Фигаро идва в Старозагорската опера

На 21 и 22 октомври, от 19 часа Старозагорската опера ще представи на своята сцена спектаклите на оперите „Севилският бръснар” от Росини и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт /спектакъл на Бургаската опера/. В две поредни вечери зрителите ще имат възможността да се забавляват и да станат съпричастни към сложните и непредвидими взаимоотношения между героите, в които  любимецът на Бомарше Фигаро ще разплете изпълнените с изненадващи интриги любовни истории и ще доведе комичните ситуации до щастлив финал. Моцарт или Росини? Необикновено преживяване с  творчеството на двама гении, избрали обединяващия сюжет от комедиите на френския драматург и комедиограф Пиер дьо Бомарше за либрето на своите опери. Не пропускайте срещата с две от най-жизнерадостните, най-веселите, най-привлекателните оперни произведения в цялата оперна литература. Малко са оперите, а още по-малко комичните, в които има толкова много любими арии, дуети и ансамбли... Музика, която превръща вечерта в усмивка! Домакин в историите на френския драматург Бомарше е чаровният бръснар Фигаро /Иван Кабамитов в ”Севилският бръснар”и Делян Славов в „Сватбата на Фигаро”/, който ви очаква, за да ви разсмее и с остроумните си и хитри номера да помогне на двама влюбени да бъдат щастливи.

През месец юли тази година италианският режисьор Игнацио Окипинти постави нова версия на операта „Севилският бръснар” от Росини в Старозагорската опера. Свеж и модерен прочит на познатото заглавие, в което на 21 октомври ще се включат Николай Моцов – в ролята на граф Алмавива, Десислава Стефанова ще изпълни ролята на Розина, басът Пламен Кумпиков ще се превъплъти в ролята на интриганта Дон Базилио, Евгений Арабаджиев ще бъде Доктор Бартоло, Нели Нечева – Берта и др., оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора. Диригент Андрея Тарантино от Италия, диригент на хора Младен Станев, концертмайстор Паулина Колева.

На следващия ден – 22 октомври, Бургаската опера ще гостува в Старозагорската опера със своя спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро” от Моцарт. Историята продължава  с участието на Йордан Христозов в ролята на граф Алмавива, Нона Кръстникова в ролята на Графинята, Илина Михайлова ще гостува в ролята на Сузана, Лина Пеева – Керубино, Марчелина ще бъде Маргит Бар от Австрия , Диман Панчев – Бартоло, Милен Динолов – Базилио и др., оркестър и хор на Държавна опера-Бургас. Диригент Андрия Павлич /Босна и Херцеговина/, режисьор на спектакъла е Павел Герджиков, художник Чавдар Чомаков, диригент на хора Невена Михайлова, пластика Гриша Роглев, концертмайстор Ваня Златева.

БИЛЕТИ ОНЛАЙН през сайта на Операта: http://www.operasz.bg/online/

БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР: южния вход на операта

Тел.: 042 622 431, 0885 509829

РАБОТНО ВРЕМЕ: 10.00ч.– 19.00ч.                            

ПОЧИВНИ ДНИ: събота и неделя

САЛОН НА ФОТОГРАФИЯТА - СТАРА ЗАГОРА `2015

СТАТУТ

Вече четвърта година Салонът на фотографията обогатява Културния афиш на Община Стара Загора. Провежда се през първата половина на месец ноември.

1. Цел на Салона

  да се представят идеи, проекти и реализации от областта на фотографията;

  да се създадат условия за контакт на участниците в Салона и гражданите;

  да се стимулира публичен интерес, медийна, обществена чувствителност и активност към фотографията;

  да се създаде възможност за творчески и критичен анализ на фотографските практики;

2. Организатор на Салона - Община Стара Загора

3. Условия за участие

Форумът е отворен за всички фотографи в област Стара Загора.

Всеки автор може да представи до 2 авторски произведения, създадени през последната година. Фотографиите се предават надписани на гърба с име на автора и заглавие.

Фотографиите да бъдат с размер до 50 х 70 см /вкл. и паспарту/

5. Селекция

Селекцията се извършва от четиричленно жури, което определя участващите фотографски творби в салона.

6. Награден фонд

За 1-во място парична награда 150 лева, плакет и грамота; за 2-ро място – 100 лева и грамота; 3-то място – 50 лева и грамота. На всички останали ще бъде връчена грамота за участие.

