Днешната икономика и някогашната политикономика стават почти идентични – повече политика, по-малко икономика! Както е модерно да се казва – въпрос на ценности, и то не какви да е..., а евроатлантически. Внушават ни, че те са единствените възможни, представяни са като единствените правилни. Проблемът е, че ние може да си говорим каквото и да е, но не се ще да ги споделяме... Е какво от това, нека се оставим по течението и да вървим в крак с „цивилизования свят”? Обаче това си има цена, трябва да се вземат решения, а за това плащаме скъпо, а за решенията ни липсва смелост и компетентност. Така от икономиката остава главно политиката...
Говорят,
че всички европейци споделят общите, вече споменахме евроатлантически ценности,
но те не са еднакви за всички страни. Например, едно от условията за приемането
ни в ЕС бе да закрием част от реакторите на АЕЦ „Козлодуй”. Опасни били и т.н.,
но аргументите бяха политически. Освен това България по това време имаше много
енергийни мощности, но пък енергетиката е сфера, която изисква дългогодишно
планиране, за срокове от 25, 30, че и повече години. Тогава със закриването на
голяма част от родната индустрия страната ни дори имаше свободни за продаване
квоти за въглеродни емисии. Обаче после правилата се промениха. Базата за
квотите се промени и така вместо да продаваме, трябва вече да купуваме квоти за
споменатите емисии. Това повищи цената на енергията, а успоредно с това станаха
и други промени в правилата на играта. Въпреки вложените стотици милиони за
изграждането на сероочистващи инсталации в тецовете, сега тяхното бъдеще е
ясно. Те трябва да бъдат закрити. Това поставя на изпитание не само работещите
в отрасъла и свързаните с неговото функциониране производства, но и сигурността
на българската енергетика и промишленост. Защото 40 на сто от еленергията се
произвежда в комплекса „Марица изток”. Рано или късно, няма къде да мърдаме,
той ще бъде закрит, и как ще се компенсира този енергиен дефицит? Повече от 30
години стои въпросът за втори АЕЦ, който обаче отхвърлихме заради политиката.
Досега той можеше да е реализиран, няколко пъти, но никой, включително и
социалистите, нямаха куража да го направят. Защото технологията била руска! Ами
да бяха поръчали друга, като румънците, които се обърнаха към Фраматом...Нещо
повече, поръчахме, и малко насила, след съд, платихме два реактора, които сега
искат на безценица да дадат на украинците. А специалистите са категорични, че
те могат да се ползват от тях само за резервни части. Защото производството на
реакторите е свързано с конкретна инфраструктура, а за да работи безопасно се
иска и съгласието и сътрудничество с производителя, който обаче е врагът от
Росатом. Интересно е, как ние не можем да работим с производителя, а украинците
могат да минат и без него, и щом те имат такава възможност, защо не биха ни
съдействали да изградим атомната централа у нас? А без достатъчно енергия на
приемлива цена индустрията ни няма да е конкурентноспособна.
Евроатлантическите
ценности по същия начин влияят и на националната сигурност. Едно от условията
за приемането ни в НАТО бе да утилизираме голяма част от техниката – стотици самолети,
хеликоптери, танкове и всички ракети със среден обсег. Нарязахме ги без да се
замислим. Сега даваме стари БТР-и от бившите вътрешни войски, а ако имахме и
СС-23, можехме повече да помогнем на „украинските герои”...Ама не, НАТО искаше
да влезем в съюза без силна армия, а ЕС – без силна икономика. Защото ни
предложиха и алтернатива – каквото искаме да си го купим от тях, на
определената, пак от тях цена. За самолетите например много умуваха. Тогава
Швеция не беше в НАТО и логично отказахме „Грипените”, пък и цялата ни търговия
с оръжие зависи изцяло от благоволението на Щатите. Как да и откажеш? Затова
сега чакаме самолети, но пък сме ги платили, и то скъпо. Въпрос на ценности,
както казахме...
Друг
е въпросът, че ако бяхме поръчали „Грипени” те вече щяха да са доставени и да
изпълняват своето предназначние...
