Представят художниците на поетичната реалност в галерия “Българи”

Столичната галерия „Българи“ /“Дондуков“ 73/ представя уникална изложба с платна от „Художниците на поетичната реалност“ – 8 от най-забележителните френски автори на XX век. Откриването е днес на 16 май от 18 часа. Красивата експозиция е подредена лично от Светлин Русев.

Авторите стават популярни още в своята младост – през 20-те и 30-те години на предишното столетие, уточняват изкуствоведите. Макар и много различни, те работят и правят общи изложби, обединени от отдадеността си към бита и пасторалните пейзажи на френската провинция. Често ги наричат “Художници на щастието”. Верни на респекта си към природата, те се противопоставят на авангардните течения от 20-те и 30-те години. През 50-те и 60-те продължават да работят, но сякаш изостават от “модата” - вече са преподаватели,  професори, академици. Въпреки статуквото обаче остават верни на себе си. Неслучайно винаги са били и остават любимци на познавачите и ценителите на живописта, на колекционерите. След големите ретроспективи на „художниците на поетичната реалност“ във Франция през 2011-а,  2012-а  и 2017-а интересът към групата им е актуализиран и те вече получават  своята реабилитация.

Основният акцент в колекцията, представена в галерия „Българи“, е върху творбите на Ролан Удо (1897- 1981). Публиката може да види 14 платна в почти всички жанрове на кавалетната живопис – пейзажи от Страната на баските ,  италиански и гръцки острови, портрет, натюрморт, акт, жанрови сцени.  Публиката ще се наслади и на три произведения на Андре Плансон (1898 - 1981), Франсоа Денуайе (1894-1972).  Въпреки че Андре Фавори (1889-1937) никога не се e числял към „художниците на поетичната реалност“, споделя с тях общата съдба на временна пристрастеност към авангардните течения на времето (в случя кубизма) и бърз обрат към традиционните ценности в живопистта - в случая към Паул Рубенс.  В колекцията е и „късният“ Ив Брайе (1907 - 1990),  чието творчество се разгръща основно през 50-те, 60-те и 70-те години. Тогава, когато някогашната слава на групата е отдавна забравена история.

Албумът “Художници на поетичната реалност“ с автор Иво Милев, издаден специално за изложбата,  ще бъде представен на откриването.

Историята

Журналистката писателка Жизел д’Асейи за първи път използва обобщаващото наименование “художници на поетичната реалност” през 1949 година в книга, посветена на творчеството им, търсейки общия знаменател в работите им. Художниците са 8 – Морис Брианшон, Ролан Удо, Жюл Кавайе, Кристиан Кайар, Андре Плансон, Раймон Льогьо, Роже

Лимуз и Костя Терешкович. Книгата на  Жизел д’Асейи е подобна на тази, в която Райнер-Мария Рилке разказва за колонията немски художници, работещи в затънтено долносаксонско селце. 

“Как се създаде тази симпатия и приятелско уважение, което обединява Брианшон, Удо, Лимуз, Кайяр, Кавайе, Терешкович и мен, Плансон? На първо място, ние сме на почти една и съща възраст - разликата ни е до три години. Обичаме природата - нещо повече, ние я почитаме, нашата форма на поезия е близка. Между Льогьо и Кайар, между Удо и Терешкович, например, има съществени различния в концепцията и цвета. И въпреки  това, тази любов към поетичната реалност ни сближава. Ние не сме поколение на бойци, ние не избираме крайностите, но между нас съществува вид постоянство, което ни доближава до инстинкта”, казва Плансон.  И досега в класическото значение на термина “художници на поетичната реалност” се включват точно тези осем артисти...

Художниците на поетичната реалност в България

Художниците на поетичната реалност присъстват в постоянната експозиция на Квадрат 500 – така, както във всички модерни музеи по света от ранга на „Орсе“ и „Помпиду“ в Париж. Когато в София се открива Галерията за чуждестранно изкуство,  Богомил Райнов и Людмила Живкова уреждат творби на „щастливите художници“ да бъдат закупени от държавата за постоянната сбирка.

За чест на арт мениджмънта у нас през 40-те години, трябва да се каже, че още тогава в София има изложба с работи на художниците на поетичната реалност. Следващото по-пълно представяне е в изложбата “Западноевропейска живопис XIX - XX век” от 1981-а, където те са поставени в по-широк, алтернативен исторически и художествен контекст. През май на 1984-а в София е открита самостоятелна изложба на Ролан Удо с 38 негови творби.

След 1985-а всеки ценител се запознава с творците в залите на Галерията за чуждестранно изкуство в София – днес вече Квадрат 500. 

Интересът към групата художници на поетичната реалност в България по времето на социализма, когато е създадена основната част от колекцията на Галерията за чуждестранно изксутво, съвсем не е случаен. Марксистката естетика и нейното изкуствознание се опитват да създадат алтернативна история на европейското изобразително изкуство, в която - съвсем  теологично - целият историко-художествен процес е представен като все по-пълно и по-пълно развитие и налагане на реализма, на фигуративното и предметното. В тази схема всякакви тенденции и явления вън от изобразителната концепция на реализма се схващат като случайни, безплодни, водещи в крайна сметка до задънена улица, неподлежащи на развитие - като скъсали пъпната си връв със света и живота. От 30-те години нататък  социалистическият реализъм е венецът и короната в дълговековното, трудно, борбено развитие на реализма.

“Целите, които си поставят художниците от “Поетична реалност”, са далеч от стремежа да шокират или да изненадват със своите умения и знания. Желанието им е да се опитат да изразят в живописна и пластична форма определен духовен опит – своите домогвания в откриването на живописен език, който да съответства на чувствителността на тяхното светоусещане. Самата живопис за тях е сериозен творчески процес. Единственото им желание е да останат верни на себе си и да бъдат искрени”, пише Искра Траянова.