„Румънски народни приказки“ от Петре Испиреску

Ако французите имат Шарл Перо, немците – Братя Грим, а датчаните – Андерсен, много поколения румънски деца израстват с приказките на Петре Испиреску, още повече че те са не по-малко интересни и вълнуващи от творбите на прочутите му събратя по перо. Сега тези „Румънски народни приказки“ излизат за пръв път у нас, в превод на Дарина Фелонова и издание на „Изида“. Илюстрациите са дело на Светлана Стоянова.

Приказките са изключително увлекателни и ще пленят едновременно деца и родители, млади и стари. На страниците на книгата оживяват царе и царици, принцове и принцеси, смели юнаци, чудно хубави самодиви, змейове и змеици, многоглави лами, вещици, омагьосани животни и всякакви други чудати и незабравими герои. Ще се потопите в този магичен свят, където доброто винаги побеждава злото, истинската сила се крие в смелото и чисто сърце, а най-голямото богатство е любовта. Ще се запознаете с най-популярните герои от румънския фолклор – Момък Хубавец, Златокосата Иляна, Горската майка и др. Но най-вече ще се докоснете до един неизчерпаем извор на житейска мъдрост и на вечни човешки ценности. 

Петре Испиреску (1830-1887) е румънски фолклорист, писател, редактор и печатар. Той се ражда в Букурещ, в квартал „Пескъриа веке“, където баща му Георге Испиреску държи малка бръснарница. Майка му Елена Испиреску има трансилвански произход и според мълвата е била невиждана разказвачка на приказки. Испиреску израства, слушайки народните умотворения, разказвани от майка му, от клиентите на баща му и неговите помощници.

„Бал с маски” открива тазгодишния фестивал на оперното и балетното изкуство

Откриването на тазгодишното 51-во издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство ще бъде на 26 и 27 ноември с премиерата на Вердиевия оперен шедьовър “Бал с маски”. Извънредната 2020 осуети планираната премиера на спектакъла два пъти. Сега – в ситуация на безпрепятствено допускане на публика срещу „зелен сертификат” и осигурени от Държавна опера-Стара Загора условия за тестване непосредствено преди събитията, „Бал с маски” е на път най-после да ознаменува своята дългоочаквана премиера.

На сцената на Старозагорската опера отново ще си подадат ръка оперната традиция и модерността. Режисьорът Славчо Николов се отнася с респект и уважение към благодатната творческа задача за поставянето на една от най-зрелите творби на великия законодател в оперното изкуство Джузепе Верди. Последователен в търсенето на паралели със съвремието, режисьорът прави оригинална трактовка на драматургичната линия на произведението като извежда „темата за проблемите на комуникацията - връзките в отношенията между нас хората.  Всички сме свързани в този век на така нареченото „Глобално село“, но независимо от огромните комуникационни възможности, все по-рядко си говорим "лице в лице" и всеки един от нас става все по-самотен. В цялата ни глобална свързаност си живеем в свят гонейки единствено своите собствени интереси. Опитваме се да създадем визия, с която да се представим през „маска” в обществото през един профил, който не е реален за нас. Стремим се да създадем изкуствен образ пред другите, подчинен на идеята какво искаме да си мислят за нас - сам за себе си, на разстояние един от друг и без усещания и вникване в проблема на другия.” – споделя режисьорът Славчо Николов.

Сценичната визия на спектакъла на „Бал с маски” умишлено е пренесена в края на 19 век - в епохата,  когато започва индустриалната революция и настъпват промените в социално-икономическите отношения на хората. Епохата на разместване социалните пластове, върху които стъпва и нашето съвременно общество.

