Петко Николов – пилотът на „Щука”

Петко Николов бе винаги на събирането на ветераните на 6 май в центъра на Стара Загора, преди да почине на 9 ноември 2014-а, на 92 години. Съдбата му е показателна, за криволичещия житейски път на хората от неговото поколение. Въпреки несправедливостите на превратните години, той никога не се оплакваше, вярваше и обичаше Отечеството и винаги бе оптимист! Днес живите ветерани от Втората световна война са малцина, нека си спомним за бай Петко, с преклонение към неговото дело, в защита на Род и Родина!  

Петко Николов е военен трето поколение. Роден е на 4 октомври 1922 г. във Враца, в семейството на офицер от 37-и випуск на ВНВУ – артилерист, участник в Първата световна война и кавалер на ордена „За храброст“. Дядо му е завършил 3-годишна Унтерофицерска школа в Шумен и е командвал Врачанския доброволчески отряд от 2800 души по време на Сръбско-българската война 1885 г.

През 1938 г. Петко Николов постъпва в Кадетския корпус на 63-ти випуск. Летец става след състезателен изпит през 1941 г. През 1942 г. полага успешно 1-ви, а през 1943 г. и 2-ри пилотски изпит в Юнкерския учебен орляк. На 3 март 1944 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик (лейтенант), а на 1 април с.г. се явява във 2-ри Въздушно-щурмови полк на летище Граф Игнатиево, където веднага е включен в „Щука-курса“. На 12 септември 1944 г. целият орляк на подпоручик Петко Николов е прехвърлен на летище Враждебна. Зачислен му е пикиращ бомбардировач Junkers 87D „Щука“ с борден номер 17. С него и с друга машина с борден номер 26 извършва 43 бойни полети срещу обекти на Вермахта и Луфтвафе, по време на които няколко пъти се разминава „на косъм“ от среща със смъртта.

Повечето от тези полети, които днес наричаме „високорискови мисии“, наподобяват самоубийствени атаки. Между тях се открояват атаката срещу влаковите композиции на части от Вермахта и на SS дивизията „Скендер бег“, съставена от албански националисти, изтеглящи се от Гърция на 20 септември 1944 г. на гара Гевгели, както и атаката на хангара-работилница на изтребителите на Луфтвафе „Фоке-Вулф“ на 17 октомври 1944 г. на летище Скопие. След атаката на летището, на връщане за България, без заповед „от горе“ и по собствена инициатива подпоручикът Николов атакува и унищожава влакова композиция на Вермахта с ПВО-платформа на спирка Александрово по жп линията Скопие-Ниш. Десетки пъти пилотът Петко Николов успешно преодолява една от най-добрите ПВО в света – германската.

Въпреки бойните му подвизи и определението „герой“, публикувано за него и колегите му на първа страница на в. „Отечествен фронт“ (бр. 88 от 15 декември 1944 г.), подпоручикът Николов така и не е награден с ордена „За храброст“…

Петко и неговите бойни другари са уволнени като фашистки офицери през зимата на 1945 година, въпреки че той е воювал само срещу германците. На следващата година бракуват и повечето от военните самолети, като ги заменят с руски, но същевременно приемат и многочислен нов набор пилоти, които имат предимството, че са верни на правилната партия – БКП! Записва „Стоматология” в Софийския университет, но и от там е изгонен по същите причини. Тогава завършва Строителния техникум в Стара Загора, като после работи в различни строителни предприятия. Служебно пътува няколко пъти до Германия (в източната част - ГДР), където научава много добре немски.

След демократичните промени Петко Николов се отдава на активна обществена дейност. Дългогодишен председател е на Съюза на възпитаниците на военното на Н.В. училище, ШЗО и Родолюбивото войнство и гражданство (СВВНВУ, ШЗО и РВГ) в Стара Загора. Единственият българин – член на Съюза на германските летци. Канят го канят на събиране на ветерани-летци в Берлин. „В самолета на Луфтханза си сложих значката на съюза. Стюардесата ме покани при пилотите, с които разговарях по време на целия курс”, разказваше бай Петко. В германската столица всички членове на съюза са поне полковници, защото са продължили да служат и след края на ВСВ. Петко Николов е най-младши по звание, защото въпреки вложените средства в неговото обучение и личните му усилия, е уволнен и репресиран по политически причини.

През 2008 г. по предложение на генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов – председател на СОСЗР, министър Николай Цонев произведе поручика Николов в звание капитан от запаса, а през 2009 г. го удостои с почетния знак на МО „Св. Георги“ – ІІІ степен.