Жан-Мишел Жар за втори път ще има концерт в България

 

Жан-Мишел Жар отново ще има концерт в България – на 23 юни, който ще се проведе на Арена София (Столичен колодрум). За първи път, той бе у нас през 2011 година, отново в столицата. Билетите за неговия спектакъл вече са в продажба.
Жан-Мишел представя феерия от светлина и звуци, пулсиращи ритми и хипнотични мелодии, които поразяват въображението на зрителите. Неговите виртуални изпълнения събират рекорден брой публика (от по над три милиона души) в Москва и Хюстън. Исторически са спектаклите, изнесени от него сред Египетските пирамиди, пустинята Сахара, в Забранения град в Пекин, край Айфеловата кула в Париж, или край Мъртво море. Всеки спектакъл на Жан-Мишел Жар надхвърля музикалното и се превръща в цялостно визуално преживяване, отвъд границите на стандартния концертен формат.

Чешкият хит „Прашина“ разкрива потайностите на Прага

„Прашина“ на младия чешки писател Войтех Матоха се превърна в невероятна сензация с излизането си преди няколко години. Историята, писана за деца и възрастни, предложи разходка из необикновен квартал на чешката столица, в който две деца се изправят пред най-опасното преживяване в живота си.

Сега Ен и Ирка отново тръгват към Прашина – авантюрата им продължава по още по-страшен начин, като крие много напрежение и невероятни обрати. Двамата млади герои се сблъскват с най-неочаквания и жесток враг – лукавите потайничани, които са сърдити на целия свят. Но пътят към това да предотвратят техния заговор, минава през едно смразяващо кръвта откритие. И то е тайната на черния меркурит – загадъчен взривен материал, който обаче има и друга сила – да поддържа живота вечен.

Двете деца са на ръба на силите си по скованите от студ улици на Прашина. На всичко отгоре и доверието, което хранят едно към друго, вече се изчерпва. Трагедията под стоманеносивото небе на загадъчния пражки квартал, в който електричеството не функционира, изглежда неизбежна.

Спиращ дъха сюжет и вълнуващи илюстрации, създадени от художника Карел Осоха, са главните достойнства на новия роман за Прашина – „Прашина: Черният меркурит и потайностите на Прага“ (издание на „Изида“, превод Красимир Проданов). Макар че героите са същите, като от първия роман, книгата може да се прочете и самостоятелно.

Самият Войтех Матоха е сред най-обещаващите звезди на чешката литература. Истинската му професия е далеч от писането. Той е математик, който е същевременно успешен програмист. Матоха е изключително търсен специалист в областта на софтуера за мобилни телефони.

Когато му хрумва да напише книга за несъществуващ пражки квартал, който е пълен с аномалии, сам не предполага какъв успех ще пожъне романът му. След излизането си той спечели Наградата на учителите за принос в развитието на четенето при децата, както и Наградата на участниците в Нощта на Андерсен. Огромен е интересът и към продълженията на книгата, като сега вече се подготвя и филм по нея.

За големия успех на книгата допринася и художникът Карел Осоха. Той е сред най-известните съвременни чешки автори на комикси. Точно работата му по „Прашина“ му носи и номинация за престижното отличие Czech Grand Design.

Юбилеен албум разказва за кървавия атентат в църквата „Св. Неделя“

Атентатът в църквата „Св. Неделя“ е едно от най-драматичните и кървави събития в новата българска история. На 16 април 1925 г., по време на опело в центъра на София, мощен взрив отнема живота на над 150 души и ранява близо 500.

Организиран от Военната организация на Българската комунистическа партия, атентатът се превръща в трагичен символ на дълбокото политическо разединение, разтърсило страната през 20-те години на ХХ век. Последвалата реакция на властта води до стотици арести и извънсъдебни убийства.

По повод 100-годишнината от събитието, сдружение „Българска история“ публикува специален юбилеен албум, който за пръв път представя трагедията в нейната цялост чрез 140 редки фотографии и факсимилета.

Съставителите Владислав Карагеоргиев и Мартин Чорбаджийски събират изображения и документи от различни институции – Регионален исторически музей – София, Държавна агенция „Архиви“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Българска национална филмотека, както и от българския и чуждестранен печат. Голяма част от материалите се публикуват за пръв път и са непознати на широката публика, разказват издателите.

Албумът е структуриран в три части, проследяващи политическата обстановка преди атентата, неговото извършване и последици. Всяка от тях е придружена от кратък уводен текст, който представя историческия контекст и допълва визуалния материал.

„При подбора и обработката на снимките са извършени реставрационни корекции, които подобряват тяхното качество, без да нарушават историческата им автентичност“, коментират от „Българска история“.

Книгата на Кюно – 10 страници, които никой не може да прочете докрай

Има много редки и уникални книги по света, но едва ли има друга такава, като десетстраничното издание на френският писател Реймон Кюно, която вероятно е най-дългата книга в света - ,,Cent mille billions de poémes" (Сто милиарда стихотворения). Само 10 страници, но никой никога няма да може да прочете докрай през живота си!!!

Книжното издание има десет страници, всяка от които съдържа сонет.

Всички редове запазват една и съща рима и са нарязани на ивици, така че да могат да се съединят с тези на другите сонети.

Следователно общият брой възможни комбинации, съдържащи се в книгата, е 10 на степен 14, или сто милиарда различни стихотворения.

