РЕКВИЕМЪТ (requiem aeternam – букв. ‘вечен покой’, лат.) е тържествена траурна меса /заупокойно богослужение/ в Римо-католическатa църква, по стандарт съставена от 14 канонични части, като само музикалните интерпретации през вековете на композиторите са различни. Реквиемът няма аналог в Православието и Протестантството. За най-интересни интерпретации на темата "Реквием" се считат тези на Джузепе Верди и Волфганг Амадеус Моцарт.
Реквиемът завършва творческия път на Моцарт, това е
последната творба на композитора. Този факт ни кара да възприемаме музиката му
по много специален начин, като епилог на целия му живот, като художествено
завещание. Моцарт пише Реквиема по поръчка, която му е направена през юли 1791
г., но тогава той не е бил в състояние да пристъпи към работа – трябвало е
първо да завърши оперите "Милосърдието на Тит" и "Вълшебната
флейта". След премиерата на последната си опера композиторът изцяло
фокусира вниманието си върху „Реквием“-а.
Моцарт е вече сериозно болен, когато пише „Реквием”-а.
Той умира и е знаел, че дните му са преброени. Работил е с безпрецедентна
бързина дори и за него, и въпреки това не успява да го завърши: от 12 замислени
части, успява да приключи непълно 9. Моцарт оставя голямо количество нотен
материал с нахвърляни идеи за музиката до края на „Реквием”-а.
Моцартовият „Реквием“ е завършен от любимия ученик на
Моцарт Ф.Кс. Зюсмайер, който е наясно с намеренията на Моцарт. Зюсмайер
старателно отбира от оставените ноти на Моцарт всичко, което се отнася до
Реквиема.
„Реквием” на Моцарт поражда множество легенди и
дискусии. Едни от основните въпроси са какво е написано от Моцарт и какво е
допълнено от Зюсмайер. Експертите-музиколози смятат, че текстът е автентичен до
първите 8 такта на "Lacrimosa", след това вече е делото на Зюсмайер,
който довършва творбата на базата на черновата на Моцарт, предварителни скици и
устни инструкции на композитора.
„Реквием” на Моцарт се смята за едно от най-ценните му и
мистериозни произведения, изпълнено е за първи път на погребението на
композитора.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
МИТРОПОЛИТ КИПРИАН е роден на 8.03.1976 г. в Казанлък. Завършва средно
музикално образование през 1995 г. в родния си град.
Приема
монашество на 1.09.1996 г. в Рилския ставропигиален манастир от Драговитийския
епископ Йоан, с духовен старец Старозагорски митрополит Панкратий.
Ръкоположен е
за йеродякон на 8.09.1996 г. в гр. Павел Баня, а за йеромонах на 14.09.1996 г.
в храм „Св. Николай“, гр. Стара Загора.
От м.
октомври 1996 г. до края на 1998 г. изпълнява послушанието ефимерий в
Казанлъшкия манастир „Св. Богородица“ и паралелно завършва двугодишния курс на
СДС „Св. Йоан Рилски“, след което е приет в клира на Врачанска епархия като и.
д. игумен на Тръжишкия манастир „Св. прор. Илия“.
От 2000 г. е
назначен за протосингел на Врачанска митрополия и за диригент на представителния
хор “Св. Софроний еп. Врачански” на Врачанска епархия.
Митрополит
Киприан като диригент на представителния хор “Св. Софроний
еп. Врачански” на Врачанска епархия е лауреат на Фестивала на
руската църковна песен (София, 2002), на Международния конкурс Пееща душа
(Бялисток, Полша, 2003), носител е и на голямата награда от Международен
фестивал на православната музика „Достойно ест“ – 2004, 2005, 2008, 2009 и 2011
година в гр. Поморие. Под диригентството на митр. Киприан хорът печели бронзов
медал и специалната награда за най-добро изпълнение на православна музика в
Международния хоров конкурс в гр. Превеза (Гърция, 2013). През 2015 г. прибавя
към многобройните си отличия сребърен и бронзов медал от Европейските хорови
игри и Grand prix на нациите в Магдебург, Германия.
Гостувал е с
концерти в Чехия, Унгария, Македония, Гърция, Турция, Румъния. През 2012 година изнася
концерти в градовете Кротоне и Катандзаро, обл. Калабрия, Италия с Реквием от
Моцарт, а през 2014 г. отново се връща на италианска сцена с концерти във
Верона.
По време на
следването му в Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“ и по решение
на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство на 31.08.2003 г.
Изпълнявал е
различни длъжности във Врачанска епархия. Носител е на юбилейната
значка – орден “Св. Софроний еп. Врачански” за особени
заслуги в развитието на църковно-обществения и
културно-музикалния живот във Врачанска епархия и Врачанска
област
През февруари
2006 г. по решение на Св. Синод е изпратен на послушание като протосингел на епархията
на САЩ, Канада и Австралия, която длъжност изпълнява до 01.08.2007 г., когато е
назначен за протосингел на Врачанска митрополия.
По решение на
Св. Синод е хиротонисан за епископ с титлата Траянополски на 3.03.2008 г. в
катедралния храм в гр. Враца и назначен за викарий на Врачанския митрополит,
която длъжност изпълнява и до днес.
Избран е за
Старозагорски митрополит от Св. Синод на БПЦ-БП на 11.12.2016 г. в синодалния
параклис "Св. княз Борис-Михаил" в София, което служение изпълнява от
18 декември 2016 година, когато е въдворен на Старозагорския митрополитски
престол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар