Старозагорските ремонти продължават ударно

Центърът на Стара Загора ще придобие напълно европейски облик до края на мандата на местната власт, огласи кметът Живко Тодоров. На 14 юли градоначалникът даде символичен старт на строителните дейности по реконструкцията на парк „Пети октомври“, известен на заралии като Градската градина. Според проекта европеизацията на 20-те декара в парка ще струва 6,55 милиона лева. Казано според бъдещата валутна сметка около 3,25 милиона евро. Фирмата изпълнител е, без изненада – много опитната и с традиции по направата на старозагорските ремонти, но с новото име „ВДХ“ АД, т.е. бившата „Водострой 98“ АД. Съвсем скоро, ремонтът на Аязмото струваше 7 милиона лева, то парите днес за нищо ги нямаме. Изпълнението е заложено да стане за 150 дни, а кметът каза, че ще следи да не се просрочва, както… Аязмото, дето бе затворено година и половина. Новият облик щял да запази автентичния вид на градината, ама щял да е много по-удобен за разходки?! Дали няма да монтират движещи се пътеки, при този бюджет? Но това не е всичко. На 28 юли започва ремонтът и на Алана. Той колко ще струва, не казват. Други перестройки около Универсалния, улица „Пазарска“, на Общината и на бившия Пионерски дом ще надхвърлят десетте милиона, които са обещани от държавата и местната хазна ще доплаща.

Най-важната липсваща информация в официалното съобщения е, дали двата парка ще бъдат затворени до края на годината. Че да добият европейски вид, все едно досега са имали, да речем – африканска визия. Апропо, на Аязмото, което има юбилей тази година, вложените средства вече показват изненадващи резултати. Направиха се беседки, сечените плочи се пренаредиха без нужда и т.н., даже тук там се засадиха дръвчета. Старата растителност обаче загива на много места. Например по източната алея, преминаваща покрай Митрополията, човек може да преброи десетки изсъхнали стари дървета, които са покрити с нещо, като гъбично заболяване. Никой не прави опит да ги отстрани или да вземе други мерки, та поне да се запазят околните дървета.

До края на мандата, в Зарата няма да остане нищо неремонтирано. За необходимостта и цената не питаме!

Историята на Одисей, разказана от влюбените в него жени

Докато се задава голяма холивудска продукция по Омировата „Одисея“ с участието на Мат Деймън, Ан Хатауей, Том Холанд, Робърт Патинсън, Шарлийз Терон и Зендая, у нас излиза оригиналният роман на италианската писателка Марилу Олива „ОДИСЕЯ, разказана от Пенелопа, Цирцея, Калипсо и другите жени от Омировия епос“ (издание на „Книги за всички“).

 „Одисея“ не е само история за пътуването на един мъж, а и за любовта на много жени. Калипсо, която, оплетена в собствените си мрежи за съблазняване, се влюбва в Одисей, но трябва да го пусне. Навзикая, незряла, но могъща съблазнителка, която не смее дори да го докосне. Цирцея, доминантната, която презира мъжете, докато не среща един, който не прилича на никой друг. Евриклея, робинята дойка, която го е отгледала. Сирените, сляпо решени да го унищожат. И разбира се, Пенелопа, съпругата, която не просто чака мъжа си, а му е равна по хитрост и упоритост.

В тази книга именно те възпяват перипетиите на странстващия герой, всяка от тях е героиня в етап от голямото му приключение, преобръщайки традиционната перспектива за мъжкото начало. Контрапункт на техните гласове е този на Атина, богинята, която напътства и Одисей, и сина му Телемах с гласа на великата жена, която стои зад всеки велик мъж.

В едно любопитно редуване на гледни точки безсмъртната класика оживява с нови значения и перспективи.

 По-гореща от всякога е темата за миграцията в Средиземноморието, поради което се усеща спешната необходимост да се възстанови една древна история, която винаги е била четена: защото Одисей се превръща в емблема на мигранта, на закъсалия изгнаник, на човека в търсене на земя, която изглежда все по-далечна. Наред с това Одисей е символ на пътешественика, на човека, който стига до други земи или търси себе си.

Пренаписване, вярно на оригиналния текст, при което нищо съществено не е пропуснато от Омировия епос. Автентичността на архаичното слово се запазва чрез ритмизиране на повествованието, различни разказвателни техники – всичко това с единствената цел да се насладим на великата красота на класическия текст. Гласовете на разказвачите са тези на жените, които Одисей среща в хода на своето пътуване. Ако хитростта на царя на Итака е само един от аспектите на неговата многоликост, то героините представят почти всички вариации на жената: фриволната съблазнителка (Калипсо), мъдрата покровителка, който използва разума си (Атина), мечтателката (Навзикая), феминистката, която се опитва да се самоутвърди в патриархата (Цирцея), инстинктивната жена (сирената), умната спътница, която пази семейството (Пенелопа).

Опера на открито от 5 юли - на форума и край язовир Копринка

На 5 юли, от 21 часа, на стадион „Берое“ Старозагорската опера ще представи грандиозен спектакъл на една от най-любимите и популярни опери на Джузепе Верди „Набуко”. В юбилейната програма, посветена на стотната годишнина на Старозагорската опера, „Набуко” е вълнуващият избор на създателите на знаковата „Опера на стадиона” – инициатива, която възникна по повод стогодишния юбилей на футболен клуб „Берое” през 2016 година и начерта новата лятна дестинация на културния живот на Стара Загора. През годините стадион „Берое” се превърна в оперната арена на Стара Загора, на сцената на която бяха представени спектаклите на оперите „Аида” /2016 и 2021/, „Кармен” с Веселина Кацарова /2017/, „Набуко” с Мария Гулегина /2018/, „Трубадур” /2019/. Това дава начало на поредица от опери на открито, запазена марка на старозагорския оперен театър.
На 17 и 18 юли е премиерата на операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, с участието на артистите, хора и балета на Старозагорската опера, и Прабългарска школа за оцеляване „БагаТур“. Либрето е Николай Лилиев и на писателката, майстор на историческите теми - Фани Попова-Мутафова. Спектаклите ще се играят на Античния форум в областният град, а на 28 август ще има представление и край древния Севтополис, на открита сцена на язовир „Копринка“.

  

Кино на открито показват на Античния форум

„Лятно кино под звездите“ отново ще има в Стара Загора - на 4 и 5 юли. Прожекциите ще са на Античния форум „Августа Траяна“ и ще започнат в 21 часа.

За старозагорци отново е предвидена изненада - те ще могат да се снимат с гост звезда, български актьор, но кой е той организаторите не казват, засега. Миналата година гостът бе актьорът Ивайло Захариев

На 4 юли, петък, от 21 часа бъде показан филмът „КЛАС ‘90“, който наскоро заралии видяха на фестивалът „Златната липа”. Сюжетът му е за ученици, завършили през 90-те, които се срещат след десетилетия. Темата е актуална, но сценария отново е мешавица с намесата на страшното ДС, депресиран министър и смела журналистка, все далеч от истинската ни действителност. В съботната вечер, отново от 21
часа на Античния форум е прожекцията на филма „БЕЗ КРИЛА“. Той е биографична спортна драма на Ники Илиев. В ролята на параолимпийския шампион Михаил Христов играе Наум Шопов-Младши.

Оперно-балетна гала за стотния рожден ден на Старозагорската опера

 

През тази година Старозагорската опера отбелязва 100 години от основаването си. Това е първата извънстолична оперна трупа и единствената, просъществувала без да прекъсва дейността си. В празничната си юбилейна програма Държавна опера-Стара Загора е заложила реализацията на десет оперни и балетни премиери, премиерни спектакли за деца на Детско-юношеската студия за опера и балет, емблематични репертоарни оперни и балетни заглавия с имена от световния оперен и балетен афиш, гостувания, атрактивни инициативи, изложби, авторски ТВ и радио предавания и дискусионни форуми, чествания в страната и в чужбина.

Рождената дата на Старозагорската опера е 1 юли 1925 година – датата на премиерата на операта „Гергана“ на Маестро Георги Атанасов. Събитието поставя и началото на първата постоянно действаща извънстолична опера в страната.
Кулминацията на честванията за 100 годишнината на Старозагорската опера ще бъде отбелязана на 1 юли с грандиозна оперна гала на сцената на Античния форум „Августа Траяна”. Концертът-спектакъл ще започне със сцена от величествената опера на Джузепе Верди „Аида” – музикално-сценична метафора на триумфалния марш на Старозагорската опера през изминалите 100 години.
Следват фрагменти от първата постановка на „Гергана”, „Лучия ди Ламермур”, „Риголето”, „Кармен”, „Тоска”, „Самсон и Далила”, „Момичето от Златния Запад”, „Мойсей”, „Силата на съдбата”, „Макбет”, „Адриана Лекуврьор” и разбира се – „Турандот” – операта с кукли и други спектакли.
Към тях зрителите ще видят балетната трупа с избрани моменти от „Лебедово езеро”, „Сънят на Пилат” и „Кармина Бурана”.
„100 години в 100 кадъра“ е темата на фото-документалната изложба, посветена на столетието на Старозагорската опера, която ще бъде открита за юбилея.
Експозицията включва снимки от 100-те години на операта. Селекцията им се крепи на няколко основни критерия: Награди и номинации за постановките; Гостуванията в чужбина, най-доброто от Фестивала на оперното и балетното изкуство; Публикациите в централните български и чуждестранни медии, които отразяват съответните заглавия. От близо 450 постановки, реализирани през стоте години, са избрани 100.

Пет години фестивал, десет години кауза: „OPEN BUZLUDZHA“ - от 15 до 17 август

 За пета поредна година фондация „Проект Бузлуджа“ кани всички почитатели на вълнуващите преживявания, красивата природа и значимите каузи на едно изключително събитие – тридневният фестивал „OPEN BUZLUDZHA“, който ще се проведе от 15 до 17 август в сърцето на Стара планина.