Това означава, че никой никога няма да може да прочете цялата книга, колкото и да се опитва, тъй като ще отнеме няколко милиона години, за да се сглобят всички стихотворения.

Всяка смес, която направим, ще образува сонет със смисъл, като вземем предвид строфите, ритъма и римата.

Самият Кюно заявява ,че е много вероятно вземайки стихотворение на случаен принцип, читателят да бъде първият, който ще го прочете, тъй като ако ни отнеме 45 секунди, за да прочетем един сонет и още 15, за да подготвим следващия, за да прочетете всички комбинации, ще са необходими приблизително двеста милиона години...

И всичко само в десет страници!

За автора

Реймон Кюно (на френски: Raymond Queneau) е френски поет, романист и редактор на енциклопедични издания, прочут с експерименталните си творби. Роден е на 21 февруари 1903 година в Хавър, умира на 25 октомври 1976 година в Париж. През 20-те години е свързан със сюрреалистите, но скъсва отношенията си с тях през 1930 година. Започва да публикува активно от средата на 30-те години на ХХ век. През 1960 година е сред основателите на Цеха за потенциална литература, по-известен само като „Улипо“, в който участват също Жорж Перек, Итало Калвино, Марсел Дюшан и други.

Иновативност без уточнения...

Нова софтуерна технология ще използва Община Стара Загора, за да улесни гражданите, които са заявили различни административни услуги и очакват изпълнението им, от 4 април. Така щял да се автоматизира процеса на осведомяване на гражданите за различни статуси на заявените от тях административни услуги. Например, ако документът, който очакват, е вече готов, те ще получат обаждане, за да разберат и да дойдат на място да си го получат. Ако пък от комплекта от подадените от тях документи липсва някоя справка, която е необходима, за тази липса също се предвижда предупредително позвъняване – е написано от общинския пиар отдел.

Това било отражение на последователните действия на Община Стара Загора за внедряване на все повече иновации. Крайната цел е администрацията да изпълнява своите ангажименти още по-бързо и по-качествено, пише още в пресбюлетина. И още...

Новата технология 

В обхвата на проекта за тази технология са включени често използваните от потребителите услуги, като обажданията ще бъдат персонализирани. Старозагорци е необходимо да знаят, че те ще бъдат извършвани от следните номера:

-           За услуги по гражданско състояние - 042/614 886;

-           За услуги по общинска собственост, стопанска политика, транспорт и зелена система - 042/614 858;

-           За услуги по устройство на територията - 042/614 856.

 

Позвъняванията ще се изпълняват непосредствено след изготвянето на съответната удостоверителна административна услуга или след промяна на статуса ѝ, тоест винаги при конкретен повод в услуга на хората. Община Стара Загора продължава внедряването на автоматизация и при изготвяне на удостоверения по административни услуги на ГРАО. Това ще бъде валидно както по искания на граждани, така и за служебни удостоверения, свързани с други административни услуги на Общината.

Сега да преминем на четене с разбиране, нещо, което вече не се преподава дори в училищата. Какво не е написано?

Как ще действа система, която ще предупреждава, по дадения пример, за липсващи документи при предаването. Че къде е гледал общинският служител, който ги е приел? Друго, ще поскъпнат ли административните услуги? Ще станат ли по-бързи? Защото например в момента бавната поръчка, а има и бърза, за издаването на удостоверение за наследници струва пет лева, и става за три дни!!! Реално справката, със съвременната техника, не отнема повече от десетина минути, в най-лошия случай. По сегашната схема обаче е три дни!!! Стара Загора е древен, хилядолетен според съвременната легенда град, но е и много модерен, иновативен, дето се вика. Например в градския транспорт от години има система, много модерна, за самотаксуване. Тя, по обясними причини е въведена само по две линии, по останалите има контрольори, които продават билетчетата ръчно. Иновации, ама без аналог. То само за това си струва милиони туристи да посетят града. Щото музеят, и той иновативен, рекламира, в едно с общината - град на 8000 години - ама ръст на туризма няма, или поне общината не публикува такива данни, въпреки че обича да се хвали. Явно с модерните си иновации, по ще можем да привлечем вниманието. Пък за административните услуги нищо не се е променило от времето на култовата песен на „Ера” известна сред феновете с прословутото чиновническо – „Елате утре!”

 

Припомням и песента, с оригиналното заглавие Бюрокрация:

 

Свит във ъгъла дремеш,

оплакваш изгубеното време.

Така ти стъпваш на етажи

и гониш безплътни миражи.

 

Отвред гласове: "Не зная...ще видим...в приемния час...пак проверете".

Чакаш, тичаш, пишеш, попълваш

 в хартиено блато до гуша затъваш!

 

Блудкави пари лютят на очите,

табели се мяркат навред по стените.

Гишета протягат мастилени пръсти

и се опитват да те разкъсат.

 

А тебе те смачкват във вид на шифър,

изписан в графи, попълнени с цифри.

Яростен кикот се носи отвътре

Тържествено леден: "Елате утре!"

Димитър Славов

Дано да е за добро…

В края на миналата седмица, с голямо мнозинство старозагорските старейшини гласуваха да бъде назначен още един заместник-кмет в Старозагорска община! Той щял пряко да отговаря за проектите, финансирани със средства на ЕС и финансовите инструменти. Мотивът на администрацията е, че така ще се подобри работата в тази сфера, като излиза, че досега, тази дейност не върви много добре. Въпреки че има цял отдел и дългогодишен началник Ж.С., който е на този пост още от славните времена на д-р Желев. Важното е, че доброто предстои и ще става все по-хубаво. Влизайки в стилистиката на общинските информационни бюлетини – благодарим ти кмете! Всеки ден от седмицата вече ще си има по един кмет или заместник кмет... Интересно, дали и този брой заместници ще се окаже достатъчен. Памтливи заралии помнят, че навремето, пак във връзка с по-добрата ефективност на администрацията, беше назначен и петият елемент, т.е. петият заместник!

Другата общинска новина е, че се планира усилено ремонт на двата централни парка „Пети октомври” и „Александър Стамболийски”, известни популярно като Градската градина и Алана. Вероятно това ще стане в летните месеци, когато заралии ще се радват на шум и прах в центъра, но това е, разбира се за добро. Друг е въпроса дали това е необходимо? И колко ще продължи? Всички помним ремонта на Аязмото, който продължи повече от година. Там бяха направени беседки и видеонаблюдение, пренаредиха на два пъти плочите по алеите, без да има необходимост, обаче най-хубавата част от града дълго време бе недостъпна за гражданите и относно запазване на растителните видове, голяма част от които са наистина уникални, се отделиха най-малко средства по проекта. Старият театър пък се реновира отколе, и срокът е обичайно просрочен. Ремонти ще има и в пространството зад Универсалния магазин и на сградата на Общината... Нищо неремонтирано няма да остане, след Летния театър, Зоопарка, Станционната градина, главната улица и т.н. Тази страст към ремонтите на управата няма спирачки, но дано да е за добро, както казват в турските сериали.

Старозагорският зоопарк минава на лятно работно време

От 1 април зоопаркът в Стара Загора преминава на лятно работно време. Посетителите ще могат да се наслаждават на любимите си животни всеки ден от 8.30 до 19 часа.

След 19 часа ще се допускат последните гости, а всички посетители е необходимо да напуснат територията на зоопарка до 20 часа.
Екипът на зоопарка припомня, че билети за посещение могат да бъдат закупени на място от автомата за продажба на билети, разположен пред входа на зоологическата градина, както и онлайн през официалния сайт на Зоопарка на адрес: https://zoo.starazagora.bg/bg/bileti.
Допълнително, разположените QR кодове в парк „Митрополит Методий Кусев“ (Аязмото) също предоставят лесен начин за закупуване на билети.
На 17 март семейството на една от двойките лами се увеличи с очарователно бебе Катя, която вече радва своите родители и целия екип на зоокъта. След обсъждане екипът единодушно избра това име за новото попълнение.
Катя е в отлично здраве, прекарва дните си под грижите на своето семейство и се наслаждава на топлите пролетни дни и семейния уют.

Риболовните билети поскъпват двойно

Цените на билети за любителски риболов рязко скачат. Това става ясно от пуснати в правителствения портал за обществено обсъждане на промени в Тарифата за таксите, събирани по Закона за рибарството и аквакултурите. С тях се предлага изменение на таксата "за издаване и презаверка на билет за любителски риболов на физическо лице". Таксата за издаване на седмичен билет за любителски риболов на гражданин ще нарасне от 4 лв. на 12 лв. Таксата за месечен билет ще бъде увеличена от 8 лв. на 16 лв., за шест месеца нараства от 15 лв. на 30 лв., а цената за годишен билет за риболов ще бъде повишена от 25 лв. на 50 лв.
Предложенията имат за цел актуализация на таксите във връзка с промяната в макроикономическите показатели на страната в периода от 2007 г. до настоящия момент, пишат авторите на промените. "Таксата, която се заплаща е крайно недостатъчна и не покрива разходите, които се извършват за осъществяване на контрол, опазване и управление на улавяния от тях ресурс, обработване на документи", твърдят още те.
Според мотивите "предоставянето на билет дава право на любителите риболовци да осъществяват своето хоби за посочения период, и да получат съответно полагаемия рибен ресурс в допустимите в закона норми". При осъществяването на контрол служителите на ИАРА ползвали високопроходими автомобили, прибори за нощно виждане, термо камери, бинокли и др. средства. "Поради многобройните водни обекти в страната, както и значителния брой закупени билети от любители риболовци – средно около 200 000 на година, се налага по засилен контрол, което довежда до повишаване на разходите за контрол", твърдят още авторите на промените.

Ще бъдат повишени и таксите за придобиване на право за извършване на стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав. 

Ново изследване оспорва причините за увеличаването на въглеродните емисии

Ново рецензирано проучване развенчава теорията за предизвиканата от човека климатична криза. Научният труд е публикуван на 21 март в списанието „Наука на промяната на климата“ (Science of Climate Change) под заглавие „Критична преоценка на хипотезата за антропогенното CO2-глобално затопляне“.

То е направено с помощта на изчисления от изкуствения интелект (ИИ) Grok 3 beta (xAI) и поставя под въпрос дали човешките емисии на въглероден диоксид (CO2) наистина водят до глобалното затопляне.

Статията предполага, че природните сили – като слънчевата активност и температурните цикли – са истинските виновници.

Анализът използва некоригирани данни, според които човешкият въглероден диоксид (CO2) – само 4% от годишния въглероден цикъл – изчезва в океаните и горите в рамките на 3 до 4 години, а не векове, както твърди Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC). По време на локдауна заради панедмията от Ковид през 2020 г. спадът на емисиите от 7% (2,4 милиарда тона CO2) трябваше да причини забележим спад в кривата на CO2 на Mauna Loa, но това не се случи.