Художникът на постановката Каталин Йонеску-Арборе допълва, че се фокусира върху тайната любов между Амелия и Рикардо и срещата с Улрика. „Позлатените маски и орнаменти се съчетават с ярко оцветени керамични фрагменти и големи и дълги тъмни пера. И всички те са поставени върху червени костюми, единственият цвят, който изпъква в мрака на времето и пространството. В действителност повечето периоди от нашия живот са покрити от някои въображаеми маски, за да ни предпазят от възможни бедствия. А цветовете винаги ни разказват историята…”

И режисьорът, и художникът обръщат специално внимание на образа на Улрика като загадъчна ключова фигура в развръзката и символ на духовността с мисия и пророчески поглед в  бъдещето.

За диригента Ивайло Кринчев „Бал с маски“ е шедьовър на музикалната драма и пример за нарастващата сила на Джузепе Верди, като тълкувател на човешкия характер и майстор на оркестровия колорит. В нея той успява да разчупи музикалните форми, установени от италианската опера в средата на 19-ти век, за да получи по-гъвкава и балансирана структура. Например ариите са сравнително кратки и не са строго оформени, ансамблите смесват контрастни настроения и сцените не следват непременно конвенционалните структурни модели…”

Премиерата на операта „Бал с маски” на Старозагорската опера е с посвещение на 80 годишнината на Евдокия Здравкова-Хорозова, оставила ярка следа в историята на оперните театри в Русе и Стара Загора.

В двата премиерни спектакъла зрителите ще се насладят на изкуството на блестящи солисти в главните роли. На 26 ноември в ролята на Рикардо ще се изяви тенорът Ивайло Михайлов, който е направил дебюта си в Сполето, Италия, а сега ще пее за първи път в тази роля на българска сцена.  В ролята на Амелия дебютира сопраното Русалина Мочукова.  Ролята на Ренато ще изпълни Александър Крунев, Оскар ще бъде Емилия Иванова, а мистериозната Улрика ще бъде Даниела Дякова. На 27 ноември двама румънци гостуват в новата постановка на „Бал с маски” - в ролята на Рикардо  зрителите ще видят тенора Адриан Думитру, а в ролята на Ренато баритона с международно признание Йонуц Паску. Амелия ще бъде Йоана Железчева, Оскар – Емилия Иванова, а в ролята на Улрика ще дебютира Даниела Нинева.Участват още солистите Валери Турманов, Александър Марулев, Евгений Арабаджиев, Игнат Желев, Живко Добрев, Костадин Якшев и др., хор, оркестър на Държавна опера-Стара Загора. Хормайстор Младен Станев, пластика Ромина Славова, концертмайстор Румен Какамъков.

„Животът на Микеланджело“ – разказан от нобелиста Ромен Ролан

Книгата на Ромен Ролан „Животът на Микеланджело“ е пиршество за духа, а великолепното издание на „Персей“ – полиграфичен шедьовър за всеки библиофил. Текстът е богато илюстриран с шедьоврите на твореца, има и специално цветно приложение.

Големият френски писател Ромен Ролан (1866-1944), носител на Нобеловата награда за литература, е посветил тази книга на ренесансовия гений Микеланджело Буонароти (1475-1564). Тя разказва за силата му да устои на премеждията на съдбата и омразата на враговете си, за вярата като част от живота му, за самотата, на която се обрича, за любовта като стремеж към красивото във всичките му прояви.

„Книгата притежава рядкото качество да е изтънчено пиршество за духа и интелекта на читателя, без да е елитарно скучна. Освен биографичен разказ за живота на великия художник, скулптор, архитект и поет, нерядко нерадостен и мрачен, изпълнен със страдания, бедност, болести и самота, тя представя титаничния дух на твореца, дал лице на една от най-бляскавите епохи в западната цивилизация. В нея е въплътен духът и мащабът на цялата епоха, създала толкова гении: наред с номиналния герой, по страниците се срещаме с фигури като Гиберти, Пиомбо, Леонардо, Браманте, Рафаело, папа Юлий ІІ... Тук е титаничният дух, но също така и „малкото” всекидневие на епохата в близък план, изпълнено с благородство, но и със завист, интриги, славолюбия... Не с мраморните монументи, познати ни от историята, а с живи хора ни среща книгата по своите страници. Специално откроени са любовните вдъхновения на гения (и от двата пола); наред с моралната безкомпромисност, не са спестени и човешките му слабости: нерешителността, страхът от смъртта... Всичко това, и в светлите, и в мрачните си краски, е предадено с ярък колорит и динамика. Съчетал едрия с близкия план, разказът е остродинамичен, увличащ и лесен за четене. Биографичният разказ – пунктуален, въпреки лаконизма (или тъкмо затова) – следва на бързи обороти, като постоянно е накъсван от близки планове: кратки, но ярки сцени, отделни реплики, диалози, откъси от различни документи, стихотворения...

Творбата е неочаквано съвременна с кинематографичния си похват: бързотечащ разказ във вид на пъстроцветен колаж от случки, извлечени от писма и спомени на съвременници. На това равнище авторът е прибягнал до едно уникално композиционно решение: Едромащабният бърз разказ в основния текст е уплътнен с един втори, паралелен разказ, който тече паралелно под линия във вид на откъси от писма, исторически извори или ерудитски уточнения, които отварят биографичния разказ към широкия план на епохата.“  - Това е мнението на проф. д.ф.н. Пламен Антов за книгата на Ромен Ролан.

Момиче пораства и се влюбва в Ню Йорк, в романа на Анна Волц

Много съвременен, улавящ пулса на днешните млади хора – такъв е романът „Сто часа нощ“ на холандската писателка Анна Волц (издание на „Изида“, превод Анета Данчева-Манолова).

Целият свят на Емилия се е срутил. Тя изтрива профилите си във Фейсбук и Туитър, взима кредитната карта на баща си и си купува самолетен билет за Ню Йорк. Намерила си е изгодна квартира в мечтания град, който е виждала само във филмите. И прелита океана.

Но действителността се оказва твърде различна от показаното във филмите. Квартирата не съществува, а парите, които е изпратила, са изчезнали без следа. Тя е непълнолетна, за да си наеме сама стая в хотел. И се получава така, че е застрашена да прекара първата си нощ в мечтания град на улицата, сред преминаващи край нея опасни хора.

Съдбата я среща с пострадалия Джим, който е ранен и има нужда от помощ, както и със Сет и Аби, майката на които е заминала по работа и те са сами вкъщи.

В същото време медиите гръмват, че през Ню Йорк ще премине ураганът Санди и може да причини ужасяващи бедствия, като постави в опасност живота на много хора…

И сред мрака на предстоящите 100 часа нощ, когато всичко потъва в мрак, няма интернет и електричество, а телефоните не работят, Емилия ще порасне, ще срещне най-добрите си приятели, а може и да се влюби…

Анна Волц (р. 1981) е един от най-превежданите холандски автори за млади читатели и носител на престижни награди – „Златното перо”, „Сребърното перо”, „Теа Бекман”, белгийската награда „Малкият Сервантес” и тази на  Фламандското детско жури. Романът „Сто часа нощ“ получава „Нинке ван Нихтум” за най-добър роман за млади читатели. Някои от произведенията на Анна Волц са филмирани и имат голям успех. Тя пише много свежо, с хубав език, нотки хумор и психологическа дълбочина. Романите й учат как да се справиш с онова чудно, загадъчно и сложно нещо, наречено живот, как да израснеш, да се изградиш и да откриеш себе си.

Как да си хем стар, хем млад, а също така и красив град

Историята е политическа наука и непрекъснато се изменя, дори и т. Нар. Обективна истина, често зависи от гледната точка. Тази промяна на ракурса към миналото и преосмислянето му, често води до там, че историята е на път да не бъде вече наука. Тя се превръща в ПиАр на настоящите управляващи, които смело зачеркват каквото не им допада или не разбират, и започвайки историята от себе си.

Примери у нас и в чужбина бол. Чест от американците не харесват генерал Ли и събарят статуята му. Така смятат, че позора на дългогодишното робство в Юга ще бъде премахнат. Едва ли, това си е история, минало, което няма как да се промени. А в Мексико махнали статуята на Колумб, на нейно място сложили, местен индиански вожд, от времето на ацтеките. Хубаво, но днес мексиканците са католици и испаноговорящи, не говорят древния си език и не пренасят човешки жертвоприношения, нито практикуват ритуален канибализъм, в който така усърдни били техните предци...

Но да се върнем н Родината! Стара Загора отколе се стреми да се превърне в най-стария град в света, на повече от 8000 години. То така си и пише на сградата на областната управа, на автобусните спирки и къде ли не, заменяйки също толкова кухите и неадекватни надписи като – „Слава на труда”, „Слава на БКП”, които старите заралии помнят. Пред общината пък се кипри – Стара Загора – красива и млада!”. Това може да измисли само гений, нещо да е хем старо, хем младо, хем красиво...

Стара Загора безспорно е стара, въпреки старанията всичко старо и ценно в града, поне откъм архитектурата да се разруши. Примерите са много. Първо събориха стария общински съвет, който всъщност е Доходната сграда отпреди 9 септември 1944 година. После дойде ред и на други емблематични сгради – Еньовата къща, Синята къща, те бяха срутени през тази година и на тяхно място се вдигат нови кооперации, разбира се, без достатъчно паркоместа и гаражи и по-възможност с първи етаж за търговски дейности, т.е. за магазини. Въобще на всяко свободно, според представите на старозагорската управа място, се вдига кооперация с магазини и жилищна част. Ама преди там били междублокови пространства, ами нищо, съседите ще се посместят, ще се сдружат повечко, нали се гледат отблизо през прозорците, то отстояния няма кой знае какви между сградите. Имало проблеми с паркирането? Чудо голямо, ще разширим „зелената зона” и готово, паркоместа пак ще се намират трудно, но пък приходи за местната хазна ще има.

Сега да погледнем как се представят някои от старите сгради, които все още не са унищожени. Ето Бухчевата къща, тя е реституирана и върната на собствениците. Поддържат я, даже параклис е построен в двора. На стената пък пише, че в нея е гостувал цар Фердинанд по време на Балканската война.

Всичко е вярно, но донякъде. Така излиза, че българският монарх е гостувал на Бухчеви. Обаче той е бил при Любенови, защото сградата е построена през 1910 г., както правилно пише в Уикипедия от Сава Любенов. Той е известен производител и търговец на спиртни напитки. Фирмата му печели много отличия от изложения у нас и в странство, през онези години. През 20-те години на ХХ век, Любенов фалира и сградата е продадена на Стоян Бухчев, който също е един от старозагорските предприемачи. С идването на комунистите на власт, къщата е национализирана. Дълго време в нея се помещава местният филиал на Съюза на българските художници. Този период Димо Бухчев, след реституцията, не пожела да го спомене в надписа, нито пък за първия собственик...Защо ли? Ами защото така ще се накърни историята на благородния род Бухчеви, ще се разбере, че царят не им е гостувал, лично, както излиза сега според изложеното на табелата. А затова, че заралийските художници имат голяма заслуга за запазването на къщата? Ами майната им, нали са били приютени незаконно, в чужда собственост. Така е, незаконно е, но според тогавашните закони е било напълно законно. Защо тогава да си спомняме нещо, което не ни е много приятно, макар и да е истина.

Затова и в една уважавана медия, наскоро прочетох, че – България се развивала бурно в началото на ХХ век. Стигнало се дотам, че сме давали заеми на Великите сили?!! 300 милиарда долара на САЩ и 150 милиарда долара на Германия...Написах им, на медията, че се надявам, това, дето са го писали, да е шега. Ама получих странен отговор, копиран и препратен отново, целия публикуван материал...Май не са се шегували!

