна повествователност, а провокира асоциации. Мъжете свалят ризите си и тръгват в неизвестна посока. Жените остават сами.Пластичните фигурни композиции напомнят Стената на плача, камарите от трупове в газовите камери, страданията от самотата и липсата на общността. Третата част възстановява прекъснатата сватба. Основен двигател на действието е Главният равин, който загръща солиста в изоставената му риза и го връща обратно в изоставения бащин дом, в общността, където винаги е добре приет. Символичният образ на Душата (еврейската душа) извежда балетния спектакъл в сферата на метафората и обобщенията – на съхранената духовност и продължението на живота.

Марио Пиаца е роден в Монреал, Канада. Получава образованието си в Италия, където учи класически балет, и в САЩ, където се занимава с модерен балет. Като хореограф работи в различни театри в Италия, Франция, Чехия, Сърбия, Канада, Венецуела, САЩ. Критиката определя творчеството му като съчетание на противоположности и открива в постановките му "горчива сладост в изразните средства и съвместяване на агресия с мекота". За своя спектакъл „Гето“ по музика Клезмер и Горан Брегович, получава наградата за изящни изкуства от Европейската Еврейска Асоциация в Лондон.

През 2018 Маестро Марио Пиаца е удостоен с престижното звание „Кавалер на Република Италия“, връчена му от Президента Серджо Матарела.