Нова мегали идея измъдриха за Аязмото

Поредната велика идея за строителство в Аязмото в Стара Загора бе разпространена от електронните медии. Проектът е за обичаният парк Аязмото, където планират застрояването на вертикален маршрут (виж по-долу мегаломанските планове на автора). Това, със сигурност ще стане поредния „невидим” проект, който ще попълни списъка с неговите аналози – непостроените подземни гаражи на проф. Светлин Танчев, небостъргачът на Цанко Яблански, тунелът под главната улица и други фантасмагории на проектанти и архитекти. Лошото е, че за част от подобни финансово необосновани планове бяха направени и известни разходи, които съвсем не са малки. Апетитите към публичните пари, вероятно няма да изчезнат. Сега в града също усилено се строи и се обяснява на старозагорци – колко хубаво става! Обаче никой не обяснява на каква цена? Цената, както се пее в песента – не е от значения… Ето и поредните опити да се стартира поредната мегали идея, която се цитира без корекции и редакции:

Емблематичният за старозагорци парк „Митрополит Методи Кусев“ (Аязмото) може да се сдобие с нетрадиционна атракция – 32-метрова панорамна площадка, съобщи в своя публикация сайтът „Строителство Градът“. Идеята е на младия к.арх. Иван Киряков, чийто дипломен проект е вдъхновен и посветен на 115-тата годишнина от създаването на парка. Документалните снимки от залесяването на Аязмото, предоставени от Регионалния исторически музей, са впечатлили силно дипломната комисия на Техническия университет в Мюнхен, където Киряков учи.

Разработката представлява продължение на пешеходните маршрути във вертикална посока. Система от рампи, интегрирана в масираната паркова зеленина, отвежда посетителя до панорамна изгледна площадка, от която се разкрива впечатляваща гледка към Стара Загора в източно, южно и западно направление. Площадката е ситуирана в близост до църквата „Св. Теодор Тирон“. Към нея проектантът е предвидил още площадка за астрономически наблюдения и бистро за 50 посетители, към което освен пешеходна рампа води и комуникационно ядро от асансьори и стълбищна клетка.

Съоръжението е решено с носеща метална конструкция, състояща се от шест сдвоени опори, между които е развито спираловидното трасе на пешеходното движение.

Рампите от своя страна са конструирани на принципа на самолетното крило – с надлъжни носещи профили и напречни диафрагми с променливо сечение, покрити с обшивка от композитни материали.

„Формообразуването е резултат от определянето на оптимални параметри в математически алгоритми, които представляват своеобразен „генетичен код“ на сградата“, посочва авторът.

Проектирането е извършено към катедра „Параметричен дизайн“ – едно от актуалните направления на архитектурното образование в Мюнхенския университет.

Резултат на параметричен дизайн са много емблематични сгради в световната архитектура напоследък като: „BMW-свят“ в Мюнхен, Музеят на „Мерцедес-Бенц“ в Щутгарт, Център „Помпиду“ в Мец, пасажерският терминал в Йокохама, олимпийският плувен комплекс в Пекин и други.