Земеделците задължително да имат застраховки обсъждат в агроминистерството

Земеделците да бъдат задължени да застраховат продукцията си, искат от агроминистерството. Предложението идва след наводнението в с. Бисер, което отново повдигна въпроса за превантивните мерки срещу бедствия. Предвижда се стопаните да плащат минимални суми, за да е по джоба им застраховката - например 0.50 лв. на дка. Изискването ще е задължително за всички, които имат право на финансово подпомагане.
"Площите в България, които подлежат на подпомагане, са около 30 млн. декара. Ако тази площ бъде застрахована с 50 ст. на декар, ще имаме фонд от 15 млн. лв.", коментира пред "Дарик" агроминистърът Мирослав Найденов. Той посочи, че е възложил на експерти да подготвят такава схема още преди наводнението, което унищожи реколтата, а над 100 селскостопански животни бяха удавени. По думите на Найденов държавата е длъжна да помогне финансово на фермерите в този случай, дори и да не са застраховани, защото причината за бедствието е скъсана стена на язовир, а не природно явление.
Още през 2010 г. земеделският министър повдигна темата за задължителните застраховки на земеделската продукция, но законодателни промени така и не последваха. Сред най-обсъжданите мерки за защита на населението при природни бедствия са т.нар. катастрофични пулове. В тях се трупат пари, които се изплащат на пострадалите след наводнения, земетресения и др. Такива пулове работят в Турция и Румъния.

„Бунтът на безименните” от Аугусто Кури

Излиза втората книга от поредицата „Продавач на мечти”

„Бунтът на безименните” от Аугусто Кури е продължение от поредицата „Продавач на мечти”, което може да бъде четено самостоятелно. Книгата е вдъхновяваща и освежаваща – изключително подходяща за сивотата на зимните дни. Романът ще бъде в книжарниците от 20 февруари

„Бунтът на безименните” ни среща отново с продавача на мечти. Първата част „Призванието” ни запозна със загадъчния мъж, който насърчава хората да търсят най-важното в живота: същността на човешката душа.

С притчите си мистериозният мъдрец продължава да вдъхновява всеки, загубил посоката към щастието. В очите на другите той е странник, но неговите думи подтикват слушателите му да спрат за миг забързания бяг на ежедневието и да обърнат поглед към себе си. Помага им да отворят съзнанието си и да преосмислят живота си. Показва им празното съществуване, обусловено от рутината, загубата на индивидуалност, липсата на вдъхновение и пълноценни емоции.

В „Бунтът на безименните” продавачът преобръща представите на обществото. Заедно с учениците си – ексцентрични, объркани и сложни личности, той провокира онези, които го слушат, да се замислят за бъдещето си. Във време, в което хората са предвидими, лишени от изобретателност, без емоционален заряд, оплетени в мрежите на ежедневието, повтарят едни и същи клишета, той разкъсва веригите на несъзнателното съществуване и развихря умовете.

Мъдрият странник изтъква огромната сила на всяка една индивидуалност. Той показва, че обществата са съставени от безименни герои, които са далеч от медийните прожектори, но въпреки това са истински продавачи на мечти. Между тях са потиснатите хора, които, макар и сломени от изгаряща болка, с достойнство понасят своите емоционални зими; неспокойните, които заровени в тревогите си, мечтаят за дни на покой; онкоболните, които като воини се борят за живот и правят всеки свой ден незабравим; родителите, които съсипват телата и ума си, за да издържат и образоват децата си; учителите, които с ниските си заплати, без публично признание, преместват планини, за да научат учениците си да мислят; самите ученици, които като немощни донкихотовци вярват, че ще променят света, без да знаят, че всъщност растат в закостеняло общество, често сляпо за нови идеи; служителите в канцеларии и фабрики, които имат вълнуващи истории, но никой не ги забелязва, освен ако не предизвикат скандал. Всички те са продавачи на мечти.

Извеждайки на преден план тези невидими хора, мъдрият странник разкрива, че историята на всяка личност е изумително комплексна и всяко човешко същество представлява сандък, пълен с тайни – дори когато сме слепи, за да ги видим.

Вълнуващ и вдъхновяващ, този роман ни насърчава да строим мостове между миналото, настоящето и мечтите за бъдещето, да признаваме собствените си грешки и да приемаме другите, каквито са. Учи ни да опитомяваме призраците, които смущават съзнанието ни и отнемат радостта от живота. Подтиква ни да бъдем продавачи на мечти!

За автора:

Аугусто Кури е бразилски психиатър, психотерапевт, учен и писател. Книгите му са публикувани в повече от 50 страни. А в родната си Бразилия той е най-продаваният автор за последното десетилетие. В Китай Кури е номиниран за най-добър чуждестранен писател, а в Португалия са организирани читателски групи, които дискутират книгите му. Сред най-запалените му фенове е световноизвестният футболист Кака.

Кури прави изследвания върху изграждането на интелекта, работата на мозъка и функцията на мислите. Той разработва мултифокална теория за функционирането на ума и процеса на изграждане на мисълта.

През 2008 г. към Института за изследване на интелигентността в Португалия, е създаден научен център на негово име. 

Все повече младежи практикуват рафтинг у нас

Под надслов „На каяк с нас :)“ Българското каяк общество организира на 16 февруари годишното си парти, обединяващо всички привърженици на спортовете, практикувани в бързи води. По традиция бяха отбелязани най-значимите събития от изминалата година с прожекции на кратки филми и снимков материал за изминалия сезон.

През 2011 г. БКО затвърди практиката си да организира курсове за обучение и събития, свързани с развитието на каяка в България. Бяха привлечени нови привърженици и ефективно се работи за популяризирането на този спорт сред най-малките. Тъй като именно те ще поемат в бъдеще щафетата в каяка, младите попълнения бяха основният акцент на партито.

Посрещаме 2012 г. с хубава и стабилна зима, което е гаранция, че активният сезон за спускане в бързи води ще е дълъг и ползотворен. През изминалата 2011 г. снегът в планините беше критично малко и това доведе до маловодие в реките, което се отрази на каяка и съкрати сезона и спусканията по повечето традиционни трасета.  Въпреки всичко това не попречи на ентусиастите да извлекат максимума и да оползотворят сезона. Маловодието ни накара отново да се замислим до каква степен сме зависими от природата и че липсата на вода не е проблем само на любителите, спускащи се по буйните води на реките.

След традиционните походи на каякарите в съседни страни и по-далечни европейски дестинации установихме, че и там маловодието не ги е пощадило. Реките са главните артерии на живота и всички сме зависими от тях независимо дали ги ползваме за хоби или за питейна вода. Затова приобщаването на хората към идеята за съхраняване и опазване на природните дадености съпътства всички дейности на каяк обществото. 

Наблюденията показват, че реките и каньоните им са последните незасегнати пряко от развитието на комуникациите и другите продукти на съвременната цивилизация места. За времето на своето съществуване БКО успя не само да реализира и утвърди политиката си ежегодно да организира събития с цел привличане на нови привърженици на спортовете, практикувани в бързи води, но и при всяка възможност да запознава хората със значението на реките за нас.

БКО уверено следва целите и амбициите си да развива каяка, въпреки че стопанисването на водоемите в България е занемарено и това затруднява достъпа до тях. Този факт каяк обществото отразява и се опитва да промени.

Интересът към каяка в България все повече се увеличава, въпреки че заради специфичната екипировка този спорт е по-трудно достъпен. През изминалата 2011 г. БКО успешно организира няколко събития, които осигуриха по-добър достъп до него.

Българското каяк общество провежда и курсове за обучение и по всичко личи, че това е най-добрият начин за популяризиране и привличане на нови хора. Планират се и редица други дейности и събития за 2012, сред които създаване на по-добро взаимодействие с общините, работа по проекти, свързани с подобрение на  условията в някои реки, организиране на фотоизложба и други.

През 2011 г. се увеличи и интересът на по-малките към каяка, които се включиха в надпреварите на Националния събор по каяк в бързи води. Децата винаги са били символ на надежда и носят своето малко огънче и непредубеденост към всичко, в което се включват. Децата са и отговорност – както физическа, така и морална, и Българското каяк общество ще търси през 2012 г. начини, с помощта на които да направи каяка по-достъпен за тях. 

Хитовият „Петел с вино” с Финци младши на режисьорът Тил Швайгер прожектират и у нас

Тил Швайгер, Санчо Финци и Томас Зиклер пристигат у нас на 10-ти март, за да представят филма, събрал над 4 милиона зрители „Петел с вино”.

Прожекцията ще е част от 16-ото издание на София Филм Фест. Тил Швайгер е един от най-успешните немски актьори, който успява да пробие в Холивуд и да привлече вниманието на Куентин Тарантино.