Изследователят Деметрис Кутсоянис, цитиран в изследването, подкрепя това мнение. Неговият изотопен анализ (δ¹³C) не открива трайна следа от човешки CO2 в атмосферата, оспорвайки неговото въздействие. Температурата управлява нивата на CO2, а не обратното, като топлината води до изместване на CO2 с 6 до 12 месеца според съвременните данни и 800 години в ледените ядра. „Това е като гръм преди светкавица“, казва Уили Соун. – „Затоплянето извлича CO2 от океаните.“

Проучването също обвинява моделите на IPCC за преувеличаване на затоплянето. Моделите предвиждат повишение на температурата до 0,5°C на десетилетие, но сателитните и наземните данни показват само 0,1 до 0,13°C. Арктическият морски лед, който се очаква да намалее рязко, се стабилизира от 2007 г. насам. „Тези модели надценяват ролята на CO2“, казва Дейвид Легейтс. – „Те не отговарят на реалността.“

Не човешката дейност, а слънцето заема централно място за глобалното затопляне. Анализирайки 27 оценки на слънчевата енергия, екипът намира версии с по-големи флуктуации – като пикове през 40-те и 80-те години на миналия век – които съвпадат по-добре с температурните промени от слънчевия модел на IPCC. Коригираните температурни данни, охлаждането на по-старите показания и повишаването на последните, увеличават затоплянето до 1°C от 1850 г. насам, докато некоригираните данни за селските райони показват по-леко покачване с 0,5°C. “

„Това обръща историята за климата“, казва Джонатан Колер. „Природата, а не човечеството, може да е движещата сила.“ Обединявайки ИИ анализа с човешкото прозрение, проучването се стреми да предизвика дебат и да измести фокуса към естествените двигатели за климатичните промени. 

„Каним обществеността и учените да изследват това доказателство. Нека да поставим под въпрос това, което сме предположили, и да разберем какво наистина казват данните“, призовава изследването.

Звезди от Бродуей представят култовия мюзикъл „Чикаго” през май

Най-дълго играният американски мюзикъл в историята, „Чикаго“, пристига в България като част от своето европейско турне. Оригиналната продукция, която продължава да триумфира на Бродуей и Уест Енд, ще оживее на сцената на Зала 1, НДК на 21 и 22 май.

Българската публика ще има изключителната възможност да се потопи в света на престъпление, страст и слава, представен с класическата хореография на Боб Фос и изпълнен от елитни артисти, селектирани от сцените на Бродуей и Уест Енд. Сред звездния състав са Надя Бул, Мишел Антробус, Мат Блейкър, Рейчъл Стенли и Тод Талбот, които ще пресъздадат легендарните роли на Рокси Харт, Велма Кели и Били Флин.

Култовите „All That Jazz“, „Cell Block Tango“ и „Razzle Dazzle“ ще прозвучат на живо, вплетени в историята на Рокси Харт - амбициозна танцьорка, която попада в центъра на сензационен съдебен процес, превръщайки престъплението в спектакъл, а съдебната зала - в сцена.

Носител на шест награди „Тони“, две „Оливие“ и една „Грами“, „Чикаго“ продължава да бъде един от най-обичаните и дълголетни мюзикъли в света.

Театър НАТФИЗ идва в Стара Загора с „Опера за три гроша”

На 29 април от 19 часа, в Културен център „Стара Загора”, младите и талантливи актьори от Театър НАТФИЗ ще представят най-известната театрална творба на Бертолт Брехт – „Опера за три гроша”.

Сценичната версия и режисурата са дело на проф. д-р Ивайло Христов, а музиката на Добрин Векилов – Дони.

Участват:
Александър Кендеров, Александра Свиленова, Алена Вергова, Георги Асенов, Георги Манчев, Диана Минчева, Иван Цонев, Илиян Николов, Калин Маринов, Люба Димитрова, Мартина Георгиева, Мартин Костадинов, Милвана Христова, Михаил Недялков, Мелани Младенова, Моника Динова, Натали Никова, Никола Йорданов, Паоло Лалев и Румен Вангелов.
“The Threepenny Band”: Симеон Божилов - пиано, Самуил Даскалов - бас китара, Николай Мотков - барабани, Кристиян Кръстев - саксофон
„Дали светът на парите ще промени душите ни или ще ни покаже, че те никога не се променят? И заслужаваме ли всички прошка в този свят, изпълнен с манипулации и несправедливост?”

С филми, изложба и книга отбелязват век от рождението на Георги Парцалев

Честването на 100-годишнината на Георги Парцалев ще бъде отбелязано и с два документални филма и изложба.

Заедно със Съюза на артистите в България на 24 март от 17 часа в „Галерия на открито“ в Градската градина пред Народния театър ще бъде открита изложбата „Георги Парцалев. Дон Кихот на своето време“, а в 18,30 часа в кинозалата на НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ ще се прожектира документалният филм „Рицарят на смеха“. Тогава ще бъде представено и новото допълнено издание на книгата „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“.

Георги Тошев е подготвил и кратка версия на филма, озаглавена „Жените на Парцалев“. Акцентът в нея е приятелството и партньорството на актьора с две забележителни дами – Стоянка Мутафова и Татяна Лолова.

Филмът и новото издание на пълната биография „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“ ще бъдат представени в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ през юни.

