Апетитната гозба на „бузлуджанската чиния”

 

Монументът на Бузлуджа бе построен през 80-те години на миналия век, увековечавайки онази партия с главно П. Средства за градежа не се жалиха, а 15 милиона лева бяха значителна сума в онези години. После дойде разрухата и недолюбваният вече идеологически паметник бе разграбен и оставен на произвола на съдбата...

Разбира се, можеха да го съборят, както стана с мавзолея на Димитров, обаче това изискваше много сили и средства. Мислеха да го дадат и на БСП, като наследничка на БКП, но и червените, въпреки многото милионери в редиците си, не го поискаха истински. Тогава се появи младата архитектка Дора Иванова и направи „Фондация Бузлуджа”, която организира неколкокрантно фестивали на старопланинския връх. Защото монументът, според редица данни предизвиква интерес, и въпреки сегашното си състояние, и въпреки липсата на достъп до вътрешността му, привличал около 50 000 посетители годишно. Той бил един от най-популярните паметници на дисонантното културно наследство в света, т.е. наследство което се посреща противоречиво от обществото. Дора докара специалисти от чужбина, самата тя е завършила образованието си в Германия и спечели проекти и финансиране - от американската фондация „Гети” и от фонд „Култура”. Затова успя да укрепи останалите мозайки, направи и други неща за запазването на обекта. Тогава други видяха, че „бузлуджанската чиния” може да предложи „апетитна манджа”. Идеята бе, обекта да бъде обезопасен и отворен от фондацията, но...

Първо областният управител, каза че обектът не е готов за посетители и е опасен. Добави, че фондацията злоупотребява със средства, а за тазгодишния фестивал разбрал от социалните мрежи. Чудна работа, областният е кадър на МВР, а преди да вземе поста, бе заместник-областен управител. Пък какво знае? Нищо!

През есента неочаквано кметицата на Казанлък обяви, че ще се проведе референдум, на който жителите на общината трябва да гласуват дали местната власт да поиска от държавата 10 години да управлява паметника на Бузлуджа. За това имало и предвидени 7 милиона лева – за укрепване, за покрива, за консервация. Уточнено бе, че парите са европейски и няма да ощетят бюджета, ама туризма щял много да спечели. Допитването се проведе на 17 ноември. Над 93 % от гласувалите 12 000 жители на общината казаха „Да”, но за да се признае допитването, по закон трябва да гласуват 40 на сто от имащите право на глас, които са над 60 000 души. Резултатът беше предизвестен, защото дори на последните парламентарни избори, в Казанлъшко гласуваха под 40% от избирателите. Сега казват, че въпросът можело да бъде решен от Общинския съвет. Защо тогава бяха похарчени 102 000 лева за референдума. Ми общи пари, защо да не се похарчат. А 7 милиона не са за изпускане. Местният туризъм как ще спечели от това, за това още няма план, но планираните милиони е хубаво да се усвоят, тово си е „апетитна гозба”. Нали?

С национална премиера започва 54-то издание на ФОБИ в Стара Загора

 

„Джани Скики и самодивите“ от Джакомо Пучини е премиерното заглавие, което ще бъде представено на 21 ноември (четвъртък) от 19 часа. Тогава е официалното начало на Фестивалът на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) в Стара Загора. Операта в едно действие ще представи на зрителите два момента от живота на композитора- оперно-балетната му продукция и този на зрял композитор. Двете заглавия се свързват по красив начин, обединени от темата за двойка влюбени и един баща. До сега това не е представяно на българска сцена и това е неговото премиера на национално ниво. 

Диптихът включва първата опера на Пучини, Le Villi (Самодивите), една традиционна мелодрама в съчетание с гениално композиторско творчество. „Джани Скики“ проектира бъдещето в историята на операта. Двете произведения са свързан от разказвач и „Божествена комедия“ на Данте, чрез която се оформя връзката между трагичната и комичната опера. Това са различни музикални езици, различни посоки на героите, различни истории, но винаги близки до нашата реалност, ситуации и емоции. По думите на Пучини „Операта трябва да е забавна или емоционална и интригуваща. В този случай можем да покажем и двата вида. Операта трябва да докосва емоциите ни и в двата случая ще го усетим. Операта трябва да разказва нашите истории и ние да се идентифицираме в тях.“

Идеята се ражда преди година, когато диригентът Владимир Кираджиев и директорът на старозагорската опера Огнян Драганов обмислят програмата на фестивала. Джакомо Пучини е починал преди 100 години и точно това е причината тазгодишното 54-то издание да е посветено на него. Това е една опера, която е от първите на твореца, но постепенно е забравена.

В представлението участват артисти от Полша, балетисти, солисти и хорът на старозагорската държавна опера. 

Режисьор на постановката е Михал Знаниецки от Полша, диригент е Владимир Кираджиев, сценографията е дело на Луиджи Сколио, костюмите на Ана Рамос Агуайо, хореография- Силвия Томова, а хормайстор е Младен Станев.

Последното представление от фестивала ще бъде на 4 декември със заглавието „Рейнско злато“ от Рихард Вагнер, продукция на Софийската опера.

Пет филма от Киномания показват в Регионалната библиотека

Фестивалът Киномания за първи път гостува и в Стара Загора. От 14 до 16 ноември ще бъдат показани 5 филма в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Откриването е с радващия се на голям интерес италиански филм  „Все още има утре“.  Историята описва следвоенна Италия и животът на една силна жена, която търси надежда и опование.

Българският филм „Отвъд предела“ е част от програмата. Той ще бъде излъчен на 15 ноември, петък. Има организирана среща с екипа след прожекцията.

„Болеро“ е френският филм биографична драма показва Париж през 20 - те години на миналия век. В събота ще бъдат показани два филма, един ирански - „Любимата ми торта“, който засяга темата за отношенията и остаряването. Последният филм е „Веществото“. Темата е култът към женското тяло, с участието на Деми Мур.

Програмата по дни:

14.11. / четвъртък/
18:30 ч. Все още има утре (Италия) | КИНОМАНИЯ118 мин.,
драматична комедия

15.11. /петък/
17:30 ч. Отвъд предела (България) - среща с екипа | КИНОМАНИЯ
86 мин., документален филм за българската арктическа мисия
СРЕЩА С ЕКИПА: реж. Еленко Кесалийски, капитан Йордан
Йорданов

15.11. /петък/
19:30 ч Болеро (Франция) | КИНОМАНИЯ, 120 мин., биографична
драма

16.11. /събота/
16:00 ч. Любимата ми торта (Иран) | КИНОМАНИЯ, 97мин.
драма, романтичен

16.11. /събота/
18:00 ч. Веществото (Великобритания) | Body horror | КИНОМАНИЯ,
140мин. Боди хорър

Програмата на Старозагорската опера и 54-то издание на ФОБИ

Разнообразни спектакли от различни жанрове са включени в ноемврийския афиш на Старозагорската опера, като в месеца се провежда и традиционния Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ). Откриването на неговото 54-то издание е на 21 ноември.

Преди това на сцената на операта ще има юбилеен концерт на музикалното училище „Христина Морфова“ – на 1 ноември, LINKAGE – Международен конкурс за млади хореографи на 3 и 4 ноември, представянето на оперно-театралната приказка „Красива птичка с цвят зелен“ – на 5 ноември, а класиката – балетът „Лешникотрошачката“ ще бъде представен на 9 ноември.
На 21 ноември се открива оперният фестивал с две произведения на Джакомо Пучини. Това са едноактните опери „Джани Скики“ и „Самодивите“. В програмата на фестивала са включени още концерт-спектакъл „Диалог на самотата“, Балетен концерт по хореография от различни произведения, които ще изпълни Националният балет на Ел Салвадор, столичният музикален театър ще представи мюзикълът „Криворазбраната цивилизация“, Пловдивската опера – Моцартовата опера „Милосърдието на Тит“, домакините ще завършат фестивалните си прояви с два спектакъла на балетът „Копелия“ от Лео Делиб, в края на ноември. Финалът на фестивала е с музикалната драма „Рейнско злато“ от Рихард Вагнер, продукция на Софийската опера и балет.

Децата броят овце с големия гръцки писател Макис Цитас

„Защо не броиш овце?“ е изключително забавна приспивна история за деца и техните родители, написана от големия гръцки писател Макис Цитас и номинирана за най-престижните награди за детска литература в Гърция. Пъстрата книжка излезе на български в превод на Дарина Фелонова и издание на „Изида“. А авторът е познат у нас с романа си "Бог ми е свидетел" и детските книги "Бездомният Костас", "Подарък за Дядо Коледа" и "Ах, тези родители" - последната вече е поставена като пиеса на сцената на театър "Възраждане".

Открай време броенето на овце се смята за изпитан метод за лесно и бързо заспиване. Това датира отпреди векове и се счита, че се корени в навиците на овчарските общности още в древността. Преди да се приберат в къщата си, овчарите често броели овцете в стадата си, за да се уверят, че всички са в кошарата. Тази рутинна, еднообразна задача вероятно е поставила началото на вярването, че броенето на овце може да помогне за заспиването.

В книжката на Макис Цитас главната героиня – малката Мария-Христина, не се чувства изморена и не иска да спи. Но майка й й казва да затвори очи и да брои овце. Мария-Христина си представя бели, меки, пухкави овчици и започва да ги брои: „едно, две, три, четири…“. Но петата овчица никъде я няма! Затова тя започва да брои отново и отново, и отново. Кога овцете най-после ще се съберат, за да ги преброи и да заспи

Филмът за Гунди - романтична история с добавка за лошото ДС

Филмът за Георги Аспарухов „Гунди – Легенда за любовта“ на режисьора Димитър Димитров е хубав, а оказва се, че има всички шансове и да постигне най-добри финансови резултати от всички най-нови български кинопродукции. Филмът има много достойнства, но има и неща, които предусещах още преди прожекцията и се оказах прав. Затова ще споделя непрофесионалното си мнение, не съм кинокритик, може да се съгласите с мен, може и да не сте съгласни.