Така обаче сме станали едновременно стар, млад и все по-красив град. Страх ме е, че тепърва ще станем и още по-красиви, и старо-млади...

Димитър СЛАВОВ   

Новоизбраните депутати в 27 МИР

В 27-ми Старозагорски многомандатен избирателен район имената на новоизбраните депутати вече са ясни. Макар социалистите, както и „Възраждане”, да имат по-добри резултати от националното представяне на партията си, те получават по един мандат. По един депутат имат още ДПС, „Демократична България” и „Има такъв народ”, които претърпяха сериозен срив и в Старозагорско, където само преди няколко месеца имаше изключително голяма избирателна подкрепа за хората на Слави. „Продължаваме промяната” и ГЕРБ-СДС си поделят по три мандата. Голяма част от депутатите са добре познати и многократно избирани в региона.

Ето и новите депутати:

ПП
Радослав Стефанов Рибарски
Атанас Димитров Михнев
Радослав Красенов Василев

ГЕРБ-СДС
Красимир Георгиев Вълчев
Маноил Минчев Манев
Илиана Петкова Жекова

БСП
Георги Янчев Гьоков

ИТН
Тихомир Гочев Тенев

ДПС
Халил Реджепов Летифов

Възраждане
Искра Михайлова Михайлова

ДБ

Атанас Владиславов Славов 

„Басни и философски трактати“ на философа Григорий Сковорода излиза на български

В навечерието на годината, в която ще бъде отбелязана 300-годишнината от рождението на най-големия и самобитен украински философ Григорий Сковорода, излизат в превод на български неговите „Басни и философски трактати“ в издание на „КВЦ“.

Григорий Сковорода (1722-1794) е изтъкнат украински философ, баснописец, просветител и педагог. Роден е в бедно казашко село. Постъпва в Киево-Могилянската академия, където си спечелва уважението на преподавателите, защото по всички изучавани предмети винаги е първи сред учениците. Увлича се по изучаването на езици, литература и философия. Става полиглот, пътува много из Централна Европа и посещава Полша, Унгария, Австрия, Прусия, Италия. Учи в Университета в Хале.
Когато се връща в Украйна, става преподавател в Переяславския колегиум (по-късно преобразуван в Духовна семинария). Там обаче влиза в конфликт с епископа заради неграмотността на духовенството в областта на изкуството. В резултат на това е уволнен. Става частен учител на сина на богат земевладелец. Поканен е да преподава поетика в Харковския колеж, но му налагат да приеме монашеството. Той обаче заявява, че не желае „да увеличава броя на фарисеите“, освен това учи младежите там не на религиозни догми, а на „търсене на човека в себе си“. Отново е уволнен.
Последните 25 години от живота си проповядва възгледите си сред хората. Облечен бедно и само с най-необходимите неща и книги в чантата си, той обикаля селски колиби и богати имения, като образова хората. Славата му се разнася надалеч – едни го критикуват, други го хвалят, но всички искат да го видят. През този период написва голяма част от произведенията си.
Според легендите той сам изкопал собствения си гроб, легнал в него и заспал завинаги, облечен в чисти дрехи и сложил ръкописите под главата си. След смъртта му неговите творби се преписват, печатат и разпространяват.
Философските трактати на Сковорода са посветени на теми като самопознанието, разума и щастието на човека. Те внушават, че не всяка отрова има неприятен вкус; че не бива да тъгуваш за изгубеното и да не се радваш на останалото ти; че ако постигнеш върха, ще си на средата; че презадоволяването води до ситост, ситостта – до скука, а скуката – до духовна мъка и който страда от това, не може да се нарече здрав.
Сред литературните произведения на Сковорода най-забележителни са неговите басни („Харковски басни“), които са включени в изданието на „КВЦ“. Критиката определя творчеството му като нешлифован диамант.
Изключително трудният превод на философските тракти, които изобилстват от библейски цитати, е дело на Мариян Петров, а на басните – на Димитър Христов.