Вечер, посветена на Парцалев, предстои да се проведе и в любимия му Сатиричен театър в София, както и в родния му град Левски.

Очаквайте допълнителна информация за представянията на книгата и филма в страната и в чужбина.

 За новото допълнено издание „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“

 Новото трето допълнено издание на „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“ (изд. Книгомания) от журналиста Георги Тошев включва непубликувани снимки и част от личния му дневник. Луксозната книга допълва представата ни за един от най-любимите на публиката български актьори. За първи път са включени откъси от личния му дневник, както и непубликувани досега снимки.

В Казанлък е премиерата на биографичната книга за Мистер Сенко

През 2025-а отбелязваме 120 години от рождението на легендарния илюзионист Мистер Сенко (1905–1987), постигнал слава и признание не само в България, а и по света. За първи път се издава биографична книга за него – „Мистер Сенко. Един живот на фокус“ (изд. Книгомания), автор е писателят Михаил Вешим. Първото представяне на книгата ще бъде на 25 март от 17:30 ч. в Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък, като част от програмата на „Чудомирови празници“.

Изданието е част от поредицата „Любимци на публиката“, включва непоказвани снимки, дипломи, плакати и документи от личния архив на илюзиониста, съхраняван днес от снаха му Стефанка Карайончева. В нея може да видите и кадри с оригиналния реквизит и сценичен костюм на илюзиониста, изложени в Музея на магията в село Момчиловци, създаден от Ненчо Илчев.
Корицата на книгата е запазен оригинал на един от най-популярните плакати на илюзиониста, отразяващ най-впечатляващия му трик – свалянето на главата.
„Неговото име бе влязло дори в ежедневния език, често можеше да се чуе някой да каже: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той – илюзионистът, фокусникът, магьосникът – умееше сложни, невъзможни и невероятни неща.
Тази книга разказва за живота му – от бедното детство по улиците до световните сцени, от метач и продавач на лимонада в цирка до най-високите върхове на илюзионното изкуство. От обект „Семка“, разработван от ДС в първите години на „народната власт“, до личен приятел на Тодор Живков.
Мистер Сенко е голям артист и българин, изминал нелек житейски път през годините, но устоял на превратностите на времето. И отстоял себе си, понякога и с цената на компромиси – с властта, но не и със своето изкуство“, казва Михаил Вешим.
Мистер Сенко е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца. Дават му името Евстати. Той е третото дете в семейството на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер, назначен е във ветеринарната лечебница в Хайредин, затова семейството се мести от града на село. В годините след война и след смъртта на съпруга си Райна тъче черги, за да издържа трите деца. През 1918 г. малкият Евстати идва сам в София, попада в цирк „Колизеум“ и остава да работи като момче за всичко. Покрай френския илюзионист Делоне научава първите си фокуси, а след време го замества на сцената.
Мистер Сенко сам създава най-популярните си илюзии като „Бурето“, „Сандъка с 25 саби“, „Електрически стол“, „Разрязване на жена с трион“.
През 1961 г. заради „Сваляне на главата“ печели в Индианаполис, САЩ, специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Той е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Носител е на френския орден „Робер Уден“. Става почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му. Мистер Сенко умира на 26 юли 1987 г. в София.

Истинска история – Украински незалежности

Историята на Незалежна/Независима Украйна е точно толкова истинска, колкото тази на Македония. Докато за съседите, за всичко са им виновни бугарите, то за украинците злата сила са москалите... Затова си измислят и утвърждават красиви легенди, главната, от която е тази, за тяхната независимост.

Още химнът им, поодкраднат от поляците, техни стари врагове-приятели, започва с - Ще не вмерла України! Демек, още не е умряла Украйна, но кой знае? Почти през цялото си кратко съществуване, украинската държава е в подчинение на някой от силните съседи. Да се връщаме към Киевска Рус, като първото украинско държавно образование е несериозно. През 15-16 век, има първите сигурни факти за някакво полуавтономно съществуване, където хетманите търсят закрилата ту на полския крал, ту на руския цар, ту на турския султан. Те воюват и предават гостодарите си, притиснати от три страни. Държава няма!

За първи път Украинска народна република се създава в края на Първата световна война. Първият държавен глава е хетманът Скоропадски. Той е царски офицер, не е върл привърженик на украинизацията, т.е. на създаването на украинска нация. Разчита на германците и щом като неговите хора, водени от Петлюра го свалят, се оттегля с покровителите си в Германия. Петлюра е социалист, уж, и разчита на Антантата и най-вече на Полша за да крепи властта си. В Харков е създадена Украинска социалистическа съветска република, на която и предстои да просъществува седем десетилетия, но това също не е независима държава. Петлюра е убит в Париж, като отмъщение за многобройните антиеврейски погроми, организирани от неговите привърженици. Сега разправят, че той бил против, но не можел да контролира хората си...Наследява го, вече като атаман в изгнание Коновалец. Той е роден в Австро-Унгария, след пленничевство в Русия се присъединява към националистическото движение на новопоявилата се нация, изкуствено създадена от противниците на новата съветска власт. Неговата съдба също е трагична – убит в Ротердам от агент на НКВД. Следващият водач за независимост е печално известният Степан Бандера(убит в Мюнхен, в средата на 50-те), знаме на сегашните националисти в Украйна. Той е толкова безпощаден социопат, че дори немците го държат затворен през Втората световна война, и го пускат чак накрая на конфликта. Бандеровците са безпощадни към поляците, руснаците и евреите, и голяма част от техните престъпления са джиросани на германците, след войната. Тези изстъпления, днес пак твърдят, че не са извършени по заповед, както при Петлюра. Вероятно погромите са част от украинските традиции? Бандеровците се съпротивляват и с партизански методи се борят до началото на 50-те години на миналия век.

