Доверие или опасна провокация е да дадеш забранения ключ в
ръцете на любимия? Как любовта се деформира до степен на домашен тормоз? В
какво е силата на жертвата и слабостта на насилника?
Това са въпросите в постановката "Синята брада - брак без приказка" с фокус върху насилието в интимния живот. Проектът прави паралел между това тревожно, често смъртоносно, явление в съвременния свят и архитипни ситуации и символи от френската приказка „Синята брада“.
Това са въпросите в постановката "Синята брада - брак без приказка" с фокус върху насилието в интимния живот. Проектът прави паралел между това тревожно, често смъртоносно, явление в съвременния свят и архитипни ситуации и символи от френската приказка „Синята брада“.
Бракът със Синята брада е приказен образ на често срещана
житейска ситуация, която в същността си е един екзистенциален избор – да
се откъснем от своята интуитивна природа, да обезкървим своите идеи и мечти, да
спрем да бъдем любопитни, т.е. да спрем да се развиваме.
Кой от нас не е правил компромис, самоубеждавайки се, че „брадата всъщност не е чак толкова синя“?
Но идва момент, когато отваряме вратичката на килера и откриваме своите умъртвени стремежи. И това е решителният момент, в който трябва да се изправим срещу „ хищникът, в самите нас“, който е подхранван от обществени порядки и стериотипни категоризации.
Защото, както твърди Юнг, „срещата със себе си е едно от най-неприятните неща, което може да бъде избягвано дотогава, докато можем да проецираме навън всичко отрицателно.“
Кой от нас не е правил компромис, самоубеждавайки се, че „брадата всъщност не е чак толкова синя“?
Но идва момент, когато отваряме вратичката на килера и откриваме своите умъртвени стремежи. И това е решителният момент, в който трябва да се изправим срещу „ хищникът, в самите нас“, който е подхранван от обществени порядки и стериотипни категоризации.
Защото, както твърди Юнг, „срещата със себе си е едно от най-неприятните неща, което може да бъде избягвано дотогава, докато можем да проецираме навън всичко отрицателно.“
Това е авторски пърформанс, посветен на жените, които държат
в ръцете си ключе, а то не спира да кърви и да крещи, че „нещо не е наред“.
Не се препоръчва за деца и младежи до 16 години!
Времетраенето е 60 минути, след които ще можете да участвате
в дискусия с авторите на постановката!
Екипът, който стои зад създаването на проекта е:
Актьори и съавтори:
Ивелина Колева,
Елена Димитрова,
Богдана Котарева,
Мила Люцканова
Музика и композиция на живо : Ервин Тул
Художник, инсталация и костюми: Теодора Лазарова
и
Режисьор: Василена Радева - носител
на наградите „Аскеер“ за дебют, „Икар“ за
най-добро представление („Нордост – приказка за разрушението“) и Наградата за
изкуство „Ст. Камбарев 2001“.
В Стара Загора ще
можете да го преживеете на 8 май от
19:00ч. н
На сцената на
Държавен Куклен Театър. Проектът гостува в града ни благодарение на АртЕрия
в партньорство с
Комплекс за социални услуги за деца и семейства Стара Загора и подкрепата
на Артофис. Билетите са в продажба на касата на Куклен
Театър, в Комплекс за социални
услуги, на
страницата на АртЕриа и 1 час преди спектакъла на място.
Няма коментари:
Публикуване на коментар