Античен кораб ще плава в язовир „Копринка”

Реплика на античен тракийски боен кораб, до една година в язовир „Копринка“ над останките от Севтополис ще заплува тракийска Слънчева ладия „Севт“. Птицеглавият кораб ще бъде построен по примера на кораба „Резос“ в Черно море – изцяло съхраняващ тракийската и антична технология на изработка, натуралните материали, включително тъкането на платната и изковаването на оръжията.  

Идеята е втора част от проекта „Археосвят – по пътя на великите“ на студио „Енохфилм“, която ще се осъществи с помощта на Община Казанлък. Студиото реализира първия български професионален проект на т.нар. "инсито" - експериментална мореплавателска археология, с оригиналния си проект „Резос“  - безпрецедентен културен експеримент в световен мащаб, под официалния патронаж на UNESCO, IMO – Световната мореплавателска организация, ДП Пристанищна инфраструктура и Националната спортна академия „Васил Левски“. В „Илиада” Омир казва, че митичният тракийски цар Резос е пристигнал в Троя на кораб заедно със своята колесница и бели коне. Идеята, реализирана преди няколко години бе ветроходният кораб с гребци да поеме по пътя на Резос от залива на Каварна до възпятата от Омир Троя или днешната Чанак Кале. Първата част на проекта „Археосвят: по пътя на великите“ – Резос“ е прeдставен в тв поредицата “Terra Incognita / Непозната земя” по БНТ, виж тук: 

Сега авторът на "Резос" Атанас Димитров, подготвя втора част на „Археосвят: По пътя на великите – Севт“. Той представи идеята днес на пресконференция в Казанлък. Изработката на втория кораб в сърцето на Долината на тракийските царе, Казанлък ще бъде извършена под формата на един вид - първо българско историческо тв риалити. „Работниците“, които ще участват в строителството на кораба ще бъдат местни хора, доброволци и казанлъчани, които ще строят кораба, по начина, по който са го правили траките. Тяхната работа - тип "оцелвяане" назад във вековете, като в исторически "Сървайвър" - ще бъде извършвана на етапи и ще бъде документирана от снимачния тв екип.

Първоначалните разходи по изработката на кораба са изчислени от Общината за около 36 000 лв., като към тях се добавя и дървен материал от общинския горски фонд. Според Атанас Димитров, до една година корабът може да бъде завършен. След това той ще остане собственост на Община Казанлък, която може да го ползва като туристически атракцион във водите на язовир "Копринка".

Научно-експерименталната част от целия проект е може би най-съществената, зад повърхността на телевизионната и последващата туристическа атракция. Ветроходният и едновременно гребен кораб ще бъде построен с дърво, боров катран, ръчно тъкано ветрило, като ще репликира напълно птицеглав кораб, който се предполага от археологията, че е автентично изображение на тракийски боен кораб от Одриското царство. Според съвременната наука, Царството на Ордисите, чиято столица е Севтополис, е участвало в битката на Коалицията на морските народи срещу Рамзес III (1185-1153 пр. Хр.). Победата над морските народи на последният от великите фараони на Египет Рамзес III е изобразена в гробницата Мединет Хабу в египтеския град Луксор (*днес той е побратимен с Казанлък).

Според екипа на Атанас Димитров, тези изображения на птицеглав кораб от флотилията на победените, са точно описание на тракийската Слънчева ладия, с която се предполага са пътували по Тунджа, а после и по море нашите предци траките от Одриското царство. Тракийско изображение на Слънчева ладия (боен речно-морски кораб със симетрични два носа) по нашите земи има намерени в Разлог.  Корабът е същият като форма, но за разлика от типичните египетски птицеглави кораби е „змиеглав“. Предстои експертно проучване на най-точното и правилно за нашия случай тотемно животно – дали да е  водна птица, змия, грифон – за да бъде максимално близо до предполагаемия оригинален тотем на флотилията на одрисите.

Тези научни полемики, наред със „сървайвърската“ работа по изработката на самия кораб, веслата, ветрилото, оръжията, обучението по езда, тракийски бойни умения, включително и "тракийско" хранене – ще бъдат заснети и представени в телевизионната поредица „Непозната земя“ на БНТ, което само по себе си ще бъде вторична и безценна реклама на Казанлък, като наследник на Севтополис.