Разпадането на СССР през 90-те, доведе до създаването на още една, относително независима Украйна. Първоначално се редуваха проруски, и прозападни президенти, като украинците отново разчитаха на покровителство отвън. С идването на Порошенко, старите навици се възродиха с нова сила, умело подклаждани зад граница. И пак започнаха погроми, за които, властта „не знае” и с присъщото си нахалство, Зеленски и компания, твърдят че те защитавали Европа, цивилизования свят и т.н. За войната с Русия обаче, те отново разчитат напълно на покровителите си – оттам идват разузнавателни данни, военна техника, инструктори, пари и наемници... Без тях, досега щяха да са вдигнали отдавна белия байрак. И затова не са необходими кой знае какви доказателства. Всяко забавяне или спиране на парите и помощите води до поредица от поражения на бойното поле. И на това отгоре, тамошните управляващи искат да са фактор при преговорите?! Няма как да стане! Те отдавна са подизпълнител в голямата геополитическа игра, която се разиграва в последните години. Толкова за украинската незалежност. Такава никога не е имало.    

Пловдивчани гостуват с балета „Ромео и Жулиета“ на старозагорска сцена

Балетната трупа на Опера Пловдив гостува на 19 март на сцената на Старозагорска опера с премиерния си балетен спектакъл „Ромео и Жулиета“ от Прокофиев.

Спектакълът е създаден от международен екип.
Постановката е дело на изтъкнатия хореограф Валентина Турку, ръководител на Балета на театър Марибор, Словения. Художник на декора е Марко Япеля, костюмите са на Лео Кулаш,  художник на осветлението – Томаш Премзъл. За ролите на двамата млади влюбени от Верона са поканени Анелия Димитрова, примабалерина на балета на Опера Стара Загора и Тамаш Дарай /Унгария/. В останалите централни роли влизат Амедео Джунта, Себастиян Харпър, Мигел Гарсия, Елена Кучкова, Диан Райчев и Антонио Росас от многонационалната балетна трупа на Опера Пловдив с ръководител Мариана Крънчева и репетитор Петя Димова.
„Ромео и Жулиета“ несъмнено е една от най-популярните и дълготрайни трагични любовни истории на всички времена. Вдъхновен от безсмъртната трагедия на Уилям Шекспир, балетът на Сергей Прокофиев разказва историята на двама млади влюбени, които мечтаят за живот, изпълнен с необуздана страст и пламенна любов в една дръзка и брутална епоха, в която въпросите на живота и смъртта често се решават ирационално и в атмосфера, нажежена от страсти. Творческият подход на Валентина Турку отразява иконографията на Ренесансовите картини и архитектурата, но включва и съвременната актуалност на вечното желание за любов. "Гладът" за живот и нови преживявания от любовта - чувствеността, жестокостта и страстта – са сърцевината на неразрешимия драматичен конфликт, който води до трагичния край на двама млади идеалисти. Хореографията е здраво изградена върху класическата лексика, но използвана с гъвкавост и изобретателност за подчертаване на образите.
Възпитаник на легендарния Морис Бержар, Валентина Турку е изключителен танцьор и хореограф. Нейното творчество включва над 130 балетни, театрални и оперни продукции, като нейните балети гастролират по целия свят. Произведенията й са описани от критиците като сензационни емоционални преживявания, визионерски идеи, уникална сетивна поезия, с чувство за театър. Турку е носител на Словенската държавна награда за изключителното си постижение като режисьор и хореограф за продукцията.

Световноизвестните „Johann Strauss Virtuosen Orchestra” със седем концерта у нас

 

България се включва в отбелязването на 200 години от рождението на Йохан Щраус – син със седем грандиозни концерта под открито небе това лято.

Елитният виенски оркестър "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра" включва България в своето грандиозно световно турне, посветено на краля на валса, в седем български града, сред които е и Стара Загора.

Под изтънчената палка на именития маестро Гуидо Манкузи оркестърът ще пресъздаде блясъка и магията на златната епоха на виенската класика. Виртуозните музиканти, подбрани от най-престижните оркестри на Виена, ще предложат на публиката несравнимо преживяване, изпълнено с ритмичната лекота и финеса на Щраусовите шедьоври

Началото е в Летния театър в гр. Шумен на 31 юли, а последният в двора на Военна академия в гр. София.

„Идеята е да се върнем към класическата традиция от времето на Щраус – син - концертите да са на открито, да бъде празник през под звездите през лятото, когато повечето хора са във ваканция“, споделят организаторите.

2025 година е обявена за годината на Щраус и в цял свят се провеждат редица събития, посветени на великия композитор, който първоначално учи счетоводство.

Благодарение на майка си Анна момчето взема тайно уроци по цигулка и теория на музиката.

Първият си концерт изнася през 1844 г.

Огромният му успех дава надежда на баща му Йохан Щраус – баща, че синът има талант.

Следват турнета в Европа и Америка след смъртта на баща си, Йохан Щраус – син застава начело на неговия оркестър и става диригент на „дворцовите балове“.

