Яворово гласува да напусне Чирпанска община

80% от имащите право да гласуват на референдума за отделянето на село Яворово от община Чирпан и присъединяването му към община Стара Загора са упражнили вчера своя вот. Това са 386 избиратели от вписаните 478 гласоподаватели в избирателните списъци. 346 от бюлетините са „ЗА” отделянето, а 22 са „ПРОТИВ”, 18 са недействителните гласове. Изборният ден започна в 6.00 часа, както е по закон и приключи в 19.00 часа, без нарушения. Общинската комисия отчита резултатите от гласуването пред централната комисия за местните референдуми в срок от 48 часа от предаването на секционния протокол. При положителен вот областният управител на Стара Загора е длъжен в едномесечен срок да внесе писмен доклад в Министерски съвет относно исканата промяна. Кабинетът приема решение, с което предлага на президента да утвърди исканата промяна.

Издават "Сбогом на оръжията" с всички чернови на Хемингуей

Ърнест Хемингуей (1899 - 1961) признава, че е пренаписал 39 пъти края на знаменития си роман "Сбогом на оръжията", съобщи ИТАР-ТАСС.

Това писателят признава в интервю от 1958 г. пред нюйоркско литературно сп. "Парис ривю".

Както изясни неговият внук Шон Хемингуей, който внимателно изследвал ръкописи в президентската библиотека "Кенеди" в Бостън, различните варианти на края на романа всъщност са 47.

Някои от тях включват едно-две кратки предложения, а други - няколко абзаца. Всички те ще бъдат събрани в новото издание на романа, което ще бъде публикувано от издателството "Саймън енд Шустър" следващата седмица, пише БТА.

В. "Ню Йорк таймс" писа, че новото издание с 330 страници ще включва също чернови за романа и съставения от Хемингуей списък с варианти на заглавието му. Писателят е размишлявал над заглавия като "Любов по време на война", "За раните и други неща", "Очарование". Последното било собственоръчно зачеркнато от писателя.

Смятам, че за хората, които се занимават литература, ще е интересно да проследят процеса на създаване на това велико произведение, отбеляза Шон Хемингуей, който е куратор за древногръцко и древноримско изкуство в нюйоркския музей Метрополитън.

Тези варианти на края на романа разкриват реда на мисли на писателя, допълни синът на Хемингуей - Патрик. Ако авторът бе избрал друг вариант, романът можеше да е по-тъжен или по-оптимистичен. Писателят обаче решил да завърши епичната история за войната и любовта безпристрастно - главният персонаж напуска болницата под дъжда.

Книгата "Сбогом на оръжията" е публикувана за пръв път през 1929 г. и разказва за любовта на фона на Първата световна война.

Романът до голяма степен е автобиографичен - Хемингуей служел на италианския фронт, бил ранен и след това настанен в болница в Милано, където имал романтична връзка с медицинска сестра. 

Римувана мимолетност

Той имаше талант в изкуството и литературата. Всъщност беше най-световно неизвестния писател (талантливите хора са мързеливи, а за гениалните това важи с още по-голяма сила), защото всъщност не пишеше! Искаше да бъде най-добрия, да измисли нов жанр, но тази идея се нуждаеше от сериозно обсъждане, затова не бързаше. Въпреки че осъзнаваше своето безсилие в римите по душа бе поет (и в добавка красавец, затова към труда той питаеше безподобна ненавист – както е казал класикът)! Досега най-често се изявяваше като критик, в смисъл че остро разобличаваше и осмиваше безплодните опити на мнозинството, което злоупотребяваше писмено със словото. Въпреки това към майсторите на перото изпитваше неблагородна завист (това чувство е най-срещаното сред пишещото братство), като на някои, които му допадаха, въпреки всичко, отдаваше заслуженото признание.

Безброй сюжети се рояха в главата му, някои запомняше, други му се изплъзваха като рибки в лапите на несръчен котарак. Все се канеше да започне да пише и все отлагаше, докато идеята узрее напълно.

