18.06.2021 г.

Избори около зоопарка

Какви изборни кампании имаше едно време, не като сега, както би казал класикът. Преди да преизберат д-р Желев за втори мандат, в един от заралийските седмичници, Издателят му даваше важни наставления на екипа си, който, в интерес на истината, никак не бе добре заплатен, а сега бе момента, журналистите да заработят някоя допълнителна пара.

Указанията бяха ясни! Да се представя на аудиторията, че за Доктора ще гласуват нискообразованите, старите и жителите на селата, а за дясната опозиция – по-интелигентните, младите и успелите в живота. В крайна сметка, оказа се, че последните са малцинство в Старозагорско и д-р Желев спечели убедително, но нека да не бързаме.

Издателят даде пълен картбланш на Главния си редактор, на екипа, да следва с всички средства дадените напътствия. Управителката следеше за изпълнението...

Доктора успя още предварително да консолидшро най-различни партии, партийки и организации. Всеки ден излизаха подобни съобщения, че е подкрепен я от Съюза на запасните офицери и сержанти, я от ветераните, от различни социалдемократи, пенсионерски организации и т.н. Дето има една дума, само децата от детските градини още не му се бяха врекли във вярност.

Главният редактор спазваше изискванията на Издателят, но по принцип си бе своеволен и все си правеше, каквото му хрумне. Даже Управителката не успяваше да го озапти съвсем. Но трябваше да му се прощава, защото на него бе вменено да преговаря с близо трийсете партии и коалиции, включили се в местния вот.

Първият му гаф бе, че той прокара информация, вярно добре проверена, но неподходяща, за шуробаджанащина при снабдяването с гориво на една от общинските фирми, от близък роднина на един от заместниците на Доктора. Издателят побесня и поиска от Главния лично да се извини на настоящият, а и бъдещ кмет. Това обаче не стана. На другия ден, Д-р Желев посети зоологическата градина, като всички местни журналисти, включително и от споменатия седмичник, нярно го придружиха при животните, които уви не можеха да гласуват...

Докторът премина край всички клетки, но на някои от обитателите, радващи се на по-голяма популярност от посетителите, отдели повече време. В клетката на наскоро родените мечета влезе, като те веднага се втурнаха към него. Кметът ги бе приучил да го харесват, като им даваше често бонбони. Те веднага го наобиколиха, а Доктора дълго ги гали, давайки възможност на фотографите да запечатат тяхната любов към него. Главният записа, точно така привлича и тези от съгражданите си, които явно пак ще го преизберат, че ако не настъпи някаква голяма политическа промяна, след време, заралийчета ще казват с гордост – аз се родих, израснах и изучих, под мъдрото ръководство на д-р Желев.

По-нататък обаче, изборната обиколка се обърка, понеже не така мислеше шимпанзето Били. То бе бивш цирков артист, който обичаше кафетата и цигарите, с които, напук на забраните посетителите често го черпиха. Това обаче го правеше доста нервно и понякога изливаше гневът си над стоящите от другата страна на мрежата, замеряйки ги с плодове и зеленчуци, т.е. с всичко, което имаше под ръка. Заставайки за снимка, любезно говорещ с обкръжилите го журналисти, кметът не усети, че Били бе уморен предварително от жегата, а допълнителния шум и множеството го разгневи много. Шимпанзето скочи, грана няколко презрели домата и банана и ги метна по кмета и неговата кохорта. Градоначалникът се дръпна навреме, но имаше и пострадали журналисти, чиито одежди бяха изпоцапани от обстрела на животинката...

По-късно в редакцията, Главният описа всичко това в политически фейлетон, жанр, който съвсем изчезна от пресата. Този път обаче бдителните отговорни фактори – Издателят и Управителката бяха категорични – такова нещо не може да излезе. Още повече, че не бе подписан договорът с щаба на д-р Желев.

Управителката се развика – предстои да подписваме, а ти не се спираш. Няма да идваш с мен, когато ще се срещаме утре с Докторът! Главният се чувстваше засегнат, защото смяташе, че чувството за хумор не трябва да се потиска, то е част от свободата на словото. Затова категорично заяви, че няма да отиде при кмета, дори и да го молят на колене, със сълзи на очи.

На другия ден обаче, Управителката би отбой, явно не успя да има кураж, заради статията за горивата, която уви беше пропуснала да спре.

-          Отивам при кмета, каза тя.

-          Прав ти път, рече Главният.

-          Ама ела и ти, за всеки случай!

-          Странно нещо сте жените, рече Главният – ведниж тъй, после обратното.

При Желев влязоха и редакторът още от вратата рече:

-          Д-р Желев, това е нашата оферта, в която всичко много добре е описано. Кажете ни ще правим ли договор или не? Кампанията започна и нямаме много време...

От страна на Доктора нямаше никакви пречки и контрактът бе подписан безпроблемно, като неговият щаб плати най-голямата сума, която бе договорена през кампанията...

Лукавиян

Няма коментари:

Публикуване на коментар