Какъв ще е музеят на Аязмото?

Нарисуваният музей

Вече е ясно, бившият ресторант на старозагорското Аязмо ще става „Център за православно-историческо наследство, с природо-научна сбирка и музей на митрополитите”. Та само името му да четеш поне половин час…Имотът бе дарен на Старозагорската митрополия, която първоначално изчака с общинското дарение, за да се представил проекта. Наскоро бе той бе представен на картинка – вярно красива, но пък общо взето нищо не се разбира от нея. Разгънатата застроена площ ще бъде 2086 квадратни метра, а срокът за изпълнение е 10 години! На квадратен метър цената е 2396,93 лева, ако се доверим на изявлението на арх. Петър Влахов, автор на идейния проект, който по предварителни пресмятания, обяви че инвестицията ще е 5 милиона лева. Не е ясно, дали това включва и експозицията или само грубото строителство. Това бе и общественото обсъждане, което трябваше да стане преди дарението на имота от Общината на Митрополията…

Да си представим, че музеят се завърши в цялостния вид за споменатата сума. Ако 10 000 души го посетят за една година и входът е 5 лева, то вложените средства ще се изплатят за 100 години. Като прибавим и разходите, които неизбежно ще се направят през този вековен период, то 100 години не стигат, малко са!

Друг е въпросът, каква ще бъде експозицията? Първият старозагорски владика Методий е безспорно най-голямата личност от заралийските митрополити. Неговото дело, превръщането на голия, някогашен Ахмакбаир в днешния парк Аязмото, е несъизмеримо със заслугите на неговите наследници в епархията. Само че, въпреки духовния си сан, той и неговите сподвижници, старозагорски духовници и видни граждани, създават парка, не със съдействието на Църквата, а въпреки нея.  

За да реализира мащабните си планове, Дядо Методий създава благотворителен комитет „Св. Йоан Милостивий“ (21 юни 1896-а) и го оглавява. Комитетът е регистриран като юридическо лице, за да осъществява дейността си, включително и за да купува земи, гори, ниви, стопански инвентар и др. на името на комитета и в полза на дейностите му. Целта на комитета е „да бъде полезен на страната, чрез материално и религиозно-нравствено помагане на нуждаещите се от такава помощ и съдействие“! Организацията действа именно по тази начин, съдейства за залесителни работи и край храм-паметника на Шипка и в Пловдив, т.е. не само в града. Комитетът съществува до 21-ви юни 1949 г., според някои от източниците, когато по силата на новото законодателство, „Аязмото“ и цялата движима и недвижима собственост на Благотворителния комитет „Св. Йоан Милостивий“ преминават във владение на Старозагорския градски народен съвет. Дейността на комитета не престава със свалянето на дядо Методий от поста митрополит от 1904 г. до 1920 г., въпреки, че Светият Синод отнема каноническите му права над Старозагорската епархия, той остава начело на Комитета и продължава благородните си начинания, което още веднъж доказва независимостта на комитета от църквата. Има редица свидетелски разкази, че Дядо Методий е бил в трудни отношения с много институции, включително и църквата, борейки се и отстоявайки своята мечта. На него му се е налагало да “крои планове срещу “интригите на Патриаршията” - пише един от съратниците му Добри Ганчев. Дядо Методий е бил и непремирим противник на социалистите, има множество беседи и против руската политика, и нейните български привърженици, както и срещу евреите, като и днес има критики, относно някои негови действия. Това обаче по никакъв начин не омаловажава направеното от него. Ако тази информация не намери място в експозицията, то какъв би бил смисъла от музея?

Освен това, останалите владици, с изключение на Павел, който ръководи епархията след дядо Методий, не са равностойни в делата си. Те нямат такава роля в общественото развитие, главно и поради политическите промени в страната след 9 септември 1944-а.Именно тази тема трябва публично да бъде обсъждана, а не строителството на сградата...

Да, навремето митрополит Методий е успял да направи прекрасен парк, но защото е убедил и запалил заралии, които също са се включили активно в делото му. Сега всичко се прави отгоре, и мнението на гражданите не е важно, което си личи от миналото уж обсъждане. В крайна сметка, ще направят, каквото си искат. Чудно как изведнъж управата стана толкова христолюбива? Вероятно, защото всяка власт е от Бога дадена…