Веднъж обаче наруши това свое правило и написа първото си произведение, нескопосано и в рими, може би защото беше пийнал или просто бе за кратко озарен от музите (друг път къде по-пиян не бе написал нито ред) – една римувана мимолетност. На всичкото отгоре, съвсем неочаквано и напук на традициите сред пишещите, представяте ли си, получи хонорар за своето произведение. Ето как стана всичко:

Купонът бе край язовира и нашият проектописател отиде зареден с добро настроение. Както често се случва, когато се съберат много, непознаващи се един друг хора и тук припламнаха веднага искрите на гордостта и нетърпимомостта. Мнозина се изживяваха като таланти в различни области, а да се съберат толкова природнонадарени си е риск. Организаторите компенсираха липсата на разбирателство с доставката на стабилни количества плодов сок – ферминтирал и дестилиран, със сносно качество. Затова и бурята се поотлагаше във времето…

Един досадник себичен и словоблудец се лепна за нашия човек и започна на му досажда с творческите си произведения. Бил, моля ви се – поет. А това е най-лошия вариант, изчерпвайки търпението на нашия герой и той не му остана длъжен. Пишман-поетът обаче се хвалеше и с постижения – имал цели три стихосбирки, самофинансирани от него, като книжките сега отлежаваха в мазето на блока, в който живееше „творецът”.

-Имам три стихосбирки – палеше се единият.

-„И хората, ще почнат да разбират, какво в словата ти намират. Ще сложат книжката на лично място – в клозета, на лавицата, от дясно”! – контрира кандидат-майсторът на литературното поприще (накратко ще го наричаме просто майстора, за удобство).

-Мразя те! – затъжи се пишман-поетът. Това ти ли го измисли?

-Не, то е от един от най-добрите поети които познавам – Никодим Пещеров. Но, той вече не пише поезия, въпреки майсторството си, даже вече въобще не пише.

-Знаех си, сам нищо не може да римуваш, но завиждаш…

-Не, поезията изглежда най-лесния и достъпен жанр и затова ти и тебеподобни се упражнявате в словоблудство! Всъщност почти съм сигурен, че не може да ми кажеш какво е хорей и ямб, сигурно си мислиш, че хекзаметър е мерна единици за измерване на обем на стихосбирката…

-Знам, но няма да се унижавам и да ти позволя да ме препитваш – рече обиденият поет, който всъщност послъгваше, защото имаше твърде неясна представа за тези понятия.

-Не драги, обикновеното римуване е лесно занимание дори и за най-големия простак. И мога веднага да ти го демонстрирам – заяде се майстора, отпивайки яка глътка.

-Добре – настръхна стихописецът – искаш ли да хванем бас и да те видя какво ще сътвориш за пет минути?

-Готово, рече майстора, даже и темата ти предлагам да определиш, а околните ще бъдат арбитър. И веднага изтръпна, защото ако бе той на мястото на своя съперник в този импровизиран поетичен дуел, би дал съвсем невдъхновяваща тема, например – ода за ядрената безопасност и връзката и с проблема с бездомните кучета…

- Ех – въздъхна стихоплетецът – най-често срещаната и трудна тема е любовта. Напиши нещо за нея и връзката и с поезията.

Майсторът облекчено извика няколко от участниците в купона за жури, съперникът му взе часовник и дуела започна. Докато единият пишеше, другия предчувствайки, че резултата няма да е добър за него. На третата минута, по-точно за 3,17 минути бе готово следното произведение, което нямаше заглавие, но ние за удобство ще я озаглавим, както е името на разказа:

      РИМУВАНА МИМОЛЕТНОСТ

Бях аз прозаик заклет, но превърнах се в поет.

Щом край мене мина ти, с най-разкошните коси…

Не вървиш, а сякаш плуваш и със вятъра танцуваш,

но къде отиде ти – не видях съвсем уви…

Ето, пак съм прозаик и с уверен крача лик.

А поезията май – вижда вече своя край!

Уважаемото жури единодушно обяви стихчето за класическо, а посърналият стихоплетец унило тръгна да купи още питиета…

Автор: Лукавиян

„Бумеранг” е книга, предричаща тежки времена за Европа

Всички са наясно с кризата – че тя е факт и че в много отношения не само не е приключила, но дори има зловещите тенденции да се засили. Сензационният „Бумернг” на Майкъл Луис ни показва как механизмът на финансовия крах работи – в ущърб на сигурността и в полза на всеобщата гибел. Картината, която е обрисувана от този зловещ, но важен бестселър е последно предупреждение, а не садистичен ултиматум. Затова и надеждата, че повече хора ще се запознаят отблизо с проблема, търсейки алтернативи и изход, може да се окаже спасителната светлина в тунела.

Добре дошли в Европа – новия Трети свят. Старият континент е мястото, на което сякаш е отредена мрачна икономическа съдба. Тези, които имат смелост да погледнат трагикомичната реалност в очите, могат да придружат американския автор на бестселъри Майкъл Луис, който след феноменалния успех на „Големият залог: Машината на Страшния съд отвътре“ удря отново право в десетката с „Бумеранг“ – историята на една споделена от всички ни и обезпечена с леснодостъпни кредити общоевропейска лудост. „Европейци сме, ама не съвсем“ – това важи не само за българите; в настоящия хаос националният характер на затъналите в блатото държави се оказва далеч по-важен от политическите и икономически мерки за преодоляване на кризата...

