Държавна опера-Стара Загора ще представи на 18 април от 19
часа операта „Лучия ди Ламермур” от Гаетано Донцети.
„Лучия ди Ламермур“ се нарежда
сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет, брилянтната и
емоционално написана музика, красивата мелодика и палитрата от неповторими
образи привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката вече повече
от 180 години /премиерата на операта се е състояла в Неапол през 1835 година/.
Спектакълът на операта „Лучия ди
Ламермур” от Доницети на Старозагорската опера предизвика интереса на
меломаните от цяла България след впечатляващата премиера на 5 декември 2015
година. Припомняме, че с този спектакъл бе закрито 46-то издание на Фестивала
за оперно и балетно изкуство в Стара Загора. „Лучия ди Ламермур“ бе и изборът
за блестящ финал на 12-то издание на ММФ „Моцартови празници“ в Правец.
Творческият екип на спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур“ получи престижната
награда „Стара Загора“ 2016 за принос в областта на изкуствата и културата в
навечерието на 24 май. През месец септември 2016 г.постановъчният екип на
спектакъла бе награден с престижното отличие „Кристална лира“ на СБМТД и Класик
ФМ Радио.
На 18 април спектакълът на операта „Лучия ди Ламермур“ ще бъде
представен отново на сцената на Държавна опера-Стара Загора. Диригент на
спектакъла е Андрия Павлич /авдстрия Блестящ солистичен състав ще видят
търновци и гостите на старопрестолния град в главните роли - Хироко Такеучи
/Япония/, Ивайло Йовчев, Валери Турманов, Георги Динев, Маргит Баар / Австрия/,
Пламен Кумпиков, Любомир Петков и др. Участват още оркестър и хор на Държавна
опера-Стара Загора, прабългарска школа за оцеляване „Бага-тур”, Детско-юношеска
студия за опера и балет „Маргаритки“.
Режисьор на „Лучия ди Ламермур“
на Старозагорска опера е Огнян Драганов, сцeнография Димо Костадинов,
художник на костюмите Салваторе Русо /Италия/. Диригент на хора Младен Станев.
„Този белкантов шедьовър на Гаетано Доницети е
от рядко поставяните в Европа. В момента не се играе в нито един от нашите
оперни театри в страната. Изисква не само изпълнителска бравурност, но има и
вплитане между музикалната и драматичната партитура, което пък дава възможности
за индивидуален творчески поглед.
Работата в екип се обединява около различното режисьорско решение на
сюжетните линии, които се развиват в произведението. Различен е и акцентът (по
либрето) – сцената с полудяването на Лучия. Ако моментът с лудостта е централен
в операта, използва се като похват от много композитори през този период,
Драганов го превръща в реминисценция и сцена, в която Лучия оглежда света
отгоре. Такъв, какъвто би искала да го види. Едва след нейната смърт се
материализира образът на Едгардо, който е единствено във въображението и
желанията й. Героинята намира своя любим горе, в по-красивия свят. И костюмите,
и сценографията са подчинени на условността на двата свята: светът който се
върти около ситуациите и светът отгоре – стои и наблюдава въртящата се
действителност. В сценографията си Димо
Костадинов е проводник на основната идея, а пътят е от условност към
изчистеност... „, пише журналистката Августа Манолева .
Няма коментари:
Публикуване на коментар