„Не на мястото си”! представя световният мим Георисм Дишлиев

Световноизвестният мим Герасим Дишлиев представя на 28 април в старозагорския куклен театър своя спектакъл „Не на мястото си”!

Кой е Герасим Дишлиев?
По-познат като Геро, той е роден в Свиленград. Твори по целия свят, с постоянен адрес в Париж от 1993г. Завършва Международната школа по мимодрама в Париж на великия мим Марсел Марсо, а по-късно става и негов личен асистент. Управлява школата до нейното затваряне. За повече от две десетилетия, Геро е създал и участвал в много проекти. Един от тях емблематичен: "Монолог с Куфар", в който разказва за пътя си от Свиленград до Париж, за мигрантството, за човекът на път. Спектакълът му е игран над 170 пъти в 76 града, 28 държави, на 13 езика. С него прави и проекта "Мимолетни следи", с който изминава обратно пътят от Париж до Свиленград на велосипед, играейки го в градовете по пътя! 

Геро ще бъде в Стара Загора за втори път. През 2015-а той представи в Регионална Библиотека "Захарий Княжески" сборникът "Куфарът на брат ми. Истории за пътя" - вдъхновен от неговия спектакъл и съставен и издаден от сестра му - Невена Дишлиева-Кръстева (издателство ICU).

 Последният проект на Геро е "Не на мястото си". Спектакълът ще може да бъде преживян през април в София, Стара Загора и Свиленград ! 

За него Герасим казва: "Ето един спектакъл, който създадох в най-трудната година от моя живот. И именно поради тази причина си казах, че точно този спектакъл трябва да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани философски запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не причинява главоболие. Просто да разсмива. 

В многобройните си пътувания – от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите в Индийския океан – винаги съм се вглеждал в очите на зрителите. И винаги съм долавял едно и също: пречистваща нужда от смях. Оттук и желанието да създам спектакъл, който разсмива всички, навсякъде.

Сюжетът, предложен от собствения ми, живот, се оказа итересен. Героят ми – тоест аз, сега и тук - се намира винаги на неподходящо място. Никак не е лесно да се надсмиваш над себе си, нали? А дали се смеем на едни и същи неща? Смехът навсякъде ли е един и същ…?

Моят личен отговор е Да! Стига да не се вземаме на сериозно, стига да не усложняваме ситуациите, стига отново да се върнем в детството. Тогава всички и навсякъде ще се смеят. Над кого ще се надсмиват ли? Може би над мен, а може би над самите себе си. Смях в залата."

Не на мястото си

Визуална измислица от ониричен произход

Пълен нонсенс без грам думи

Автор&Актьор         Герасим Дишлиев

Външен поглед         Еди Кастор

Жанр: Комедия

Декор: Микрофон и стол
Публика: Абсолютно всички
Продължителност: 59 минути (може би малко повече) 

Нещосигурно: Единствен той от присъстващите няма да се смее

Героят: Той, мъж на средна възраст (може повече, може по-малко)

Референции: Нямо кино / Мим / Театър на абсурда / Клоун / Физически театър

Въведение

Нека вземем един човек - тип обикновен.
Да речем, че го извадим от контекста на ежедневието му и го сложим на сцената. Нека прибавим няколко грама безсмислени истории или го потопим в странни ситуации - разбира се, не по волята му. И ето че Той веднага ще се почувства не на място. 

Желанието

Ето един спектакъл, който създадох в най-трудната година от моя живот. И именно поради тази причина си казах, че точно този спектакъл трябва да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани философски запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не причинява главоболие. Просто да разсмива. 

В многобройните си пътувания – от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите в Индийския океан – винаги съм се вглеждал в очите на зрителите. И винаги съм долавял едно и също: пречистваща нужда от смях. Оттук и желанието да създам спектакъл, който разсмива всички, навсякъде.

Сюжетът, предложен от собствения ми, живот, се оказа итересен. Героят ми – тоест аз, сега и тук - се намира винаги на неподходящо място. Никак не е лесно да се надсмиваш над себе си, нали? А дали се смеем на едни и същи неща? Смехът навсякъде ли е един и същ…?

Моят личен отговор е Да! Стига да не се вземаме на сериозно, стига да не усложняваме ситуациите, стига отново да се върнем в детството. Тогава всички и навсякъде ще се смеят. Над кого ще се надсмиват ли? Може би над мен, а може би над самите себе си. Смях в залата.  

Заключение :

Посредством играта на физическия актьор, „Не на мястото си“ хвърля светлина върху перипетиите на един обикновен човек потопен в „необикновеността“  на сценичното пространство. Едно обикновено тяло в механиката на театъра. И тялото реагира, бори се, играе под светлината на противоречията, в които е захвърлено. Неговите премеждия не се различават по нищо от собствените лутания на всеки от нас, решил да търси доброто място за себе си. Тези лутания са истински извор на вдъхновение. Остава отворен въпросът: „Hякой знае ли къде ни е мястото? Истинското?“. Ако разполагате с отговора, моля да заповядате на сцената.