Ето и няколко фрапиращи примера, обрисувани в „Бумеранг” и очертаващи плашещите характеристики на Европа и нейните изграждащи я компоненти: Исландия – там, където рибарите стават инвестиционни банкери, а на въдицата им (без стръв!) се хващат всички; Гърция – държавата, която похарчи за броени години пари за десетилетия напред; Ирландия – строителите на илюзорни мечти, където днес се ширят единствено от истински по-истински елфи (без грам шега!); Германия – тези, които чинно плащат за цялото това безобразие, пътьом удивлявайки се колко безкрайна е наистина човешката алчност и невъздържаност... Към тях можем да прибавим като някаква надвисваща, неизбежна, но и някак естествена прелюдия към близкото ни бъдеще: поглед към САЩ, където за малки и големи общини американската мечта е всъщност пътят към Ада.

„Бумеранг” е кратка, ясна и изключително наситена книга, написана блестящо със стил, който едновременно анализира болни теми, но без да разтяга локуми. Едва ли книгата би имала както този успех, така и този ефект, ако не бе написана от истински професионалист. Луис е американски журналист, редактор на „Vanity Fair” и автор на редица публицистични творби, до една неоспорими хитове. Сред тях издавани на български са „Играчите на Уолстрийт: Покерът на лъжците“, „NEXT: Бъдещето се случва днес“ и гореспоменатата „Големият залог: Машината на Страшния съд отвътре“. Oще с излизането си „Бумеранг“ зае първа позиция в класацията за най-продавани книги на Amazon.com и се утвърди като една от най-адекватните икономически диагнози на съвременния финансов свят.

Магьосникът от Оз възкръсва в нов проект на „Дисни”

Първият официален постер на филма "Оз: Великият и могъщият" ("Oz The Great And Powerful") се появи в интернет, предаде БТА.

Мащабната продукция, чиято премиера е обявена за 8 март 2013, е на киностудията "Уолт Дисни".

С режисурата се е заел Сам Рейми. Главната роля, която в началото бе предложена на Робърт Дауни младши, ще е изпълнена от Джеймс Франко. Мила Кунис ще се превъплъти в Теодора, която по-късно се превръща в Злата вещица от Изтока. На Джон Райли е предложено да пресъздаде образа на помощника на Вълшебника от Оз. Въпреки че в началото Рейми искаше Хилъри Суонк да изиграе добрата вълшебница Глинда, стана ясно, че в нейния образ ще се превъплъти Мишел Уилямс.

Сюжетът на "Оз: Великият и могъщият" се гради около млад илюзионист, който с въздушен балон попада във вълшебна страна.

Там той се оказва въвлечен в битка между вълшебници, които се борят за контрол над страната. По-късно илюзионистът се превръщав прочутия Вълшебник от Оз, описан от Лиман Франк Баум в едноименната книга.

Вече са ясни десетте български филма, които ще получат финансиране за късометражен филм в размер на 2500 лева. Отличията се дават на феста “В Двореца”.

По време на пичинг сесия 20 млади кинотворци трябваше да представят своите проекти за кратък филм. 10 от тях успяха да убедят журито, че техният проект е именно този, който трябва да спечели. На 5 и 6 юли спечелилите ще имат шанс да представят проектите си и пред представители от световната кино индустрия за допълнително финансиране или ко-продуценство.

Победителите – проекти са “25 минути до края” на Тео Чипилов, анимационния „Адаптопод” на Руслана Кожухарова, „Америка” на Владо Ковачев, „Auf Wiedersehen” на Еди Шварц и Йордан Петков, “Китайски квартал” на Петър Крумов,
“Последният човек” на Неда Кирилова, “Пробойни” на Слава Дойчева, “Другото полувреме” на Искрен Красимиров, “Отличникът” на Павел Веснаков и “Брулени хълмове” на Калин Георгиев.

