Два празнични дни и отлагане на поскъпването на водата спечелихме покрай еврото

ВиК операторите, част от системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, няма да повишават цените на водата, предложени с решение от 22.12.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Сред тях е и старозагорското ВиК-дружество. Всяка година КЕВР задължително одобряваше исканията на ВиК-тата за увеличение, сега, вероятно заради предизборната обстановка, все пак през 2026-та ни очакват два вота, поскъпването се отлага. Но със сигурност ще дойде! Рано или късно...

Актуализираните цени на ВиК услугите в страната бяха предложени за прилагане от 1 януари 2026 г. на база одобрените от КЕВР бизнес планове за развитието и дейността на водните дружества. Основният мотив за това бе изпълнението на инвестиционната програма с цел подобряване качеството и сигурността на водоснабдителните и канализационни услуги и покриване на оперативните разходи. Независимо от това търговските дружества с държавно участие взеха решение да не въвеждат засега новите цени. Предвиденото увеличение няма да се приложи, считано от 1 януари. Целта е осигуряване на необходимия преходен период за по-плавно адаптиране след приемането на еврото за официална валута в страната. Покрай еврото и неговото въвеждане българите спечелиха извънредно и два почивни дни - 31 декември и 2 януари. 

ВиК операторите се ангажират да информират своите потребители своевременно при всяка предстояща промяна. 

12 дни безплатна „Зелена зона“ в Стара Загора

 

През 12 последователни дни старозагорци и гостите на града ни ще могат да паркират в границите на „Зелена зона“ без да заплащат. Възможността ще е валидна от 24 декември 2025 г. до 4 януари 2026 г., включително, съобщи директорът на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ Иван Карушков. Безплатното използване на „Зелена зона“ ще включва и двата работни дни между коледните и новогодишните празници - 29 и 30 декември.

„Зелена зона“ ще заработи с обичайното си работно време от 8.00 часа сутринта в първия делничен ден от Новата 2026 г. и това е 5 януари.

Заплащане в „Зелена зона“, от 1 януари 2026 г. да бъде в евро и закръглена надолу в полза на гражданите: 0.50 € - за 30 минути, 1.00 € - за 60 минути, 1.50 € - за 90 минути и т.н., вместо директно превалутираните 0.51 € - за 30 минути, 1.02 € - за 60 минути, 1.53 € - за 90 минути и т.н. Това ще улесни практическото и техническото преминаване на таксуването за „Зелена зона“ към евро както на паркоматите, така и през SMS-системата на операторите.

Репортаж от страната на роботите

 

Роботите са бъдещето, а за да се надникне в него, трябва да отидеш при тях. У нас, роботизацията също върви с бързи крачки, а как е в чужбина?
Именно такова пътешествие направи талантливата актриса от Казанлъшкия театър Анелия Мангърова. Това лято тя тръгна по пътя на Марко Поло, чак до далечния китайски град Ухан, столицата на провинция Хубей. Интересният и репортаж може да бъде видян в подкаста на БНР, пуснат в сайта на националното радио в края на октомври. Ани обича да разказва истории, на сцената и в сайта на радиото. И в двете си творчески амплоа се справя блестящо.

Репортажът ѝ започва с кратка справка за произхода на… роботите. За първи път понятието робот се появява във научнофантастичната пиеса на Карел Чапек – Р.У.Р. Робот – думата произхожда от чешката дума „робота“, която би могла да се преведе като принудителен труд или дейност в подчинение. По-късно друг фантаст, Айзък Азимов формулира известните днес закони на роботиката, според които роботите трябва да служат на човека, а не да го заменят…

Технологичното пътешествие на Ани

в бъдещето започва от един малък семеен хотел в Ухан. Там пиколото има папийонка, но всъщност е само робот, който прекрасно върши дейността, за която е предназначен. Устройството му е съвсем просто, а средата подходяща за да действа перфектно. Гладките повърхности и връзката му с асансьора и звънците на стаите на гостите са достатъчни за да направи своевременно и точно доставката на поръчката. Разбира се, има и радар, който му позволява да не се сблъска с неочаквана преграда или човек, появили се на неговия маршрут.
Докато робота-пиколо е един неусъвършенстван модел, приличащ на R2D2 от филма „Междузвездни войни“, то в Центъра за производство и обучение на хуманоидни роботи, моделите приличат на Трипио от същия филм. Там се обучават андроиди, които изпълняват „чисто човешки движения“ и много приличат на хората по външния си вид. Целта е те да поемат работата в магазини – като касиери, да пълнят кошниците на потребителите, и да поемат още много други функции, защо не и да чистят жилищни и санитарни площи… Операторите, с помощта на VR-контролери помагат на роботите да се обучат на всяко едно движение – по простите се изискват около хиляда повторения, а за по-сложните – десетки хиляди. Анелия Мангърова също се пробва в обучението. Тя бе един от първите репортери, които са допуснати в Центъра. Седмици след нейната визита, той е отворен вече и за посетители, които също ще се включат в част от обучението на андроидите. Екипът на Центъра не знае кога ще постигнат крайният ефект, кога техните роботи ще могат в голяма степен да заместят човека, но са сигурни че ще постигнат целта си – след 5, 10 или повече години.
Технологичната столица на Китай, Ухан (мегаполис с над 10 милиона жители), ползва и други нови технологии за да постигне интелигентно управление на градската среда.

„Оптичната долина“ е център за управление на дронове

разположени в 128 хангара, с които се наблюдава площ от над 500 квадратни километра. Дроновете облитат района и доставят данни в реално време за нивото на реките, за опасност от наводнения, за пожари, за незаконен риболов и т.н. Целта е да се подобри качеството на живот, на всички живеещи в района.
Летящите машинки намират своето приложение и в селското стопанство. Ани посещава ферма в района, където младият ѝ собственик показва с гордост приложението на върховите технологии, които му помагат в работата. Солиден дрон със сменяем резервоар изпълнява няколко важни функции – сее, тори и пръска с препарати. В друг случай се ползва за превоз на продукцията (плодове и зеленчуци), които се прибират от труднодостъпни, планински терени. С това чудесата във фермата съвсем не се изчерпват. Земеделецът има три трактора, които управлява…с помощта на своя смартфон. Има възможност да въздейства едновременно и на трите селскостопански машини. Ани също пробва тази нетипична селскостопанска обработка, като управлява дистанционно един от тракторите в оризището. За целта се иска и известна практика, но със съдействието на фермера, работата е свършена перфектно.
В следващата част от репортажа, роботите са част от

транспортната система на мегаполиса

Безпилотни мотриси се движат по въздушната железница на всеки десет минути. Всяка от тях дава 270-градусов изглед за всеки от 220 .-те пасажери, тъй като и част от подът е остъклен. Мотрисите са без водач, но във всяка има по един служител, чиято главна задача е да обезпечи безопасността на пътниците. Вечер, когато линиите спират, по релсите тръгват други по-малки роботи. Те проверяват техническото състояние на трасето и дори извършват малки ремонти, когато се налага. От центъра за наблюдение на въздушната железница пък денонощно се следи работата на цялата транспортна система.
Липсата на релси не е пречка за прилагането на роботиката и в автомобилния транспорт. Безпилотни коли се движат в Ухан, засега по специално определени зони. Предимството при тях е, че те винаги спазват правилата за движение и дори подават сигнали към водачите, които ги нарушават. Засега безпилотните коли се движат само в зоната, но това със сигурност няма да е задълго…
Ани обича да разказва истории, и да ги показва. Твърди, че това не е журналистика. Ще се съгласим с нея, макар че: „Има репортерски квас, госпожице Мангърова у вас!“ А всеки, който иска да види оригиналния подкас, може да го потърси тук.

 

 

 

Водата поскъпва от началото на 2026 година

 

Поскъпване на водата за битовите потребители с влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. подготвя Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Предложенията на повечето от ВиК-дружествата са за увеличение на тарифите, а сред тях е и „Водоснабдяване и канализация“-Стара Загора. Ако предложението на дружеството бъде одобрено новата крайна цена за битовите потребители ще стане 5,32 лева или 2,38 евро за един кубик. Сега крайната цена е 5,21 лева за един кубик, със включен ДДС.
Ето разбивката на предложените тарифи от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора:
Цени на ВиК услуги лв./куб.м., без ДДС и в евро/куб.м., без ДДС
Доставяне вода на потребителите - 3,296 лева или 1,685
Отвеждане на отпадъчни води - 0,375 лева или 0,192 евро
Пречистване на отпадъчни води
Битови и приравнените към тях потребители - 0,762 лева или 0,390 евро
Промишлени и други стопански потребители:
степен на замърсяване 1 - 0,852 в лева или 0,436 в евро
степен на замърсяване 2 - 1,248 лева или 0,638 евро
степен на замърсяване 3 - 1,855 лева или 0,948 евро
Доставяне на вода на друг ВиК оператор - 1,186 лева или 0,606 евро
КЕВР ще утвърди новите цени на ВиК-услугите в началото на януари.

„Учителят по фехтовка“ - класика от Дюма

Загадка и до днес остава как, без нито веднъж да е посетил Русия, Дюма написва с помощта на учителя си по фехтовка Огюстен Грисиер романа „Учителят по фехтовка“ – един от най-реалистичните за времето на руското самодържавие и декабристите. Неслучайно книгата е забранена от император Николай I, а Дюма е обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на владетеля.

„Учителят по фехтовка“ излезе на български в издание на „КВЦ“.

Млад французин, изкусен майстор на фехтовката, чува, че в императорска Русия може да преуспее всеки уверен в себе си авантюрист. Той пристига в Санкт Петербург и попада сред местната френска колония. Не му е нужно много време, за да разбере, че сънародниците му виждат във всеки новопристигнал конкурент и заплаха.

Различна от другите е Луиза, която е сърдечна, добронамерена и му помага да се установи в града. Тя го представя на своя приятел и любим – граф Аненков, който се превръща в негов покровител.