7. Допълнителни изисквания

За рекламиране и популяризиране на събитието е необходимо всеки автор да предостави: собствено име и фамилия, телефон за контакт и заглавие на творбата на e-mail: photographicsalonSZ@gmail.com

Условия и ред на участие

      Фотографиите се предават лично на: 26, 27 и 28 октомври (понеделник, вторник и сряда)  2015 г. от 10.00 до 18.00 часа, в галерия „Байер“,  ул."Либор Байер" № 1;

                      Журирането ще се проведе на 31 октомври 2015 г.;
      На 31 октомври 2015 г. след 16.00 часа, авторите могат да получат информация за допуснатите за участие автори на тел. 0884 06 25 17;

         Срок за получаване на неприетите за участие в Салона фотографии от 2 ноември /понеделник/ до 6 ноември /петък/ 2015 г., от 14.00 до 18.00 часа, галерия „Байер“,  ул."Лубор Байер" № 1;
       Откриване на изложбата: 2 ноември (понеделник) 2015 г., 18.00 часа, галерия „Байер”;

      Продължителност: до 15 ноември (неделя) 2015 г.

Мъжкият футболен тим на България също може да играе на стадион „Берое”

Стадион „Берое“ може да приеме мачове на “А“ националния отбор. В момента тече инспекция от УЕФА, която ще трябва да обяви дали спортното съоръжение в Стара Загора може да приема двубои от такъв ранг. Тази година се играха няколко мача на младежите от националния състав на стадиона под Аязмото.

Очаква се европейската централа да даде зелена светлина, което ще отвори още един стадион за мачове на националния тим. Заместник-изпълнителният директор на БФС Павел Колев придружава холандецът Рьомке Хостра, който е представителят на европейската централа. Той ще определи дали стадионът може да приеме двубои от такъв ранг.

Преди няколко дни стадион „Берое“ прие срещата на младежкия национален за победата над Армения с 2:0.

Официалният сайт на БФС също потвърди новината:

"Представители на УЕФА и Българския футболен съюз проведоха съвместна инспекция на стадион „Берое“ в Стара Загора за да бъде установено, дали съоръжението отговаря на съответните изисквания за провеждането на срещи от предстоящите световни квалификации. Инспекцията на стадион „Берое“ е част от стратегическия план на Българския футболен съюз за провеждането на мачове на националния отбор в различни градове от страната, който бе изготвен още преди Европейското първенство за юноши до 17 години, през месец май тази година.

От страна на УЕФА в инспекцията взеха участие Рьомке Хостра (Веню Мениджър) и Арно Саргсян (Стейдиъм Инспектър). Българският футболен съюз бе представен от заместник изпълнителният директор Павел Колев и Андрей Мединцев от Отдел „Международен“. Българският футболен съюз благодари за съдействието на ПФК Берое,  Община Стара Загора и  РДВР Стара Загора за оказаното съдействие по време на инспекцията", пише сайтът на БФС.

Българските военни пилоти са преживели не една криза

Преди десетина дни Министър-председателят Бойко Борисов проведе разговор с началника на ВВС генерал-майор Румен Радев веднага, след като беше уведомен за подадения от него рапорт за освобождаване от длъжност и от военна служба, съобщиха от правителствената информационна служба. Оставката на генерал Радев не беше приета, но въпросите около съдбата на военната ни авиация остава. Ресурсът на МиГ-овете (МиГ-29) ни се изчерпва, спешно решиха ремонтите на двигателите за шест самолета да поеме Полша, страната, която е единствената освен Русия, където може да се извърши тази дейност. Но проблемите остават – родните пилоти от ВВС нямат необходимия нальот, има реална опасност родното небе да се охранява от съюзниците ни от НАТО. Тук няма да търсим виновници, защото няма да останат невинни от управляващи в последните 25 години. Но това не е първата криза за българските военни пилоти. Историята познава още много критични периоди, въпреки че ние сме сред първите (италианците ни оспорват първото място), които са употребили самолети за военни цели.

След подписването на Ньойския договор на съюзническата контролна комисия са предадени 51 самолета, 113 авиационни двигателя, 76 самолетни картечници и много запасни части и инструменти. България няма право да има авиация, но строгите клаузи започват да се заобикалят в средата на 20-те години. Различни производители от Франция, Великобритания, Чехословакия, Полша и Германия предлагат свои самолети, както и държавни заеми за да стане възможна покупката им. Първоначално новите авиони са вземани, задължително, без да са с военно предназначение. Казанлъчанинът генерал-майор, Васил Бойдев, през 1935 година, става първия командващ на Въздушните войски. Той не е летец, а кавалерист, но няма български пилот с такъв голям чин и затова той ръководи тогавашното ВВС до 1941 година. Той прави и първата сделка за нужните за Въздушните войски машини с командващия на полските ВВС ген. Л. Райски. Закупени са различни модификации на PZL.43 "Czajka", полско производство.  