През деня посетителите ще могат да се насладят на богата палитра от активности: турове около монумента и по живописните планински пътеки, творчески работилници за деца и възрастни, тематични лекции и дискусии и други интерактивни дейности. А вечер, след залез слънце, фасадата на монумента ще оживее чрез впечатляващо 3D мапинг шоу, създадено от MP-STUDIO - организаторите на фестивала на светлините LUNAR в София. Визуалният спектакъл ще пренесе зрителите в свят на фантазия, като интерпретира зданието по нов и вълнуващ начин. Тематични диджей партита ще се грижат за доброто настроение под звездите. Вкусна храна и освежаващи напитки ще допълнят атмосферата на фестивала. 

Тази година фестивалът е посветен на 10-годишнината на „Проект Бузлуджа“ – десетилетие, в което хиляди доброволци и съмишленици подкрепиха усилията за запазване на една от най-емблематичните сгради в България. На място ще бъде представена информация за извършените до момента дейности и за следващите стъпки: изграждането на нов покрив и прозорци, както и създаването на първата експозиция за сградата. Каузата не е политически обвързана и не цели пълно възстановяване на монумента, а консервация и преизползване с образователни и туристически цели. 

Мотото на фестивала тази година е „История за споделяне“. Посетителите ще имат възможността да споделят своите истории, мнения и идеи за Бузлуджа, както и да научат за личните истории на хора, свързани с мястото. Фестивалът сам по себе си е една история за споделено изживяване и споделена кауза. Той се превръща в сцена за срещи между истории и визии, минало и бъдеще, тук и сега.

По случай юбилея, входът за фестивала е напълно безплатен. Цялата програма – дневна и нощна – ще се проведе пред самия монумент Бузлуджа, превръщайки го в жив културен център още това лято. 

Насладете се на атмосферата на събитието с кадри от миналогодишното издание. 

За повече информация следете Facebook и Instagram, както и уебсайта на фондация “Проект Бузлуджа”.

Doctor Rock - за четвърти път събира рокаджии-медици на Античния форум

На 21 и 22 юни 2025 г., за четвърта поредна на Античният форум „Августа Траяна“, ще забие в ритъма на рока. Вече стана традиция в началото на лятото община Стара Загора да бъде любезен домакин на лекарите-рокаджии от цялата страна и техния фестивал Doctor Rock. Създаден от очния хирург д-р Станимир Трошев и неговата група LED SEVEN, фестът обещава две вечери здрав рок, добро настроение и срещи с приятели.

Doctor Rock не е комерсиален. Входът е свободен. Голямата част от публиката е от медицинската общност, а групите свирят заради любовта към рока, усещането за заедност и приятелствата, които създават. Сред артистите на феста са утвърдени специалисти, административни ръководители в сферата на здравеопазването, както и млади лекари, току що поели професионалния си път.

 

На 21.06, от 19.00 часа, феста ще открият музикантите от Almaren от гр. Бургас. Групата ще защитава музикалната чест на денталните медици. Създадена е в края на 90-те години, а в състава й влизат денталните медици д-р Ивайло Радев - ударни, клавишни, вокали, д-р Васил Николов - бас, клавишни, вокали и д-р Петър Петров - китари, вокали; денталният асистент Светлана Русева - вокали и компютърният инженер - Ивайло Чантов - китари, клавишни, вокали.

На живо групата свири предимно кавъри на световни хитове, а в студио влиза за да работи върху собствени проекти.

 

Almaren ще предадат рок щафетата на пловдивската Sutura, за втори път на сцената на Dr. Rock. Групата се ражда случайно, по повод на едно Коледно парти. Тогава съставът й е изцяло лекарски. След няколко, макар и много успешни клубни участия, бандата прекратява своята дейност, но искрата вече е запалена и хирургът д-р Васил Горанов - бас и фелдшерът Кирил Аргиров - китара, привличат нови музиканти: Стефан Молдовански - вокал, Таки Мелконян - вокал, Божидар Тонев (попа) - китара и вокал, Стойчо Колев – ударни. В този състав, ориентирана основно към китарен рок, през 2018 г. бандата приема името SUTURA.

 

Вечерта ще закрият болярите от Велико Търново, нарекли себе си А.СР.С (Ей, сипи си). Групата съществува от 2016 г., но нейните корени са доста по-назад, във времето на студентските години. Нейни членове са д-р Михаил Иринков - специалист по УНГ, който свири на бас китара; педиатърът д-р Красимир Попов – китара; д-р Любомир Боянов, по специалност ендокринолог, в групата е отговорник за соло и ритъм китарите. Вокалист на А.СР.С е д-р Огнян Никитов - психиатър, психолог и психотерапевт. Атанас Попов е банкер в живота и соло китарист в групата, бизнесменът Стефан Конакчиев свири на ударни инструменти, а Радослав Тодоров - Хамонда, разбира се е зад клавишните инструменти.

Групата е ветеран на сцената на Doctor Rock и тотален любимец на публиката.