Името му се свързва с някой от най-успешните немски продукции от последното десетилетие на ХХ и първото на XXI век. Определят актьора като една от малкото немски звезди в съвременното кино. През 2009 г. три от филмите с негово участие надхвърлят 2 млн. зрители всеки и проучване показва, че няма друг немски актьор през последните 45 години, който да е привлякъл повече публика пред екрана.

През последнините години Тил Швайгер се снима в много американски продукции, които редува с ангажиментите си в Германия. Гледали сме го като сержант Хюго Щиглиц в „Гадни копилета” на Тарантино, като граф Калиостро в най-новата екранизация по „Тримата мускетари”, като нетърпелив татко в една от сюжетните линии на романтичния „Новогодишна нощ”, а скоро може да го видим и в екшън комедията „Шпионски свалки”.

У нас Швайгер ще представи режисьорския си проект „Петел с вино”, където другата главна мъжка роля се изпълнява от българина Самуел Финци.

„Петел с вино“ („Kokowääh”) успа да привлече повече от 4 милиона зрители в Германия и разказва историята на сценариста Хенри, който има проблеми в личния и професионалния си живот. Неочаквано той получава фантастично предложение – да напише сценарий по бестселъров роман заедно с бившата си приятелка Катарина, любовта на живота му.

Точно тогава във всекидневието му нахлува 8-годишната Магдалена, плод на флирт за една нощ. Но не само Хенри е шокиран. Тристан, който в продължение на 8 години е смятал, че е биологичният баща на Магдалена, също трябва да приеме истината...

„Автобусни превози” спря две линии в Стара Загора

Извънредни автобуси пускат за Задушница

От 11 февруари в нарушение на сключения договор фирма „Автобусни превози” ООД едностранно прекрати обслужването на автобусна линия № 34 кв. „Железник” – Телевизионна кула” и автобусна линия № 23А стадион „Берое” – кв. „Дъбрава”, съобщават от община Стара Загора. Тихата война на основния превозвач в града на липите продължава от години и това не е първото неизпълнение на поетите от нея ангажименти. Транспортната фирма бе приватизирана, но единствената последователна политика от нея е да изнудва общината за допълнителни средства, без да изпълнява поетите  по приватизационния договор ангажименти.

Поради създалата се кризисна ситуация администрацията, от 16 февруари осигурява безплатен транспорт за своя сметка за пътуващите по двете автобусни линии.

Микробусът за кв. „Дъбрава” ще тръгва както и досега от стадион „Берое” в следните часове: 8.00 ч., 13,20 ч. и 16,50 ч.

Микробусът за Баритна мина и Телевизионната кула ще тръгва от спирка „Чайка” в следните часове: 8.00 ч., 12.00 ч. и 16.00 ч. и няма да спира на останалите спирки от градския транспорт. При необходимост микробусът ще извършва допълнителен втори курс.

На 18 февруари „Автобусни превози” ООД осигурява допълнителни автобуси до гробищния парк. Линия № 17 – кв.”Три чучура – север” – Гробищен парк ще се движи през интервал от 10 минути от 06,10 до 15,00 часа. Линия № 41 – кв.”Железник” – Гробищен парк ще се движи през интервал от 30 минути от 06,10 до 14,00 часа.

„Площад Диамант” слага начало на поредица романи от каталонски автори

На книжния пазар е книгата на класическата каталонска авторка Мерсе Родореда- „Площад Диамант“ от издателство Сиела. С това се слага началото на поредица от каталонски автори, непознати за българския читател.

Мерсе Родореда (1908-1983) заема почетно място сред класиците на XX век в каталонската литература. Пише разкази, романи, поетична проза. Тя е първата писателка, получила високото отличие „Почетна награда за каталонска литература“.

„Площад „Диамант“ е най-издаваният   роман на авторката, преведен е на повече от 40 езика. Написан е като монолог на млада жена от беден квартал на Барселона, необразована, но чувствителна, с мощен инстинкт за оцеляване. Това е историята на скромна продавачка в сладкарница, която съумява да отгледа децата си в най-трагичния период в съвременната история на Испания –  Гражданската война и следвоенните години. В Барселона цари глад и терор, което за миг довежда майката до мисълта за детеубийство.

 В семейството героинята устоява  на опитите на съпруга си да я обезличи, като още в деня на запознанството им започва да я нарича Коломета, вместо с истинското й име Наталия.

Образът, пресъздаден с оригинална поетичност, позволява на читателя да види тези исторически събития в най-интимен план. Коломета се превръща в символ на възраждането на каталонците след тежките изпитания.