Новата, четвърта „Ледена епоха” ще показват през март 2013-а

Продълженията имали кармата да са по-слаби от оригинала? Не и когато говорим за най-успешния анимационен продукт на "Фокс" и студиото Blue Sky. С общи приходи от близо 2 милиарда долара (като всяка от първите 3 части е по-доходоносна от предишната) "Ледена епоха" поддържа постоянно качеството и - очевидно е - интереса на публиката.
Четвъртата серия идва, подгрявана отново от незабравимата катерица Скрат. С все лакомията си и проклетия жълъд, който преследва от праисторическо време, тя продължава да причинява геоложки катаклизми. Този път континентите се разделят, за да образуват днешната карта на света (оглеждайте се за крайно смешната трактовка на легендата за Атлантида). Това поставя в опасност семейството на мамута Мани. Той вече има не само съпруга, която се мисли за опосум, но и китна дъщеричка на име Прасковка, която му пробутва пубертетски номера. В тази тежка семейно-геоложка ситуация Мани се оказва върху самотно плуващ леден блок заедно със своите стари приятели Диего - саблезъбия тигър, и противния ленивец Мани, този път придружен от беззъбата си баба. Те се изправят срещу банда пирати. На Диего предстои да срещне любовта, а на бабата - да завъди необикновен домашен любимец...
Филмът отново предлага много хумор, свежи картинки и развлечение за деца от всички възрасти. Както и третата серия, е в неизбежното напоследък 3D - гарантиращо по-големи приходи с по-високите цени на билета. Режисьорът ветеран за поредицата Карлос Салдана този път е отстъпил мястото си на Майк Търмайер, с когото работиха над "Ледена епоха 3", и Стив Мартино. Непроменени обаче са гласовете зад любимите праисторически герои - Рей Романо, Джон Легуизамо, Денис Лиъри за оригинала срещу Христо Мутафчиев, Георги Тодоров и Николай Урумов за нас. Новите попълнения са все певици. Дженифър Лопес е удачно избраната за САЩ Прасковка, младата Весела Бонева дава закачливо настроение на подрастващата мамутка. 

При пътен инцидент автомобилът самостоятелно ще изпраща сигнал на телефон 112

Предложението бе одобрено от евродепутатите по време на пленарната седмица в Страсбург.

На 3 юли в Страсбург евродепутатите приеха резолюция, призоваваща за задължително въвеждане на системата eCall до 2015 на територията на целия ЕС.

Предвижда се до 2015 г. всички нови автомобили да бъдат снабдени с устройства със системата eCall, които да сигнализират спасителните служби за пътни инциденти автоматично, използвайки обществената система за спешни повиквания 112.  В случай на тежко пътно-транспортно произшествие от автомобила, който е оборудван с eCall система, ще се задейства автоматично повикване към телефон 112.  Системата ще предоставя информация за местоположението и посоката на движение на катастрофиралия автомобил, дори и пътниците да не са в състояние да установят гласов контакт с оператора. Така спасителните служби ще могат да пристигат по-бързо и по този начин ще бъдат спасени човешки животи и ще намалее сериозността на нараняванията. Едно от големите предимства на тази система е, че се преодолява езиковата бариера и системата ще може да действа ефективно във всяка една страна-членка. В резолюцията на ЕП се предвижда и защита на личните данни. Изрично се отбелязва, че технологията не трябва да се използва по никакъв начин за наблюдаване и проследяване на движенията на дадено лице или за определяне на местонахождението му, освен ако то не е участвало в пътнотранспортно произшествие. Също така, тази обществена услуга следва да бъде задължителна и безплатна за всички шофьори в Европа, независимо от марката на превозните средства.

Необходимата технология вече съществува и за нея има приети общи ЕС стандарти. Резолюцията предвижда публичната система за спешни повиквания да бъде вградена във всяко превозно средство, произведено след 2015. Държавите-членки и операторите на мобилни мрежи следва да приложат мерките за въвеждане на eCall най-късно до края на 2014г. С тази резолюция евродепутатите призовават Европейската комисия да внесе законопроект, с който да направи системата eCall задължителна за всички страни-членки от 2015 година.

“Тази технология е жизненоважна за гражданите на ЕС. Тя би спомогнала за значително намаляване на жертвите и тежките наранявания в следствие на пътни инциденти. Затова бих призовала ЕК да вземе предвид предложението на парламента и да внесе възможно най-скоро законопроект за задължително въвеждане на системата еCall. Надявам се, че ще бъде проявена нужната отговорност и от страните-членки, и от мобилните оператори, и от производителите на автомобили и системата ще проработи ефективно в целия ЕС през 2015г. Това би било от изключителна полза за нашето собствено спокойствие и сигурност”, сподели българският евродепутат Илиана Иванова, която е ангажирана с въпроса за пътната безопасност от миналата година. Тогава тя, съвместно с българският министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и отдел “Пътна полиция”, организира национална кампания за пътна безопасност “Всички ние на пътя – звездата си ти”.