Щраус се жени 3 пъти, но няма деца. За най-известно негово произведение се смята валса „На хубавия син Дунав“, който ще бъде изпълнен от "Йохан Щраус Виртуозен”.

 

Всяка държава от турнето е представена от водеща национална филхармония, а честта да бъде част от този забележителен проект в България се пада на Плевенската филхармония. Концертите ще се състоят на емблематични и автентични сцени, които носят духа на историята и културата на България:

·         31 юли – Шумен, Летен театър

·         2 август – Велико Търново, Царевец

·         3 август – Варна, Летен театър

·         4 август – Бургас, Летен театър

·         5 август – Пловдив, Летен театър Бунарджика

·         6 август – Стара Загора, Летен театър

·         7 август – София, Военна академия

Турнето на "Йохан Щраус Виртуозен" обещава да се превърне в най-значимата културна проява на годината в България, посветена на Йохан Щраус – син.

 

Повече информация за турнето на: www.vienna-trend-events.com

 

Мюзикъл, балет и оперни спектакли на старозагорска сцена през март

Богато жанрово разнообразие предлага мартенската програма на Старозагорската опера. Детски мюзикъл, балет и оперни спектакли са включени в афиша.

На 3 и 4 март, от 11 часа на оперната сцена представят мюзикъла на Александър Владигеров „Вълкът и седемте козлета“. Режисьор на постановката е Жасмина Чолакова. Със специалното участие на Анастасия Алтухова /мама Коза/, Борислав Веженов /Вълкът/, Даниел Стойнов / Уху-Буху/, Стоян Буюклиев/Славей горски/.
В спектакъла се вклуюват и децата от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора.
На 8 март, от 19 часа е балетът „Спящата красавица“ по музика на Чайковски. Хореограф е Мариус Петипа, а режисурата и постановката е на Андрей Босов.
Носителят на първа награда от Международния балетен конкурс „Сара-Нора Прима”2024 Ким-со Джун е в ролята на принц Дезире, а примабалерината Анелия Димитрова - в ролята на принцеса Аврора
На 14 март, от 19 часа е спектакъла на операта на Доницети – „Лучия ди Ламермур“.
Исидора Молес гостува в ролята на Лучия ди Ламермур, а в главните роли са:
Едгардо де Равенсвуд Андрей Фермешану
Енрико Аштън Иван Кабамитов
Лорд Артуро Бъклоу Георги Динев
Раймондо Юлиан Константинов
Нормано Стоян Буюклиев
Алиса Тереза Бракалова
На 28 и 29 март, от 19 часа е премиерата на „Риголето“, от Верди.
Диригент е Хосе Кура, режисьор – директорът на оперния театър Огнян Драганов.
Вролите:
Риголето - Кирил Манолов, Елия Фабиан
Джилда - Емилия Терзиева, Симона Кодева
Херцог на Мантуа - Матео Фалчер, Борис Тасков
Спарафучиле - Александър Марулев, Виктор Кръстанов
Мадалена - Даниела Дякова, Тереза Бракалова
Джована - Нина Димитрова, Виолета Димитрова
Граф Чепрано - Игнат Желев
Графиня Чепрано - Сараи Диаз
Борса - Стоян Буюклиев, Момчил Караиванов
Граф Монтероне - Живко Добрев
Маруло - Иван Кабамитов
Паж - Наталия Чехонина

Изложбата „Съзерцанията“ на Янаки Кавръков откриват в галерията

 

Изложба „Съзерцания“ ще се открие на 28 февруари 2025 г. (петък) от 18 ч. в западната зала на Художествена галерия – Стара Загора. Тя е посветена на 80 г. от рождението на Янаки Кавръков (1945-2002). В нея ще бъдат представени маслени творби, акварели и рисунки на художника, оставил своя отпечатък в съвременното българско изкуство от втората половина на 20-ти век.

Заглавието насочва публиката преди всичко към стремежа да се разкрие вътрешният светоглед на автора. Понякога това може да означава да претвори в картина „един човешки жест“, да усети „цвета на творбата“ или да „заживее с видяното“. Всичко това е част от магичния свят – реален и приказен, който присъства в творчеството на Янаки Кавръков. Неговите творби носят разбирането за тайнството на човешката природа, за очарованието, което се крие в обикновените неща, за ритуалното и мистичното в българската душевност. Произведенията му въздействат и завладяват със своята приказност и поетичност. Предпочитаният жанр, в който работи, е фигуралната композиция. През 90-те години на 20-ти век създава не малко пейзажи, както и натюрморти, някои от които ще могат да се видят в експозицията.

Творбите, представени в изложбата са част от фонда на Художествена галерия – Стара Загора и на семейството на художника.

Заралии - столичани в повече

Стара Загора започва подготовка на своята кандидатура за Европейска столица на културата за 2032 г. Процедурата започва през следващата година. Искаме да се подготвим по най-добрия начин и ще направим необходимото – рекоха от общината. Към инициативата съм раздвоен! От една страна ще се сбъдне отколешна мечта на управляващите в последните години – да станем столичани в повече. Отдруга страна – защо ни е? Вярно пара ще се похарчи, ще има културни събития, култура има в този град, ама ние и без друго няколко пъти в годината сме си, поне според местната пропаганда, важни и столични... Примерно, ето предстои джазфеста. Тогава сме столица на джаза. Журналистите ще напишат – Станахме столица на джаза! По това време е и „Златната липа”, тогава ще сме столица на киното. Наесен пък е биреният фестивал и тогава, съвсем естествено, сме столица на бирата...Съвсем наскоро, на 15 февруари, пък е първия празник на свинските ушички, традиционно заралийско ястие, според организаторите. Защо пък да не станем ежегодна и столица на свинските ушички, а казват, че там щяло да има и бахур, осмянка и други вкуснотии. Зам.-кметицата по културата се позасегна, когато писах, че празника на ушичките се подкрепя от общинския отдел „Култура”. Въпреки че писах само коментар в мрежата. Че какво лошо има, не става ли въпрос за култура на храненето, пък е и местна традиция, нека и отделът да го подкрепи, лошо няма.