На фона на великолепните императорски резиденции, прекрасни паркове и красиви дворци се разгръщат сложни човешки взаимоотношения, изпълнени с любов и омраза, вярност и предателство, себеотрицание и благородство.

Романът е увлекателен разказ за бурните събития около декабристкото въстание от 1825 г. Той завладява читателя заради рядката дарба на Дюма да създава живи диалози, да рисува с думи руския пейзаж и да бъде социален анализатор, описващ самобитните нрави на руското общество.

Александър Дюма-баща (1802 – 1870) е един от най-популярните и обичани френски романисти. Автор на вечни класики като „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“ и „Кралицата Марго“, той създава свят, в който приключението, честта и любовта са водещи сили. Произведенията му са преведени на повече от сто езика, а стилът му — жив, динамичен и пленителен — продължава да вдъхновява читатели по целия свят. „Учителят по фехтовка“ е сред най-редките му исторически романи, посветени на Русия и нейното бурно минало.

ИК „Персей“ издаде прочутата трилогия „Бьорндал”

Трилогията „Бьорндал” е преведена на повече от 30 езика и е продадена в 12 млн. екз. Включена е в специална селекция на Белия дом, САЩ, с най-доброто от литературата на ХХ век. Благодарение на нея авторът й, Трюгве Гюлбрансен (1894-1962) става четвъртият най-продаван автор в света в средата на ХХ век. Днес той е сред петимата най-вдъхновяващи скандинавски класици, наред с Ибсен, Андерсен, Стриндберг и Хамсун. Но за разлика от тях книгите му не са така мрачни и песимистични, а вдъхновяващи, пълни с оптимизъм и подтикващи читателя да се замисли върху собственото си съществуване и смисъла на живота си.

Българското издание е на „Персей“ и е част от престижната поредица „Световна класика“, спечелила наградата „Златен лъв“ за издателски проект с най-голям обществен отзвук. Книгата включва трите романа от трилогията „Бьорндал”: „Отвъд пеят горите”, „Полъх от Планината на мъртвите” и „Път заобиколен няма”.

В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.

Имението Бьорндал се намира сред необятните норвежки гори и планини. Хората в него са силни, независими, предприемчиви и природно интелигентни. Потомци са на кралски род, но борбите за трона преди векове са ги накарали да се оттеглят на недостъпни места, далеч от светската суматоха. Това не е ясно на жителите на равнината – ограничени и мнителни селяни, и те създават легенди за Бьорндал, че са езичници, магьосници и убийци.

Бьорндал имат сериозен съперник – Боргланд, съседно имение, управлявано от полковник фон Гал. Техните интриги и сплетни водят до убийството на единия от синовете Бьорндал. Другият син е умен и предприемчив, властен и суров. Той умножава имотите и богатството на семейството, превръщайки се в един от най-богатите хора в страната. Всички се страхуват от него и му се подчиняват. Той е честен и принципен човек, но безскрупулен, когато става дума за бизнес. Постепенно започва да проумява, че парите и богатството не са най-важното в този живот, важна е следата, която ще оставиш след себе си, важно е да правиш добро, без да очакваш нещо в замяна. Това го променя, особено когато се появява една млада жена, която ще донесе светлина в мрачното имение.

Достигайки най-високия връх в Планината на мъртвите, Бьорндал ще съживят връзката си с природата и ще разберат колко е дребно и незначително всичко, особено на фона на величието на природата и вечността, ще прозрат и в какво е смисълът на човешкия живот…

Трюгве Гюлбрансен има нелек живот. Роден е в богато семейство, но бизнесът на баща му фалира и той израства в бедност. Започва да работи от 9-годишен, но продължава да учи и завършва с най-добър успех от съучениците си. Благодарение на ума и амбицията си забогатява и се превръща в бизнесмен от световен мащаб, търгувайки с тютюневи продукти. Успоредно с това е и професионален писател, който приживе пожънва световен успех, а трилогията му „Бьорндал” е филмирана.

С премиерата на операта „Андре Шение“ започва 55-тото издание на ФОБИ в Стара Загора

От 21 ноември до 7 декември Стара Загора за 55-тото издание на Фестивалът на оперното и балетното изкуство (ФОБИ), който е посветен на 100 годишнината от създаването първата извънстолична опера. Нейните основатели са окрилени от любовта си към голямото изкуство. Днес Старозагорската опера впечатлява с артистичните си постижения, маркира етапи в националната ни култура, участва активно в оформянето на облика на Стара Загора като привлекателно място за живот и проспериращ икономически център. За първи път в историята на фестивала ще участват и трите национални института за музикално-сценични изкуства: Софийска опера и балет, Национален музикален театър „Стефан Македонски“ и Софийска филхармония.

Домакините
Първата част от фестивалната програма е своеобразна равносметка и заявка за нови творчески предизвикателства. На 21 и 22 ноември, с премиерата на операта „Андре Шение“, старозагорската оперна трупа за първи път в едновековната си история ще се срещне с творбата на Умберто Джордано. Сюжетното действие отвежда към драматичните събития във Франция по време на революционните обществени промени от края на 18 век. Режисьор е Огнян Драганов.
На 25 ноември е спектакълът на балета от П.И. Чайковски „Лебедово езеро“ - знаковото заглавие в най-новата история на Старозагорския оперен театър. Творческият екип умело съчетава в балетния шедьовър непреходните изразни средства на класическия танц с актуалните внушения на съвременното светоусещане.
Концертът с предизвикателното заглавие „Нов вятър в операта“ на 28 ноември ще представи специално подготвени произведения за духов ансамбъл и оркестъра на Старозагорската опера. Музикантите ще изпълнят произведения от Рихард Щраус и Лудвиг ван Бетовен под вещото ръководство на диригента-фаготист Габор Месарош - професор на „Conservatorio della Svizzera italiana” /Консерваторията на Италианска Швейцария/ в Лугано /Швейцария/ и солист на Камерната филхармония на швейцарския кантон Граубюнден. Той е артистичен директор на международния музикален Фестивал ТИЧИНО МУЗИКА, който събира всяка година над 300 артисти от целия свят.
Хорът на Държавна опера - Стара Загора ще отбележи на 1 декември 150 годишнината от рождението на Добри Христов. Концертът ще бъде под диригентството на Мирослав Попсавов, професор по хорово дирижиране в дисциплината „Църковна музика“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
Гостите
Първият гостуващ спектакъл е на 29 ноември с операта „Русалка“ от Антонин Дворжак на Държавна опера - Варна.
На 2 декември Държавна опера - Пловдив ще се изяви на фестивала с „Вълшебната флейта“ от В.А.Моцарт. Това е първата оперна постановка на театралния режисьор Диана Добрева.
На 3 декември Софийска филхармония ще се представи със стилна симфонична програма. Когато Брамс създава своя единствен Концерт за цигулка, той вплита в него техническа виртуозност, емоционална дълбочина и симфоничен размах. Тази знаменита творба ще бъде представена от младата цигуларка Лора Маркова – едно от най-ярките млади имена в българската и международната класическа сцена. Под диригентството на Иво Венков, професор по дирижиране в Кралската Фламандска Консерватория в Антверпен, програмата ще продължи с любимата на публиката Симфония №4 „Италианска“ от Феликс Менделсон-Бартолди.
На 4 декември Националният музикален театър „Стефан Македонски“ ще представи специално създадения Концерт-спектакъл „Кралят на валса“, посветен на 200 години от рождението на Йохан Щраус-син. Ярките мелодии създават аристократична виенска атмосфера и увличат в ¾ такт всеки слушател.
Финалът на фестивала, по установена традиция през последните години, е на 7 декември с най-новото Вагнерово заглавие в репертоара на националния ни оперен театър - операта „Танхойзер“. С тази постановка беше открит Вагнеровият фестивал на Софийската опера през 2025 г.

Ноември в операта, започва 55-тият ФОБИ в Стара Загора

 

Шест спектакъла през ноември ще представи Държавна опера-Стара Загора. На 21 ноември се открива 55-тия Фестивал на оперното и балетното изкуство.

Първото представление е на 6 ноември, когато на сцената ще играят балета „Дон кихот“ от Лудвиг Минкус. Хореографията и режисурата са дело на прочутия Аршак Галумян, който не за първи път се включва в продукции на оперния театър.
На 7 ноември е заключителния концерт на участниците в 12-тия Международен конкурс за млади тромпетисти, заедно с участието на оркестъра на операта.
На 8 ноември на старозагорската сцена ще бъде концертът на Вокалната студия на Стефка Минева.
Официалното откриването на 55-тия Фестивал на оперното и балетното изкуство е на 21 ноември. На тази дата и на 22-ри ще бъде представена операта „Андре Шение“ от Умберто Джордано.
На 25 ноември показват класиката - балетът „Лебедово езеро“ на П. И. Чайковски.
На 28 ноември е концертът на Духовият ансамбъл към Старозагорската опера, който ще дирижира Габор Месарош.
В програмата са включени: Рихард Щраус - Серенада в ми бемол мажор оп. 7,
Рихард Щраус - Сюита в си мажор оп. 4,
Лудвиг ван Бетовен Симфония №. 6 във фа-мажор оп. 68 „Пасторала“
обр. Андреас Таркман

Новият роман на Том Егеланд е вдъхновен от Апокалипсиса на Йоан

 

Новият роман „666“ на Том Егеланд, автора по чиито дири върви Дан Браун, влиза на 3 ноември в българските книжарници - 22 години след като в „Шифърът на Леонардо“ читателите по света откриха сюжета и героите от издадения две години по-рано роман на Том Егеланд „Краят на кръга“,

Българското издание на „666“ е на „Персей“, а преводът е дело на Галина Узунова.

Според библейското пророчество (Апокалипсиса), в края на дните светът ще бъде погълнат от море от пламъци… „Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е 666.“ – така е написано в библейското Откровение на св. Йоан Богослов.

Като заплашват дъщеря му Анджелина, която живее в Лондон, непознати мъже принуждават Бьорн Белтьо да предприеме издирване на оригиналния ръкопис на книгата Апокалипсис (Откровение на св. Йоан Богослов). Ако ръкописът изобщо съществува.

Проучването отвежда Бьорн по дирите на средновековно тайно общество, което се е разцепило на две фракции: едната днес се намира в Ирландия, а другата – в САЩ. Оригиналът на Откровението се оказва изключително ценен, защото съдържа неизвестни пасажи, които кодификаторите на Библията не са включили в каноничния текст.

Намесват се американски разузнавателни служби, както и религиозни екстремисти с ужасяващ план. Белтьо трябва да се опита да го разкрие – на опасност е изложен не само собственият му живот и този на дъщеря му, но и на милиони хора...

 

„666“  е базиран върху сериозни проучвания на архиви и исторически източници. Кои факти, събития и личности са реални и кои са фикционални може да разберете от авторовите бележки, публикувани в края на книгата.

Започнаха снимките на филма "Чамкория"

В София започнаха снимките на „Чамкория“ – четвърти пълнометражен игрален филм на режисьора Виктор Божинов и втори по роман на писателя Милен Русков след пожъналия огромен успех „Възвишение“. Българската национална телевизия и Falconwing Studio са копродуценти на „Чамкория“, чиято премиера по кината се очаква през 2027 г.

 „С адаптацията на този роман искам да създам филм, който да бъде емоционален разказ за един от най-сложните периоди от новата ни история. Нашата цел е да привлечем и младата публика, която трябва да научи повече за тези интересни времена“, казва Виктор Божинов, който освен режисьор е сценарист и продуцент на филма.

Действието в „Чамкория“ се развива в Царска България през 20-те години на миналия век – време на ожесточени политически сблъсъци и разпадаща се надежда след войните. Главният герой, таксиметровият шофьор от Банишора Славе Желязков – Бай Славе, преминава през вихъра на историческите събития, воден от здравия си разум, заразителния си хумор и горчивата мъдрост. Ролята на Бай Славе Виктор Божинов поверява на обичания актьор Малин Кръстев.

 „След края на Първата световна война в България е време на саморазправи, политически убийства и изчезвания, но и на почти истерична веселост – хумор, музика и забавления като за последно. В центъра на тези събития е гласът на Славе Желязков, ветеран от Солунския фронт, чийто тон е уморен, но не до смърт. Тази сложна смесица между изтощение, скептицизъм, страдание и хумор е брилянтният типаж за актьорския талант на Малин Кръстев. През лицето и думите му ще видим един събирателен образ на българина от онова време, на когото се случват твърде много неща за твърде кратко време“, казва още Виктор Божинов.

 Антиподът на Бай Славе – анархистът Джина, сложен характер, също събирателен образ на несигурните и бурни времена и на неясните ценности на епохата, във филма ще изиграе Христо Петков, с когото Божинов работи във „Възвишение“ и „Бягство“. За „Чамкория“ Виктор Божинов отново ще разчита на утвърдения си творчески екип – оператор е Антон Бакарски, автор на музиката е Петър Дундаков, художник е Росица Бакева, художник костюми – Мина Кайе, монтажист – Нина Алтъпармакова.

 

Писателят Яп Робен гостува в Стара Загора

След гостуванията на Олга Токарчук, Андонис Георгиу, Крис Клийв, Капка Касабова и още любими автори от различни краища на Европа, издателство ICU посреща един от най-нежните и ярки гласове на съвременната нидерландска литература – Яп Робен.

Писател, поет и театрал, Робен е автор на романи, в които човечността и уязвимостта стоят в центъра на повествованието. Книгите му са преведени на повече от двайсет езика, а у нас излизат в превод на Мария Енчева.

Кой е Яп Робен?

Яп Робен е роден през 1984 г. в Нидерландия. Започва като поет и режисьор на младежки театър, а днес е сред най-четените европейски белетристи. Пише с изключителна чувствителност към теми като любовта, грижата, мълчанието и начините, по които хората се нараняват – понякога от добри намерения. Творчеството му се отличава с минимализъм, дълбока емпатия и умение да разкаже големите драми чрез малки жестове. Срещи с публиката СОФИЯ 30 октомври, 19:00 ч. Литературен клуб „Перото“, бул. „България“ 1 Есенен „Салон на изкуствата“ в НДК Яп Робен в разговор с Невена Дишлиева ПЛОВДИВ 31 октомври, 18:00 ч. Bee Bop Café, ул. „Гладстон“ 1 Фестивал „Пловдив чете“ Яп Робен в разговор с Ина Иванова СТАРА ЗАГОРА 1 ноември, 18:00 ч. DoT Theatre, бул. „Цар Симеон Велики“ 105А Книжарница в куфар: „От друга страна“ Яп Робен в разговор с Мария Донева Яп Робен пристига в България, за да ни напомни, че литературата е пространство, където нежността има своята сила, а белезите – своята красота.  Екипът на ICU благодари за партньорството на: Салон на изкуствата – НДК, Пловдив чете, Книжарница в куфар, The Dutch Foundation of Literature, програма „Творческа Европа“ на ЕС.

Индийската гимназия

Димитко, въпреки всичко, станал учител. Учебната година била вече започнала, но при проверка било установено, че назначеният преди него кандидат в „Индийската гимназия” не бил завършил семестриално. Закона е строг, но закон! Затова той бе извикан и назначен, в един ветровит и облачен ден, в началото на октомври.

Директорката, попитала – дали има завършена и „География“. Димитко нямал, но сприсъщата си всеотдайност, заявил че е готов да води и тези часове. Шефката не му мислила много и го назначила, въпреки явното несъответствие в квалификацията, относно определените по норматив часове. Програмата била супер, часовете събрани в четири дни – от понеделник до сряда, плюс петъка, който си е майсторски ден.

Димитко внимателно пристъпил в двора, където поотраснали циганчета се
замеряли с камъни и си подвиквали – „Хас му кар!“. В този момент той не
разбирал какво означават думите им, но постепенно понаучил езика на ромите, да знае какво си говорят, включително и за него. Споменатият израз на ромски, т.е. на цигански, не е за превод. Само ще спомена, че последната дума е точно като една друга такава, на български, с три букви, която е толкова популярна, че може даже да се види изписана по стените дори и в чужбина. Това, вероятно е древно заклинание за берекет, но в днешно време се възприема като много неприлична и хулиганска. Между другото и на български това трибуквие също започва с К.

Така започнал педагогическият път на Димитко, който се оказал твърде кратък, но пък оттогава запазил голямо уважение към всички, които имат куража и ината да работят тази възрожденска професия

Още преди да стане учител той знаел, че професията е върло феминизирана. Обаче си нямал представа, какво е да работиш в толкова голям женски колектив, ако и във въпросната гимназия да имало и доста мъже. Това бе умишлено уредено от ръководството, заради честите безредици, причинени от традиционните ромски обичаи, сред които се открояваше, по онова време – кражбата на моми... 

Всъщност гимназията не била съвсем „индийска”, по-скоро голяма част от учениците бяха потомци, според ненапълно потвърдената теория, на едни индийски племена, които се разселват постепенно в света, идвайки от своята прародина – Индия. Имало и други възпитаници, и то доста, но голяма част били изключени от други училища и идвали в това средно школо, поради липса на друга алтернатива. Прецизна селекция, с две думи...

Колежките не приели добре Димитко, по-скоро хич и не му говорели. Не че нещо го тревожело, но все пак, отвреме-навреме трябвало да влиза и в учителската стая, където се попълвал, по онова време, т. нар. Материална книга. В нея се записвало какви уроци си преподавал... Чак на третата седмица една от колежките го заговорила и нещата потръгнали малко. Имало такива, които непрекъснато го дебнели да го докладват на директорката, но така е когато се работи в голям екип. Скоро Димитко се сдобил не само с врагини, но и с фенки. Също така много си допаднал с колегата географ и с учителите от Катедра „Физкултура”. На всичкото отгоре бе и класен на 7а. В класа му имало само три останали момичета. Другите се били задомили, какво да чакат? От трите, две били циганки и една българка. Първите сигурно вече се водили стари моми, но пък били спретнати, хрисими и се учили добре. Постепенно Димитко опознал колектива, но и колектива го опознал, децата също. Естествено той се проявил като добър колега и находчив педагог.

Катето била колежка, незавършила още ВУЗ и имала чувство за хумор и естествено се включи в компанията на най-младите и начинаещи учители. Често при шегите и закачките и все повтарял следния майтап. Катето, която била около 120 килограма живо тегло, питала често Димитко - ще се ожениш ли за мен? А той отговарял утвърдително, но с условието да завърши университет, защото всичките му роднини били висшисти... Димитко пък често я закачал, като казвал – Катерино, Катерино, недорисувана картино... Когато го питали – защо недорисувана, той отговарял, че Катето е толкова голяма, че не може да бъде нарисувана. Тя обаче не се сърдила.

Димитко имал и врагини! Неизвестно защо, една троица колежки, редовно гледали да го наковладят на директорката, която, както вече споменахме бе широко скроена дама и от нищо не и пукаше.

Веднъж, едната от тях вдигнала голям скандал на Димитко, че писал две по история на Айнур. Той бил ученик от фичерите, цигани, които се смятат за турци. Историята бе следната. Айнур е унисекс име, тъй като в турския език няма родове. Става и за момче, става и за момиче. Въпреки че има и чисто мъжки и чисто женски имена – никой турчин не се казва Айше, например. Та Айнур бил в 6 клас и учеше Възрожденска история. Ученикът бил шестокласник, но трудно четял. Затова и от него не можеше да се изисква много. Когато Димитко го изпитва, Айнур не искал да отговаря, защото в урока турците били лоши, а българите добри… Тогава Димитко му казал, че ще го пита за устройството на Османската империя, в който няма и намек за лоши турци. Айнур обаче пак нищо не знаел. Младият педагог съвсем опростил изпита, довеждайки го до един въпрос – Кой е башът в Османската империя? Айнур отговорил – Мустафа паша!!! Учителят обяснил, че Мустафа Кемал, ако става въпрос за него, е унищожил империята, а не е бил султан, както е правилния отговор. А Кемал го наричали баща на турците, като се смята за турчин, как е баща на турски? – задал въпрос Димитко. Отговорът бил бубако или баба! И тъй като баща е АТА, а не БАБА, което е татко, Димитко написал двойка на Айнур, с добавката, че той е срам за българския, турския и циганския народ!!! Ама откъде-накъде ще му пише двойка? Щото Айнур имал двойки и по български, математика и т.н., по почти всички предмети, което бе нормално за човек, който не може да прочете повече от две изречения без да срича и после съвсем няма сили да продължи… Ама така децата се обезсърчавали и напускали училището, а по линия на делегираните бюджети намалявали парите и трябвало да се съкращават учители… Ами да се съкращават – така отговорил на колежките Димитко. Айнур не може да чете в шести клас, ами как ще е в седми, то направо диплома от университета да му дадат…

Малко след това директорката го извикала и трите злобарки-колежки го изпратили с доволни погледи. Шефката му задала два въпроса – не може ли да пише три на Айнур и дали може да напише дипломната работа на неин познат? Митко отговорил отрицателно и на двата въпроса и тя не настоявала повече. „Какво ти рече директорката, наказа ли те?“ – попитали злобарките. „Не, награди ме!“ – отвърнал Димитко. После не удовлетворил любопитството им, защо е „награден“, а ги посъветвал да питат шефката.

Най-трудният му педагогически случай обаче бил с Галин, който попаднал в 7 „а“ клас в средата на годината, след изключването си от поредното школо. Още в началото двамата се сдърпали в час, а Галин нагло приканил младият педагог да се разберат в коридора. Димитко се съгласил, въпреки че двамата били равни по килограми, а младежът дори изглеждал доста як, на всичкото отгоре бил и оставал две години и би трябвало да е в девети клас. Учителят реагирал умно и наритал Галин по стълбите, преди той да се подготви за сблъсъка. След часовете младежът го замерял с камъни отдалеч, но не го уличил, за което Димитко се заканил, че другия път ще го набие по-сериозно. Така Галинчо спрял да влиза в часовете по история, а Димитко бил привикан, този път от помощник директорът. Смятал ли да продължи да работи като учител? – Да! – Биел ли децата? – Димитко отрекъл. Когато попитал за какво става въпрос, зам.-шефът казал, че обещал да не споменава откъде е сигналът. Младият педагог останал в неведение до поредната родителска среща. Тогава в стаята влязъл одърпан човечец, който се оказал бащата на Галин. Той рекъл, че синът му не ходи на училище, заради заплахата за побой от историка. Димитко се позасмял и обяснил каква е цялата одисея. Бащата проявил разбиране и обещал като се върне да пребие синковеца си, но учителят го посъветвал да не прави това. – Важното е да влиза в часовете, да се държи кротко, да получи някаква оценка и това е – мир и любов, това бил даденият съвет. Галин се върнал в часовете и работата потръгнала. Веднъж обаче Димитко видял, че Галин си играе с нож тип „пеперуда“. Попитал защо му е това оръжие, а Галин казал, че имал пререкания с по-големи роми, които по адет идват да оглеждат булки сред ученичките. Те му се заканили и той се подготвял за отпор. Тогава с много усилия Димитко взел ножа, като добавил, че когато вадиш нож ставаш или страшен, или смешен. Казал на младежа, че вероятно ще го причака група и или ще намушка някой и ще го пребият или само второто. А може и по сериозно да пострада…

След време Галин влязъл в час с посинено око. Димитко го попитал колко хора са го причакали. А те били петима и му взели маратонките. Учителят върнал ножа и отношенията с Галинчо станали приятелски. Накрая на годината, това да си остане между нас, като благодарност Галин дал на педагога, въпреки че той се дърпал, бутилка ракия, увита грижливо във вестник и сложена в найлонова торбичка.

Димитко бил поканен и на абитуриентския бал, въпреки е не преподавал на големите. Там физкултурникът Здравко направил голяма беля. Казал, за географът и Катето, като даскали от тежка категория, че е хубаво да се вземат. Първо го казал на географа, който си признал, че толкова ракия не може да изпие. След което сплетникът-учител разказал това на Катето. По пътя подпийналите учители се държали по-зле от най-лошите си възпитаници. Разменили си реплики от рода на – „Простак”, „Мръсно животно”, „Свиня” и т.н. Димитко и колежка ги мирили в една друга кръчма и скандалът бил потушен. В края на годината Димитко разбрал, че титулярът, на чието място бил се връща и той трябва да напусне. След много месеци телефонът му звъннал и се обадила Катето. Тя му казала, че се е хванала на бас, че ще дойде, в един часа след полонощ в еди коя си таверна. Димитко, разбира се отказал. Тогава Катето казала, че вече има завършено висше образование... Но нашият герой пак категорично отказал.  Понякога човек не знае докъде ще го докара чувството му за хумор...

Лукавиян

Какво няма да видим във филма за Христо Стоичков?

 

Режисьорът Мартин Макариев, самият  Христо Стоичков и Александър Сано наскоро обявиха, че ще правят филм за... най-успешния български футболист, демек за Камата. Естествено, в продукцията е замесена и Нова телевизия, а самият кастинг на участници в лентата щял да бъде... в реалити формат. Шоу да става. Със сигурност обаче е ясно какво няма да видим в бъдещата кинопродукция.

Наистина Стоичков и компания ни донесоха много радост през 1994-та, героите не са забравени, така както се помнят все още и други футболни герои преди тях – Петър Жеков, Гунди, Котков, Начко Михайлов... Па и това е единственото ни четвърто място на Световно първенство по футбол, няма никаква вероятност този успех да се повтори. Ако сме честни обаче,  трябва да споменем, че най-голямото ни футболно постижение е сребърното отличие на Олимпиадата в Мексико през 1968-ма.

В крайна сметка, след успехът на филма за Гунди – Легенда за любовта, редно е след сините фенове, да има филм  и за кумир на червените. Вярно, Гунди го изкараха жертва на ДС, въпреки че самият той е бил майор от МВР, но филмът акцентира върху сладникаво-любовния сценарий и си беше доста успешен. А и Георги Аспарухов е интелигентна и светла личност, скромността и спортменството му са безспорни. Докато Камата и като футболист бе доста буен, а като треньор и след края на спортната си кариера ще остане известен главно с голямото си его, горделивост и алчност.

Със сигурност във филма няма да има изказването му, че България не му е дала нищо, а Димитър Пенев не е никакъв треньор. За журналистите пък каза, че са лумпени. Това той чистосърдечно изпусна след като напусна поста треньор на националния отбор. Да не говорим, че му повериха представителния футболен тим, без да е ръководил дори клуб в трета дивизия. Въпреки лошите резултати, Стоичков седя на треньорското място, до момента, в който му изтече рекламния договор с една голяма банка. После се пробва като треньор на различни места по света, където постигна някакви полууспехи, които вече никой не помни.

Друго обаче се помни – огромния му стремеж към слава и пари, въпреки че лежи само на стари лаври. Така скандално стана доктор на Пловдивския университет, Почетен гражданин на Стара Загора, без да има връзка нито с науката, нито с Града на липите. Да не говорим, че почетните си титла в Зарата взе след година, въпреки угодничеството на старозагорските власти към гордия носител на Златната топка. Щял бил да бъде посланик на Стара Загора по целия свят. Единствено в един от старозагорските молове се появи магазин с марката на Стоичков, това ако може да мине за жест към заралии, но едва ли. Стоичкови магазини има и в други молове... Досега не е казал публично нито една дума за града, по какъвто и да бил повод. Иначе то не бе Кауфланд, не бяха реалити формати, само дето от чешмата не тече Стоичков.

А за публичните гостувания по общините може да се каже със сигурност – те също не са безплатни. При тях домакините трябва да приготвят няколко хиляди лева, а негова гордост Камата идва, раздава подписани топки и така помага на подрастващите да станат като него. По-добре да не стават.

Сега Камата вече говори, колко много обича България... И ще продължи да я обича, докато има полза от това...

Нови лица в „Под прикритие 6“

 

Наред с Юлиан Вергов, още нови имена се присъединяват към актьорския състав в шестия сезон на „Под прикритие“. Павел Иванов, Радина Кърджилова, Климентина Фърцова и Велина Георгиева са сред новите попълнения, чиито атрактивни персонажи ще добавят още по-голяма интрига и динамика към добре познатия свят на емблематичния криминален сериал.

„Под прикритие 6“ се очаква да бъде по-зрелищен и мащабен от всякога. Феновете ще видят завръщането на култови герои като Иво Андонов – в ролята е Захари Бахаров, Росен Гацов - Куката – в ролята е Мариан Вълев, Тишо - Големия Близнак – в ролята е Кирил Ефремов. Актрисата Йоанна Темелкова продължава историята на Ния, дъщерята на Петър Туджаров - Джаро – в ролята е Михаил Билалов.

Над 5000 изстреляни патрона само за два дни, десетки автомобили, използвани за каскади, впечатляващи сцени с 12 едновременно работещи на терен каскадьори – това са само част от любопитните факти от снимачната площадка на „Под прикритие 6“. Новият сезон се снима в различни градове и курорти в страната, сред които София, Варна, Боровец и Св. Св. Константин и Елена, като до края на годината ще обхванат още много локации.

Изпълнителен продуцент на шести сезон е Магърдич Халваджиян, креативен продуцент и сценарист е Димитър Митовски, режисьор – Виктор Божинов. Сценаристи са Ваня Николова, Борислав Захариев и Слави Ангелов, а оператори – Георги Гвоздев, Радослав Гочев и Мартин Чичов.