 

 

На 22.06 и втората вечер стартира с бургаска група. GP Band свирят заедно от почти 10 години. Започват като акустична формация, но бързо след това стават класическа китарна рок група. Днес в бандата, обогатила звука и с клавишни инструменти, свирят д-р Петко Желязков - председател на регионалното сдружение на общопрактикуващите лекари, китара и вокал; д-р Николай Ферфериев - пулмолог и семеен лекар, бас китара; д-р Велимир Медаров - общопрактикуващ лекар, китара и вокал; д-р Доротея Дралчева - общопрактикуващ лекар, вокали; Иван Касабов - магистър фармацевт, клавишни и Росен Николов - наричан от приятелите dr. Drums. И на всички вече е ясно защо са се нарекли GP Band.

 

Веднага след тях на сцената се качват музикантите от Restart. Бандата е създадена преди около 20 години от приятели и съмишленици. През годините групата се утвърждава като най-добрата трибют банда на Led Zeppelin. Петимата музиканти: IT инженерът Румен Бобошевски - соло китара; дипломираният инженер и професионален музикант Марио Попниколов - бас китара; инженер Милена Младенова - клавишни инструменти и вокал; Георги Варамезов - ударни, мандолина, вокали и - неотдавнашният министър на здравеопазването, лекар психиатър проф. д-р Христо Хинков - вокал и китара, свирят в най-популярните клубове и фестивали в София, Пловдив, Велико Търново, Русе, Бургас, а през 2022 година с гордост добави в колекцията си и Стара Загора. И тази година с нетърпение очакваме да ни потопят в магията на великите британци.

 

Феста ще закрие LED SEVEN (LED 7) – групата създала Doctor Rock. Бандата е родена през 80-те, златните години на рока. През 2012 г., когато всички нейни членове са вече утвърдени професионалисти в различни сфери, групата е възродена със сегашното си име и състав.

В нея свирят лекарите д-р Любен Колев - клавишни и вокали, д-р Станимир Трошев - бас и вокали, ветеринарният лекар д-р Виолета – вокали, фелдшерът Тихомир Конуров – китара, уеб дизайнерът и вокален рок-ураган Иван Каменски, банкерът Христо Господинов – китара, музикантът Мирослав Христов - саксофон, клавишни, вокали, авиационният техник Кирил Кирев – барабани, инженерът и китарист Деян Карашмалъков.

Въпреки тежките професии и никога не достигащото време групата има редица клубни изяви, участия в Конгреси на Българското дружество по офталмология, участие в старозагорската спирка на българо-македонското турне One Love Tour, но сърцето на бандата и нейна най-ярка визитка си остава  Doctor ROCK Fest, единствения по рода си фестивал за любителски групи с лекарско участие.

 

 

Програма Doctor ROCK Fest

 

21 юни /събота/, фестивалът ще бъде открит в 19.00 ч. и ще продължи с изпълненията на:

19.10 – 20.10 ч.: Almaren (Бургас)

20.25 – 21.25 ч.: SUTURA (Пловдив)

21.40 – 22.40 ч.: A.CP.C. (Велико Търново)

 

22 юни /неделя/, рок маратонът започва отново в 19.00 ч. с участието на:

19.10 – 20.10 ч.: GP Band (Бургас)

20.25 – 21.25 ч.: Restart Rock Band (София)

21.40 – 22.40 ч.: LED 7 Band (Стара Загора)

 

Мъглижкият рокфест ще се проведе на 22 и 23 август

12-то поредно издание на рок фестивала ще се проведе на 22 и 23 август в местността „Равня“ над Мъглиж. В тази година входът за рокаджийта сбирка е отново свободен. Посетителите на We are going to Мъглиж ще видят на сцената доста, вече познати от предходните години банди.

O.H. и Engeneer of Death, които участваха през 2023 и бяха приети много добре от публиката. Те ще се представят с чисто новите си албуми. „Hate Campaign участваха през 2021 и излязоха със страхотен албум още миналата година, но след като програмата вече беше готова“, добавят организаторите. „Затова сме ги планирали за участие още тогава.“
Домакините от I.R.B 69 имат също много силен творчески превод и ще ни изненадат с много нови парчета, както и с някои промени в стила си. Има разбира се и нови имена, които се представят за първи път в Мъглиж: Индиго, Redtrigger и The Fourtones.
От своя страна, Контрол и Svetlio and the Legends нямат нужда от представяне, и са гаранция за големия купон в края на двете вечери.
За поредна година фестивалът получава солидно рамо от легенди на българския рок – група ЕЛИТ с Оги Цолов (екс-Фактор) ще открият вторият фестивален ден.
Програмата по дни и часове:

Петък 22.08.25
19:00 Индиго
20:00 Redtrigger
21:00 The Fourtones
22:00 Engeneer of Death
23:00 Контрол

Събота 23.08.25

19:00 Елит (Оги Цолов)

20:00 Hate Cаmpaign
21:00 IRB.69
22:00 O.H
23:00 Svetlio and the Legends

Съпътстващата програма на MIDALIDARE ROCK започва на 8 юли

Събитията на MIDALIDARE ROCK IN THE WINE VALLEY ще започнат още на 8 юли, край чирпанското село Могилово. Тогава ще се изявят от прабългарската школа за оцеляване „Багатур“, която е посветена на възстановяване и популяризиране на ценностите и културата на прабългарите. „Багатур“ предлага възможност на хората да се потопят в древния свят на предците ни. През всичките дни, от 8 до 13 юли ще има спектакли и каскади, школи по езда, стрелба с лък, игри за деца, музей на открито и много изненади. Всичко от програмата на „Багатур“ е с вход свободен за всички притежатели на билети за фестивала, деца до 12 години влизат без билет, според регламента.

На 9 юли ще бъде прожектиран филмът „И никой не пита защо“. Лентата е посветена на българската рок легенда Милена Славова. Зрителите ще видят как един артист преминава във времето през прегради, стени, забрани, сривове, компромиси – всички отразени в нейните песни като музика и текст. Това е филм за търсенето и създаването на смисъл. Ехото на една душа, която се пита защо някои мълчат, а други крещят. Режисьор и сценарист е Марио Кръстев, оператор Кирил Проданов, продуцент Кръстьо Ламбев. Филмът ще бъде показан на 9 юли сряда, с вход свободен за всички притежатели на билети за фестивала.
Midalidare Rock In The Wine Valley, ще се проведе между 11 и 13 юли 2025-а. На голямата сцена на фестивала ще излязат - MANOWAR, W.A.S.P., Alice Cooper, DORO, Michael Schenker, Orden Ogan, H.E.A.T., Floor Jansen, Brainstorm, Twilight Force, Elvenking, Kissin’ Dynamite, Tungsten и Triumpher.
Настаняването в къмпинг зоните започва от 8 юли, като се очаква голяма част от хората да се организират и настанят още в първите възможни дни. Поради тази причина организаторите стартират събитията още преди първия официален ден на фестивала“, споделят от Midalidare.
Подробности за тези и останалите събития в рамките на фестивала ще бъдат публикувани в официалния сайт: https://midalidarerock.bg

„Наследена земя“ е големият скандинавски хит

Специално събитие в културната програма на Пролетния панаир на книгата (26 май – 1 юни) e посветено на романа „Наследена земя“, големия скандинавски хит, отрупан с награди и преведен на 22 езика. На 30 май от 18 ч. на сцената на културната програма преводачката Галина Узунова ще представи книгата, която излиза в издание на „Изида“. Авторката, Мария Турчаниноф, беше приела покана да гостува в България за Софийския литературния фестивал, но ситуацията със затрупаните от сняг летища й попречи да дойде. Графикът на пътуванията й е запълнен две години напред, но се надяваме да я посрещнем в България.

Като следва традицията на семейни саги като „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес, „Наследена земя“ вдъхва живот на скандинавските митове и разказва историята на хората чрез връзката им с природата – една естествено силна връзка някога, която с вековете става все по-слаба…

Мария Турчаниноф разказва 400-годишната история на едно семейство от края на 17. век до наши дни.

17 век. Войник получава от краля парче земя в знак на благодарност за вярната си служба. Сред девствени гори и блата той си построява къща и започва да обработва земята си. Най-голямото му желание е да се ожени и да има наследник, но селото е малко и няма подходящи девойки. За да разшири земеделските си площи, той започва да отводнява блатистата местност. Тогава в съня му се появява жена, която го моли да прекрати това. Една вечер, когато замръква там, от блатото идва неземно красива жена. Той преспива с нея, а тя изчезва. Напразно я търси, но след време тя сама идва при него и му дава детето им, а той се заклева да остави на мира блатото й. Отглежда сам сина си. Но когато той става млад мъж, бащата вече забравя клетвата си и се полакомява за повече земя. Синът му казва, че му се е присънила майка му, която предупреждава, че ще си го вземе, щом баща му нарушава обещанието си. И една нощ, когато двамата замръкват край блатото, синът му изчезва завинаги. Бащата умира преждевременно, самотен и огорчен. Стопанството остава празно, а гората започва да навлиза обратно в малката нива и си връща това, което ѝ е било отнето.

Следващите четири века потомците на войника ще се трудят във фермата, сред изобилие и глад, любов и война, но съдбата им ще следва ритъма на древната пустош, докато мистериозни сенки се промъкват между дърветата, а опасност дебне в коварното блато...

Подобно на водните кончета, летящи над тресавището, животите на хората блясват за кратко и след това изчезват: войникът, неспазил обещанието си, девойка, очарована от горските създания, неверен годеник, който среща годеницата си под вековните клони, земеделец със странна мания...

Дълготрайни обаче се оказват единствено дивата природа и категоричността, че където и да пуснем корени, земята ще пусне корени в нас.

Без да я назовава директно, „Наследена земя“ е роман за климатичната криза, за отговорността на човека към природата и животните. Книгата ни напомня откъде сме тръгнали и колко сме свързани със света около нас, видимия и невидимия. Корените ни са дълбоки, невъзможно е да ги прекъснем, без да застрашим собственото си съществуване.

„Наследена земя“ е спечелил Шведската литературна награда YLE (2022), наградата на финландските книжари и „Нуори Алексис“ (2023. Преведен е на 22 езика.

