Една нощ в Старозагорската опера

Владиката Киприян отслужи през януари водосвет в операта и
ще дирижира "Реквием" от Моцарт на 16 април

В средата на януари, в Стара Загора се игра оперетата „Парижки живот” на Офенбах, чиято премиера бе миналата година. Обичам този жанр, защото историите винаги са весели, а и ариите се редуват с диалози. Тъй като пропуснах заглавието миналата година, време бе да поправя грешката си, даже заведох цялата си фамилия. Билетите са евтини, особено през „Грабо”, но пък ги пуснаха едва предния ден. То за 8 лева дори не можеш да идеш и на кино…Озадачих се, защо в електронната платформа офертата бе пусната в последния момент, но си помислих, че интересът към спектакъла е по-голям, заради предпочитанията на масовата публика към оперетния жанр. Но…
Зрителите в залата бяха под 80 души (без да броим балкона), лично ги преброих. Представлението започна и очаквано видях, че изпълнителите – музиканти, хор, балет и солисти са долу-горе толкова, колкото публиката. Така е, когато спектакълът не е премиера. Проблемът бе друг - „Парижки живот” се изпълняваше на български, а имаше страхотна нужда от… субтитри (както се процедира при оперите, изпълнявани на чужд език), защото голяма част от ариите не се чуваха. Не разбрах съвсем причината затова – дали е заради недобро озвучаване или, по-вероятно заради лошо изпълнение на артистите. Първоначално си помислих, че аз, може би заради възрастта (нищо че не съм толкова стар) не чувам, но и децата питаха – „на какъв език пеят?”. Репликите в немузикалните части също не се чуваха изцяло. В този случай, за невежа като мен, който непознава сюжета на произведението, ми бе трудно да го следя. По-късно този пропуск попълних чрез интернет (да живеят новите технологии). Това се изтрайва, но пеенето понякога се разминаваше с музиката, ама за 8 лева толкова. То и аз да изляза пред толкова малобройни меломани и аз няма да имам толкова ищах да покажа таланта си! За изпълнението на балета също има какво да се каже, но ще го спестя. Заля ме вълна от критичност, но по-късно размислих. Кадри в операта трудно се намират, заплатите им не са големи и не бива да имаме големи очаквания. Като искаш повече, иди в столицата или, ако имаш възможност във Виена. Само че в София билетите са по 50 и повече лева. И то трябва да си ги купиш навреме, не в последния момент.
Има обаче какво да се подобри в най-стария извънстоличен оперен театър у нас. Първо, да възстановят раздаването на книжки, в която са описани различните действия. Второ, да не наблягат толкова на количеството, колкото на качеството. В репертоара за миналата година имаше много нови заглавия, но за да има публика и реални икономически приходи (а не от откупки от общината и от ученически посещения) е нужно повече майсторство и синхрон на сцената. И да се спре модернизацията на класическите произведения, както бе миналата година с премиерата на „Слугинята-господарка”, защото почитателите на операта се отблъскват, а почитателите на други жанрове едва ли ще се запалят по нея. Снощи най ми липсваше популярната премиерна реплика иззад кулисите – цветя от кмета! Но това не значи, че градоначалникът ходи на опера. Обаче помага. Как? Миналата година, забележете, за първи път в България, имаше опера на стадиона. „Аида”! Спектакълът, но не в цялата си част, се игра в чест на стогодишнина на местния футбол, затова и футболисти участваха в спектакъла?! Заради лошото време малцина старозагорци го видяха, въпреки че входът бе свободен (подарък за заралии, както бе анонсирано). Сега щели да правят „Кармен” и пак на стадиона. Интересно дали ще пуснат билети или пак ще е подарък. Какъв е смисъла от подобни действия? Естествено няма да имаме късмета да видим голата Кармен с чифте пищови на кръста, но ще е нещо от този род. В оскъдната информация за културните планове в тази посока, четем, че и в Кармен ще има обичайното участие от Багатур…Значи, традицията за грандоманщина ще продължи.
В култовия филм „Една нощ в операта” на братя Маркс имаше следната реплика: „Как мина представлението? – Замеряха ни с домати. – Добре че сезонът на тиквите мина…” Не че призовавам за подобна критика, но се надявам на старозагорска сцена да има наистина такова представление, че участниците да бъдат затрупани с цветя. Това обаче не е мечта, а направо блян…

Димитър СЛАВОВ