Първо за предимствата. Актьорският екип игра неочаквано добре, съчетавайки млади артисти и такива с дългогодишен опит. Павел Иванов, който играе Гунди има доста голяма физическа прилика с футболиста, и това е още един плюс. Неговата любима – Лита, играе Александра Свиленова, която също се представи добре. Както и старите актьори Параскева Джукелова, Димитър Маринов, Влади Въргала… Екранното представяне на Гунди като велик футболист, добър човек и любовните му отношения и перипетии са поднесени емоционално и много силно, и стилно. Епизодите на стадиона също бяха представени много фенски, за кеф на футболните привърженици. Любовта, и личната, и футболната бе представена великолепно. Легендата обаче…

Тя е в сюжета за омразната Държавна сигурност, която мачкала, според коментара на една от зрителките, таланти като Гунди. Пряко не са обвинени комунистите, но не е трудно да се досети човек, кой е главния виновник… Та КДС (Комитет за държавна сигурност) многократно се опитвал, според филма, да вербува Гунди, но той им отказва. Служителите на комитета са обезпокоени от голямата народна любов към футболната звезда и искат да го направят доносник. Той обаче е категоричен – не! Дори дават, че тогава е имало цигари, на кутията на която има лика на Гунди?! Кой ще ги произведе без санкцията на Партията с голямо П? Ами не става ясно. Друго, запалянковците на стадиона носят и веят сини знамена?! Кога е било това през 60-те години на миналия век? Когато фенски атрибути не се продаваха? Лично аз, не си спомням клубни знамена да е имало по стадионите нито през 70-те, нито през 80-те години. Освен ако някой не си ги е направил собственоръчно по принципа направи си сам. В първият мач при мъжете на Гунди, публиката още в началото скандира името му, все едно е станал звезда, още преди това, все едно всички са ходили на мачовете на старшата възраст. Огорчен от натиска на ДС, Гунди, в края на кариерата си купува автомобил „Алфа Ромео“ (а тогава повечето хора трябва да чакат с години за „Москвич“), същият в който загива заедно с Котков. Отделно факта, че „Левски“ е отбора на народа е предаден доста тенденциозно. Всъщност, през 60-те години „Левски“ е отборът на Цола Драгойчева, защото тя е министър на пощите, а той, както много други клубове е ведомствен отбор. През 1969-та „Левски“ се обединява със „Спартак“ и става „Левски Спартак“ – отбор на народа, но и на Народната милиция. Всички получават офицерски чинове в МВР, както в ЦСКА (тогава ЦСКА Септемврийско знаме) имат по същото време офицерски армейски звания. А Георги Аспарухов е майор от МВР. Този момент е пропуснат в лентата, а пък Гунди явно не е протестирал. За какви репресии говорим, макар и във филма да дават епизод, в който той е решил да се оттегли от футбола и да стане учител?

А на дамата с коментара, че още повече намразила комунистите, дето мачкали талантите ще кажа: Не госпожо! По времето на Гунди имаме още много звезди, не само в „Левски“, а и в много други клубове в страната. Благодарение на тогавашната система на селекция хора като Гунди, от крайните квартали, че и от малки градове, и дори от селата, ставаха големи спортни звезди, не само във футбола. Но политкоректността не прощава и може да сложи „катран в кацата с мед“ и на най-добрия филм.

Другият недостатък е също е заради съвременните стандарти и ценности. През цялото време субтитри поясняваха дали вали дъжд, кога се отваря врата, кога има гръмотевици… Това било заради глухите, които при съвременната медицина могат да си купят слухови апарати, да си сложат кохлеарниимпланти, да не говорим че озвучаването в съвременните киносалони е такова, че в тях и глухите могат да започнат да чуват…Добре че съвременните продукции не са адаптирани и към слепите, че успоредно със субтитрите да вървят и гласови съобщения от рода на – Гунди целува любимата си Лита, майка ѝ не иска да я даде за жена, бащата най-сетне кандиса… Засега поне от това са пощадени зрителите. Ами, друго няма.

Димитър СЛАВОВ

БНТ показва през уикенда два филма на Николай Волев, в негова памет

 

Българската национална телевизия променя програмата си в памет на големия режисьор Николай Волев.
В събота, 19 октомври, от 20:30 ч. по БНТ 2 зрителите могат да видят комедията „Господин за един ден“.
В неделя, 20 октомври, от 15:30 ч. БНТ 1 ще излъчи игралния филм „Да обичаш на инат".
Николай Волев загина при инцидент на 15 октомври, на 78 години. Той е български артист, сценарист и режисьор. Автор е на много документални и игрални филми, сред които са: „Двойникът“, „Маргарит и Маргарита“, „Огледалото на дявола“, „Извън пътя“… Част от тях остават любими за поколения български зрители.