Романът е своеобразна почит към предците, към всички, които са ходили по тази земя преди нас, към земята, която сме наследили, и към всички същества на природата. В същото време той е предупреждение за това колко деликатна и крехка е природата. Съдържа и послание да поемем отговорност и да предадем наследството, наследената земя, на следващото поколение.

Странният юбилей на Аязмото

 

Старозагорското Аязмо е „зелената корона” на града, благодарение на личните усилия, воля и инат на първия старозагорски метрополит дядо Методий. Тази година стават 130 години от основаването на парка. Това би било повод за гордост и радост, но... Аязмото в последно време е повод за спорове, недоволство и странни решения...

Преди няколко години паркът беше реновиран, вложиха се милиони, основно в беседки, табелки, видеонаблюдение, пренаредиха се сечените плочи, даже два пъти, а наследството на дядо Методий беше оградено повече от година, с ограничен достъп за заралии. Както и да е, преглътнахме го. Е, малка част от бюджета на проекта отидоха и до най-необходимата дейност за парка – за обновяване на неговата растителност. Скромно! Иначе би било съвсем срамно, да се изпълнява този проект...

Още тогава, се чуха гласове, че не може да се прави ремонт, ако няма приет Подробен устройствен план за територията, т. нар. ПУП. Ама кой да му дири керез? Управата си работеше, както обикновено, без да дава обяснения. А пустият му ПУП все няма време да се приеме, защото... Аязмото е на всички старозагорци, но мнозина от големците искат да се заселят, възможно най-близо до него, а ако може и в самия парк. Аристокрацията винаги е живяла на „Акропола” - на най-високото място в града... Каква аристокрация ще попита някой, па всички плебеи ли сме?

Да речем, на повечето граждани не им пука, па и нищо не им говори ПУП. Обаче има и такива, дето вгорчават животеца на местната управа, не че нещо могат да им развалят аурата, но пък питат – кога ще се направи регулацията на района, както е редно – с конкурс, публично и прозрачно? Питат от родовата фондация „Митрополит Методий Кусев”, понякога питат и журналисти, а и други граждани. Но отговор няма! Има изложби и чествания на юбилии, демек, да има поводи за хвалба.

Делото на митрополит Методий щеше, по планове от преди 2018-та, да бъде увековечено в нов музей, който да разказва историята на старозагорските митрополити и на създаването и развитието на парка през годините. За това бе дарена и сградата на бившия ресторант, който трябваше да приюти музея. Същата сграда, дето първо бе приватизирана и после откупена от общината. Съвсем логична и изгодна сделка. Намери се и ново предназначение на сградата, чиято конструкция се оказа съвсем запазена. Обаче годините си минават, а музеят все го няма. Има само западнала сграда, с предпазна ограда и всеки разхождащ се през красивия парк може да се снима пред тази грозна гледка. За контраст!

Да речем, вземат, че наистина построят музея. Каква история ще разказват в него? Че паркът съществува, като едно неочаквано наследство, чиито потомци днес го ползват, без да го стопанисват както се полага.

Мая Бежанска и Димитър Бененкин гостуват с „Тримата мускетари” в Стара Загора

 

На 21 май, от  19 ч.,на сцената на Старозагорската опера гостува шуменския ДКТ „Васил Друмев”,  с постановката „Тримата мускетари” - драматургична версия по романа на Александър Дюма-син.

Младият Д'Артанян копнее да се превърне в герой, а най-добрият начин да го стори е като се присъедини към мускетарите на крал Луи XIV. В Париж обаче зад бляскавата фасада на двореца се крият жестоки борби за власт, интриги и предателство. За да спаси кралството и любовта си, Д'Артанян обединява сили с легендарните Атос, Портос и Арамис срещу безскрупулния кардинал Ришельо и мистериозната и жестока Милейди де Уинтър. Малко по малко той научава, че героизмът е много повече от размахване на шпага, приятелството – много повече от наздравица, а любовта – много повече от думи.

 „Тримата мускетари” не е просто класика от задължителния списък. А история, възможна дори и днес – във време, търсещо своите герои. Това е разказ за вярност, доблест и приятелство, който отеква силно и понастоящем", споделя Христо Раянов, работил по адаптацията на текста.

Визуалната концепция на спектакъла, дело на изгряващата звезда Ванина Цандева, двукратно номинирана за награда „Икар“ за сценография и костюми, пренася зрителите в света на XVII век с модерен привкус. Декорите на постановката са едни от най-мащабните, създавани от шуменския театър в последните години. Музикалният съпровод, сътворен от Димитър Косев и Васил Маринов, в съчетание с впечатляващата хореография и сценичен бой на Александър Манджуков, допринасят също за незабравимата атмосфера.

Снимки и видео от спектакъла може да разгледате ТУК https://dktshumen.com/bg/events/plays/the-three-musketeers

 

Сценография: Ванина Цандева

Режисьор: Ивайло Ненов

Акцент в постановката е участието на актрисата Мая Бежанска като гост-звезда в ролята на Милейди – неподражаемото й сценично присъствие допълва великолепния екип от трупата на Шуменския театър. Не по-малко атрактивен е и асът от Сатиричния театър Димитър Баненкин като Кардинала.

