Сега се сетиха – Луковмарш ще помрачи европредседателството ни

Луковмарш, в памет на ген. Христо Луков ще се проведе на 17 февруари в столицата за 15 поредна година, но никога досега призивите за забраната му не са били толкова силни. От кметството твърдят, че шествие няма да има, организаторите казват обратното. Само преди две седмици в парламента почетоха жертвите на Народния съд, обаче Луков не е сред осъдените, и явно не минава за жертва. Неговата присъда е произнесена от задграничното ръководство на българските комунисти в Москва и изпълнена от нелегалните бойни групи на партията (Иван Боруджиев и Виолета Якова) в началото на 1943-а. Друг е въпроса, че ако генераът бе доживял до 1944-а също щеше да бъде осъден, но поне по законите на новата власт. Въпреки противоречията срещу леви и десни, доколкото може да се направи такова разделение в обърканото политическо настояще, всички отговорни фактори скочиха срещу марша. В началото, когато в него участваха стотина човека, критиките бяха съвсем под сурдинка, сега мероприятието, организирано от БНС и БНРП, и подкрепено от БДФ, ВМРО, БНД и още куп партии и организации (футболни фенове, забранената „Кръв и Чест”, СНЦ „Вярност и т.н.) предизвиква „дълбоко възмущение и протест”. От години столичната кметица Фандъкова забранява шествието, но съдът отменя решението й. Това се повтаря с Луковмарш всяка година. Тази година обаче маршът съвпада с европредседателството, затова и шума е повечко. Организаторите изтъкнаха две причини за да не го отменят – защото могат да го проведат (спазен е законът), и защото искат. Освен това, те са спазили реда за уведомяване на столична община за намеренията си.

Луков е герой от Първата световна война и военен министър от 1935-а до 1938-а, водач на Съюза на българските национални легиони, обвиняван, че водил прохитлеристка политика. Когато е убит, той е вече в запаса и не заема държавни постове. Славата си, Луков дължи на самотверженната защита, която води срещу сръбските части през ноември 1918-а, напуснат от повечето си войници, с помощта на цивилно население. Батареята му спира голяма сръбска част, която иска да окупира Кюстендил, преди подписването на примирието. Това можело да доведе до промяна на границата, като този български град, почти сигурно е щял да попадне в Сърбия. В историята ни няма само черни и само бели герои. Вгледани в миналото, сега те ни се представят само от едната им страна, поради това няма, а скоро няма и да има обективна оценка, а отношението към тях се определя от политическата конюнктура. Затова и големците предпочитат да има гейпарад, отколкото шествие на хора, които заявяват, че действията им са продиктувани от патриотизъм. В Испания, ген. Франко водил тригодишна гражданска война, но по негова заповед, фалангисти и републиканци били погребани заедно в монумента Долината на падналите край Мадрид. Когато стари съратници на каудильо го попитали: „Защо правиш това? – Франко отвърнал – „Всички - и ние, и те се борихме за Испания”! При нас подобен жест на помирение изглежда невъзможен...