„По моя преценка това е най-красивият роман, публикуван в Испания след Гражданската война”

 Габриел Гарсия Маркес

„Площад Диамант” е разказ на една необикновена жена за  съдбата й  по време на един от най-драматичните периоди за Испания. Това не е история за войната, а за това как човек със собствен мироглед и поразителна  вътрешна сила преживява тежките събития преди и след Гражданската война. Главната героиня се превръща в една от най-незабравимите образи в съвременната испанска литература, а според критиците романът е своеобразен връх в творчеството на Мерсе Родореда. Величествен портрет на една епоха!

Бившите югорепублики пак на върха в киното с коопродукцията си „Парад”

Комедия за бивш сръбски герой от войната, който набира сред някогашните си врагове от Хърватия, Босна и Косово лица, за да охраняват гей парад, предлага прекрасна картина на следвоенното "оздравяване" в бившите югославски републики.
Режисьорът на "Парад" Сърджан Драгоевич, чийто филм бе добре приет на Берлинския филмов фестивал в понеделник, заяви, че е избрал хумористичния подход, за да разкрие тревожната реалност на гей проституцията в Сърбия.
"Моят филм бе атакуван както от левите либерали, така и от десните националисти. Проблемът е, че те нямат чувство за хумор. Използвам хумора, за да размеквам хората, а след това да ги ударя по главата", обяснява режисьорът.
Историята е предимно за правата на гейовете в Сърбия и включва кадри от насилието, което избухна, когато десни активисти прекъснаха гей парада в Белград през 2010 г. Над 100 полицаи бяха ранени тогава. Следващата година властите в Сърбия забраниха парада, посочвайки като причина опасения за сигурността.
Филмът показва обаче и как сърби, хървати, бошняци и косовски албанци работят заедно и се забавляват за обща кауза - да защитят едно преследвано малцинство.
За публиката на Берлинале, свикнала с депресиращи филми от бивша Югославия за войната и военнните престъпления (като "Гърбавица" през 2006 г. и "Буря" през 2009 г.), "Парад" е първокласно забавление за публиката и касов хит из целите Балкани.

Над 500 хил. души са гледали комедията на Драгоевич във всичките шест бивши югославски републики. Неговите създатели заявиха, че това е първата копродукция на всички републики от времето преди войните през 1991-95 г. " За мен този филм е декларация за това какво се случва 15 години по-късно. Войната отмина, ние имахме достъчно насилие, а моят филм предлага да се опитаме да бъдем по-добри хора и да общуваме", казва Драгоевич.
Той се надява "Парад", който привлече интереса на международни купувачи по време на Берлинале, като правата за Франция са вече продадени, допълнително да помогне за следвоенното оздравяване и да съживи това, което той нараче "югославско кино".
"Реакциите в бивша Югославия са фантастични, хората предпочитат този филм пред местните продукции, те чувстват, че той е истински неподправен югославски филм. След наистина грозния преход се надявам на нова филмова ера".
Филмът започва с речник от термини, използвани от различните воюващи страни, като четник (сърбин), балия (бошняк), шиптър (косовски албанец), докато думата, използвана от всички, е "педер" (педераст).
Главният герой Лимун в началото е крайно неприятен мачо, сръбски военен ветеран с тъмно минало, който сега работи като бодигард. Пищната му годеница го кара да охранява гей парад, организиран от организатора на нейната сватба.
Лимун се превръща в приятен човек, докато пътува в Хърватия, за да наеме за целта свой съперник от войната. Тяхното пътешествие ги отвежда в Босна и Косово, за да съберат други бивши врагове. Те се натъпкват в малка кола на път до Белград за кулминационна битка в защита на парада.
Причината, поради която исках да бъда част от този филм, е оздравяването, казва Горан Явоевич, който играе хърватския ветеран.
"Хърватия, Сърбия, Босна и Косово участваха във войни. Но това приключи. Ние всички говорим езици, на които можем да се разберем идеално.
Този филм трогва всички тези народи. Хората се мразеха във войните. След този филм те мислят един за друг по различен начин", казва той.
Мима Симич, хърватски защитник на правата на гейовете, заяви пред излизащото в Сараево списание "Дани", че Балканите започват да разбират, че не е добре да се бият гейовете.
Но преди всичко това е един умело калкулиран филм, чиято основна цел е да върне публиката от бивша Югославия и да спечели западните пазари. Темата за правата на гейовете като символ на прехода е златна мина, от която Драгоевич напълно се възползва.