Участват още: Веселин Христов Иванов, Димитрия Милушева, Росен Караджов, Светлин Иванов, Валентин Ченков, Калин Пачеръзки, Борислав Вълов (Ei Bo), Петар Андреев, Хенри Ескелинен, Антония Гюруди, Силвия Болярска, Ванеса Пеянкова, Нелли Таукчи, Михаела Гончева

Представлението се реализира по проект на ДКТ "ВасилДрумев" със съдействието на Министерство на културата.

Романите за Торквемада на Бенито Перес Галдос излязоха на български

Забележителната романна серия за Торквемада на Бенито Перес Галдос (1843-1920) излезе в превод на български, в издание на „Изида“. Перес Галдос е водещият испански писател на прага между XIX и ХХ век. Обемът на творчеството му е респектиращ (близо 80 романа), като в него влизат съвременни, исторически, социални и психологически творби. Сред популярните у нас творби на автора са „Фортуната и Хасинта“, „Тристана“, „Назарин“, „Златният фонтан“ и др.

Романите за Торквемада разказват историята на лихваря Франсиско Торквемада и неговия финансов и социален възход. В поредицата влизат 4 романа: „Торквемада на кладата“, „Торквемада на кръста“, „Торквемада в чистилището“ и „Торквемада и Свети Петър“. Българското издание е в два тома (по два романа във всеки).

Главният герой - дон Франсиско Торквемада, изкарва прехраната си, като отпуска заеми и дава под наем жилища на бедни жители на Мадрид. След като губи съпругата си и остава вдовец, се разболява любимият му син Валентинито. Лихварят решава да извърши всевъзможни добри дела, за да измоли от Господ оцеляването на сина си…

На смъртния одър на своя близка приятелка Торквемада поема обещае да се ожени за една от благородните, но изключително бедни сестри Крус и Фидела дел Агила, които трябва да се грижат и за ослепелия си брат Рафаел. Лихварят се сближава с тях и започва да се учи на изисканите обноски, език и начин на живот на аристокрацията. Брат им Рафаел обаче не желае да допусне семейството му да се сроди с прочутия скъперник…

За да достигне върховете на властта и богатството, дон Франсиско е принуден да се „очисти от греховете” и да се откаже от вече „недостойните” за новото му положение лихварски операции. Той се оказва сред нови обстоятелства и непознат за него свят. Докато се опитва да се впише в изисканото висше общество и да се научи на светски обноски, Торквемада изпада в комични и понякога неловки ситуации, показващи сблъсъка между грубата практичност и привидната изтънченост на аристокрацията.

В свят, движен от пари, амбиции и суета, дон Франсиско трябва да се изправи пред самия себе си, на границата между земния живот и вечността. Романите заучат удивително актуално и днес.

С проницателност и неподражаем хумор Бенито Перес Галдос изследва въпросите за добродетелта, изкуплението и стойността на човешкия живот.

Програмата на Старозагорската опера през май

Разнообразни прояви са включени в майската програма на Старозагорската опера.
На 16 май, от 19 часа на сцената ще бъде представена вердиевата опера „Травиата“. Диригент е Джефри Лоф, режисьор Франк-Бернд Готшалк.
На 17 май, от 16 часа е спектакълът на студенти от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ „Il Vecchiettocercamoglie”/ “Старчето търси съпруга“. В него са включени откъси от оперите „Дон Паскуале”, „Севилският бръснар”, „Джани Скики” и „Фалстаф, които са опери с различни сюжети, но с една обща актуална тема за „Този, който търси Младостта, търси Пролетта”.
На 18 май, пак от 16 часа е второто представление на същата постановка.
На 20 май е „Истории от операта“ - един спектакъл на Оперната Студия на Старозагорската опера. Спектакълът е специално създаден в чест на 100 години Опера в Стара Загора. Госпожа Опера празнува своя рожден ден сред ноти и композитори. Идва една очарователна Кармен от едноименната опера, която е изгубила своя Тореадор и го търси отчаяно. Двете отиват за помощ при Императора от операта „Турандот”, който задава на Кармен три загадки. Ако ги отгатне, тя ще намери и своя любим…
Участва Балета на Държавна Опера-Стара Загора и деца от Детска Градина N 10 „Светлина“.
На 23 май, на оперната сцена ще се играе танцовата мистерия „Сънят на Пилат“ по романа на Булгаков – „Майсторът и Маргарита“.

На 30 май операта „Травиата“, ще бъде представена специално за юношеска публика, която ще има и интересна лектория преди началото му. Подобни спектакли ще станат традиция в програмата на Държавна опера-Стара Загора. 

Актрисата Клара Армандова представя „Танцът на делфините“

Актрисата Клара Армандова пресъздава живота си в романът „Танцът на делфините“ (издание на „Персей“). Премиерата му е на 15 май, четвъртък, от 18:30 ч., в галерията на Дом на културата "Средец".