А такива празници по заралийските села, на тиквата, на райската ябълка, на змеевския пелин, на ореха и какво ли не, навремето измисли Николинка Горова, общинска фея и разказвачка на Приказки под липите. Не е честно областният град, също да няма свой празник. Това ще покаже, че общинското ръководство не дели селищата в общината на малки и големи! Всеки има право на празник!

Така разсъждавайки, стигам до извода, че по-скоро е добре и да станем европейска столица на културата, па макар и за една година. Само че, трябва да внимаваме да не се изложим пред чужденците. Такива неизбежно ще дойдат. По това време градът може тържествено да отбележи 8032-та година от създаването му, по ерата на Христо Танев, бележит хералдик и езотерик. За тази скрита част от градската история, европейците и досега не подозират. Може да вдигнем най-сетне и паметника на Центъра на Вселената, да знаят, къде са попаднали. Както и нестаналите проекти като новата многофункционална спортна зала, щото физкултурата е част от културата, паметниците на Кирил и Методий, и на Тервел, както и втората връзка към магистрала Тракия, и да възстановим Летището, щото европейските гости да долитат директно в този най-древен и същевременно модерен градски център. Да гледат и да завиждат...

Без връзка се сещам за един стар виц, ще го добавя, пък каквото ще да става: Един човек влязъл в купето на вагона и попитал другите пасажери за къде пътуват...

-От София, нашата столица, за Варна, нашата морска столица.

-От София, нашата столица, за Русе, нашата речна столица.

-От София, нашата столица, за Велико Търново, нашата стара столица.

Човекът се почесъл по главата и рекъл: Брей, май съм объркал влака! Аз съм за провинцията...

Димитър Славов

Том Егеланд предсказа изригването на вулкана на Санторини

 

В новоизлезлия в превод на български роман „Мистерията на мумията“ (изд. „Персей“) световноизвестният норвежки писател Том Егеланд предсказа изригването на вулкана на гръцкия остров Санторини – бедствие, което в момента се следи с интерес от световните медии.

Гръцкото правителство днес обяви извънредно положение на Санторини заради продължаващата интензивна сеизмична активност, която разтърсва популярния остров в Егейско море.

В книгата си Том Егеланд свързва новооткрита древноегипетска гробница с Десетте напасти в Библията, които всъщност са предизвикани от вулканичното изригване на Санторини преди 3600 години. Но и сега, в нашето съвремие Санторини е разтърсен от земетресения. Дали не е задействано древно проклятие – това е централният въпрос в новия роман на обичания и у нас автор.

Припомняме, че сюжети, герои и идеи от книгите на Том Егеланд, видяхме години по-късно в бестселъри на Дан Браун. 

Например „Краят на кръга” на Том Егеланд е публикуван две години преди „Шифърът на Леонардо” да види бял свят. Когато излиза романът на Дан Браун, читателите на Егеланд с изненада откриват, че главните герои са със същите характеристики, а има и други поразителни сходства между "Шифърът на Леонардо" и "Краят на кръга":

- древна мистерия и световна конспирация;

- тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство;

- албинос е главен герой и в двата романа – разликата е, че в „Краят на кръга” той е добрият (Бьорн), а в „Шифърът на Леонардо” – лошият герой (Сила – човекът на „Опус дей”);

- и в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена, и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден.

Визионер в романите си, Том Егеланд сега предсказва събития на Санторини.

Кървава вендета в италианския трилър „Само Господ е невинен“

Романът „Само Господ е невинен“ (превод Живка Аджеларова, изд. „Книги за всички“) на признатия майстор на италианския съдебен трилър Микеле Навара се разгръща между адвокатските кантори в Рим и изостаналата Сардиния. Книга, в която греховете на бащите, въвлечени в неспираща вражда помежду си, неминуемо се стоварват върху децата.

В изолираните и загадъчни земи на остров Сардиния кодексът „Барбаджа“, предаващ се от поколение на поколение от древни времена, все още е реалност, срещу която трудно може да се противодейства.

В забравеното от Бога градче Фони хладнокръвното убийство на петнадесетгодишно момче отваря стари рани. Безмилостната вражда, която винаги е изправяла едно срещу друго две съперничещи си семейства, като че ли не би пощадила никого.

Миналото на Марио Сера, главния заподозрян в престъплението, е толкова жестоко и кърваво, че трудно може да се повярва, че у него съществува частица човечност. Именно това е съмнението, което терзае Алесандро Гордиани, адвокатът, поел защитата на Сера.

От кантората си в Рим той заминава за Сардиния заради процеса, който ще подкопае вярата му в човешката природа и справедливостта, които невинаги съвпадат с присъдата, постановена в съда. Принуден да навлезе в опасната среда на едно затворено общество, Гордиани ще се сблъсква с жестоката истина, че само Господ е невинен. Всички останали не са.