Спазвайки
принципите на евроатлантизма отдавна продаваме оръжие на украинците, но с
посредници, демек не сме ние. Това прави ли ни участници във войната? Според
нашите политици – не! Всъщност всички натовци са преки участници във войната
още от първия и ден, че и от преди това. Ето и доказателствата. Без финансовата,
военната помощ, на съветниците и информацията, която получава ВСУ от НАТО,
досега руснаците отдавна щяха да са влезли в Киев. Казват, че това е принципен
въпрос – страната им е нападната. А какво правим за да я спрем? Например, да
има опити за договаряне на примирие? Не, говори се само за нови санкции, нови
въоръжения и т.н., дори се появи абсурдният „Механизъм за мир”, който договаря
добавянето на още въоръжения за украинците... Явно целта единствено е безусловна
капитулация на Русия. Украинците естествено не останаха равнодушни към „нашите”
ценности и ги споделят напълно. Например чрез платформата „Миротворец”, в която
са включени всички врагове на споменатите ценности – включително и български
журналисти и политици, и такива големи имена като Кисинджър, например. Някои от
списъка вече да ликвидирани, така е отелязано на миротворния сайт, но към това,
те, разбира се, нямат никакво отношение.
За
ценностите достатъчно говорихме, а сега за компетентността. Тук политиката също
е основен фактор. Руският природен газ има от известно време ново свойство, той
е оръжие на Путин. Същото се отнася и с руското зърно, нефт, метали и т.н.
Затова ембаргото към Русия трябва да бъде пълно, обаче, винаги се правят и
изключения, защото някои неща не могат да се набавят веднага – и руснаците са
длъжни да ни ги доставят, докато намерим друг източник и ги отрежем. Затова и
бе направена т. нар. дерогация с нефта, специално за такива като нас. Виждате
ли колко сме важни! Същото изключение действа засега и за АЕЦ „Козлодуй”,
където има договореност, отработеното гориво да се транспортира в Русия. Сега готвим
нови договори с други доставчици, а въпросът с отработеното гориво остава! За
зърното пък съвсем се оплетохме – уж сме солидарни, но пък украинският внос
удари не само родните фермери и те ревнаха гръмогласно и чак наложиха забрана
за вноса. Зърното уж беше за гладуващите африканци, а неусетно се оказа
доставено на дъмпинг-цени в Китай, Турция, Испания и други не толкова закъсали
страни. Злите езици говорят, че това се дължи на новите големи „украински”
зърнопроизводители, които са Дюпон, Монсанто и други подобни. Тях гладът в
Африка не ги вълнува...Същото е отношението на много българи и по „Зелената
сделка”. Зелена, зелена, но пък слага кръст на българската енергетика в
сегашния си вид. Тука отношението е и малко шизофренично – хем искаме пари по
Плана за Възстановяване, хем не щем и да закрием въглищните централи! Ама така
не става. Причината е, че нито в ЕС нито в НАТО имаме каквито и да било
възможности да влияем при вземането на решенията, можем само да изпълняваме.
Затова всичко това прикриваме с глупост – пари по плана няма, защото не сме
готови с представянето му – некомпетентност, нормално е. ТЕЦ-овете ще работят,
но с намалена мощност – половинчато решение – пак некомпетентност. С това се
опитваме да отложим неизбежното, което, както казахме, не е наше решение, но
няма как да го отхвърлим. Понякога глупостта си е чиста наша, но това е за да
отвлечем вниманието. Например премиерът каза, че специална структура ще се бори
с разпространението на новата дрога – фентанил! Хората, запознати с темата се изсмяха
– фентанила не е нова дрога и е добре познат на наркоманите и от много години
го мешат с хероин. Смъртните случаи от този коктейл не са от вчера. А покрай
това се пусна и една политнекоректна информация. Засилената употреба на
фентанил идвала от картела ЕЛ Чапо, който компенсирал спада на хероиновото
производство в Афганистан, след завземането на властта от талибаните. Не може
да бъде, официално тази вест трябва да се маркира като фейк, защото ако
талибаните са ограничили производството, кой е помагал за него през предходните
години? Това е въпрос не само на съвременна политикономика, а и на ценности...
Димитър Славов
Няма коментари:
Публикуване на коментар