Оперетата „Графиня Марица” представят на 13 май, на старозагорска сцена

Оперетата „Графиня Марица” на Държавна опера-Стара Загора е забавен, пищен спектакъл, който непременно трябва да се гледа! – казва режисьорът Николай Априлов. Представлението е на 13 май от 19 часа.
През 1924г. унгарският композитор Имре Калман създава своята оперета „Графиня Марица“. На 28 януари същата година е играна за пръв път в театър „Ан дер Вин“. Поставяна е в „Палас тиатър“, Лондон и над 314 пъти в „Шуберт театър“- Ню Йорк. Премиерата в България е през 1925 г., а в Стара Загора – през 1960 г.
За създаването на новата постановка на Държавна опера-Стара Загора работиха диригентът Виктор Крумов, хореографът Росен Прангов-Роси, сценографията и костюмите са на Диляна Първанова, солистите Деси Стефанова /Графиня Марица/, Борис Тасков /Граф Тасило/, Стоян Буюклиев /Барон Жупан/, Инна Андреева /Лиза/, Анастасия Алтухова /Маня/, Иван Кабамитов /Княз Популеску/, Яница Нешева /Графиня Божена Худенщайн/, оркестъра, хора и балета на Държавна опера-Стара Загора, Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора. Диригент на хора е Младен Станев.
„Ако тъга, умора, отчаяние, несбъднати копнежи или любовно разочарование са ви споходили, елате при нас! Историята на Графиня Марица и неизбежният щастлив край със сигурност ще са вашият душевен катарзис!” – убеден е Николай Априлов, автор на сценичната редакция и режисьор на спектакъла.
„В „Графиня Марица” правя хореография за всеки един артист. Моето желание е стъпките да станат техни, да не ги мислят, да влязат в ролята, да я играят с голямо удоволствие. Има ли го това удоволствие – има го и публиката. Моето желание е публиката да изпадне в екстаз, да се радва и да не съжалява че е дошла. След края да излезе от залата и да каже „Искам да го гледам пак!” Правим всичко за Нейно Величество Публиката.” – казва хореографът Росен Прангов-Роси.

„Сценографията, предоставя доста възможности за различна конфигурация на подвижни модули, които да бъдат композирани в пространството и да преминават в различните сцени от екстериор в интериор и обратно. Търсила съм изчистената стилизация на форми и линии в златистата охра, в духа на времето, в което се ситуира действието и в което композиторът е създал творбата си. В сцената на бала, решението на костюмите е препратка към неотдавна възникналия и развил се именно на базата на стиловете от първите десетилетия на двадесети век стилове – така- нареченият „Гетсби стил“, като тази линия си кореспондира и със сценографското решение, където също присъства.” – разказва Диляна Първанова.