Идеята за този силно автобиографичен роман се ражда в момент, когато младостта й си тръгва, оставяйки подире си очите на момичето, което е била...  През погледа на това момиче Клара Армандова разказва за хората, които са я научили да плува в океана на изкуството, да се изплъзва от акули и да увлича смелчаци в настъпателния и дързък танц срещу завесите на мрака. Ще видите сякаш с очите си незаслужено позабравения велик мъдрец Боян Дановски, обаятелния професор Любомир Тенев, щедрата и вдъхновяваща Невена Коканова, както и нейни връстници, редници в армията на влюбените в изкуството, нейни съученички от Английската гимназия, които й дават сили да продължи. За нея светът си остава вълшебен, изпълнен с опасни, но притегателни предизвикателства, с болка и радост, с порив към съзидание, но и с предупреждението, че от малките пукнатини може да потече опасна лава...

В центъра на книгата е човекът, с неугасващата му жажда за любов, за красота и хармония, във време, когато тези добродетели са рядкост и когато творческата природа на човека се бунтува срещу всяка догма.

Читателят ще се отправи на интригуващо пътешествие, ще се запознае с моменти от живота на знакови творци на българския театър по време на обществените преходи.

„Надявам се разказът да накара читателите да погледнат през призмата на филантропичния хумор, с който описвам сблъсъците на моето поколение с несъвършенствата на системата. Щастлива съм, че бях свидетел и участник в турбулентните времена, обхващащи периода от 1950-а до 1989-а година в България“ – споделя Клара Армандова.

„От спомените на Клара ще си направим снимка на младостта на нейното поколение – Венцислав Кисьов, Вельо Горанов, Васил Банов, както и на редица позабравени имена, служили с чест на българския театър и кино. Ще разберем за благословията, която ѝ дава самата Невена Коканова; за споделената гримьорна с неразгаданата Леда Тасева и последните ѝ думи, изречени в театъра преди тъжния ѝ край. Да, бъдете сигурни, че няма да ви се иска книгата да свършва

Биографични филми за Калас, Равел и Азнавур показват на "Златната липа"

45 игрални, документални и анимационни филми, произведени през последните години, влизат при вход свободен в извънконкурсната програма на фестивала за ново европейско кино „Златната липа“. Тази година киномаратонът ще започне на 31 май и ще продължи до 4 юни в три зали в Стара Загора – на Старозагорската опера, на Културен център „Стара Загора“ и на Регионална библиотека „Захарий Княжески“.

Сред любопитни заглавия се открояват няколко интересни блокбастъра, представящи живота на световноизвестни музиканти и изпълнители.
Такъв е филмът „Мария“ (2024) за голямата оперна певица Мария Калас на чилийския режисьор Пабло Лараин - копродукция между Франция и САЩ. В главната роля на вълнуващата биографична драма ще гледаме Аджелина Джоли.
Филмът "Мария" проследява последните години от живота на Мария Калас (в главната роля Анджелина Джоли) в Париж, разкривайки интимния свят на голямата оперна звезда…
„Господин Азнавур“ проследява живота на незабравимия Шарл Азнавур - от трудното му детство като син на арменски имигранти в Париж до световната слава.
Биографичната драма „Болеро“ (2024) e копродукция между Франция и Белгия, режисирана от Ан Фонтен. Филмът представя историята на големия френски композитор и пианист Морис Равел, който успява да пребори творческата си криза и да се посвети на създаването на универсален шедьовър – балета „Болеро“. С филма си Ан Фонтен навлиза в интимния свят на Морис Равел, проследявайки създаването на най-известната му творба.
„Това са филми, които хвърлят допълнителна светлина върху живота и творчеството на толкова обичани популярни личности. Биографичните драми винаги са били харесвани от нашата публика и се надявам да задоволим техния интерес. За всеки режисьор е голямо предизвикателство да създава филми-биографии, защото те са като нож с две остриета, тъй като пречупват живота на тези личности през гледната точка на автора“, каза директорът на „Златната липа“ Магдалена Ралчева.
Почитателите на „Златната липа“ ще имат възможност да гледат и шедьовъра на Михаил Локшин „Майсторът и Маргарита“ (2024) – филмова адаптация, която представя нов прочит на великия роман на Михаил Булгаков.
Съчетавайки мистицизъм, любов и политическа сатира, историята преплита няколко сюжетни линии – любовта между Майстора и Маргарита, сатиричната визия за сталинистка Москва и библейските сцени с Пилат Понтийски. Впечатляващата визия на филма и брилянтното актьорско присъствие превръщат тази адаптация в епично кинематографично преживяване, което остава вярно на духа на Булгаков, представяйки го през съвременна призма.
Всеки момент на сайта на фестивала www.thegoldenlinden.com ще бъде публикувана пълната филмова програма по дни и часове.
Интересни заглавия има в извънконкурсната програма на „Златната липа“ тази година. Сред тях са и 16 български игрални и документални филми, сред които „Без крила“ (2024) на Ники Илиев, комедийната драма на Бойко Боянов „Клас 90“ (2024), документалната лента на Станимир Трифонов „Мила Родино“ (2024), която разказва историята на националния ни химн, анимационният „Бяло рамо за черен мъж“ (2024) на Анри Кулев и много други. За тях обаче ще ви разкажем в отделна публикация.