Пет областни центъра
са увеличили през миналата година броя на жителите си. Към Варна,
Велико Търново, Пловдив и София, които увеличиха населението си и през 2016 г.,
се присъединява Кърджали. Кърджали е единствената област, в която
всички градове увеличават населението си. Това показва проверка на БТА на
данните за населението по градове и пол към 31 декември 2017 г. на Националния
статистически институт.
Други пет областни центъра намаляват с между 400 и 500 души. Шумен е загубил най-много жители през 2017-а. Данните показват, че от всички градове в страната най-много жители през 2017-а градът е намалял с 1130 души. Сред другите градове с намаляващо население няма такъв, който да е изгубил повече от 1000 жители.
Това са Стара Загора - с 474 души, Перник и Хасково - с по 472-ма души, Кюстендил - с 456 души и Враца - с 450 души. През миналата година с между 300 и 400 души са намалели жителите на областните градове Пазарджик (с 391 души), Разград (с 380 души) и Смолян (с 309 души).
Според справката от общо 257 български града само 25 са увеличили броя на населението си през изминалата година, като за сравнение през 2016 г. техният брой е бил 23. В останалите 232 града населението намалява с различен брой хора, показват данните. През миналата година българските градове, чието население е под 1000 души, се увеличават с още един и стават шест. В групата на Мелник, Маджарово, Плиска, Китен и Клисура вече е и Брусарци.
Други пет областни центъра намаляват с между 400 и 500 души. Шумен е загубил най-много жители през 2017-а. Данните показват, че от всички градове в страната най-много жители през 2017-а градът е намалял с 1130 души. Сред другите градове с намаляващо население няма такъв, който да е изгубил повече от 1000 жители.
Това са Стара Загора - с 474 души, Перник и Хасково - с по 472-ма души, Кюстендил - с 456 души и Враца - с 450 души. През миналата година с между 300 и 400 души са намалели жителите на областните градове Пазарджик (с 391 души), Разград (с 380 души) и Смолян (с 309 души).
Според справката от общо 257 български града само 25 са увеличили броя на населението си през изминалата година, като за сравнение през 2016 г. техният брой е бил 23. В останалите 232 града населението намалява с различен брой хора, показват данните. През миналата година българските градове, чието население е под 1000 души, се увеличават с още един и стават шест. В групата на Мелник, Маджарово, Плиска, Китен и Клисура вече е и Брусарци.
Според данните през 2017 г. най-голямото увеличение на
населението е регистрирано в София. Броят на жителите в столицата се
е увеличил спрямо предходната година с 2391 души и достига 1 238 438 души.
След София най-голямо е увеличението на населението в Пловдив с 1789
души, с което градът под тепетата вече има население от 345 213.
Третият по големина град в страната - Варна, увеличава през 2017 г. жителите си с 677, а общото население на града е 335 854 души. Велико Търново за втора поредна година бележи ръст на жителите си. През миналата година старопрестолният град увеличава жители с 302 и достига 68 780 жители. Кърджали пък през 2017 г. увеличава населението си със 160 души и има 43 182 жители.
В необластните градове най-голямо увеличение на населението има в Симеоновград, чиито жители към края на миналата година са с 566 повече. С повече от 100 души през миналата година населението си увеличават три града - Несебър (с 201), Банско (със 168) и Ардино (със 120), сочат данните.
Третият по големина град в страната - Варна, увеличава през 2017 г. жителите си с 677, а общото население на града е 335 854 души. Велико Търново за втора поредна година бележи ръст на жителите си. През миналата година старопрестолният град увеличава жители с 302 и достига 68 780 жители. Кърджали пък през 2017 г. увеличава населението си със 160 души и има 43 182 жители.
В необластните градове най-голямо увеличение на населението има в Симеоновград, чиито жители към края на миналата година са с 566 повече. С повече от 100 души през миналата година населението си увеличават три града - Несебър (с 201), Банско (със 168) и Ардино (със 120), сочат данните.
Интересно е, какви стратегии чертаят общинските власти,
включително и на популяризираните като силни икономически центрове като Стара
Загора, Бургас и Хасково, които все повече са засегнати от демографския срив. В
някои от тях планират нови икономически зони, нови квартали, а де факто има
големи неизползвани търговски и промишлени площи и все повече празни жилища…
Няма коментари:
Публикуване на коментар