Режисьорът
Мартин Макариев, самият Христо Стоичков
и Александър Сано наскоро обявиха, че ще правят филм за... най-успешния
български футболист, демек за Камата. Естествено, в продукцията е замесена и
Нова телевизия, а самият кастинг на участници в лентата щял да бъде... в
реалити формат. Шоу да става. Със сигурност обаче е ясно какво няма да видим в
бъдещата кинопродукция.
Наистина
Стоичков и компания ни донесоха много радост през 1994-та, героите не са
забравени, така както се помнят все още и други футболни герои преди тях – Петър
Жеков, Гунди, Котков, Начко Михайлов... Па и това е единственото ни четвърто
място на Световно първенство по футбол, няма никаква вероятност този успех да
се повтори. Ако сме честни обаче, трябва
да споменем, че най-голямото ни футболно постижение е сребърното отличие на
Олимпиадата в Мексико през 1968-ма.
В
крайна сметка, след успехът на филма за Гунди – Легенда за любовта, редно е
след сините фенове, да има филм и за
кумир на червените. Вярно, Гунди го изкараха жертва на ДС, въпреки че самият
той е бил майор от МВР, но филмът акцентира върху сладникаво-любовния сценарий
и си беше доста успешен. А и Георги Аспарухов е интелигентна и светла личност,
скромността и спортменството му са безспорни. Докато Камата и като футболист бе
доста буен, а като треньор и след края на спортната си кариера ще остане
известен главно с голямото си его, горделивост и алчност.
Със
сигурност във филма няма да има изказването му, че България не му е дала нищо,
а Димитър Пенев не е никакъв треньор. За журналистите пък каза, че са лумпени. Това
той чистосърдечно изпусна след като напусна поста треньор на националния отбор. Да не говорим,
че му повериха представителния футболен тим, без да е ръководил дори клуб в
трета дивизия. Въпреки лошите резултати, Стоичков седя на треньорското място,
до момента, в който му изтече рекламния договор с една голяма банка. После се
пробва като треньор на различни места по света, където постигна някакви
полууспехи, които вече никой не помни.
Друго
обаче се помни – огромния му стремеж към слава и пари, въпреки че лежи само на
стари лаври. Така скандално стана доктор на Пловдивския университет, Почетен
гражданин на Стара Загора, без да има връзка нито с науката, нито с Града на
липите. Да не говорим, че почетните си титла в Зарата взе след година, въпреки
угодничеството на старозагорските власти към гордия носител на Златната топка.
Щял бил да бъде посланик на Стара Загора по целия свят. Единствено в един от
старозагорските молове се появи магазин с марката на Стоичков, това ако може да
мине за жест към заралии, но едва ли. Стоичкови магазини има и в други
молове... Досега не е казал публично нито една дума за града, по какъвто и да
бил повод. Иначе то не бе Кауфланд, не бяха реалити формати, само дето от
чешмата не тече Стоичков.
А за
публичните гостувания по общините може да се каже със сигурност – те също не са
безплатни. При тях домакините трябва да приготвят няколко хиляди лева, а негова
гордост Камата идва, раздава подписани топки и така помага на подрастващите да
станат като него. По-добре да не стават.
Сега
Камата вече говори, колко много обича България... И ще продължи да я обича,
докато има полза от това...