ФЕРДИНАНД
И МЕЧТАТА ЗА КОНСТАНТИНОПОЛ
Призово
премираният от национално литературно жури /председателствувано от проф. Ивайло
Знеполски/ трети белетристичен роман на писателя Стефан Бакърджиев – „Ex
Oriente lux” /От Изток идва светлината/, за българския Цар Фердинанд I и
мечтата му за Константинопол, е действителният носител на голямата награда на
Фондация „Развитие XXI век”. Мащабното по документален субстрат и обем, и
удивително с художествено-психологическото си естество произведение, представящо
в драматично-калейдоскопичен план неустоимия монарх Фердинанд и неговото
фатално време, се откроява в литературната ни панорама като класическа, но и
необикновена за съвременните естетически вкусове, интелектуално пределно
наситена и модерна в осмислянето си историческа хроника. При това,
литературоведчески уникално обусловена и завършена хроника – идейно,
съдържателно, а и фактологически реално свързана с град Стара Загора -
място съдбовно и национално сюблимно за обявяването и хода на Балканската
Освободителна война 1912 – 1913 година! Още повече, че точно преди 100 години –
на 17 май 1913 г., с Лондонския мирен договор приключва окончателно това
епохално за новата история на Европа събитие...
Конкретно за
писателя-екзистенциалист Стефан Бакърджиев бихме припомнили , че той е
старозагорски възпитаник! Роден е през 1955 година в Пазарджишкия край,
завършил е в Стара Загора Гимназия с преподаване на френски език „Ромен
Ролан“ и българска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Предишни изададени от него романи са „Миг преди празника“ /1995/ и „Шепа прах
от урните“ /2006/, рецензирани съответно /и/ от Иван Матев: „Клопката на
дебнещото време“ /сп. „Участие“, г. VII, бр.4, 1997, Стара Загора/; “Дух
свободен - оковано тяло. Екзистенциална хроника на духа“ /сп. „Кула“, г. XXI ,
бр. 4, 2008, Казанлък/.Стефан Бакърджиев е председател на казанлъшкото
Литературно сдружение „Кула“ и повече от две десетилетия - главен
редактор на Списания за култура „Кула“, в чиито тиражи, след възстановяването
на изданието през 1989 година, са намерили духовна изява десетки старозагорски
и национални творци – писатели /поети и белетристи/, литературни критици,
културолози, драматурзи, богослови, историци. Така че близо четвърт век, макар
и анонимно за широката публика, името и интелектът на писателя Стефан
Бакърджиев са органически вградени /и/ в старозагорския литературен и духовен
живот.
А що се
отнася до свръхконцентрирания философки модел и екзистенцията на Духа в
удивителната летопис или по-скоро житиепис на Стефан Бакърджиев за
Фердинанд I, то най-добре би било да се позовем на съкровените, вътрешно
промислени оценки на самия автор, които столичния вестник „Монитор“ е съхранил
в знаменателно интервю още в работната творческа фаза на белетристичното
изследване през 2009 година /г.XI, бр.3474, 9 март, София/:
„Заниманията
ми с „Еx Оriente lux” ме наведоха на тъжни размисли за нас, българите. Ние
знаем как да бъдем народ, но ни е трудно да се идентифицираме като граждани.
Фердинанд измества целта на Балканската война още през 1912 година към
Цариград, вместо към Македония, но разумът спи, а всички пеят: „Цариград е
наш!“. Изключения са примерите, когато някой е попречил на управляващите да
изпълнят очевидно пагубни за страната ни намерения. Удивително е постоянството,
с което се приемат като естествен придатък към властта лъжата и далаверата.
Злото е естествено, на доброто в България се гледа като на паднало от небето
<…> Разминаванията между очаквано и реално стават гротескни и добрият вкус
би бил достатъчен, за да се слезе от сцената. Надявам се, все пак, романът ми
да звучи по-оптимистично…“
От своя
страна ние – ценителите, пък спонтанно ще добавим: Ето, дойде време с жеста на
нашето творческо домакинство – представяйки романа „Ex Oriente lux“ в Стара
Загора, морално да се приобщим към доверието, но и страданието на писателя
Стефан Бакърджиев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар