Подсъзнателен мониторинг на вота пред телевизора
Врял и кипял съм в политиката…Какво ли не съм бил – това
наблюдател, избирател, че и кандидат даже. Вярно не ме избраха, но който ме е
подкрепял, берекет версин…На настоящите президентски избори и референдума на
Слави реших да пасувам. Понякога си почивам от политика, но от нея не може да
избягаш, докато си жив. То това плакати, билбордове, радио (даже и по Z-рок), телевизия, все едно и
също. Да речете, че имало някакъв кой знае какъв дебат - не! Ама говорят
кандидатите, даже и такива неща, които президентът никога не може да направи,
по простата причина, че няма такива правомощия. Карай. В изборния ден като
видях какви опашки се оформиха, се казах окончателно – без мен. Хапнах дробчета
с лук и пийнах бутилка червено вино, което ми бе налято, дегизирано като плодов
сок, какъвто си и беше в действителност, само че ферментирал. Вечерта пред
телевизора седнах да гледам резултати (пусто любопитство) и съм заспал. Тъй
като много често сънувам, съм станал истински ловец на сънища. Този ми се стори
интересен, затова ще го разкажа.
Първи под воала на Морфей се приземи (или по-точно присъни)
един генерал с неговата партньорка, и то без самолет. Те казаха, че при тях
левитацията подемната сила се дължи на всички, които искат промяна на
статуквото, затова ми тикаха бюлетина №13. Пък и самолетите били кът, нови не сме
купували от години, а старите, не всички можели да летят.
Абе какво статукво ви гони, нали във вашия комитет е една от
основните партии пазители на това статукво, отрязах ги аз. Пас съм и това е! Все
ми е тая, дали ще кацнете на „Дондуков” или някъде другаде…Двамата отлетяха към
балотажа, който в съня ми прие формата на междинно летище по пътя към крайната
цел.
Цеца Величкович, ама някак друга, руса и май не беше
Величкович, дойде с един адмирал, ама не Колчак. Тя ми каза, че не само трябва,
но и съм длъжен да гласувам, защото иначе Той щял да си даде оставката. Не
разбрах кой точно, а и всеки трябва, сам да поема отговорност за действията си,
така че не мога да им помогна. Натирих ги и тях, щото покрай сръбското и Величкович
съм намразил и останалите Цеци…
Двамата не се разсърдиха и ме увериха, че гала-концета на
балотажа бил техен. Може…
После ми се яви гологлавий Славчо, който се похвали, че
сменял системата и гласоподавателите, т.е. суверена, били подкрепили
задължителното гласуване, и то масово. Колко му е да го излъжеш този суверен,
аз лично съм против. Тогава той ме заплаши, че ще ме лиши завинаги от правото
да вотя. Това било демокрацията, който не я харесва, трябвало да бъде репресиран!
Отвърнах, че тогава ще стана градски партизанин. Вотът е право, а не
задължения, а онеправдания винаги има право на бунт! Това противоречало на
телевизионната революция и той изчезна от съня ми.
Изведнъж се намесиха един куп войводи, които атакуваха от
фронта и се хвалиха, че обединени могат повече и Германия за тях била над
всичко. После се поправиха и замениха страната с друга, но коя…не си спомням.
Можели и сами да управляват, без да се съобразяват с чужди държави, колкото и
велики да са те. Тогава се появи, неизвестно откъде Клинтъновица и им каза да
не говорят глупости, щото ще спре финансите отвън и няма как да си платим
борчовете. Войводите, щурмоваците и фронтоваците мигом млъкнаха и си хванаха
пътя.
Някакъв Ивайло се жалва, че гласуването било партийно и пак
трябвало да почват от А и Бе. Искащите реформи се изпокараха кого да подкрепят,
а бай Р. им каза, че то и двамата, които останаха са все червени…Сал един
Веселин, накрая закачливо рече: То не бяха партии, не бяха коалиции, пък накрая
се разбра какво му трябва на един кандидат – бензиностанции и аптеки. Те тука патърдията
вече мина, що да не прескоча до Америка, нали и колегата Тръмп сега се нуждае
от моето ноу-хау? Да хване Клинтановица натясно както си знае, че тогава
победата му е в кърпа вързана…
Тогава се стреснах и се събудих, изборните предавания бяха
свършили. Объркана работа, рекох си, и защо е пълна главата ми с тези глупости?
Аз съм широко скроен човек и ми е все едно, кой ще ме поздрави за Нова година.
То друг досег с държавния глава едва ли ще имам…
Ловецът на сънища
Няма коментари:
Публикуване на коментар