Показват творби на Марио Жеков в столичната галерия „Райко Алексиев”

Днес, на 9 май от 18.00 ч. в столичната изложбена зала "Райко Алексиев"се открива изложба на старозагорския художник Марио Жеков (1898 – 1955). Тя представя 90 платна и рисунки на мариниста, селекционирани от изкуствоведа доц.д-р Марин Добрев - директор на старозагорската художествена галерия, познавач и основен инициатор за популяризирането на неговото творчество.

Творбите са собственост на Градската художествена галерия в Стара Загора, Националната художествена галерия, художествените галерии в София, Бургас, Сливен, Казанлък, Добрич, Русе и частни колекции, някои от които се показват за първи път. Те съдържат сюжети от Цариград, Париж, Монте Карло, Дубровник, Кавала и българското Черноморие и обхващат периода от 20-те години на миналия век до смъртта на Марио Жеков през 1955 година. Най-много – 20, са платната от галерията в Стара Загора.

Изложбата може да бъде видяна до 27 май.

Старозагорската галерия подготвя издаването на монография на художника. Тази година се навършват 115  години от рождението му.

Марио Жеков (Марин Тодоров Жеков) 

е един от най-значимите български маринисти, влюбен в деликатното докосване на водата до брега, в трептенето, породено от играта на светлината и сянката. Неговото творчество е резултат от стремежа към спокойствието и хармонията, характерен за българските пейзажисти, рисуващи в периода между двете световни войни.

Художникът е роден в Стара Загора на 16 октомври 1898 година. Учи с прекъсвания в Държавното художествено индустриално училище в София и Парижкото рисувално училище. Пейзажите от пътуването му от Цариград през 1921 година са най-ранните убедителни свидетелства за неговия талант. В тях се наблюдава разнообразие на пластични похвати, което ще съпътства цялото му творчество. През 30-те и началото на 40-те години Марио Жеков достига върховете на творческата си зрялост. Това е време на пътуване из френското крайбрежие, Балчик и Варна, Несебър и Созопол, Беломорието и Охрид. Особено продуктивна за него е 1937 година, преживяна в Дубровник. Популярността на тези пейзажи и възторзите на хърватската публика водят до самостоятелни изложби в Прага, Будапеща и Букурещ.

Социалните размествания след Втората световна война маргинализират художниците пейзажисти. Марио Жеков се препитава от рекламни брошури за българското Черноморие. Умира от левкемия на 3 август 1955 година в София.