Приемането на първата партида 

става през 1937 година, на летище Божурище. В кадъра се вижда цар Борис ІІІ, ген. Васил Бойдев (до него, вляво), конструкторът Цветан Лазаров (зад тях), рапортува летецът Тодор Йорданов, а до него е полският офицер, който предава самолетите. Интересна е съдбата на част от тези герои. Умирайки царят се спасява от евентуалната сурова присъда на Народния съд. Ген. Бойдев по-късно е командващ на Пета армия в Македония (тогава в границите на Царство България), но подава рапорт за напускане на 11 август 1944-а, несъгласен с прогерманския курс на Регентството. Наследилият го начело на Въздушните войски генерал-майор, заралията, Димитър Айрянов (също кавалерист), излежава дългогодишна присъда в затвора, но вероятно е убит там, тъй като на семейството му казват, че е изчезнал безследно след пускането му на свобода. Бойдев минава по-леко, след войната той е интерниран в Троян, където пише спомени в края на 60-те години. Тодор Йорданов умира в Стара Загора, където живее след като е бил съден и лежал по лагерите. Работи само най-нискоквалифициран труд, като „доказан” враг на народа. Единствен Лазаров има по-добра съдба, който работи като конструктор и прави, след войната, своите най-добрите си самолети и става шеф на авиационния завод в Ловеч.  

PZL.43 "Чайка" в българските ВВС

От този самолет на 9 април 1936 г. България е закупила 12 броя. През април и май 1937 г. са доставени в България. Тези самолети са си спечелили добра репутация сред българските пилоти. На 31 март 1938 г. българското правителство е закупило нови 42 самолета, с условието на самолета да се монтира по-мощния двигател Gnome-Rhone 14N01. Тези самолети са с наименованието PZL.43A. Машините е трябвало да бъдат доставени в България в началото на август 1939 г. Въпреки договореностите налице е забавяне на доставката, като до края на август 1939 година са изпратени в България 36 самолета, а последните 6 броя, почти готови, не са изпратени, поради избухването на войната между Германия и Полша на 1 септември 1939 г.

Получените от Полша самолети са използвани от Въздушните на Негово Величество войски през Втората световна война. Като количество и модификация са разпределени както следва:

12 бр. PZL.43, доставени април и май на 1937 г.

36 бр. PZL.43A с двигател Gnome-Rhone 14N01, доставени през август 1939 г.

2 бр. PZL.43A, предадени от Германия пленени полски самолети през 1940 г., след тестване в техни лаборатории.

В различните източници PZL.43 е записан като PZL.43A. Модификацията с двигател Gnome-Rhone 14N01 вместо PZL.43A е записана като PZL.43B. Тук са възприети първите две обозначения, тъй като са записани в български и полски източници.

Самолетите са използвани като машини за обучение и от тях са комплектовани в зависимост от нуждите на военновременната обстановка различни подразделения в армията. Използвани са като разузнавателни самолети за борба с партизанското движение в окупираните части от Югославия. Разбити са няколко самолета при кацане и по време на експлоатацията им се изпитва остра нужда от резервни части за обслужване и ремонт. В Българските военновъздушни сили PZL.43 остава до началото на 1945 г., когато е прекратено използването им и са бракувани през лятото на 1946 година.

От Втората световна до края на Студената война

До избухването на Втората световна война родните летци използват различни модификации на „Арадо”, „Девоатен”, „Дорние”, „Авиа”, КБ, и други. Преди конфликта и след него Германия става основен доставчик, като ВВС се попълва с авиони на „Месершмит”, „Фоке Вулф”, „Физилер-Щорх”, „Юнкерс” и „Хайнкел”. 1945-а общо 239 самолета, в изправност и повредени са бракувани, а повечето от българските орли са уволнени и репресирани като…фашисти, въпреки че голяма част от тях са воювали и срещу Германия. На следващата година е подписано споразумение със СССР, с което започва доставката на над 300 самолета „Як”, „Пе”, „Ли” „Ту” и „Ил”. Започва и ударното обучение на нови военни пилоти. През 1951 година влизат на въоръжение и първите реактивни машини „Як-43”.

След края на Студената война постепенно, от над 200 самолета, в родните ВВС остават десетина, главно „МиГ-29” и „Миг-21”, чийто ресурс изтича догодина. Въпреки многократно заявените намерения на много правителства в последния четвърт век нови самолети за ВВС така и не са закупени. 

Ново издание на „Капитан Немо” вече е в разпространителската мрежа

Новото луксозно издание на „Капитан Немо“ от Жул Верн излиза в колекция „Върхове“. Ще може да си припомним приключенията, които станаха любими на поколения български деца. Новото му луксозно издание е богато илюстрирано от Петър Станимиров.
Жул Габриел Верн е роден през 1828 г. в Нант. Баща му Пиер Верн е виден адвокат, а майка му Софи Алт произлиза от семейството на корабостроители и морски капитани. Може би влечението към пътешествията и морето Жул наследява именно от нея. Жул е най-големият от петте деца в семейството.
Баща му Пиер се надява синът му да завърши право и да поеме по неговия път. Жул обаче от малък се увлича от пътешествията и корабите, а голямата му мечта е да стане моряк. Жул Верн обаче следва заръката на баща си и записва право в Париж. Там той е въведен в столичните литературните кръгове и се посвещава на писането. Силно влияние върху младия мъж оказват писатели като Виктор Юго, Александър Дюма и Едгар Алан По. Въпреки че завършва право, Жул не практикува тази професия.
В началото на писателската си кариера, преди да придобие световна популярност, той упражнява различни професии (писар, борсов посредник), за да осигури прехраната на семейството си. През тези трудни години той продължава да пише и през 1863 г. излиза романът му „Пет седмици с балон“. Книгата се радва на огромен читателски интерес и носи популярност на Верн. След 1863 г. той се посвещава изцяло на писането, а романите му придобиват популярност по целия свят.
Днес Жул Верн се нарежда сред най-четените автори на романи. Според статистиката на ЮНЕСКО романите му са превеждани на 148 езика. Жул Верн е автор на 65 романа, а също на пиеси, либрета за опери , разкази и повести. Смята се Жул Верн е един от създателите на жанра научна фантастика. Въпреки че няма научно образование, Жул Верн внимателно проучва научните факти и теории, а също и научните достижения на своето време. В романите си той успява да предвиди достижения в областта на науката, направени десетилетия по-късно. През 1871 г. Жул Верн се установява в Амиен, където остава до края на живота си. Писателят си купува яхта и посвещава част от времето си на пътешествия. Умира през 1905 г. в Амиен.
„Капитан Немо“ излиза през 1870 г. Романът е познат и под заглавието „20 хиляди левги под водата“. Главни герои в романа са френският професор по естествена история Пиер Аронакс и прислужникът му Консей, които участват в преследването на огромен полярен кит на борда на американския кораб „Абрахам Линкълн“. Впоследствие се оказва, че нарвалът всъщност е подводница „Наутилус“, конструирана и построена от капитан Немо и неговия екипаж. За проф. Аронакс и спътниците му започва едно необикновено околосветско пътешествие.
Преводът на книгата е дело на Константин Константинов.

Българка е най-добрия преводач на скандинавска литература

Българка стана най-добрият млад преводач в света на скандинавска литература. 30-годишната Ева Кънева беше отличена за десетките си преведени книги.

На 30 години с над 30 преведени книги от норвежки, шведски и датски на български език, Ева Кънева се "запалва" по превода, след като завършва „Скандинавистика”.

 "Това ми доставя удоволствие, обичам да потъвам в литературните светове, от малка обичах да чета с часове, за мен това е професия мечта", разкри тя пред bTV.

 Професията на преводач е самотно занимание, разказва Ева. Отдала му се е изцяло - изкарва си хляба само с това. Превежда класическа, съвременна криминална и детска скандинавска литература.

 „За всеки преводач е трудно да жонглира между различните стилове, защото стилът на автора е най-голямото предизвикателство в нашата професия", допълва Ева.

Талантът й не остава незабелязан. Тази година печели награда на фондация "Васа Ганчева", а след това и награда за най-добър млад преводач на скандинавската организацията "Норвежка литература в чужбина".

Владеенето на чужд език събира Ева и съпруга й. Двамата се запознават на училищна олимпиада по немски. Тя вече е преводач, а той - учител, поет и фотограф.

Ева я очаква триседмичен престой в дома на литературата в Осло като част от наградата й за най-добър преводач от скандинавски езици. След няколко месеца й предстои и още една, най-вълнуващата награда - да стане майка.

Със симфоничен концерт отбелязват 150 години от рождението на композитора Сибелиус

През 2015 година световната музикална общественост отбелязва 150 години от рождението на големия финландски композитор и педагог Ян Сибелиус. Към честванията в Годината на Сибелиус, Старозагорската опера ще се присъедини с концерт, посветен на великия финландски симфоник, който с творчеството си успя да осъществи органическата връзка между финската национална музика и достиженията на световната музикална култура. За да си извоюва заслужено световно признание на най-видния композитор от страните на Севера, заедно с Григ.

На 14 октомври, от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще прозвучи грандиозната Втора симфония на Ян Сибелиус в изпълнение на Оркестъра на Държавна опера-Стара Загора под диригентството на именития американски диригент Дъглас Майер. В първата част на концерта публиката ще се наслади на бисерни извадки от световната музикална съкровищница - Увертюра от операта „Риенци" на Вагнер и Концерт за пиано № 2 в сол-минор оп. 22 от Камий Сен-Санс с гост-солист пианистката Сьонг Ян Сух от Южна Корея.

ЯН СИБЕЛИУС (08.12.1865 - 20.09.1957) е финландски композитор и педагог. Учи композиция в Хелзинкската консерватория при M. Вегелиус - пионер на финландската народна музика. В годините 1889-1891 продължава обучението си в Берлин с A. Бекер и във Виена - с Робърт Фукс и Карл Голдмарк. След завръщането си в родината той ръководи клас по теория на композицията и цигулка в Консерваторията, а след това благодарение на държавната стипендия може да се посвещава изцяло на творчество. От 1904 г. живее и работи в гр Ярвенпаа, близо до Хелзинки.

През 1892 г. в Хелзинки се състои дебютния авторски концерт на Сибелиус, в който прозвучава първата от неговите симфонични поеми "Kullervo", която ознаменува раждането на финландския национален романтичен музикален стил. През следващите десетилетия до Първата световна война, музиката на Сибелиус получава пълно признание в страната и чужбина, като особено добре се приемат симфоничните поеми по теми от финландската народна поезия, разкази, митология и епоси ("Туонелски лебед", "Финландия") и симфонии, цигулковия концерт, "Тъжен валс" (от музиката към пиесата "Куолема" от Ярнефелт). Музиката на Сибелиус е привлекателна със своя северен колорит, смел и сдържан патос, непосредствена чувственост, цветност и мелодичност.
След края на войната, в резултат на подема на анти-романтичните и съвременните музикални тенденции, музиката на Сибелиус за кратко губи своята значимост в Европа, на границата на две епохи. Неопределеността на неговите позиции като артист се отразява и на творческата активност на Сибелиус. Последните големи от неговите творби - 6-та и 7-ма симфонии и симфоничната поема "Тапиола" - са написани в началото на 20-те години. След 1929 г. Сибелиус почти не е писал. С течение на времето, музиката му отново придобива огромна популярност.

Музиката от Сибелиус има огромно значение за родината му Финландия - той е автор на първите значими творби в национален стил. Симфоничните поеми на базата на финландските национални теми, написани от ръката на един талантлив майстор, са възторжено приети от неговите сънародници и предизвикват голям интерес към финландската култура в останалата част на света. За творческата индивидуалност на Сибелиус е характерно, че композиторът черпи вдъхновение от народни приказки, но почти не ползва фолклорни цитати. Елементи на финландските народни песни се появяват в музиката му в творчески развит вид.

Извън Финландия, едни от първите ценители на таланта на Сибелиус са руските музиканти. Духовната близост на основата на споделени ценности и идеали определя дългогодишното приятелство на Сибелиус с Римски-Корсаков, Глазунов и други видни представители на руската музикална култура.

Сибелиус е автор на седем симфонии (1899-1924), пиеси за цигулка и пиано (над 50) за пиано (130); балета-пантомима „Скарамуш" (1922 Копенхаген); кантатно-ораториални творби за солисти, хор и оркестър - симфония „Кулерво" (1892); кантатата „Роден край", сюитата „Леминкаинен" (4 легенди, 1893-96), симфонични поеми, в това число „Сага" (последна редакция от 1901), „Пролетна песен" (1894), „Финландия" (1899), „Дъщерята на Севера" (1906), „Нощно надбягване и изгрев на слънцето" (1907), „Тапиола" (1926). Едни от най-популярните произведения на Сибелиус са Концерт за цигулка и оркестър (1903; 2-ро издание 1905) и "Тъжен валс" (от музиката към пиесата на "Death" от A. Ярнефелт). Сибелиус оставя богато наследство от хорови произведения, над 100 романса и песни, музика за театрални продукции (в т. ч. под формата на оркестрови сюити) и др.